Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 09.07.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 13721 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20212062 от 30.09.2020 г., постановено по гр. дело № 4530/2020 г., Софийският районен съд, II ГО, 178-ми състав, е уважил предявените от ищцата Р.М.К. срещу ответника „О.м.“ АД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, за признаване за незаконно уволнението ѝ, извършено със заповед № ОМ-30-64/27.11.2019 г. на изпълнителния директор на „О.м.“ АД и е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник към обслужване на клиенти“, като е отхвърлил предявения от ищцата срещу ответника иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 7800,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 6 месеца считано от 03.12.2019 г. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 233,33 лв. - разноски по делото, а ответникът е осъден да заплати по сметка на съда сумата от 80 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

В законоустановения срок срещу решението, в частта с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от „О.м.“ АД чрез адв. И.В., в която се правят оплаквания, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът погрешно е приел, че за работодателят е съществувало задължение за подбор, тъй като съкращаването в щата не било реално. Твърди, че от щатното разписание на направление 6 „Обслужване на клиенти“, актуално към 14.11.2019 г., се установява, че длъжността „Заместник-изпълнителен директор“ и „Сътрудник към направление „Обслужване на клиенти“, са съкратени. Сочи, че наличните длъжности „Сътрудник“ са в различни направления, които са самостоятелни звена – структурни единици, и с тях не е следвало да се извърши подбор. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя отделен списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от Р.М.К., като в него се излагат аргументи в подкрепа на правилността на първоинстанционното решение в обжалваната от въззвника-ответник част. Сочи, че в новото щатно разписание има длъжност „Сътрудник на изпълнителния директор“, с която също е трябвало да се извършва подбор, тъй като от двете бройки се съкращава една. Прави оплакване, че в предизвестието за съкращаване и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са правени поправки, като в заповедта липсват реквизити и представените екземпляри не са еднакви. С оглед изложеното моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. В открито съдебно заседание заявява, че не претендира разноски и не възразява за прекомерност за разноските на насрещната страна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Безспорно между страните, поради което и отделено като такова по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото, е че същите са били валидно обвързани от трудов договор № 543 от 26.06.2017 г., по силата на който ищцата е работила при ответника на длъжност „Сътрудник обслужване на клиенти“, по договор по чл. 70 от КТ със срок за изпитване в полза на работодателя, койот договор е продължен по чл. 71, ал. 2 от КТ,  с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1284,59 лева съгласно впиването, удостоверено с представеното извлечение от трудова книжка № 103637 на ищцата.

От представеното по делото Допълнително споразумение № 2 от 20.07.2018 г. към трудовия договор се установява, че трудовите функции на ищцата са променени и същата е назначена на длъжност „Сътрудник на Зам.-изпълнителния директор“. С допълнително споразумение № 3 от 04.02.2019 г. към договора, страните са се съгласили да отменят допълнителното споразумение с № 2, но не е спорно, че към момента на уволнението ищцата е заемала длъжността „Сътрудник на Зам.-изпълнителния директор“ в направление „Обслужване на клиенти“.

От представеното по делото писмо с изх. № 00-ИД-1912 от 19.11.2019 г. на Изпълнителния директор на „О.м.“ АД, към което, връчено на работника на 19.11.2019 г., се установява, че работодателят е отправил изявление за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ, поради съкращаване в щата с едномесечно предизвестие.

От заповед № ОИ-30-64 от 27.11.2019 г. на Изпълнителния директор, връчена при отказ, се установява, че трудовото правоотношение на ответницата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата в дружеството съгласно Заповед № ОМ-ВЗД-571 от 14.11.2019 г., от деня, следващ връчване на заповедта. По делото се установява от направеното отбелязване в заповедта, както и от подписания от ищцата обходен лист, в който е отбелязано, че е получила оригинал от трудовата книжка, че заповедта е връчена на ищцата на 02.12.2019 г. (понеделник). Датата на връчване на заповедта се установява и от показанията на разпитания в производството пред първа инстанция свидетел Т.С.С., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е служител на ответното дружество), на които съдът дава вяра като логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число с подписания от ищцата обходен лист, автентичността на който не е оспорена.

В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение на ищцата се прекратява считано от деня, следващ датата на връчването ѝ на лицето и е определено обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 832,18 лева за неспазения срок за предизвестието – считано от датата на връчване на заповедта до 19.12.2019 г., на основание чл. 220, ал. 1 от КТ.

От представеното по делото Длъжностно щатно разписание на „О.м.“ АД на към 04.11.2019 г., се установява, че в структурата на дружеството съществува структурна единица „Изпълнителен директор“, в рамките на която единица има длъжност „Изпълнителен директор“ и „Сътрудник“, както и единици „Вътрешно-фирмен одит“, „Човешки капитал“, „Маркетинг и продажби“, „Обслужване на клиенти“, в която е работила ищцата, „Корпоративни финанси“, в които има длъжности „Заместник изпълнителен директор“ и „Сътрудник“ с по една щатна бройка, както и единица „Счетоводство“, в която има длъжност „Главен счетоводител“ и „Сътрудник“ с по една щатна бройка.

От представената по делото Заповед № ОМ-ВЗД-571 от 14.11.2019 г. на Изпълнителни директор на „О.м.“ АД се установява, че дружеството изменя утвърденото щатно разписание от 01.10.2015 г., като съкращава 1 (една) щатна бройка от длъжността Заместник-изпълнителен директор „Обслужване на клиенти“ и 1 (една) щатна бройка от длъжността Сътрудник към направление „Обслужване на клиенти“, заета от ищцата, в направление „Обслужване на клиенти“ в дружеството.

От представеното по делото Длъжностно щатни разписание на „О.м.“ АД на към 14.11.2019 г., се установява, че в структурата на дружеството продължават да съществуват структурни единици „Изпълнителен директор“, в рамките на която единица има длъжност „Изпълнителен директор“ и „Сътрудник“, както и единици „Вътрешно-фирмен одит“, „Човешки капитал“, „Маркетинг и продажби“, „Корпоративни финанси“, в рамките на които единица има длъжност „Зам. -изпълнителен директор“ и „Сътрудник“ с по една щатна бройка, и единица „Счетоводство“, в която има длъжност „Главен счетоводител“ и „Сътрудник“ с по една щатна бройка.

В направление „Обслужване на клиенти“, в която е работила ищцата, са закрити длъжност „Заместник изпълнителен директор“ и „Сътрудник“ с по една щатна бройка.

От представената пи делото Длъжностна характеристика от 17.09.2014 г. се установяват задълженията за длъжността „Сътрудник“ в направление „Продажби“, каквото направление няма в представените и приети по делото щатни разписания, като не се установява и ищцата да е заемала подобна длъжност при ответника.

От представеното копие на трудова книжка на ищцата, което не е оспорено, се установява, че е вписано прекратяване на трудовото правоотношение при ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 03.12.2019 г., като от копието не може да се установи наличие или липса на други вписвания.

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно, като почива на вярна интерпретация на установените по делото факти, при правилно разпределена доказатествена тежест и приложен материален закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му и в допълнение излага следните съображения по доводите във въззивната жалба:

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. второ от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, при съкращаване на щата. Тъй като по делото безспорно се установи, че уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата, както правилно е приел и първоинстанционният съд, в тежест на ответника е да установи, че към момента на уволнението предпоставките за уволнението са били налице.

Щатът е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. Съкращаване в щата има, както при намаляване бройките работници /служители/, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. В настоящия случай ответникът не оспорва, че не е съкратил всички длъжности „Сътрудник“, а че е съкратил само щатната бройка в едно от направленията в организационната си структура, поради което не е следвало да извършва подбор. Задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Само при такива длъжности е възможно сравнение на техните професионални качества и резултати в работата и съпоставяне при оценката им. Подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ, когато извършването му е задължително, но не и когато подборът представлява негово право (така Решение № 752 от 13.12.2010 г. по гр. дело № 1095/2009 г. на IV ГО на ВКС). Преценката за идентичност на длъжностите е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения. В настоящия случай по делото, въпреки разпределената в този смисъл доказателствена тежест за ответника, не е установено наличие на различия в съществените трудови функции на длъжностите „Сътрудник“ в направленията „Изпълнителен директор“, „Вътрешно-фирмен одит“, „Човешки капитал“, „Маркетинг и продажби“, „Корпоративни финанси“ и „Счетоводство“ и съкратената длъжност в направление „Обслужване на клиенти“, която е заемала ищцата. Ето защо, осъщественото намаляване на броя на длъжностите  „Сътрудник“, а не пълното им закриване, е обуслило задължението на работодателя да извърши подбор по смисъла на чл. 329 от КТ между служителите, заемащи длъжност със същата функция или несъществено различаващи се функции, какъвто подбор не е извършен.

Ето защо, както правилно е приел и първоинстанционният съд, атакуваното уволнение е незаконно и подлежи на отмяна, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ правилно е уважен. В тази връзка законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд и по обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа, доколкото не се установяват пречки за уважаване на този иск, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззиваемия, по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат разноски за въззивна инстанция, но той не поддържа искане за заплащане на такива.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20212062 от 30.09.2020 г., постановено по гр. дело № 4530/2020 г. на Софийски районен съд, II ГО, 178-ми състав, в обжалваната част, в която исковете на Р.М.К. срещу ответника „О.м.“ АД по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са уважени.

Решението е влязло в сила в частта по иска с правно  основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.