Решение по дело №4484/2020 на Районен съд - Бургас

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260188

 

гр.Бургас, 26.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                     

          

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4484 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Д.С.И. с ЕГН: ********** (без посочен адрес), срещу Наказателно постановление № 20-3388-000045/17.09.2020г., издадено от Началник Сектор в 05 РУ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, без да се излагат конкретни доводи.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. В.В. – БАК, която поддържа жалбата. Посочва, че не са събрани доказателства, които да установяват вината на нейния доверител. Счита, че мястото на извършване на нарушението не представлява улица по смисъла на ЗДвП, поради което и изначално извършеното не е нарушение по този закон. Счита, че свидетелските показания са субективни възприятия на случилото се, а приобщените видеозаписи не следва да се ценят, доколкото не са изготвени по предвидения в НПК ред. С оглед всичко това пледира за отмяна на НП.  

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява и не взима отношение по жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 14 – НП е връчено на жалбоподателя на 16.10.2020г., а жалбата е депозирана на 23.10.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че тя се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 12.08.2020г., около 15.51 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. Бургас, „Пети километър“, на кръстовище пред хотел „***“. На мястото пътният участък бил павиран. Преминавайки през кръстовището И. решил умишлено да изведе МПС-то от контрол, като за целта извършил резки маневри с волна, презавил и по този начин довел автомобила до загуба на сцепление. Това от своя страна му позволило да завърти автомобила два пъти около оста му /т.нар. „дрифт“/, след което продължи с движението си. От извършения „дрифт“ се вдигнал облак прах и се разхвърчали дребни камъчета, които повредили намиращите се наблизо витрини на „***“. Поведението на водача не останало незабелязано за околните, а било възприето непосредствено от св. И.И., работещ в близкия сервиз. Щетите по заведението били забелязани и от св. Ж.Б. – работеща в заведението, която излязла на улицата и констатирала, че част от витрините са изпочупени. Поради това свидетелката сигнализира полицията и била образувана преписка. Свидетелката предала на полицейските служители записите от охранителните камери на обекта, от които се виждал регистрационният номер на МПС-то.

Проверката по преписката била възложена на св. С.Б. ***, който снел сведения от очевидците и след преглед на предоставените записи установил, че се касае за лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на С.Д.И.. На 03.09.2020г. собственикът бил призован в 05 РУ-Бургас където попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 16), в която заявил, че на посочената дата автомобилът се е управлявал от жалбоподателя Д.И.. След получаване на информацията относно водача на 03.09.2020г. св. Б. съставил срещу него АУАН с бл. № 203932, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да направи възражения и получил препис от него. В законоустановения срок възражения не били депозирани.

В последствие жалбоподателят възстановил всички нанесени щети по витрините.

Въз основа на АУАН на 17.09.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, като ги окачествява като логични, последователни и взаимосвързани. Съдът не намира нито една причина да се усъмни в добросъвестността на свидетелите, поради което и цени показанията им напълно. С особено важност според настоящия състав са показанията на св. И. – от една страна, защото той е пряк свидетел-очевидец на събитията, а от друга предвид професионалния му опит като автомонтьор. Този свидетел е категоричен, че действията на водача /дрифт/ не се дължат на неопитност или на случайно изтърваване на съединителя, а са целенасочени, което се обяснява с обстоятелството, че автомобилът се е завъртял два пъти около оста си. Имайки предвид, че този свидетел се занимава професионално с ремонт на автомобили и е запознат в детайли с техните характеристики и възможности, съдът цени неговите показания и заключения изцяло. Между другото тези показания напълно кореспондират с обективните данни по делото – касае за сухо и горещо време, което с нищо не е предразполагало за загуба на сцепление на автомобила, ако не са били нарочните действия на водача.

Противно на становището на защитата настоящият състав цени изцяло приложените по делото видеозаписи. Записите от охранителната камера от „Бухлеватаводеница“, представляват веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като имат характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от престъплението (в случая – от нарушението). В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че този вид доказателства - записи от технически средства са: „най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи” /Решение № 368/11 г. по н. д. № 1778/11 г. на II н.о на ВКС/ и именно поради това, значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано от съда. Няма спор, че записите от видеокамерата не са направени по реда на НПК и за целите на наказателното производство (респективно административнонаказателното производство по силата на чл. 84 ЗАНН). Несъмнено е обаче, че е налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти. Константно е схващането, че направени снимки/записи от охранителни камери, съдържащи информация за деянието, представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Тези записи са т.нар. „случайни” - не са създадени с цел да обслужват производството или да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото те съдържат съществена за изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи, те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност (в този смисъл вж. Решение № 170/19.07.2013 година на ВКС, ІІІ н.о., Решение 185/10.04.2012 година на ВКС, ІІІ н.о. Решение № 384/22.12.2014 по дело №1103/2014 на ВКС, НК, I н.о., Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 116 по НОХД № 766/2009 г. на ІІІ н.о на ВКС и др.). В конкретния случай записите са направени от охранителна камера, поставена преди процесната дата, с цел охраната на хотела, като в част от заснетото попада и общественото място пред него. В такъв случай, по мнение на съда записът може да се ползва легално в производството, още повече че той беше предмет на оглед в хода на съдебното следствие, в присъствието на пълномощника на жалбоподателя, който обаче по никакъв начин не оспори достоверността на заснетите изображения. Въз основа на този запис съдът придоби непосредствени впечатления от разигралите се събития, които напълно кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и с отразените в АУАН и НП факти.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник  Сектор в 05 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 17.09.2020г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената Заповед Рег. № 215з-1397/08.04.2019г. на Директора на ОДМВР-Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество съдът следва да посочи следното:

С нормата на  чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна, съгласно дефиницията в § 6. т. 1 от ДРЗДвП – „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. В случая кръстовището пред хотел „***“ безспорно е част от земната площ, която е предназначено и обикновено се използва за движение на превозни средства, видно от показанията на разпитаните свидетели, от приобщеното писмо от Община Бургас, а и от приложените записи от охранителни камери, на които ясно се вижда, че се касае за кръстовище, предназначено за преминаване автомобили – т.е. противно на становището на адв. В. – БАК, съдът приема, че процесното място представлява именно „път“ по смисъла на ЗДвП, поради което и при преминаването си през него водачите следва да се съобразяват с всички изисквания на този закон, включително и с това на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

От съдържанието на АУАН и НП е видно, че И. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия – умишлено извел МПС-то от контрол, като за целта извършил резки маневри с волна, презавил и по този начин довел автомобила до загуба на сцепление – т.нар. „дрифт“. ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната практика то е било обект на анализ. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под "дрифт" се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва (Решение № 909 от 20.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2020 г.). В случая, по мнение на съда, поведението на И. напълно съответства на вмененото му нарушение. Той е извършил маневри, довели до загуба на сцепление и двукратно завъртане на автомобила, което е резултирало в нанасяне на щети по близките витрини, и което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по сходни казуси, като например Решение № 65 от 20.01.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2322/2020 г., Решение № 30/13.02.2018 г. на ШАС, постановено по к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на Административен съд – Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.; Решение № 72/05.03.2019 г. по к. а. н. д. № 30/2019 г. на АС – Шумен и мн. др.

Не може да се сподели и виждането, че се касае за неопитност или до случайно деяние. Видно от показанията на св. И. и от приобщените записи – поведението на жалбоподателя е целенасочено и умишлено. Не са съществували никакви фактори, които да доведат до завъртане на автомобила. Времето е било сухо, ясно и топло. Не е имало никакви препятствия или други подобни, които да са довели до необходимостта от извършване на резки маневри. Не на последно място, както правилно посочва св. И. – дори да се касаеше до неправилно боравене или случайно изпускане на съединителя – то това щеше да доведе до еднократно „приплъзване“ на автомобила, но не и до двукратното му завъртане около оста.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 17а, ал.1от ЗДвП законосъобразно е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 12 месеца и „Глоба” в размер на 3000 лв. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.

Съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Видно от материалите по делото той е посочена от собственика на МПС-то, като водач на същото към датата на деянието, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Тъй като, жалбоподателят е бил посочен като водач на автомобила, а той на свой ред не е подал декларация за друго лице, което да е шофирало МПС-то, то правилно именно на него е съставен АУАН и издадено НП.

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това нарушението реално е довело до причиняване на щети на близките витрини, което допълнително завишава обществената му опасност.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на АНО, но той не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-3388-000045/17.09.2020г., издадено от началник Сектор в 05 РУ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 ЗДвП на Д.С.И. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на установените по делото адреси.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.