Решение по дело №1017/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1098
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20224110101017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1098
гр. Велико Търново, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110101017 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. К. Р. срещу К. Е. Г., с която се
иска осъждането на ответника за сумата от 15 000.00 лева - обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от извършено на 25.4.2017 г. престъпление.
Ищцата твърди, че с определение по НОХД № ****/2017 г. на Районен съд -
Велико Търново е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК, а
именно – че на 25.04.2017 г. в гр. Велико Търново извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
продължително преследвал В. К. Р. с изваден полов член, мастурбирал и
приближавайки еякулирал върху косата и гърба й, като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм и изключителна дързост. Заявява, че в резултат на
престъплението е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди – че дълго
време се страхувала да излиза и да остава сама, че постоянно усеща безпокойство и
страх, че отново може да бъде нападната, че изпитва срам от случилото, че затваря се в
себе си и трудно допуска хора в обкръжението си, че след инцидента мигрената, от
която страда, се е засилила и това пречи на работата и на нормалното й ежедневие и пр.
Ответникът заявява, че искът е неоснователен. Заявява, че твърденията за
причинени на ищцата неимуществени вреди са неоснователни и недоказани, а
исканият размер на обезщетението е прекалено завишен. Моли за отхвърляне на иска,
а евентуално – за намаляването му по размер.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения
иск и моли за неговото уважаване.
Процесуалният представител на ответника поддържа становището, че сочените
неимуществени вреди са недоказани, като оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между евентуални вреди и деянието на неговия доверител. Счита, че ако
претенцията се окаже основателна, то същата е прекомерно завишена.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа следното:
По делото не е спорно, че сключвайки споразумение по НОХД № ****/2017 г. на
Районен съд - Велико Търново ответникът се е признал за виновен в това, че на
25.4.2017 г. в гр. Велико Търново е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а
именно – че продължително преследвал В. К. Р. с изваден полов член, мастурбирал и
приближавайки се еякулирал върху косата и гърба й, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и изключителна дързост -
престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 1 и 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди последната
ангажира гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. В. Д. и В. П. С..
В показанията си св. Д. заявява, че след процесния случай ищцата е била доста
притеснена и разстроена, като е започнала да се прибира в гр. Велико Търново всеки
уикенд, тъй като се е чувствала по-защитена при семейството си. Твърди, че
първоначално ищцата е била объркана и засрамена, че не е искала да разказва за
случилото се, че се е страхувала да остава сама и че като се е движила по улицата често
се оглеждала дали някой не е зад нея.
В показанията си св. С. също заявява, че след случая ищцата е била доста
разстроена, а когато се наложило да се прибере в гр. София вече откровено е
споделила, че е много притеснена, тъй като там живее сама. Потвърждава, че е
започнала да се прибира честно в гр. Велико Търново и че предпочитала да отсяда в
семейството на сестра си, където се чувствала по-сигурна. Споделя, че и понастоящем
щом стане въпрос за инцидента ищцата е видимо притеснена, че същата не обича да
говори за случилото се, че изпитва неприязън и че често се стряска, ако усети
присъствие на друг човек около себе си. Твърди, че преди случая ищцата е обичала да
общува с хора, а понастоящем общува с хора, които познава по-отблизо и на които
може да вярва.
Съдът, при така установените фактически обстоятелства, прави следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД.
2
За да е основателна предявената претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД, ищцата
следваше да ангажира доказателства относно предвидения в закона фактически състав
на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение от страна на
ответника, претърпени вреди, както и причинна връзка между поведението на
ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува
законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата
е виновно, т.е. вината на дееца се предполага до доказване на противното.
Както вече беше посочено, сключвайки споразумение по НОХД № ****/2017 г. на
Районен съд - Велико Търново ответникът се е признал за виновен в извършването на
престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 1 и 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс спрямо
ищцата, а по смисъла на чл. 300 ГПК задължителната сила на присъдата (на която е
приравнено сключеното споразумение), се отнася до всички елементи от престъпния
състав, включително и относно действията, осъществяващи изпълнителното деяние на
престъплението.
С оглед горното, съдът намира, че претенцията е доказана по основание.
Съдържащите се в споразумението констатации за виновно и противоправно деяние на
ответника за извършено престъпление се считат за безспорно доказани по настоящото
дело, по което се разглеждат гражданските последици от извършеното деяние.
Безспорно е, че деянието на ответника е противоправно и виновно, като не може да
има спор и че с извършените действия последният е нарушил личностния интегритет
на ищцата, унижавайки я на публично място.
Следователно, ищцата е понесла вреди, получени като непосредствена последица
от престъплението - налице е и пряка причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл, по делото са налице предпоставките
за ангажиране имуществената отговорност на ответника за причинените вреди.
Неимуществените вреди се изразяват в претърпените от ищцата емоционални
страдания и неудобства, т.е. преживените от нея отрицателни емоции, свързани с
посегателството върху личността й.
За да бъде определен размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни последици, настъпили за ищцата в
резултат на престъплението. Дължи се обезвреда на емоционалните и психическите
увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях страдания, негативни
емоции и дискомфорт. Въведеният от закона критерий е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа
ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на
уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето,
изминало от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на
3
последиците и др. Затова в тежест на пострадалия е да установи претърпените от него
страдания, като доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с всички
доказателствени средства предвидени в ГПК.
С оглед специфичния характер на моралните вреди обаче, при доказването им не
следва да се прилага строго формално принципът на главното доказване в процеса, а
следва да се подхожда с известна доза презумптивност. В настоящия случай
последиците от травмата се изразяват в чувство на притеснение, обърканост, погнуса,
страх при придвижване на обществени места и нежелание за общуване с по-широк
кръг лица, което става ясно от показанията на ангажираните свидетели. През този
период ищцата несъмнено е изпитвала и чувство на срам от непристойното
посегателство над нея, извършено на публично място, като без съмнение са били
налични негативни емоции и дискомфорт, особено при общуването с други хора. При
определяне размера на обезщетението съдът съобразява още и обстоятелството, че по
данни на свидетелите и понастоящем ищцата все още изпитва страх да се придвижва
сама на обществени места и избягва да говори за случилото се, т.е. че същата още не е
преодоляла напълно случилото се. Тук следва да се обърне особено внимание на
обстоятелството, че ищцата е млада жена, която тепърва ще следва да търси мъжко
внимание и такова внимание мъжете ще се търсят от нея, а процесният случай
несъмнено е нанесъл сериозна травма върху нейната психика, която травма неминуемо
ще се отрази върху общуването й с мъжкия пол. С оглед на така установеното, съдът
намира, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди се явява сумата от 7 000.00 лева, отчитайки и изминалия
значителен период от инцидента, през който ответникът не е счел за нужно да поднесе
извинения на ищцата.
По разноските.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от
466.67 лева за направените от последната разноски за заплатен адвокатски хонорар
съразмерно с уважената част от иска. При изчисляване размера на разноските съдът
съобразява възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което
приема за неоснователно, тъй като хонорарът е уговорен в минимален размер по
Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, в тежест на ответника следва
да се възложи заплащане на дължимата държавна такса за производството в размер на
280.00 лева.
На основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска, а именно сумата от 426.67 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

4
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Е. Г., ЕГН ********** да заплати на В. К. Р., ЕГН **********
сумата от 7 000.00 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените
на ищцата неимуществени вреди в резултат от извършено на 25.4.2017 г. престъпление
по чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 1 и 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, както и сумата от
466.67 (четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст.) лева,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска,
като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата до пълния размер от
15 000.00 лева.
ОСЪЖДА К. Е. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Великотърновския районен съд сумата от 280.00 (двеста и
осемдесет) лева, представляваща дължимата държавна такса за производството.
ОСЪЖДА В. К. Р., ЕГН ********** да заплати на К. Е. Г., ЕГН **********
сумата от 426.67 (четиристотин двадесет и шест лева и шестдесет и седем ст.) лева,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5