О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2741 Година 11.10.2018 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети
октомври Година 2018
в зкрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3682 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от 19.07.2018
г. на ищеца Л., с която са предявени пет обективно съединени иска за осъждането
на ответника И.Б.В., да му заплати сумата от 1500 евро за главница от невърната
заета сума по договор за заем от 13.01.2017 г., със 121.21 евро възнаградителна
лихва от 13.02.2017 г. до 13.07.2017 г., с 572.63 евро неустойка за забава по
чл. 2.3, б. „с“ и „d“
от договора, със 75 евро разноски по заема по чл. 2.5 от договора, и
законна лихва от 05.02.2018 г. до пълното изплащане на вземането, както и
разноските по заповедното ч.гр.д. № 658/2018 г. на СтРС, по което е било
отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
ответника за главницата, възнаградителната лихва и неустойката. На 31.08.2018
г. съдът е оставил без движение тази искова молба, а на ищеца, чрез
пълномощника му, е изпратено съобщение, в едноседмичен срок от получаването му
да отстрани допуснатите в нея нередовности, посочени подробно в същото съобщение
(л.
32).
Това
съобщение, с препис от разпореждането, пълномощникът на ищеца е получил редовно
на 13.09.2018 г., по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК, видно от върната по делото
разписка (л. 38). На 21.09.2018 г. по делото е постъпила (с
придружаващата я молба,
чиято нередовност същият е отстранил в дадения му срок с молбата си от
05.10.2018 г.), в даденият му срок, с оглед фикцията на чл. 62, ал. 2 ГПК,
изтекъл на 20.09.2018 г., подадена по куриер на 20.09.2018 г., от друг
пълномощник на ищеца - поправена искова молба (л.
43-85).
Със същата обаче ищецът не само не е отстранил изцяло и посочените в т. 5.4.1 и
5.4.2 от разпореждането от 31.08.2018 г. нередовности на исковата си молба,
като до изтичането на 20.09.2018 г., на даденият му със същото разпореждане
срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, не е посочил в петитума й – и периода (начална и
крайна дата) на претендираната неустойка от 572.63 евро, и главницата, за
забава в плащането на която е начислена, нито „вземането“, за забава в
плащането на което претендира за периода от 05.02.2018 г. до 18.07.2018 г.
мораторна лихва от 133.65 лева, както и законна лихва от 05.02.2018 г. до
изплащането на същото „вземане“, но е предявил и нов иск за осъждането на
ответника да му заплати сумата от 887.49 лева за разноски по чл. 2.5 от
договора за заем, какъвто иск не е предявявал с първоначалната си искова молба,
въз основа на която е образувано настоящото дело (л. л. 2-7 и 44-51).
При
това положение, доколкото при съединяване на искове, ако неотстранената
нередовност засяга един от тях, делото следва да се прекрати по отношение на
този иск (Р 164-2012-IV г.о., Р 1400-1968-I г.о. и Опр. 276-2003-IV г.о.), то и
в случая, съдът намери, че следва на основание чл. 129, ал. 3 ГПК да върне на
ищеца исковата му молба в частта й, по отношение на предявените с нея искове за
осъждането на ответника да му заплати сумите от 572.63 евро неустойка за забава
по чл. 2.3, б. „с“ и „d“ от договора за заем, със 133.65 лева мораторна лихва
от 05.02.2018 г. до 18.07.2018 г. и законна лихва за забава за всеки ден забава
от 05.02.2018г. до пълното изплащане на вземането, поради неотстраняване в срок
на посочените им нередовности, като в тази му част, по отношение на същите
искове, се прекрати и образувано за разглеждането им производство по делото
(чл. 129, ал. 3 ГПК). По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, в тази му част, настоящото определение
подлежи на обжалване само от ищеца, на когото поради това следва и да се
съобщи.
От друга
страна, съдът намери, че в хода на настоящото дело, с поправената си искова
молба от 21.09.2018 г., ищецът е предявил по делото съвсем нов иск за осъждането
на ответника да му заплати и сумата от 887.49 лева за разноски по чл. 2.5 от
договора за заем, какъвто не е предявявал с първоначалната си искова молба, което
обаче е недопустимо според нормата на чл. 210, ал. 1 ГПК, според която, само с първоначалната
си искова молба ищецът може да предяви няколко иска срещу същия ответник, но не
и да предявява срещу него нови такива искове с поправящата я искова молба, в
хода на делото, защото с последната не му е дадена възможност да предявява във
висящия процес нови искове срещу същия ответник, а само да отстрани
нередовностите на вече предявените срещу него такива с първоначалната му искова
молба (чл. 129, ал. 2 и 5 ГПК). Не би могло да бъде и иначе, защото искът се
счита предявен (а
производството висящо) от постъпването
на исковата молба в съда, независимо дали е редовна или не (чл. 125 ГПК).
А с подаването й ищецът вече е очертал предмета на делото, отклонения от който ГПК
допуска само в изрично посочените в чл.чл. 210-214 и чл. 219, ал. 3 ГПК случаи,
сред които настоящият не е. При него ищецът не е предявявал с първоначалната си
искова молба и иск за осъждането на ответника да му заплати сумата от 887.49
лева за разноски по чл. 2.5 от договора за заем (л.
5-6). А понеже само по себе си това не представлява
нередовност на исковата му молба, нито пък може да се счете за допусната от
него очевидна грешка в същата (чл. 129, ал. 2 ГПК), то не може под предлог за отстраняването й, същият
да предявява сега с поправената си искова молба нов иск за осъждането на
ответника да му заплати и тази сума от 887.49 лева за разноски по чл. 2.5 от
договора за заем, защото това недопустимо разширява очертаният вече с първоначалната
му искова молба предмет на настоящото дело,
добавяйки към него нов с този иск (в този смисъл
и т. 2Б от мотивите на ТР 4-2016-ОСГК на ВКС).
Поради това в тази й част, по този предявен от ищеца с поправената му искова
молба нов иск, исковата му молба следва да му бъде върната, а производството по
делото прекратено в същата му част, по отношение на същия нов иск (чл. 130 ГПК). По
аргумент от чл. 130, изр. 2 ГПК, и в тази му част настоящото определение
подлежи на обжалване само от ищеца, на когото поради това следва и да се
съобщи.
В останалата й
част, по отношение на останалите предявени от ищеца осъдителни горепосочени
искове за 1500 евро главница, със 121.21 евро възнаградителна лихва и 75 евро
разноски по заема, делото следва да продължи своя ход, защото в дадения му срок,
ищецът е отстранил с поправената си искова молба от 21.09.2018 г. нередовностите
на исковата си молба в тази й останала част, по отношение на тези искове, и тя поради
това се счита редовна в същата й част от деня на подаването й (чл. 129, ал. 5 ГПК). Поради това, в тази й невърната част, съдът следва да разпореди да се
изпрати на ответника препис от нея и приложенията й, и от поправящата я искова
молба от 21.09.2018 г., като в съобщението
му се укаже да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание
и последиците от неподаването му, и от неупражняване на правата му по чл. 211,
ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК (чл. 131, ал. 1 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА
на ищеца Л. исковата му молба с вх. № 20317/19.07.2018 г. В ЧАСТТА Й, по
предявените с нея искове за осъждането на ответника И.Б.В. да му заплати 572.63
евро неустойка за забава по чл. 2.3, б. „с“ и „d“ от договор за заем от
13.01.2017 г., 133.65 лева мораторна лихва от 05.02.2018 г. до 18.07.2018 г. и законна
лихва за забава за всеки ден забава от 05.02.2018 г. до пълното изплащане на
вземането, поради неотстраняване в срок на нередовностите й по тези искове, КАКТО
и В ЧАСТТА Й, по отношение на недопустимо предявеният от ищеца с поправената му
искова молба от 21.09.2018 г. по делото нов иск за осъждането на същия ответник
да му заплати и сумата от 887.49 лева за разноски по чл. 2.5 от договора за
заем, и ПРЕКРАТЯВА поради това В СЪЩИТЕ МУ ЧАСТИ образуваното за разглеждането
й производство по настоящото гражданско дело № 3682 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд, по отношение на тези искове.
ПРЕПИС от исковата молба в невърната й част с
приложенията към нея и от поправящата я искова молба от 21.09.2018 г.
с приложенията към нея,
да се изпрати на ответника И.Б.В., на когото в
съобщението да се укаже да подаде писмен отговор в едномесечен срок,
задължителното му съдържание и последиците от неподаването му, и от
неупражняване на правата му по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, както
и възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ със съобщението и указания до връчителя - ако в продължение на един
месец ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес, констатирано с
най-малко три посещения на същия адрес, с интервал от поне една седмица между всяко
от тях, като най-малко едно от тях е в неприсъствен ден, и не се намери на
същия адрес съгласно да получи съобщението друго лице - да залепи на този адрес
изпратените му уведомления по реда на чл. 47 ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока
за отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано само
от ищеца в частта му, с която частично се прекратява производството по делото, с
частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок връчването му
на същия, а в останалата му част - не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: