РЕШЕНИЕ
№ 5872
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110144464 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответниците В. Й. М., ЕГН ********** и И. Й. М., ЕГН
**********, за заплащане на следните суми при условията на разделност: срещу
ответника В. Й. М. за заплащане на сумата 691,17 лв. главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.08.2022 г. до окончателното
плащане, 161,03 лв. обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до 07.07.2022г., 12,32 лв. за
дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.08.2022 г. до окончателното
плащане и 3,18 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2019 г. до 07.07.2022 г., и срещу ответника И. Й. М. за заплащане на
сумата 691,17 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
17.08.2022 г. до окончателното плащане, 161,03 лв. обезщетение за забава от
15.09.2019 г. до 07.07.2022г., 12,32 лв. за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г.
до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
17.08.2022 г. до окончателното плащане и 3,18 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 07.07.2022 г.Ищецът
и ответниците са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
1
купувачите не са заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. Сочи, че ответниците, като наследници на В. В. М. са придобили
собствеността върху отоплявания имот и не са изпълнили задължението си да заплатят
дължимите суми, за които суми ответниците отговарят разделно, съобразно
притежавания от тях дял, а именно: В. Й. М. за сумата 691,17 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и 12,32 лв. за
дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.04.2020г., а И. Й. М. за сумата
691,17 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. и 12,32 лв. за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до
30.04.2020г. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер на по 161,03 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2022г. и
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на по 3,18
лв. за периода от 31.07.2019 г. до 07.07.2022 г., както и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, с
който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват качеството си на
потребители, доколкото липсват данни да са собственици на процесния имот, както и
релевират възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност. Ответникът И. М.
твърди, че претендираното количество топлинна енергия не е реално доставено.
Ответникът В. М. навежда доводи за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33,
ал. 2 от общите условия за нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1,
пр. 1 ЗЗП, доколкото е установен падеж, който е обвързан с притежаването на
специално техническо средство от страна на потребителя, което да му дава достъп до
интернет, поради което оспорва дължимостта на обезщетението за забава.
В съдебно заседание ответникът И. М. заявява, че е в процес на преговори и ще
направят разсрочване на задължението. Брат му В. М. не живее от 20 години в имота.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище по предявените искове с
твърдения, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с всички действащи
през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *, том **І, регистър **, дело № ***3 от *** г. Цветана В. Зенкевич е
придобила собствеността върху Апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, в
сградата на етажна собственост „******, която е баба на ответниците.
По делото е представена Удостоверение за наследници с изх. № *****., издадено
2
на 18.09.2020 г. от СО – район „Средец“, видно от което майката на ответниците В. В.
М. е починала на 25.02.2009 г. като вдовица и е оставил за наследници ответниците В.
Й. М. и И. Й. М..
Видно от представения по делото списък на етажните собственици в сградата,
находяща се в гр. София, ул. „*****, В. В. М. е посочена като собственик на ап. 18 и с
абонатен номер на топлоснабдяване 20778.
Представен е Договор № 2718/31.07.2002 г. между етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, ****** и третото лице – помагач „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване от последния на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
24.06.2022 г.
Представен е и Договор № Д – 0 - 67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
„Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД
за процесния период, както и протоколи за отчет.
Според заключението на вещото лице М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, отчитането и разпределението на потребената топлинна енергия е
извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Според главния отчет и изравнителните
сметки на ФДР за процесния период в имота има 3 бр. радиатори с ИРРО и 1 бр.
щранг-лира без ИРРО, за която ФДР начислява топлинна енергия по максимален
специфичен разход за сградата. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Топлинната енергия за БГВ се
начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода. За процесния период
абонатът е осигурил достъп за отчет на ИРРО и водомер и главните отчети от
20.05.2019 г. и 17.06.2020 г. са подписани. Пълният отопляем обем по проект, съгласно
Акт за разпределение на кубатурата е 169,55 куб.м. Вещото лице е установило, че
топломерът е преминавал на редовна периодична проверка и същият е изправен.
Вещото лице е заключило, че ФДР е изчислило правилно начислената топлинна
енергия, отдадена от щранг-лира и сградна инсталация. Сумата на доставената
топлинна енергия за процесния период е 1371,06 лв.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
1404,78 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР 1382,34 лв. Вещото
лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 07.07.2022 г. – 327,85 лв. Размерът на главницата за предоставена
услуга дялово разпределение от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г. е 24,65 лв., а законната
лихва върху тази сума за периода 31.07.2019 г. – 07.07.2022 г. е в размер на 6,11 лв.
Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответнизите.
Начислените суми топлинна енергия само за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. са в
размер на 611,88 лв., а дължимата законната лихва, считано от датата на изпадане на
ответника в забава – 15.09.2020 г. до 07.07.2022 г. – 112,34 лв. За същия период
дължимото възнаграждение за дялово разпределение е в размер на 22,41 лв., а
обезщетението за забава за периода от 31.08.2019 г. до 07.07.2022 г. – 5,46 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
3
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното, съобразно изявленията на страните и видно от
представените по делото доказателства (Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 163, том ХІІІ, регистър 1593, дело № 1233 от 15.06.1938 г., списък на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр. София, ул. „Юрий Венелин“ 17 и
Удостоверение за наследници с изх. № РСЦ20-УГ01-4315 г., издадено на 18.09.2020 г.
от СО – район „Средец“), ответниците В. Й. М. и И. Й. М. са били собственици на
топлоснабдения имот за процесния период, като наследници на В. В. М., при квоти по
1/2. Следователно може да се обоснове извод, че същите са имали качеството
потребител на топлинна енергия за процесния период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
4
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици и от представените изравнителни сметки, се
установи, че дяловото разпределение възложено и е осъществявано от третото лице –
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и справки
за индивидуални отчети), както и от неоспореното заключение по приетата СТЕ, се
установи, че за отоплявания имот за процесния имот е доставена топлинна енергия на
стойност 1371,06 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът
да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук
подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера
на начислените суми.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 17.08.2022 г.
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 17.08.2019 г., са погасени по
давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, по отношение на задълженията за периода 01.05.2018 г. –
30.06.2019 – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 14.08.2019 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на исковата молба, следователно вземанията за
посочения период са погасени по давност. Вземанията за периода 01.07.1019 г. –
30.04.2020 г. не са покрити от давност, тъй като вземането за потребена топлинна
5
енергия за м. 07.2019 г. е станало изискуемо на 14.09.2019 г., т.е. преди подаване на
исковата молба, като с подаването на същата на 17.08.2022 г. погасителната давност за
вземанията за този период е била прекъсната.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на претенцията за
процесния период, а именно – посочване на дължимите суми в обща фактура №
**********/31.07.2019 г. и фактура № **********/31.07.2020 г. не променя падежа на
общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура
(31.07.2019 г. или 31.07.2020 г.), респ. от изтичане на 45-дневен срок от издаването на
общата фактура (чл. 33, ал. 2 от ОУ). Това е така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 3 от
Общите условия тази обща фактура обективира месечните задължения за целия
отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и
добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за
връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения
за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл.
33, ал. 1 ОУ (в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася
задължението), като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само
за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения
(в случай на резултат за доплащане от потребителя), или ново вземане за потребителя
за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през
целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на
уредите за дялово разпределение, което обстоятелство е взето предвид при изготвяне
на заключението на ССчЕ. Следователно претендираните суми за периода 01.05.2018 г.
– 30.06.2019 г. са погасени по давност, а извън погасителната давност остават сумите
само за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2020 г., които според заключението по
изслушаната ССчЕ са в размер на 611,88 лв. Тъй като предявеният иск е при условията
на разделна отговорност, съобразно квотите на ответниците в съсобствеността, всеки
от тях отговаря до размера на 1/2, а именно за сумата от 305,94 лв., до който размер
следва да се уважи претенцията срещу всеки от ответниците, а в останалата част до
пълния предявен размер исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която според заключението по изслушаната ССчЕ за периода от датата на
забавата – 15.09.2020 г. до 07.07.2022 г. е в размер на 112,34 лв. Всеки от ответниците,
съобразно дела в съсобствеността отговаря за половината, а именно за сумата от 56,17
лв., а в останалата част до пълния предявен размер исковете следва да се отхвърлят.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
6
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представения по делото
протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда, същите са
избрали „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение в
сградата, като са сключили и договор със същото. Съдът намира, че изискуемостта на
вземането за възнаграждение за дялово разпределение настъпва след извършване на
годишното изравнение от съответното дружество, поради което най-ранния момент за
възникване на задължението за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. е след годишното изравнение през 2019 г. Както беше посочено по-горе
погасени по давност се явяват вземанията, които са възникнали до 30.06.2019 г., а
възникналите след тази дата са предявени преди изтичането на давностния срок.
Следователно претендираното от ищеца възнаграждение за дялово разпределение не е
погасено по давност. От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че дължимата и незаплатена сума за предоставена услуга
дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 24,65 лв. и
предвид разделната отговорност на ответниците, всеки дължи по 12,32 лв., в какъвто
размер е и претенцията на ищеца, поради което предявените искове се явява изцяло
основателни.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е
сторил разноски в размер 400 лв. държавна такса, 350 лв. депозит на вещо лице по
СТЕ, 350 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди съответна част,
а именно сумата от 517,83 лв. Така сторените разноски следва да бъдат възложени в
7
тежест на ответниците, съобразно разделната им отговорност, а именно по 258,92 лв.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове. Доказателства за сторени
разноски са представени единствено от ответника В. Й. М. в размер на 200 лв. за
реално заплатено адвокатско възнаграждение, от които съобразно отхвърлената част на
предявените срещу него искове следва да се присъди сумата от 113,69 лв.
Ответникът И. Й. М. е направил искане за присъждане на разноски, но не са
ангажирани доказателства за сторени такива, поради което съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата 305,94 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.08.2022 г. до окончателното плащане, 56,17 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2020 г. до 07.07.2022г., 12,32 лв. за дялово разпределение за периода
01.06.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.08.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 305,94 лв. до пълния предявен размер 691,17 лв.
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.6.2019 г., за горницата над
56,17 лв. до пълния предявен размер от 161,03 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 07.07.2022 г. и за сумата 3,18 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 07.07.2022 г, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. Й. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата 305,94 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.08.2022 г. до окончателното плащане, 56,17 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2020 г. до 07.07.2022г., 12,32 лв. за дялово разпределение за периода
01.06.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.08.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 305,94 лв. до пълния предявен размер 691,17 лв.
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.6.2019 г., за горницата над
56,17 лв. до пълния предявен размер от 161,03 лв., представляваща обезщетение за
8
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 07.07.2022 г. и за сумата 3,18 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 07.07.2022 г, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. Й. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 258,92 лв. – разноски в
производство.
ОСЪЖДА И. Й. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 258,92 лв. – разноски в
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА В. Й. М.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 113,69 лв. – разноски в
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9