№ 251
гр. Благоевград, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Красимир Аршинков
Андроника Ризова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
в присъствието на прокурора С. Й. А. и
като разгледа докладваното от Андроника Ризова Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600854 по описа за 2025 година
Пред Окръжния съд производството по делото е по реда на глава ХХІ, вр.
чл. 431 от НПК. Инициирано е от частната въззивна жалба на адв. Б. Н., в
качеството му на договорен защитник на А. Н. Д. и е за проверка на
определение № 454 от 11.07.2025 год., постановено по чнд № 934/2025 год. по
описа на РС Благоевград.
С цитираното определение РС е взел на основание чл. 431, ал. 1 НПК, във
вр. с чл. 89, б. "б" НК по отношение на Д. принудителна медицинска мярка
„Принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение“ -
ЦПЗ - Благоевград, при стационарни условия за срок от 3 месеца.
С определението е указано на ръководителя на психиатричното заведение,
че непосредствено след изтичане на 3-месечния срок, считано от влизане в
сила на определението, да се изготви ново експертно заключение, с оглед ново
и актуално произнасяне относно принудителното лечение по отношение на Д..
Недоволен от така постановеното определение останал частният
жалбоподател- упълномощеният защитник, който във въззивната си жалба
твърди, че атакуваното определение е неправилно. Доводите му за това са
1
свързани с неправилно кредитиране от страна на съда на съдебно
психиатричнопсихологичната експертиза, изготвена на Д., в хода на ДП
380/2024 год. по описа на 01 РУП Благоевград, тъй като според защитата
състоянието на лицето е изследвано преди повече от 9 месеца, понастоящем
същият работи, липсват конфликтни ситуации на работното му място и извън
него. Твърди се, че за Д. не е необходимо да бъде провеждано принудително
лечение, но алтернативно се сочи, че най-адекватната принудителна
медицинска мярка е тази, предвидена в разпоредбата на чл.89, б“А“ от НК.
В съдебно заседание се явяват лицето, по отношение на което РС е
постановил принудителна медицинска мярка - А. Н. Д. заедно със своята
майка и защитника. И двамата поддържат становището, изложено в жалбата,
че атакуваното определение е неправилно, настоява се за назначаване на
повторна съдебнопсихиатрична експертиза и се иска отмяна на атакуваното
определение без вземане на мярка или алтернативно вземане на мярка по
чл.89,б б“А“ от НК. Защитникът доразвива в съдебно заседание, че не е
изследвано актуалното психическо състояние на лицето, че при предходните
му лечения диагнозата му била объркана от д-р Милев, както и че последният
не може да дава становище за настоящото състояние на освидетелствания.
Представителят на прокуратурата намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което и пледира то да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав, след като взе в предвид изложеното в
жалбата, становищата на страните и доказателствата, събрани по делото, и
след като провери изцяло правилността на атакуваното определение, не
намира основания за неговата отмяна или изменение, поради следното:
На 23.10.2024 год. е образувано ДП № 380/2024 г. по описа на 01 РУ
– Благоевград за извършени престъпления по член 326, ал.1 от НК, по член
131, ал.2, т.4 във вр. с член 130, ал.2 от НК, по член 144, ал.3, т.1 във вр. с ал.2
във вр. с ал.1 от НК и по член 325 от НК.
От доказателствата по делото, събрани пред първата инстанция, е
установена правилно фактическата обстановка, а именно, че на 01.10.2024 г.
вечерта А. Н. Д. се намирал на адрес ** (партер), откъдето звънял на телефон
112, представял се за различни личности и имал неадекватно поведение.
Дежурният по ОДЧ при 01 РУ – Благоевград на два пъти изпращал на адреса
автопатрул в състав полицейските служители И.Н. и С.Т., които установявали,
2
че живущото на адреса лице А. Д. е заключено, но отвътре се чували звуци и
говорене на български и на английски език. На следващия ден 02.10.2024 г.
сутринта за допълнителна проверка отишли полицейските служители Л.П.,
Р.Х., И.Й., както и полицейски автопатрул. Полицейските служители
установили, че отново вратата е заключена, но на същата имало прорези през
които се виждало, че Д. е вътре.
С предоставен ключ от страна на домоуправителя, полицейските служители
успели да отключат входната врата на жилището на Д., като след влизането им
в апартамента, същият бил по долно бельо, разхвърляни по земята ножове,
вилици и т.н, тръгнал към тях агресивно и с бойна стойка, без да съобразява
издаваните му от полицаите разпореждания. Успял да изрита с крак свидетеля
Л.П. и да нанесе удари с ръце и крака по свидетеля Р.Х. и И.Й.. Същият бил
много агресивен и много силен. След кратка борба, полицейските служители
успели да поставят помощни средства – белезници на освидетелствания, след
което същият бил откаран с линейка в „Център за психично здраве –
Благоевград“ ЕООД, Благоевград и настанен за лечение, продължило до
11.02.2025 г. Установява се още, че освидетелстваният Д. е предходно
лекуван в същото лечебно заведение още три пъти, съответно през 2020 г.,
2021 г. и 2022 г., като му е поставена диагноза „Биполярно афективно
разстройство. С психотични симптоми.“.
В хода на ДП е назначена и изготвена комплексната съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р.М. и Д.А. на
21.03.2025 г. В заключението на същата, вещите лица сочат, че А. Н. Д. страда
от „Биполярно афективно разстройство. Маниен епизод.“, като същият не
боледува от умствена недоразвитост. Към инкриминирания период 01.10. -
02.10.2024 г. поради заболяването си не е бил годен да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и поради
продължително разстройство на съзнанието, не е годен да участва в
досъдебното и съдебното производство и да дава годни показания/обяснения
за факти, които имат значение за делото.
С оглед на така описаното в заключението на комплексната КСППЕ,
наказателното производство по ДП № 380/2024 г., по описа на 01 РУ
Благоевград е прекратено с постановление на Районна прокуратура гр.
Благоевград и е внесено от прокурора предложението за вземане на
3
принудителни медицински мерки спрямо А. Д..
В хода на същото пред РС Благоевград е изслушана майката на
освидетелствания Д., която сочи, че синът й доброволно приема лекарства,
има съзнание за болест, ходи редовно на консултации, като от известно време
е започнал и работа. Тя заявява, че може да контролира сина си, но само
донякъде, като не може да го следи 24 часа, като живеят в къща само двамата.
Представен е трудов договор.
Д-р Милев обаче сочи, че по данни на майката и по данните от
медицинските документи се установява, че освидетелстваният не проявява
критичност към заболяването и не провежда лечение адекватно, поради което
такова лечение не може да бъде проведено в извънболнични условия, не е
постигната ремисия, поради което и предлага да бъде настанен за стационарно
лечение при стационарни условия.
Вещото лице А. сочи, че освидетелстваният е прегледан непосредствено
след изписването му след лечение като по време на изследването Д. е
продължавал да има свръхценни идеи и да бъде агресивен. Вещите лица
намират, че лечението следва да бъде с продължителност поне от три месеца,
което обаче е един предполагаем срок, предвид данните, че същият
епизодично употребява психоактивни вещества, което би могло рязко да
влоши състоянието му.
Така изясненото и от РС правилно е послужило на последния да приеме, че
са налице достатъчно доказателства, за да приеме предложението на
прокурора за вземане на принудителни медицински мерки спрямо А. Д. за
основателно и доказано.
На първо място, от доказателствата, събрани в хода на ДП № 380/2024 год.
на 01 РУП може да се направи извод, че Д. е извършил обществено опасни
деяния, тъй като е подавал неверни сигнали на тел. 112, буйствал е, удрял е
полицейски служители и се е заканвал.
Поради горното е и налице първата предпоставка, визирана в разпоредбата
на чл.89 от НК за прилагане на принудителни медицински мерки. Втората
предпоставка е тази за невменяемост на лицето. Последното се изяснява по
категоричен начин и от заключението на комплексната СППЕ,
кореспондиращо и с показанията на майката и писмените доказателства за
предходни лечения е поставени диагнози. Изяснява се, че Д. е с диагноза
4
„Биполярно афективно разстройство. Маниен епизод.“. Вследствие на нея той
не може да разбира свойството на извършеното, както и не може да ръководи
постъпките си, което обстоятелство изключва вменяемостта му и досъдебното
производство е било прекратено.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитата основно оспорва
необходимостта от вземането на каквато и да е принудителна мярка, както и
вида на принудителната медицинска мярка, взета от РС, като счита, че Д. няма
нужда от принудително лечение в момента, но алтернативно може да бъде
предаден на близките си - това е неговата майка, поради което и настоява за
отмяна или изменение на взетата мярка и определянето й по б“А“ на чл.89 от
НК.
Настоящият съдебен състав намира това искане за неоснователно.
Относно това дали е необходимо и коя мярка е най-подходяща за
освидетелстваното лице, основно значение има заключението на КСППЕ, тъй
като това е въпрос, който следва да бъде решен с помощта на специални
знания. Няма основание да не се кредитира така изготвената в хода на ДП
експертиза, тъй като и двете вещи лица са такива с необходимата компетенция
и опит да сторят това. Експертизата е изготвена на 21.03.2025 г., т.е. не е в
един отдалечен период от време, както твърди защитата. Освен това вещите
лица са изслушани от районния съд на 15.07.2025 г., само петнадесет дни
преди заседанието пред въззивната инстанция, т.е. ако е имало основания да
променят или допълнят заключението си, те биха го сторили.
Освидетелстваният е с пожизнен ТЕЛК /60% ВСУ/ с отразена диагноза
„биполярно афективно разстройство, сегашен епизод хипоманиен“ от 2023 г. –
т.е. безспорно е установено и извън рамките на настоящото производство
заболяването, както и неговата трайност. На следващо място по делото е
установено, че освидетелстваният живее само с майка му, която е и
единствената негова най-близка родственица /макар че по ДП са събрани
данни, че майката работи в гр. Сандански, а освидетелстваният живее сам в гр.
Благоевград, какъвто е бил и при пристигането на полицаите на адреса там/.
Възможността да се осигури ефективно лечение при посочената мярка следва
да се преценява на фона на останалите доказателства по делото. По
съществото си твърдението на майката, че няма нужда да бъде настаняван, че
не е опасен за себе си и околните и че приема лекарствата си противоречи на
изявленията на същата, че не може да го контролира 24 часа, както и че
5
веднъж е проявил агресия към нея, понечвайки да скъса документи, при което
я блъснал. Вещото лице А. освен това сочи в съдебното заседание пред РС, че
майката е била видимо притеснена по време на освидетелстването като според
специалиста се е страхувала от реакциите на сина си. Видно е, че в един
продължителен период от време лицето е било периодично лекувано
стационарно, след което е имало подобрение. Още повече освидетелстваният
работи като барман, т.е. в среда, която е потенциално опасна за състоянието
му. Взетата от РС мярка за принудително лечение е съобразена със
заключението на вещите лица и заявеното от тях при изслушване на
експертизата в с.з. пред РС, че ефективно лечение в настоящия случай би
могло да се осигури единствено чрез налагане на предвидената в чл. 89, б. „б“
НК мярка, а именно: принудително лекуване в обикновено психо-
неврологическо заведение, какъвто статут има „Център за психично здраве -
Благоевград “ ЕООД, за срок от 3 месеца, какъвто препоръчват вещите лица,
след което да бъде направена преоценка на нуждата от продължаване,
приключване или изменение на лечението. В подкрепа на това е и
установеното по делото, че освидетелстваният употребява епизодично
психоактивни вещества, които според вещите лица биха довели до внезапно
влошаване на състоянието му, а е и известно, че приемът на алкохол или
наркотични/психоактивни вещества влияе върху приеманите перорално
лекарства, като отслабва тяхното действие.
В заключение, правото на труд и условията в местата за лечение безспорно
са важни обстоятелства, но в случая превес следва да се даде на превенцията
на обществото от възможно тежко засягане на обществените отношения,
свързани с опазване живота и здравето на гражданите.
Водим от горното и на основание чл. 431 от НПК, БлОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 454 от 11.07.2025 год., постановено по
чнд № 934/2025 год. по описа на РС Благоевград.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7