№ 41586
гр. София, 07.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110115244 по
описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от С.
М. Ц. срещу „Д.С.Е.“ ЕООД с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане
на сумата от 10 949,28 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 10.03.2025 г., иск с правно
основание чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 11
550,27 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие поради
забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение в размер на три брутни
трудови възнаграждения за срока на предизвестието от 3 месеца, както и иск с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от сумата от 1600
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 16
дни за 2024 г. и 2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2025 г., до окончателното
плащане.
Ищецът С. М. Ц. твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на сключен Трудов договор № 61 от 08.07.2024 г.,
като ищецът изпълнявал длъжността „стюардеса“. Договорът бил сключен с
шестмесечен изпитателен срок на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70 КТ,
при 40 часова работна седмица, основното месечно трудово възнаграждение в
размер на 1 400 лева, годишен платен отпуск – 25 работни дни. Трудовото
възнаграждение се е изплащало до 30-о число на месеца, следващ месеца на
положения труд. На 30.10.2024 г. между страните било сключено
допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което
ищецът заел длъжността „Технически секретар и асистент по летателни
операции и досиета на екипажа“, било уговорено брутно трудово
възнаграждение в размер от 3 092,82 лева, считано от 01.11.2024 г., като
страните се споразумели то да бъде автоматично актуализирано (увеличено)
на 3 850,08 лева, считано от момента, в който изтече шестмесечният
изпитателен срок, уговорен в трудовия договор. Излага, че доколкото
договорът е бил сключен на 08.07.2024 г., то изпитателният срок е изтекъл на
1
13.01.2025 г. (като се вземе предвид 3 дневния отпуск на работника, за който
период не текъл изпитателния срок), респективно от тази дата работникът е
следвало да получава актуализирания размер на трудовото си възнаграждение.
От възникването на трудовото правоотношение ищецът изпълнявал
добросъвестно всичките си задължения, престирайки в полза на работодателя
му работната си сила. От януари месец 2025 г. при ответника възникнали
финансови затруднения, като от месец декември 2024 г. последният
преустановил заплащането на трудови възнаграждения на наетите при него
работници, включително и на ищеца. С оглед на така влошеното материално
положение на ответника, както и увеличаващите се задължения за трудово
възнаграждение, на 10.03.2025 г. ищецът подал заявление за прекратяване на
трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ответникът издал Заповед №
069/10.03.2025 г. за прекратяване на трудовия договор на ищеца. Към датата
на подаване на исковата молба ответникът не бил заплатил на ищеца следните
трудови възнаграждения: за месец декември 2024 г. - 1 900 лева (извършено
било частично плащане на заплатата в размер от 500 лева, включително и
сумата от 2 249, 28 лева командировъчни, съгласно Заповед за командировка в
чужбина от 17.11.2024 г.; за месец януари 2025 г. – 2 800 лева, за месец
февруари 2025 г. – 3 000 лева, за месец март – 1000 лева или сума в общ
размер от 10 949,28 лева. Излага, че не е отправял искане към работодателя за
използване на платен годишен отпуск, съответно ответникът не е издавал
заповеди за използването на такъв. Сочи, че неизползваният платен годишен
отпуск е 16 дни за 2024 г. и 2025 г., за което се дължало обезщетение в размер
на 1 600 лева. Ответникът дължал и обезщетение съгласно чл. 14, т. 2 и чл. 14.
т. 3 от Договора вр. чл. 221 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение
(3 850,09 лева) за срока на предизвестието. Доколкото страните били
уговорили, че срокът на предизвестието е 3 месеца, то обезщетението
възлизало на трикратния размер на брутното трудово възнаграждение –
сумата от 11 550,27 лева. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Д.С.Е.“ ЕООД – в несъстоятелност.
По доказателствената тежест:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за
процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на
което е престирал съобразно уговореното, както и размера на уговореното
брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, че трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както
и размера на последното получено от ответника брутното трудово
възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото
правоотношение.
2
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение между страните, което е прекратено независимо от
основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния
период, или плащане на обезщетението за неползването му.
По доказателствата и исканията на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
Произнасянето по искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде
отложено по реда на чл. 140, ал. 2 ГПК за насроченото открито съдебно
заседание.
Видно от вписванията в ТР, с решение от 07.08.2025 г. на основание чл.
632, ал. 1 ТЗ е обявява неплатежоспособността на ответника, открито е
производството по несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на
предприятието, ответникът е обявен в несъстоятелност и производството е
спряно. В тази хипотеза временен синдик не е назначен. Производството не
подлежи на спиране по арг. от чл. 637, ал. 1 ТЗ, доколкото се касае за трудов
спор по парични вземания.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 12.11.2025 г. от 14.30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА по реда на чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на
ищеца по чл. 190 ГПК за насроченото открито съдебно заседание.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и
при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок
3
отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не
се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4