Решение по дело №68039/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13029
Дата: 2 юли 2024 г.
Съдия: Ива Анастасиос Анастасиадис
Дело: 20231110168039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13029
гр. ..., 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско
дело № 20231110168039 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ..., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: ..., представлявано от изпълнителните му директори К. Ч. и Б. В., с която е
предявен иск с пр. осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 257,10
лева, представляваща изплатено по застраховка „...” обезщетение, с включени обичайни
разноски по определянето му, за застрахователно събитие, настъпило ... г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 12.12.2023 г. до окончателното изпълнение.
Ищецът излага, че на ... г. в гр. ..., при движение по ул. „...“, водачът В. И.,
управлявайки л.а. с марка и модел ..., с peг. № ..., е попаднал в необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно /дупка/, вследствие на което е реализирано
ПТП и са нанесени повреди на лекия автомобил /увредена предна лява гума/. Излага, че за
описаното по-горе МПС е сключена застраховка „...” на МПС при ищцовото дружество,
обективирана в застрахователна полица № ..., валидна към момента на събитието. При
ищеца е заведена щета № .../ ... г. и след извършена оценка на собственика е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 189,06 лева, както и са изплатени на ... на ... 53,04
лева – цена за предоставена на водача услуга .... Ищецът счита, че с изплащането на
застрахователното обезщетение за него е възникнало регресно вземане срещу ....
Отправеното искане е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 257,10 лева,
представляваща регресно вземане, придобито след изплащане на застрахователно
обезщетение на собственика на увредения автомобил, вследствие на ПТП, настъпило на ...
г., с включени ликвидационни разноски по определянето му в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
1
Ответникът ... оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че е изплатено
обезщетение в размера, посочен в исковата молба. Поддържа, че застрахователното
обезщетение е заплатено неправомерно, предвид обстоятелството, че за твърдяното ПТП не
е съставен Протокол за ПТП от органите на КАТ. Оспорва факта на настъпване на щетите
по увредения автомобил като следствие от попадане в необезопасена дупка на пътното
платно, както и на наличието на такава. Изразява становище за съпричиняване на вредите от
страна на водача на автомобила, доколкото същият е бил длъжен съобрази особеностите на
пътната обстановка и да се движи със съобразена скорост. Оспорва размера на платеното
обезщетение, като твърди да е завишен. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно осн основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
Видно от Уведомление за щета и приложение 1 към уведомлението от ... г., на ... г. в
гр...., при движение по ул. „...“, след ..., в посока ... ..., л.а. с марка и модел ..., с peг. № ...,
попада в дупка на пътното платно. Лекият автомобил е управляван от В. А. И.. В
уведомлението са отразени видимите щети по автомобила, изразяващи се в увреждания по
предната лява гума. В уведомлението е отразено, че гумата е била спукана, така че не е
можело автомобилът да се придвижи на собствен ход. Използвана е услуга ... за превозване
на автомобила до сервиз.
По делото е разпитан призованият свидетел В. А. И., който посочва, че е управлявал
застрахования от ищеца автомобил, като движейки се в гр. ..., по улица, чието име не си
спомня, след ... ... и в близост до ..., попаднал в дупка, която не видял, тъй като била
необозначена и необезопасена, като в резултат спукал гума. Свидетелят съобщава, че се е
движел в рамките на предвидените за този път ограничения в скоростта. Установява се, че
автомобилът не е можел да се придвижи на собствен ход от мястото на произшествието.
За събитието не е съставен протокол за ПТП, като ОУ на застрахователя не поставят
такова изискване за този вид произшествие. Няма процесуална пречка, въпреки липсата на
протокол, които да констатира събитието, съдът да приеме настъпването на събитието за
доказано въз основа на събраните свидетелски показания, а именно свидетелските показания
на водача В. И., които съдът кредитира изцяло, щом не са налице основания за
некредитирането им и доколкото причинната връзка между механизма, описан в
2
уведомлението за събитието и възпроизведен от свидетеля, и щетите се потвърждава от
експертното заключение /неоспорено от страните/. Ето защо е налице пълно припокриване
на фактите, установени от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени
средства.
Поради изложеното, съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била
налице необезопасена разрушена пътна настилка /образувала дупка на пътното платно/,
необозначена по начин, позволяващ избягването й, като вследствие на попадане на
управлявания автомобил в същата, на последния са причинени щети, така както са описани
от водача на л.а. В. И. и от застрахователя в опис – заключение по щета № .../ ... г.
Приети за безспорен между страните с окончателния доклад по делото са следните
обстоятелства, а именно, че за увредения лек автомобил с марка и модел ..., с peг. № ... има
сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „...“ при ищеца, валиден към
датата на процесното ПТП, както и, че е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 189,06 лева от ищеца на собственика на увредения автомобил, определено на база
експертна оценка на застрахователя. Последните обстоятелства се установяват и от приетите
по делото писмени доказателства.
От фактура от 02.03.2022 г., издадена от УС на ..., се установява, че за л.а. с марка и
модел ..., с peг. № ..., е начислена на ищеца цена за предоставена услуга ... в размер на 53,04
лева ДДС за превозването му от мястото на пътния инцидент до сервиз. С платежно
нареждане от 17.03.2022 г. сумата е заплатена на УС на ... /л. 19 от делото/.
Страните не спорят и, че процесното застрахователно събитие представлява покрит
застрахователен риск съгласно Общите условия на дружеството – ищец.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл раздел V от ППВС № 7/ 4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.
50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и
чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност/ дупка на пътното платно с необходимите
пътни значи с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването
й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
3
вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.
Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре /още повече и че от изслушаните по делото свидетелски показания се
установява, че скоростта на движение на увредения автомобил, избрана от водача, е била
съобразена с конкретната пътна обстановка/.
Според заключението на съдебно-автотехническата стойността на ремонто-
възстановителните дейности, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
293,88 лева.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане от 189,06 лева. Застрахователят е заплатил
и цената от 53,04 лева за използваната от водача услуга ..., което е правилно с оглед интереса
и на двете страни по застрахователното правоотношение, защото чрез превозването на
автомобила до сервиз с автомобил на ... се ограничава размерът на вредите, които биха
настъпили при движението му на собствен ход. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на извършеното плащане от 242,10 лева, заедно с вземане за
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. /съдът приема, че сумата от 15,00 лв.,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ /, или общо за сумата 257,10
лева. Искът, като предявен до посочената стойност, следва да бъде изцяло уважен.
По разноските :
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък на разноските /на л. 77 от
делото/ в размер на 538,00 лева – 168,00 лв. възнаграждение за процесуален представител,
50,00 лв. държавна такса, 280,00 лв. депозит по допуснатата САТЕ и 40 лв. депозит за
свидетел. Предвид изхода на правния спор, съобразно искането на ищеца и представените
доказателства, на същия следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото в размер
на 538,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., Булстат: ..., с адрес гр. ..., ул. „...” ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., с ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД сумата
257,10 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по договор за имуществено застраховане „...” за пътно-транспортно произшествие,
настъпило на ... г. в гр. ..., на ул. „...“, след ..., на общински път, за което е образувана при
4
ищеца щета № .../ ... г., с включени обичайни разноски по определянето му в размер на 15,00
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /12.12.2023 г./ до
окончателното изпълнение, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 538,00 лева,
представляваща направените в производството съдебно – деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5