Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 16.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 488 по описа за 2019 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Д.Д.Г.,
ЕГН ********** в качеството си на наследник на Димитър Драганов Г., ЕГН **********
чрез пълномощника си адв.Б. - РАК със съдебен адрес:***, офис партер е предявил
срещу ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София,
бул.”Цариградско шосе” № 159 Бенч Марк Бизнесцентър отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 от ГПК. Иска се
съдът да признае за установено по отношение на ответника, че Д.Д.Г., ЕГН
********** не дължи на ответника „ЧЕЗ
Електро България“ АД, ЕИК ********* сумата от 369,75 лева – 1/3 част от
претендираната от ответника сума в общ размер на 1109,26 лева по клиентски №
20030797229.
Сочи се, че ответникът твърди, че
по партида с клиентски № 20030797229 открита на името на Димитър Драганов Г. *** се дължат суми за
доставка на ел.енергия в размер на 1109,26 лева. Тъй като титулярът Димитър
Драганов Г. починал и оставил като свои наследници ищеца, Маргарита Димитрова
Цветанова и Виолета Асенова Георгиева, ответното дружество уведомило ищецът, че
към 03.10.2018 г. има просрочено задължение за доставена ел.енергия и мрежови
услуги в размер на 1109,26 лева. Във фактура № **********/16.10.2018 г. в
раздел „важна информация“ е посочено, че по процесния клиентски номер има сума
за плащане за минал период в размер на 1109,26 лева. Ответното дружество изпратило и уведомително
писмо на името на Димитър Драганов Г., относно просрочените задължениея, в
което твърди, че по процесния клиентски номер към 03.10.2018 г. има просрочено
задължение към електроснабдителното дружество за доставена ел.енергия и мрежови
услуги записани във фактура № **********/16.10.2018 г. В писмото се съдържа и
заплаха, че при неплащане на исканата сума ще последва преустановяване на
ел.захранването на обекта след
10.10.2018 г.. В писмото се сочи също, че при неплащане ще бъдат предприти и
други законоустановени действия за събиране на дължимите суми включително
предявяване вземането по съдебен ред на основание чл.107 от Закона за енергетиката и във връзка с
чл.410 от ГПК, като това може да доведе до допълнителни съдебни такси и
адвокатски хонорари, които да увеличат значително разходите на задължението.
Тъй като ищецът счита, че нито
наследодателят му, нито самият той в
качеството му на наследник дължат претендираната от ответника сума е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Това е така, тъй като страните
по делото не са обвързани от валидно облигационно правоотношение, ответното
дружество не е доставило ел.енергия в обекта с клиентски номер 20030797229 и не
е спазено изискването количествата доставена ел.енергия в обекта да бъдат отчетени посредством изправно СТИ –
електромер.
Прави се и възражение за
погасяване по давност на вземането на ответника „ЧЕЗ Електро България” АД, като
се излагат аргументи в тази насока.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника „ЧЕЗ Електро България” АД, с
указанията по чл.131-133 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че „ЧЕЗ Електро България”
АД е частно дружество и няма достъп до системата за гражданската регистрация,
за да може да научава за настъпили промени относно клиентите си – дали някой от
тях е починал и кои са неговите наследници.
В чл.13, ал.5 от действащите Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007 г. изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г., а и в чл.15,
т.6 от тези от предходните радакции одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-096/29.11.2006
г. винаги е било задължение на потребителя да уведоми продавача за всяка
промяна, свързана със собствеността или ползването на имота. Ако не го стори,
това е негово неизпълнение от което не може да извлича благоприятни последици.
В случая ищеца и другите наследници не са уведомили ответника за тази промяна.
За пръв път с исковата си молба, ищеца и другите наследници /които също са
предявили самостоятелни искове/ заявяват, че оспорват задължението и че Димитър
Драганов Г. е починал. Димитър Драганов Г. е регистриран като небитов клиент на
ел.енергия с кл. № 20030797229 за временно ел.захранване на строеж в
с.Доганово. Твърди се, че неплатените задължения за реално отчетена от изправно
средство за търговско измерване /СТИ/ ел.енергия и мрежови услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа за кл. № 20030797229 за периода от 17.03.2011 г.
до 06.08.2018 г. са в общ размер на 1109,26 лева за главница и неустойка за
забава върху главницата за периода от 29.05.2016 г. до 12.02.2019 г. в размер
на 678,72 лева., поради което
погасителната давност за по-голямата част от вземанията не е изтекла.
Сочи се, че сумата от 1109,26 лева
представлява стойността на реално
използвана и отчетена ел.енергия и мрежови услуги за достъп до електроразпределителната
мрежа за периода от 17.03.2011 г. до 06.08.2018 г.. През този период
потребяваната в имота енергия е измервана със СТИ, на който е правен отчет на
електромера и във всяка от фактурите е описано началното и крайното показване
за дневна и нощна тарифа и количеството
енергия – разлика между
предишните и нови показания. Има фактури без потребление на ел.енергия,
но небитовите клиенти дължат цена за
мрежова услуга достъп до ЕРМ и за период без потребление. Дължимостта и
заплащането на цената за достъп като част от общото задължение по договора за
доставка е регламентирано в чл.84 от ЗЕ и в Наредбата за регулиране цените на
електрическата нергия и Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране цените на
електрическата енергия, в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД. Предвид изложеното,
независимо, че за периода потребителя като небитов клиент не е ползвал
електроенергия, това не го освобождава да заплати цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, тъй като същата се заплаща за поддържането на
мрежата и докато договорът не бъде прекратен – аргумент от параграф 1, т.15 от
ДР ЗЕ.
Ищецът и другите наследници на
починалия небитов клиент са страни по договор за доставка на ел.енергия за
временно захранване за строителство в с.Доганово, община Елин Пелин. Съгласно
чл.98а, ал.4 от Закона за енергетиката,
чл.98б ал.4 отм. в ред. преди ДВ бр.54 и постоянната съдебна практика,
като същият обвързва страните без изричното му писмено приемане.
„ЧЕЗ Електро България” АД притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11 от
29.11.2006 г., която е публична и се намира на електронната страница на ДКЕВР.
Съгласно параграф 129 ал.2 от ПЗР на
Закона за енергетиката до издаване на
лицензии за краен снабдител обществените снабдители с електрическа енергия
изпълняват функциите на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи
от ЗЕ и издадените им лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия,
доколкото не му противоречат. Т.е. „ЧЕЗ Електро България” АД е краен снабдител,
а ищеца и др. наследници са потребители на ел.енергия. Изложеното сочи, че страните са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България” АД със силата на закон и на основание чл.20а от ЗЗД.
Съгласно чл.98а ал.5 от Закона за
енергетиката – в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат при съответния
краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия, каквито не са предлагани от насрещната страна. Такава е
трайната практика на ВКС. Законодателят посочва, че за влизането в сила на
Общите условия не е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите.
Съгласно чл.13, т.1 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България” АД е договорено основното задължение на всеки потребител на
електрическа енергия – да заплаща стойността на използваната електрическа
енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия. По действащите към момента на издаването на
фактурата и за процесния период цени,
стойността на отчетените количества ел.енергия, която е реално потребена но не
е заплатена и мрежови услуги за достъп до ЕРМ е в размер на 1109,26 лева.
Оспорва се твърдението на ищеца за
погасяване по давност на вземането на ответното дружество, като се излагат
аргументи в тази насока.
Всичко изложено обуславя
неоснователността на предянения иск, поради което същия следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за наследници изх. №
43/05.10.2018 г. издадено от кметство с.Доганово, Софийска област е видно, че
Димитър Драганов Г. е починал на 04.01.2010 г. и е оставил като свой наследник
ищеца по делото – Д.Д.Г..
С уведомително писмо изпратено от „ЧЕЗ Електро България” АД до Д.Д.Г.,
последният е уведомен че към 03.10.2018 г. по клиентски номер 20030797229
има просрочено задължение за доставена електрическа енергия и мрежови услуги в
размер на 1109,26 лева и ако сумата не бъде заплатена, електрозахранването на
обекта ще бъде преустановено след 10.10.2018 г., както и че при неплащане в
срок ще бъде предявено искане за събиране на вземането по съдебен ред
Видно от фактура №
**********/16.10.2018 г. същата е издадена от „ЧЕЗ Електро България” АД в качеството на доставчик на ел.енергия за
клиентски № 20030797229 на името на
Димитър Драганов Г. за снабдяване с електрическа енергия за периода от
06.09.2018 г. до 06.10.2018 г., като във фактурата е отбелязано, че има и
задължение за минал период /платете незабавно/ в общ размер на 1109,26
лева.
По делото са представени и следните писмени
доказателства: лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г.; Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енерлгия на „ЧЕЗ Електро България”
АД; сертификат за публикуване на реклама на „ЧЕЗ Електро България” АД и „ЧЕЗ Разпределение” АД и копие от реклама във вестник Софийски
вестник и Новинар; счетоводна спревка за задължения на абонатен № 20030797229; фактури за клиентски № 20030797229; справка за въведени показания при
отчет на средство за търговско измерване с фабричен номер 02264221 за
потребител с абонатен номер **********; протокол за последваща проверка на
електромери в електромерна лаборатория
„ЕЛДИС“; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 04.09.4229
издадено от ДАМТН и приложение към него; Заповед № 441/13.10.2011 г. на ДАМТН;
констативен протокол № 1117032 издаден от
„ЧЕЗ Електро България” АД.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
посочените в справката извлечение от 12.02.2019 г. и приложени по делото
фактури са надлежно осчетоводени в счетоводните регистри на ответника „ЧЕЗ
Електро България” АД като вземания съгласно счетоводното законодателство и
отговарят по форма и съдържание на изискванията на Закона за счетоводството.
Включени са в дневника за продажбите за съответния данъчен период. От
прегледаните документи и счетоводни регистри в обхвата на експертизата,
обосновано може да се заключи, че счетоводството на ответника „ЧЕЗ Електро
България” АД е водено редовно. Общият размер на неизплатената главница възлиза
на 1109,26 лева. Лихвата изчислена от момента на настъпване на падежа на съответната
фактура до 12.02.2019 г. възлиза в общ размер на 780,05 лева. Ответникът „ЧЕЗ
Електро България” АД е фактурирал
изразходваната ел.енергия и мрежовите услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 17.03.2011 г. до 30.06.2011 г. по
цени утвърдени с Решение № Ц-30 от 28.06.2010 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране. За периода
от 01.07.2011 г. до 14.09.2011 г. цените по които ответникът е фактурирал изразходваната ел.енергия и
мрежовите услуги за достъп до електроразпределителната мрежа са утвърдени с
Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. За периода от
08.12.2015 г. до 30.06.2016 г. ответникът е фактурирал мрежовите услуги за
достъп до електроразпределителната мрежа по цени указани с Решение № Ц-35 от 01.11.2015 г. на Комисията за
енергийно и водно регулиране. За периода
от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. ответникът е фактурирал мрежовите услуги за
достъп до електроразпределителната мрежа по цени указани с Решение № Ц-19 от
30.06.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За периода от
01.07.2017 г. до 30.06.2017 г. цените по които ответникът е фактурирал
мрежовите услуги за достъп до електроразпределителната мрежа са утвърдени с
Решение № Ц-19 от 01.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.
За периода от 01.07.2018 г. до 06.08.2018 г. ответникът е фактурирал мрежовите
услуги за достъп до електроразпределителната мрежа по цени указани с Решение №
Ц-11 от 01.07.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.
При така установената фактическа обстановка
съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1, предл.2 от ГПК за установяване несъществуването
на парично задължение на ищеца към ответника, при който в тежест на ответника е
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ищецът му дължи сумата
от 369,75 лева съставляваща 1/3 част от претендираната сума по фактура № **********/16.10.2018 г. в общ размер на
1109,26 лева главница.
По делото не се спори, че ищецът Д.Д.Г.
е от кръга на наследниците на Димитър Драганов Г..
Спорно между страните е
обстоятелството налице ли са валидни облигационни отношения между наследодателя
на ищеца и ответното дружество по договор за предоставяне на услуга – доставка
на електрическа енергия, по което правоотношение наследодателят на ищеца е имал
задължението ежемесечно да заплаща доставената и потребената електрическа енергия
и такса за мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за
периода от 17.03.2011 г. до 06.08.2018 г. въз основа на издадени от ответното
дружество фактури, както и дължи ли
ищецът на ответника, с оглед посоченото оспорване сумата от 369,75 лева,
съставляваща 1/3 ид.ч. от претендирана от „ЧЕЗ Електро България” АД сума в общ
размер на 1109,26 лева, за която сума е издадена фактура.
В случая от представените доказателства се
установява, че ответникът по делото притежава лиценз за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г., като „краен снабдител“ по
смисъла на §28а от ДР на Закона за
енергетиката. От своя страна от представените по делото фактури и заключението
на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
наследодателят на ищеца е бил потребител на електрическа енергия, доколкото на
негово име е била открита партида с клиентски номер 200307907229, поради което
е бил страна по договор при Общи условия за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Електро България“ АД и за използване на електроразпределителната мрежа на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, които са в сила и не е необходимо изрично
изявление от страна на потребителя за приемането им. По делото не са ангажирани
доказателства между ищецът и ответника да е налице допълнително споразумение в
срока по чл.98а, ал.5 от ЗЕ, поради което в случая приложение в отношенията между страните намират, както посочените Общи условия, така и Закона за
енергетиката и издадените подзаконови нормативни актове, включително и Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/.
Ищецът обаче оспорва обстоятелството, че за
периода след 09.01.2012 г. обектът на наследодателя му Димитър Драганов Г. е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и е
снабдяван с електрическа енергия, с твърдението, че с констативен протокол №
1117032/09.01.2012 г., представен по делото, средството за техническо измерване
е било демонтирано и не е поставяно ново, поради което процесният имот в
с.Доганово не е имал достъп до електроразпределителната мрежа.
Според разпоредбите на чл.4, ал.4
от ОУДПЕЕ на „ЧЕЗ Електро България” АД потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство.
В случая, както бе посочено и по-горе е спорен
въпросът дали ищецът дължи заплащане на такса „достъп” до
електроразпределителната мрежа за периода след 09.01.2012 г., предвид
ангажираните от ищеца доказателства за демонтиране на средството за измерване.
Настоящият
състав кредитира представеното от ищеца писмено доказателство - констативен
протокол № 1117032/09.01.2012 г., от което се установява, че средството за измерване е демонтирано, тъй
като в хода на производството по делото доказателствената му стойност не е оборена, а от друга страна не бяха ангажирани
каквито и да било доказателства, които да установят по безспорен и несъмнен
начин, че през процесният период имота е бил снабден с друго средство за
измерване, което да присъедини имота към електроразпределителната мрежа.
В ал.3 на чл.29 от Правилата за търговия с
електрическа енергия е посочено, че клиенти и производители, присъединени
към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. В
настоящия случай е спорен въпросът дали ищецът дължи заплащане на такса
„достъп” до електроразпределителната мрежа, предвид твърденията на ищеца, че
имота не е бил присъединен, с оглед липсата на средство за измерване.
Понятието
„Достъп” е дефинирано в §1,т.15 от ДР на ЗЕ, като право за използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия
или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
Според §1, т.7 от ПТЕЕ "мрежови услуги" са достъп до
електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната
мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи.
От така посочените норми се налага извода, че за да плаща такса
„достъп” до електроразпределителната мрежа, потребителят трябва да е
присъединен към тези мрежи. В настоящия случай обаче след периода 09.01.2012 г.
такова обстоятелство не бе установено.
Ответното дружество представя писмени доказателства, с които твърди, че
се установява техническата изправност на средството за измерване обслужвало
процесния имот и въз основа на което се твърди, че абоната е бил присъединен
към електропреносната мрежа, но както бе
посочено и по-горе не се ангажираха доказателства, които да установят
монтирането на такъв електромер, предвид наличието на доказателства
установяващи неговото демонтиране към 09.01.2012 г. обективирано с констативен
протокол № 1117032/09.01.2012 г.
Според чл.28 от
ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Тъй
като в случая предявеният иск е отрицателен и тежестта на доказване се носи от
ответника, следва да бъде съобразено, че „ЧЕЗ Електро България” АД не доказа по
какъв начин е формирано задължението за достъп до абонатния номер, а сумата е посочена общо.
В чл.29 от ПТЕЕ е
разписано, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по
чл.11,т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. В случая обаче, доколкото по делото се установи, че в
процесния имот не е имало монтирано средство за измерване, то не би могло да се
докаже количеството активна електрическа енергия, не е доказано от ответника и каква е
предоставената мощност в мястото за
измерване в периода от 09.01.2012 г. до 06.08.2018 г., поради което искът в тази
част се явява основателен.
Доводите
на ищеца за погасяване на процесното вземане, поради изтичане на предвидената
от закона погасителна давност, според настоящия състав също са основателни.
Според
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. от
18.05.2012г. на ВКС на РБългария, ОСГТК, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111,
б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага кратката тригодишна давност.
Според нормите
на чл.19 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"ЧЕЗ Електро България" АД потребителят е задължен да заплаща
потребената електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността на
срока за плащане е 10 дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават от
продавача чрез съобщение изпращано до потребителя на адреса на обекта.
Потребителите, за които периода на отчитане на потребяваното количество
ел.енергия е по –дълъг от един месец се уведомяват от продавача за дължимите
суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане.
Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да
заплати дължимата сума в срок. Съгласно разпоредбата на чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното/, давността тече
от деня на падежа. Следователно задължението на ищеца за заплащане на
стойността на доставената енергия е възникнало като срочно – както вече бе
отбелязано според общите условия месечните суми за ел.енергия са били дължими в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват
доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването поради
което погасени по давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад от датата на предявяване на исковата
молба – 07.01.2019 г., поради което и претенцията на ответното дружество за
главница за периода от 17.03.2011 г. до датата на демонтиране на електромена -
09.01.2012 г. същото се явява неоснователна, като погасена по давност.
С оглед на всичко
изложено, настоящият състав приема, че ищецът не дължи на ответното
дружество сума в
размер на 369,75 лева съставляваща 1/3 част от претендираната от ответника сума по
фактура № **********/16.10.2018 г. в общ
размер на 1109,26 лева главница.
Предвид изхода на делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото за
платена държавна такса в размер на 51.41 лева.
Процесуалният представител на ищеца, адв.Б. от РАК претендира да й бъдат
присъдени разноски за осъществената безплатна правна защита, в размер на
300,00 лева, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
В случая, ищецът е представляван безплатно от
пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие, поради което е
налице хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на основание чл.38,
ал.2 от ЗА и с оглед изхода на спора, ответникът дължи разноски за
възнаграждението на адв.Б. и следва да бъде осъден да заплати сумата от 300.00
лева, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год., присъдена
в минимален размер.
Ответникът възразява срещу присъждане на претендираното
адвокатско възнаграждение на адв.Б., с твърдение, че ищеца не е материално
затруднен, като това се установява от справката от Агенция по вписванията, от
която е видно, че същия е продал множество имоти на територията София област и
Варна, а също и поради недобросъвестност на адв.Б., която заедно със свой
колега целенасочено и като част от трайна практика работят без да им се
заплащат възнаграждения, като твърдят, че всичките им клиенти са им близки или материално затруднени и по
този начин са завели множество дела с цел да си осигурят допълнителна заетост
и хонорари, като по този начин
заобикалат Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
според което на възстановяване подлежат само реално направените от страната
разноски и то за един адвокат.
Настоящият състав намира
възраженията на ответното дружество за неоснователни, по следните съображения:
В случая, договореното възнаграждение е съобразено с минималното такова и с
обема извършена работа и не са налице основания за неговото намаляване.
Представените по делото доказателства – справка от Агенция по вписванията
действително установява, че от справката по лице на името на ищеца Д.Д.Г. са вписани множество сделки обективиращи продажба
на недвижими имоти, в които като съсобственик е участвал и ищеца по делото.
Само от тази справка обаче не би могъл да се направи категоричен извод за
финансовото положение на ищеца и възможността да заплати адвокатски хонорар,
тъй като за да прецени съдът дали едно лице е в състояние да заплати адвокатско
възнаграждение се вземат предвид и много други обстоятелства. Досежно
въведените от ответника доводи за недобросъвестно упражняване на адвокатската
професия от страна на пълномощника на ищеца – адв.Б. и нарушаване на Етичния
Кодекс на адвоката и Закона за адвокатурата, настоящият състав не дължи
произнасяне, тъй като подобни сигнали би следвало да са предмет на произнасяне
от компетентните органи на съответния адвокатски съвет, а не от съдебния състав
разглеждащ настоящото производство.
Воден от тези съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център, че Д.Д.Г., ЕГН ********** в
качеството си на наследник на Димитър Драганов Г., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв.Б. - РАК със съдебен адрес:***, офис партер НЕ ДЪЛЖИ сумата от 369,75 лева /триста шестдесет и
девет лева и седемдесет и пет стотинки/ – 1/3 част от претендираната от ответника сума в общ
размер на 1109,26 лева за което е издадена фактура № **********/16.10.2018 г.
по клиентски № 20030797229.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център, да
заплати на Д.Д.Г.,
ЕГН **********, направените по делото разноски,
в размер на 50.00 лева (петдесет
лева) заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост,
бл. БенчМарк Бизнес Център, да заплати на адвокат К. Игнатова Б. - РАК, ЕГН ********** сума в размер на 300,00
лева /триста лева/, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: