№ 10711
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110168011 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 68011/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Ф. М. И. и Д. М. И. срещу Д. Д. Д., като се твърди, че
страните били съсобственици на следния недвижим имот: Апартамент, находящ се в гр.
=========== находящ се на първия етаж, състоящ се от три стаи, кухня, зимна градина,
килер, холно и черно антре към кухнята и тоалетна, заедно с вътрешен и лицев балкон, със
застроена площ от 156,00 кв. м., при граници на апартамента: север – ул. „Иван Вазов“,
изток – калкан към сградата на Попов и Джабарски, юг – стълбище, апартамент – на П.К. и
двор, запад – калкан на строителна организация „Промпроект“, заедно с таванско
помещение с изложение към ул. „Иван Вазов“, с площ от 10,00 кв. м., при граници коридор,
помещение на П.К. и „Софжилфонд“, заедно с 1/2 ид. ч. от зимничното помещение, с
изложение към двора помещаващо се до входа за двора със застроена площ от 22,00 кв. м.,
при граници: мазе на „Софжилфонд“, коридор, двор и вход, заедно с 15/100 ид. ч. от общите
части на сградата, които имот представлява самостоятелен обект в сграда по ККК,
съобразно заповед № РД -18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение от 16.09.2022 г., с идентификатор 68134.199.295.1.6., с предназначение:
жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, бр. нива: 1, с площ от 156,00 кв. м., с
пролежащи части: таванско помещение с площ от 10,00 кв. м., 1/2 ид. ч. от избено
помещение с площ от 22,00 кв. м., при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж:
няма, под обекта 68134.199.295.1.7, 68134.199.295.1.8, 68134.199.295.1.4, 68134.199.295.1.5,
над обекта: 68134.199.295.1.2, заедно с 15/100 ид. ч. от общите части от дворното място, в
1
което е застроена сградата. Поддържа, че имота бил придобит от Д. М. П. действаща лична
за себе си и като законен представител на малолетните си деца – Д. П. Д. и В. П. П., като
придобивната сделка била извършена на 29.12.1962 г. Навежда доводи, че към момента на
сделката Д. П. се намирала в граждански брак с П. Д. П.. Излага съображения, че П. П. бил
починал на 08.06.1993 г., като бил оставил за наследници по закон Д. П., Д. П. Д. и В. П. П..
Твърди, че В. П. П. била починала на 22.01.2017 г., като последната била майка на двете
ищци, като приживе брака на наследодателката бил прекратен. Поддържа, че на 17.06.2019
г., като вдовица била починала Д. П., която оставила за наследници Д. П. Д. – син и двете
ищци (по право на заместване). Сочат, че на 07.12.2020 г., Д. П. Д. бил извършил дарени в
полза на сина си – ответника Д. Д. Д. на идеална част от имота, като съответно на същата
дата му бил продал останали идеални части от имота. Инвокира доводи, че предвид
наследствените правоприемства и извършени сделки двете ищци имало по 5/20 ид. ч. в
съсобствеността на имота, а ответника имал 10/20 ид. ч. Правят доказателствени искания за
приемане на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 186 ГПК да се
издадат 2 бр. СУ за семейното положение на ответника, както и за снабдяване с препис от
акта за граждански брак между Д. П. и П. П.. Иска допускане извършването на съдебна
делба на имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че се
възразява срещу така твърдените квоти от страна на ищеца. Подробно изяснява, че Д. П. е
била силно привързана към сина и внука си – ответник по делото, като многократно била
заявявала по различни поводи, че апартамента следвало да остане за ответника, където той
да отгледа децата си, като лично П. била предала ключ за имота на ответника. Поддържа, че
до смъртта на баба му, лично се е грижил за нея и за имота, като след смъртта й – баща му
бил изпълнил волята на майка си и му прехвърлил своята част от недвижимия имот. Прави
възражение за придобивна давност. Прави доказателствени искания за допускане събирането
на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели за изясняването на
обстоятелства свързани с установяване на факта на владението за период повече от 10
години, както и фактическото предаване на имота. Иска отхвърляне на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно
основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки.
По отношението направеното възражение за придобивна давност, съдът намира, че
доколкото периода е част от основанието на същото, то следва да укаже на ответника, че
следва да посочи периода в които твърди, че е владяла имота, съответно, че е текла
придобивна давност. Като с оглед разпределението на доказателствената тежест, ответника
следва да установи фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в
обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а
именно: 1) да е постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да
2
нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин
препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е
било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно
– такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато
фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец, както и изтеклия период на
твърдяната придобивна давност. Ищците следва да установят пълно и главно, че давността е
била спирана или прекъсвана, респ. че владението е било нарушено за период по-голям от
шест месеца.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
По отношение доказателствените искания на ищците за издаване на СУ на основание
чл. 186 ГПК, съдът намира, че по едното искане с оглед обезпечаването на участието на
надлежните страни – за семейното положение на ответника се е произнесъл, поради което е
безпредметно повторно произнасяне. По отношение на искането за другото СУ, съдът счита,
че искането е процесуално допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде
уважено.
Доказателственото искане на ответника за допускането събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане за
изясняването на обстоятелства свързани с установяване на факта на владението за период
повече от 10 години, както и фактическото предаване на имота, съдът счита, че е направено
своевременно и не попада в забраната по чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, поради което същото е
процесуално допустимо, а с оглед разпределената доказателствена тежест се явява относимо
и необходимо. Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че при условията на чл.
159, ал. 2 ГПК, следва да допусне до разпит един свидетел при режим на довежда на
страната на ответника за сочените обстоятелства.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 24.04.2023 г. от 10:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията, като съдът им указва най-късно до първото по делото
заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ответницата в едноседмичен срок от съобщението
с писмена молба, с препис за ответника да уточни периода на твърдяната придобивна
давност.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 186 ГПК СУ на ищците, което да послужи пред
СО за снабдяване с препис от акта за граждански брак между Д. П. и П. П..
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ответника
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК,
за изясняването на обстоятелства свързани с установяване на факта на владението за период
3
повече от 10 години, както и фактическото предаване на имота.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4