Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
гр.Плевен, 30.06.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, първоинстанционен тричленен
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав: Председател:
Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №170 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на протест от прокурор в Окръжна прокуратура-Плевен,
против чл.63, ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община гр.Белене, приета с Решение №16/11.02.2008 год. на
Общински съвет-Белене, изменена и допълнена с Решение №128/27.01.2009 год., изм. и доп. с Решение
№3/29.01.2010 год., изм. и доп. с Решение №2/24.01.2011 год., изм. и доп. с
Решение №13/29.12.2011 год., изм. и доп. с Решение №119/14.12.2012 год., изм. и
доп. с Решение №92/12.12.2013 год., изм. и доп. с Решение №4/23.01.2015 год.
год., изм. и доп. с Решение №98/1.09.2016 год., изм. и доп. с Решение
№144/30.12.2016 год., изм. и доп. с Решение №8/30.01.2019 год.
В протеста се сочи, че Наредба №16 за определяне
размера на местните данъци на територията на община Белене е приета въз основа
на чл.1, ал.2 от Закона за местните данъци и такси и в съответствие с правомощията на Общинския
съвет съгласно чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА вр. чл.21, ал.2 от ЗМСМА. Сочи
се, че ОС е приел в Наредбата разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗМДТ, която
разписва формулата, въз основа на която се изчислява недължимо платен данък при
прекратяване действието на разрешението през течение на годината. Твърди, че
така разписания начин на изчисление противоречи на този, регламентиран в
разпоредбата на чл.61ч, ал.2 от ЗМДТ, поради което разпоредбата от местната
Наредба е незаконосъобразна. Моли за отмяна на протестираната разпоредба,
претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание протестиращият прокурор не се
явява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът по
протеста-Общински съвет-Белене, в съдебно заседание не се представлява и не
ангажира становище по спора.
Участващият на основание чл.192 от АПК в делото
прокурор дава заключение за основателност на искането за отмяна на протестираната
разпоредба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Оспорването е съобщено по реда на чл.181 ал.1 и ал.2
от АПК във вр. с чл.188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.19/6.03.2020г.
на „Държавен вестник” и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез
поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не
са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С предложение вх.№ОбС-дело №07/28.01.2008 год. Кметът
на Община Белене е предложил на Общински съвет-Белене на основание чл.1, ал.2
от ЗМДТ да бъде приета Наредба за определяне
на размера на местните данъци. Към предложението е приложен проектът за
Наредба.
Проведено е заседание на постоянната комисия по „Икономика,
приватизация, бюджет, финанси и програми за финансиране” на 4.02.2008 год. на
което е взето решение да се приеме така
предложения проект на Наредба за определяне размера на местните данъци през
2008 год. на територията на община
Белене. Становище е дала и ПК „Местно самоуправление, ред, законност и
сигурност”, взето на заседание на 4.02.2008 год., за приемане на проекта на
Наредба.
Свикано е заседание на ОС на 11.02.2008 год. с покана
на л.31-32, като по т.1 от дневния ред е било предвидено разглеждане на предложение на кмета на
общината за приемане на Наредба по чл.1, ал.2 от ЗМДТ за определяне размера на
местните данъци за 2008 год.
След проведено обсъждане, с Решение № 16/11.02.2008
год. по Протокол №5/11.02.2008г., на
основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет Белене е приел Наредба за
определяне на местните данъци през 2008 година на територията на община Белене.
На проведено заседание от общо 17 общински съветници /видно от списък на
избраните общински съветници съгласно решение №100/29.10.2007 год.на л.78/ са
присъствали и гласували 17 общински съветници, като „за“ приемане на Наредбата
са гласували 17, „против“-0 и „въздържали се“ -0 общински съветници, видно от
вписаните данни в протокола от проведеното заседание на л.68 от делото и от
списъка на поименно гласуване на л.79. Видно от същия протокол и списък,
гласуването е било поименно, като срещу името на всеки общински съветник е
отбелязан и неговия вот.
Приетият през 2008 год. текст на Наредбата е приложен
на л.37-65 от делото и в тази първоначална редакция на Наредбата не е имало
текст със съдържание, идентично с това на оспорената разпоредба на чл.63, ал.2.
През 2009 год. са направени изменения на приетата
Наредба, но отново не е приет текст със съдържание като оспорения - л.80-112.
През 2010 год. отново са направени изменения на
приетата Наредба, но отново не е приет текст със съдържание като оспорения -
л.113-118.
През 2011 год. отново са направени изменения на
приетата Наредба, но отново не е приет текст със съдържание като оспорения -
л.119-170.
През 2012 год. отново са направени изменения на
приетата Наредба, но отново не е приет текст със съдържание като оспорения -
л.171-227.
През 2015 год.
отново са направени изменения на приетата Наредба, но отново не е приет текст
със съдържание като оспорения - л.228-259.
Едва с изменение и допълнение на приетата Наредба през
2016 е създаден нов раздел VII.Данък върху таксиметров превоз на пътници, в сила от
1.01.2017 год. Преписката по приемане на тези изменения и допълнения е
приложена на л.260-288 от делото и видно от същата, кметът на община Белене е
направил предложение до Общински съвет-Белене с вх.№ от 11.08.2016 год. да бъде
приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Белене. Предложението е обосновано с
приетия и обнародван в ДВ, бр.32 от 22.04.2016 год. ЗИД на ЗМДТ, с което в
глава втора се създава раздел VIII-Данък върху
таксиметров превоз на пътници, които влизат в сила от 1.01.2017 год. Тези
законодателни промени-чл.61ф от ЗМДТ и §3, ал.2 от ПЗР на ЗМДТ за 2017 год.
задължават общинските съвети да определи
размера на данъка върху таксиметровите превози на пътници за съответната година
в границите от 300 лева до 1000 лева в срок до 31.10. на предходната година.
Проектът за Наредба за изменение и допълнение на
Наредбата е публикуван на сайта на община Белене, видно от
информация-изображение от уебсайта на община Белене на л.416 от делото, където е визуализирано,
че през месец август 2016 год. е
публикуван проект за изменение на Наредбата.
Проведено е заседание на постоянната комисия по
„Икономика, общинска собственост, бюджет, финанси и програми за финансиране” на
24.08.2016 год. на което е взето
решение да се приеме така предложения
проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата, като е създаден новият
раздел седми относно данъка върху таксиметров превоз на пътници.. Становище е
дала и ПК „Местно самоуправление, ред, законност и сигурност”, взето на
заседание на 24.08.2016 год., за приемане на проекта на изменение и допълнение
на Наредбата.
Свикано е заседание на ОС на 1.09.2016 год., видно от приложената на л.285-287 покана, като
по т.7 от дневния ред е било предвидено
разглеждане на предложение на кмета на общината за приемане на изменение
и допълнение на Наредба по чл.1, ал.2 от ЗМДТ за определяне размера на местните
данъци на територията на община Белене.
С Решение № 98/1.09.2016 год. по Протокол №13/1.09.2016 год., на основание
чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.61ф, ал.1 от ЗМДТ, Общински съвет Белене е приел
Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определяне на местните данъци
на територията на община Белене. На проведено заседание от общо 17 общински
съветници /видно от списък на избраните общински съветници съгласно решение №112/26.10.2015
год. и решение №122/3.11.2015 год. на
ОИК-Белене на л.284/ са гласували 13 общински съветници, като „за“ приемане на измененията
и допълненията на Наредбата са гласували 12, „против“-0 и „въздържали се“ -1
общински съветници, видно от вписаните данни в протокола от проведеното заседание
на л.278 от делото.
Приетият през 2016 год. и оспорен текст на чл.63, ал.2
от Наредбата е приложен на л.278 от делото и има следното съдържание:
(2) Когато действието на разрешението за извършване на
таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от
платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по
следната формула:
НВДТПП
= ПГДТПП х БМ, където
12
НВДТПП
е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за
текущата година;
ПГДТПП
е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата
година;
БМ
е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
На л.417 е приложена информация-изображение от
уебсайта на община Белене, където се визуализира, че е публикуван запис на заседанието, проведено
на 1.09.2016 год., на което е приета и Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община
Белене.
През 2016 г. е направено още едно изменение на
Наредбата- с Решение №144/30.12.2016год.,
но оспореният текст не е бил променен – л.293-306.
През 2019 г. е направено следващо изменение на
Наредбата- с Решение №8/30.01.209год.,
но оспореният текст не е бил променен – л.307-354.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Белене, приета на заседание на ОС на 1.09.2016 год., на
което е приет раздел седми, в който се съдържа и протестираният понастоящем
текст на чл.63, ал.2, е подзаконов
нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет
като орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в
настоящето производство е чл.63, ал.2 от Наредбата, чието оспорване пред съд като
самостоятелна разпоредба от подзаконов нормативен акт, е регламентирано в дял
трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл.185-194 от АПК. Нормите на подзаконовите
нормативни актове съдържат вторични
правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на
обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл.186 ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите
и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да
бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на
същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта. Т.е. законодателят е предоставил в правомощията по
оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без
разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с
оглед общата компетентност на прокуратурата по чл.127 т.5 от Конституцията на
РБ и чл.16 ал.1 т.1 от АПК. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №4/16.07.2009г. на ВАС по т.д.№2/2009г. Ето
защо прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на
норми от Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на община Белене.
Съобразно чл.187 ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни
актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва
извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.
Разгледан по същество протестът е основателен.
Редът за издаване на нормативни административни актове
е регламентиран в чл.75-80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно
Закона за нормативните актове по аргумент от чл.80 от АПК.
Общинският съвет като орган на местно самоуправление
на територията на Община Белене, решава самостоятелно въпросите от местно
значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на
чл.76, ал.3 от АПК вр. чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА (в редакцията към
датата на приемане на измененията и допълненията на Наредбата през 2016 год.,
когато е приет протестираният текст) в изпълнение на предоставените му
правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и
нормативни административни актове под формата на Наредби. Измененията и
допълненията на Наредбата относно протестирания текст са приети на заседание на 1.09.2016 г. при
наличие на изискващия се
заседателен кворум съгласно чл.27, ал.2 ЗМСМА – присъстват повече от половината
общински съветници (в
случая са присъствали 13 от общо 17 общински съветници), като приемането е станало с гласовете на
повече от половината от присъстващите съветници съгласно чл.27, ал.3 от ЗМСМА (в случая „за“ приемане на измененията и допълненията на
Наредбата са гласували 12, „против“-0 и „въздържали се“ -1 общински съветници,
видно от вписаните данни в протокола от проведеното заседание на л.278 от
делото).
Спазена е и изискуемата от закона
специална форма-в решението, с което е приета, е посочен видът на акта,
органът, който го е приел и е отразен главният му предмет. Посочено е и
правното основание за приемане, а именно чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.61ф, ал.1 от ЗМДТ.
Както е посочено и по-горе,
процедурата по издаване на действащите в страна нормативни актове е уредена в
Закона за нормативните актове. В чл.8 от ЗНА се дава право на всеки Общински
съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредените от тях обществени отношения с местно значение. Независимо от
обстоятелството, че действието на тези актове се ограничава само върху
територията на съответната община, при съставянето и приемането им следва да се
спазват изискванията на ЗНА. Доколкото оспорената
разпоредба е приети през 2016г., то следва законосъобразността на процедурата
по приемането й да се съобрази със закона към този момент.
Спазена
е разпоредбата на чл. 28, ал.3 от
ЗНА в приложимата към датата на приемане на оспорения текст от Наредбата
редакция, съгласно който проект на нормативен акт, към който не са приложени
мотиви, не се обсъжда от компетентния орган. В случая кметът е изложил мотиви за
приемане измененията на Наредбата в направеното от него предложение. Спазено е
и изискването на чл. 26, ал.2 от
ЗНА в редакцията ДВ, бр. 46 от 2007 г., съгласно която норма преди
внасяне на проект за нормативен акт заявителят на проекта е длъжен да го
публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите,
за да могат заинтересованите страни най-малко в 14-дневен срок преди
разглеждането му да се запознаят с него и да правят евентуални възражения и
предложения. Проектът за Наредба за изменение и допълнение на Наредбата е качен
на сайта на община Белене, видно от извлечена информация-изображение от
уебсайта на община Белене на л.416 от
делото, където е визуализирано, че през месец август 2016 год. е публикуван проект за изменение на
Наредбата. Представени са и доказателства за
спазване на изискването на чл.37 ал.3 от ЗНА в редакцията към момента на
приемане на изменението на наредбата през 2016 год., съгласно който текст нормативните актове на общинските съвети се обнародват в
печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината. На
л.417 е приложена извлечена информация-изображение от уебсайта на община
Белене, където се визуализира, че е
публикуван запис на заседанието, проведено на 1.09.2016 год., на което е приета
и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на община Белене.
Протестираната норма обаче е
издадена в несъответствие с изискванията на материалния закон.
Протестираният текст на чл.63, ал.2 от Наредбата
гласи:
(2) Когато действието на разрешението за извършване на
таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от
платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по
следната формула:
НВДТПП
= ПГДТПП х БМ, където
12
НВДТПП
е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за
текущата година;
ПГДТПП
е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата
година;
БМ
е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
От своя страна, разпоредбата на чл.61ч, ал.2 от ЗМДТ
гласи:
(2)Когато действието на разрешението за извършване на
таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от
платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната
формула:
НВДТПП
е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за
текущата година;
ПДТПП
– платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е
издадено разрешението;
БМ
– броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен
данъкът върху таксиметров превоз на пътници;
ОМ
– оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване
на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението
за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Видно е, че формулата на изчисление,
възприета от местния орган на самоуправление за изчисляване на възстановяване
на недължимо внесената част от данъка, не е идентична с нормата от Закона за
местните данъци и такси, което създава вероятност подлежащия на възстановяване данък, изчислен
по реда на Наредбата, да се различава по своя размер от този, изчислен по ред
на закона. Налице е ясно противоречие на
протестираната норма на Наредбата със законовата регламентация в тази насока,
поради което протестираната разпоредба се явява материално незаконосъобразна и
следва да се отмени.
При този изход на делото на основание чл.143 ал.1 във
вр. с чл.196 от АПК следва в полза на Окръжна прокуратура Плевен да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 20 лева, представляващи
внесена държавна такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ.
Воден от горното и на основание чл.193, ал.1, пр.второ
от АПК, Административен съд-Плевен, първоинстанционен тричленен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ чл.63, ал.2 от Наредбата за определяне размера
на местните данъци на територията на община гр.Белене, приета с Решение
№16/11.02.2008 год. на Общински съвет-Белене, изменена и допълнена с
Решение с Решение №128/27.01.2009 год.,
изм. и доп. с Решение №3/29.01.2010 год., изм. и доп. с Решение №2/24.01.2011
год., изм. и доп. с Решение №13/29.12.2011 год., изм. и доп. с Решение
№119/14.12.2012 год., изм. и доп. с Решение №92/12.12.2013 год., изм. и доп. с
Решение №4/23.01.2015 год. год., изм. и доп. с Решение №98/1.09.2016 год., изм.
и доп. с Решение №144/30.12.2016 год., изм. и доп. с Решение №8/30.01.2019 год.
ОСЪЖДА Община Белене да заплати в полза на Окръжна
прокуратура Плевен сумата от 20 (двадесет) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред Върховен
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от същото да се изпрати на страните.
Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при
неподаване на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени, като от
Общински съвет-Белене се представят доказателства пред Административен
съд-Плевен за изпълнение на това задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.