Решение по адм. дело №792/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.144 ДОПК, вр. с чл.4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба на М. П. К. от [населено място] – чрез упълномощен представител, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №3562-1 от 26.11.2019г., потвърден с Решение рег.индекс №11-650-4#7 от 29.07.2024г. на директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен поради обстоятелството, че въпреки наличието на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, по силата на който М. П. К. закупил МПС, той не е бил никога регистриран като негов собственик и не му било издавано свидетелство за регистрация с вписано това обстоятелство. Сочи се, че на 09.01.2009г. К. подал декларация, с която е представил договор за покупко-продажба на В. Р., с рег. № [рег. номер], като на същата дата представил договора в сектор „Пътна полиция” – Хасково, както и МПС за идентификация, и подал заявление за промяна на регистрация. След проверката, служителите на сектор „Пътна полиция” са заявили на К. устно, че няма да го регистрират като собственик на превозното средство, тъй като то нямало номер на двигателя, въпреки че имало идентификационен номер – номер на шасито. Така в свидетелството за регистрация бил вписан регистрирания досега собственик „Прима Транс” ООД. Макар органите на МВР да твърдели, че отказ за регистрация не бил постановяван, и доказването на такъв устен отказ да било особено трудно практически, не било налице друго логично житейско обяснение за липсата на регистрация на М. К. като собственик на посоченото МПС. След отказа К. отново посетил „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково и уведомил за това обстоятелство, но органите на Община Хасково продължили да начисляват задължения за данък върху превозните средства в негова тежест. Впоследствие, след настояване от К., той върнал процесното МПС на представител на „Прима Транс” ООД, който го уведомил, че го предал за разкомплектоване и регистрацията на това МПС в регистрите на МВР била прекратена. След налагането на запор върху трудовото му възнаграждение в началото на 2024г. и извършването на проверка по изпълнително дело на ЧСИ узнал, че били издадени няколко акта за установяване на задължения за данък върху превозните средства, сред които и оспореният.

Твърди се от правна страна, че след като оспорващият не бил вписан като собственик на вещта при регистрацията й в сектор „Пътна полиция“, той не можел да се легитимира като такъв, съответно да ползва вещта по предназначение и да се разпорежда с нея. Регистрирането на едно лице като собственик на МПС било определящо за възникването на задължение за заплащане на данък за него, като в тази насока били налице две правни положения. Първото – регистрацията не била просто формален акт, а имала характер на административно разрешение за използване по предназначение, което в случая било движение и ползване за превоз. Второто положение – с регистрирането на едно лице за собственик на конкретно МПС и с издаването на свидетелство за регистрация с това вписване, това лице се легитимирало като негов собственик. В подкрепа на последното се развиват подробни съображения. Съгласно националната и европейска правна уредба, регистрацията на МПС била акт не само с оповестително, но и с конститутивно действие, и имала характер на административно разрешение. Когато едно лице не било регистрирано като собственик на дадено МПС, дори и то да придобило собствеността по силата на договор, за него не следвало да възникват задължения за заплащане на данък. Необосновано и неотговарящо на смисъла на закона било, когато едно лице не може да се ползва от вещта, независимо че я е придобило, за него да възниквали свързани с ползването тежести. Така изложеното се обосновава и с цитиране и тълкуване разпоредбите на чл.53 и чл.51 от ЗМДТ - последната в редакцията й изм., бр. 100 от 2005г., в сила от 01.01.2006г., като се изтъква, че нейните смисъл и цел били задължението за заплащане на местен данък да възниква въз основа на регистрацията на придобиването на собствеността МПС в регистрите на МВР. Независимо от измененията на чл.51 през следващите години, цялостният смисъл и механизъм на служебно предоставяне на информация от регистрите на ППС на МВР или достъп до такава, въз основа на която общините да определят и начисляват дължимия от собствениците на МПС данък, се запазил. Последвалите изменения на ЗМДТ и по-конкретно на чл.54, ал.1 – в сила от 01.01.2015г. предвиждали определяне на данъка МПС въз основа на данните от поддържания от МВР регистър на ППС, а не въз основа на данни от декларация. Тази разпоредба, във взаимовръзката й с другите нови алинеи на чл.54 от ЗМДТ и с разпоредбите на чл.51 от ЗМДТ, имала материалноправна и процесуалноправна страна. Първата се изразявала в правилото, че задължението за данък върху превозните средства възниквало с регистрирането на дадено лице като негов собственик в регистрите на МВР и в този смисъл сключването на договор за прехвърляне на собствеността не било достатъчно основание за възникването на задължение за местен данък. Процесуалноправната се изразявала в правилото, че определянето на размера на данъка се изчислявал въз основа на данните от регистъра на МВР за регистрираните МПС и техните собственици, а не въз основа на декларация за придобиването. Поради изложеното чл.54, ал.1 от ЗМДТ следвало да се прилага не само към случаите на определяне на данък за МПС, регистрирани или придобити след влизането й в сила – 01.01.2015г., а и за всички случаи, когато данъкът се определял и установявал след тази дата, включително и за МПС, придобити преди 01.01.2015г. Дори и да се приемело, че чл.54, ал.1 от ЗМДТ, в посочената редакция, имал само материалноправен характер и че следвало да се прилага само от датата на влизането му в сила, то несъмнено нормата била приложима при определянето на данък върху превозните средства за всички години след тази дата. Разпоредбите относно преустановяването на задължението за заплащане на данък върху превозните средства при промяна на собственика и при прекратяване на регистрацията им, също били в подкрепа на горния извод. В този смисъл били текстовете по чл.58, ал.4 и чл.54, ал.3 от ЗМДТ. Без наличието на регистрация в регистрите на МВР дадено лице, макар и разполагащо с договор за придобиването на МПС, не можело да упражнява правата си на собственик, да се движи с това превозно средство, да го ползва и да се разпорежда с него. В такъв смисъл било и съображение 2 на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства, чиито изисквания били въведени в законодателството на Република България – § 6в. от ДР на ЗДвП. Освен изтъкнатите аргументи, К. не следвало да заплаща данък за МПС В. Р., с рег. № [рег. номер] с оглед нормата на чл.58, ал.4, изр. първо от ЗМДТ, съгласно което за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случая, въпреки че съгласно представеното удостоверение със справка от ОДМВР – Хасково, регистрацията на гореописаното МПС била прекратена поради липсата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, били налице обстоятелства за служебно прекратяване на регистрацията на това МПС на друго основание – чл.143, ал.15 от ЗДвП, която разпоредба следвало да се приложи за задълженията за 2018 и 2019г. по силата на чл.6, ал.3 от АПК. Липсата на такова служебно прекратяване от органите на МВР не било основание последиците на тази разпоредба да не се прилагат по отношение на жалбоподателя, тъй като на практика той нямал възможност да ползва и да се разпорежда с превозното средство поради обстоятелството, че не бил регистриран като негов собственик. Независимо че ОДМВР – Хасково не предоставили данни за постановен отказ за регистрация, липсата на регистрация на името на М. К. повече от 2 месеца след сключването на договора за покупко-продажба, дори и да се приемело, че било поради неизпълнение на негово задължение, била основание за служебното прекратяване на регистрацията на това МПС. Това означавало, че органите на МВР не само имали правната възможност, а и били длъжни да прекратят регистрацията. Липсата на изричен акт или формално прекратяване на регистрацията на МПС от органите на МВР в случая не можело да бъде основание за утежняване на положението на К., тъй като той не можел да извърши действия по прекратяване на регистрацията на МПС поради нерегистрирането му като собственик. Такива действия можело да извърши само „Прима Транс“ ООД, което и към настоящия момент било регистрирано като собственик на това МПС в регистрите на МВР. Обстоятелството, че органите на МВР не прекратили регистрацията на МПС, въпреки предвиденото служебно прекратяване по чл.143, ал.15 от ЗДвП, не било законосъобразно и оправдано основание органите по приходите на Община Хасково да продължават да определят и установяват данък за това МПС в тежест на К., а и да го събират принудително. Продължаващото определяне и установяване на данък върху превозните средства в тежест на К. се извършвало в нарушение на правото му на собственост, гарантирано от чл.18 от Конституцията, член 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ и член 17 от ХОПЕС, тъй като органите на МВР неоснователно отказали да регистрират МПС като негова собственост. То имало идентификационен номер на шасито и липсата на номер на двигателя не било пречка за регистрацията, още повече че то веднъж вече било регистрирано от МВР като собственост на „Прима Транс“ ООД. Той не можел да упражнява права и да се легитимира като собственик. Резултатът от това бил неправомерно ощетяване на К. и възлагането в негова тежест на задължения за МПС, за което той не можел да упражнява права на собственик. Обясненията по случая, дадени от „Прима Транс“ ООД, нямали доказателствена сила предвид това, че за сочените от дружеството обстоятелства законът изисквал писмен документ. В хода на административното обжалване оспорващият бил поискал от решаващия административен орган да отправи искане до този субект за даване на обяснения и представяне на документи с очакването, че това дружество щяло да бъде добросъвестно и че щяло да представи документ за предаването на процесното МПС за разкомплектоване. Твърденията на управителя му обаче били в обратен смисъл. Всъщност, процесното МПС било предадено за разкомплектоване не от управителя, а от друго лице, което действало от името на дружеството, и К. в момента бил предприел действия да се свърже с това лице и да поиска от него да му представи доказателство за това.

По изложените съображения се претендира или отмяна на оспорения акт – в частта на определените задължения за данък МПС в размер общо на 8214 лева и съответните лихви общо 2282.22 лева., както и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващия. В писмена защита се прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.171, ал.2 ДОПК. Счита се, след влизане в сила на чл.143, ал.15 ЗДвП – 28.12.2017г., че дерегистрацията на превозното средство настъпвала по силата тази норма и от визираната дата. Поради това начислените с оспорения акт задължения за 2018г. и 2019г. следвало да бъдат отменени, независимо от формалното прекратяване на регистрацията на дата 18.10.2024г., извършено от сектор „Пътна полиция“ след подадена нарочна молба.

Ответникът – Директор на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, чрез пълномощник в съдебно заседание и в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните в о. с. з., и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен с административната преписка нотариално заверен Договор за покупко-продажба (л.60), на 30.12.2008г. жалбоподателят М. П. К. е придобил възмездно от продавача „Прима Транс“ ООД следното МПС: *, [Марка], с рег. № [рег. номер], рама №VF6RG04F1RM100413, двигател № – без номер, цвят – зелен/сив. В договора е посочено, че автомобилът се продава в техническа изправност и за всички неизправности, възникнали в бъдеще, отговорност ще носи купувачът (К.). В т. 6 от договора е посочено, че владението на автомобила е предадено на купувача на датата на подписване на документа. При съставянето на договора са били представени следните документи: регистрационен талон; полици за застраховка и застрахователна стойност; декларации по чл.264, ал.2 ДОПК и чл.25, ал.7 ЗННД; вноски бележки за платени пътен данък и такси.

На 09.01.2009г. М. К. е подал Декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство, без леки автомобили (л.59), заведена в Община Хасково с вх. № 186/09.01.2009г. Декларацията е подадена на основание (т. 3) „придобиване на „пътно превозно средство, без леки автомобили“. Декларираното ППС (т. 5) е: вид - Влекач; марка – *; модел – *; вид гориво – дизел; с дата на първоначална регистрация в страната 15.05.1985г.; № шаси VF6RG04F1RM100413; № на двигателя – без номер; начин на придобиване покупка; дата на придобиване – 30.12.2008г. Посочено е (т.8), че декларираното превозно средство е придобито от „Прима Транс“ ООД, [населено място]. В полето относно регистрирането на ППС в „КАТ-ПП“ от декларацията (вж. т.5) не е попълнена информация (съответно не е посочен и № на регистрацията в сектор „Пътна полиция“ – Хасково).

С обжалвания Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №3562-1/26.11.2019г. (л.33), издаден от А. Т. М., на длъжност главен инспектор в „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, оправомощен съгласно Заповед №215/17.02.2017г. на кмета на община Хасково, са установени задължения на М. П. К. за: данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци – за 2015г.; данък върху превозните средства за 2014, 2015, 2016, 2017,2018 и 2019г. Относно данък МПС задълженията са, както следва:

за 2014г. – 1369.00 лева с лихва 728.26 лева, общо 2097.26 лева;

за 2015г. – 1369.00 лева с лихва 588.63 лева, общо 1957.63 лева;

за 2016г. – 1369.00 лева с лихва 449.68 лева, общо 1818.69 лева;

за 2017г. – 1369.00 лева с лихва 310.88 лева, общо 1679.88 лева;

за 2018г. – 1369.00 лева с лихва 171.69 лева, общо 1540.69 лева;

за 2019г. – 1369.00 лева с лихва 33.08 лева, общо 1402.08 лева,

или общо главници 8214.00 лева и общо лихви 2282.22 лева, всичко – 10496.22 лева, изчислени към дата 26.11.2019г.

Задълженията са за влекач-седлови с партиден № [рег. номер], с рег. № [рег. номер], двигател номер – без номер, рама VF6RG04F1RM100413, марка – *, модел **, еко категория – без категория, Евро 1 и Евро 2, брой оси – 2, вид окачване – друго, макс. допустима маса – 17.00 т., вид гориво – дизел, година на производство – 1985г.

Срещу акта за установяване на задължения е била подадена жалба с вх. №11-650-4/29.02.2024 г. (л.30) от адв. А. П. Г., като пълномощник на М. П. К., до директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

С Решение рег. индекс: 11-650-4#1 от 01.04.2024г. на директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, поради просрочие.

Решение рег. индекс: 11-650-4#1 от 01.04.2024г. е било обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Определение № 1835 от 29.04.2024г. по адм. д. №361/2024г. е отменил административния акт и е върнал преписката на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково за произнасяне по същество на спора.

На 06.06.2024г. по електронен път (л.23), до директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково е била изпратена писмена молба (л.22) с твърдение, че М. К. никога не е бил вписван като собственик на влекача [Марка] с № [рег. номер]. Към молбата е било приложено Удостоверение с рег.№ 1253-00-9561/06.06.2024г. (л.24), издадено от началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково, в което се посочва, че: според данните в националната база данни АИС „КАТ“, М. П. К. никога не бил вписван като собственик на влекач * с ДК № [рег. номер] и рама VF6RG04F1RM100413; от 13.06.2002г. до момента в АИС „КАТ“ собственик на това МПС било „Прима Транс“ ООД; В сектор „Пътна полиция“ – Хасково нямало документални данни за отказ от регистрация на МПС, закупено от М. П. К.; на 03.11.2016г. в АИС „КАТ“ било извършено служебно прекратяване регистрацията на [рег. номер] по чл.143 ал.10 ЗДвП (липса на платена застраховка „Гражданска отговорност“); до момента в АИС „КАТ“ не било извършвано прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.15 ЗДвП; в АИС „КАТ“ нямало данни за прекратяване регистрацията на влекач * с ДК № [рег. номер] и рама VF6RG04F1RM100413 въз основа заявление на фирма „Прима Транс“ ООД.

Към удостоверението е приложена Справка от АИС „КАТ“ от 04.06.2024г. за история на регистрацията (л.25 и сл.). От същата става ясно, че към датата на издаване на удостоверението влекач * с ДК № [рег. номер] и рама VF6RG04F1RM100413 е регистриран на името на „Прима Транс“ ООД – собственик, както и че рег. № на ППС е със статус „невалиден без ГО“. Записано е в справката е и че регистрацията на ППС е била прекратена на 03.11.2016г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – при уведомяване от „Гаранционен фонд“. Приложена към удостоверението е също и справка от АИС – „Регистрация“ с данни за регистрацията (и промяна на регистрация от 13.06.2002г.) на посоченото МПС (л.26), съгласно които за собственик на МПС е посочено „Прима Транс“ ООД, като за превозното средство са отбелязани № на рама (VIN), марка, модел, вид, цвят, дата на първа регистрация (1985г.) и други данни.

С писмо рег. индекс 11-650-4#4/07.06.2024 г. (л.20) жалбоподателят е бил уведомен, че Удостоверение с рег. № 1253-00-9561/06.06.2024г. ще бъде взето предвид при издаване на решението по преписката. Изискано е предоставяне на документ, от който да било видно дали се е разпоредил с правото си на собственост върху МПС влекач * с рег. № [рег. номер] и рама VF6RG04F1RM100413.

В молба от 18.06.2024г. (л.16), изпратена по ел. път до Община Хасково (л.17) К. е посочил, че не се е разпореждал с процесното МПС поради устния отказ на ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, да регистрира превозното средство на негово име и да му бъде издадено свидетелство за регистрация. След отказа за регистрация през януари 2009г. върнал МПС на „Прима Транс“ ООД, като получил от това дружество информация, че впоследствие то предало за разкомплектоване превозното средство в специализиран обект, но не извършило необходимите действия по прекратяването на регистрацията на МПС. Отправена е молба за изискване на документ от „Прима Транс“ ООД за последното обстоятелство или обяснения в тази връзка, вкл. и за връщане на МПС от К. на дружеството.

Впоследствие до „Прима Транс“ ООД е било изпратено писмо (л.19) от директора на „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково, в отговор на което в писмо с рег. Индекс 11-650-4#6/03.07.2024г. (л.15) дружество е посочило, че: на фирмата не било връщано МПС – влекач * с рег. **, рама номер VF6RG04F1RM100413 от М. К. и в тази връзка не притежавали документ за връщане; Фирмата не предавала за разкомплектоване на това МПС и съответно не притежавала документ за разкомплектоване; продала на М. К. посоченото МПС на 30.12.2008г. и то било отчислено от активите на фирмата и в Община Пловдив, във връзка с данък МПС. М. К. не бил търсил контакт с дружеството във връзка с тази сделка, не правил постъпки за разваляне договора, съответно не му били връщали пари в тази връзка, никога не били предприемани действия по разкомплектоване на това МПС.

С Решение рег. индекс 11-650-4#7 от 29.07.2024г. на директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково Акт за установяване на задължения №3562-1/26.11.2019г. е потвърден.

В мотивите на решението се посочва, че М. П. К. лично и в законоустановения срок декларирал с декларация по чл.54, ал.1 ЗМДТ с вх. №186/09.01.2009г. притежаване на ППС влекач * с рег. *. Неоснователни били възраженията му, че не бил собственик на процесното МПС поради невписване на това обстоятелство в талона му. Съгласно чл.144, ал.2 от ЗДвП собствеността на регистрирани ППС се прехвърляла с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните по договора. Относно твърденията на пълномощника на К., че Общинска данъчна дирекция – Хасково следвало да събере служебно информация съгласно актуалната уредба на ЗМДТ и по конкретно чл.54, ал.1 от ЗМДТ (нова - ДВ.,бр.105 от 2014г.), решаващият орган е посочил, че размерът на данъка се определял от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, и се съобщавал на данъчно задълженото лице. Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.54, ал.1 от ЗМДТ била в сила 01.01.2015г. и нямала обратна сила, съответно нямало как да преуреди отношения, възникнали преди тази дата. В решението е изложено съдържанието на Удостоверение рег. № 1253-00-9561/06.06.2024г. на началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково. Цитирани са нормите на чл.52, ал.1 и чл.53 от ЗМДТ, след което е посочено, че МПС е било регистрирано в АИС на „КАТ“ на 13.06.2002г. със собственик „Прима транс„ ООД, с ДК № [рег. номер]. Безспорно било обаче, че това МПС било собственост от 30.12.2008г. на жалбоподателя К., който представил пред „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково договора за покупко-продажба. Това, че направил опит да пререгистрира процесното МПС и че не успял, както и по какви причини, не било предмет на обсъждане, след като лицето можело да ползва по предназначение въпросния автомобил. Липсата на пререгистрация не го правила несобственик на автомобила. Нямало данни К. до настоящия момент да се бил разпоредил с правото си на собственост. Това, че на МПС била служебно прекратена регистрацията на основание чл.143, ал.10 ЗДвП – поради неплащане на застраховка „Гражданска отговорност„ означавало, че същият не можел да се движи по пътната мрежа на страната, но не и че имало промяна в собствеността. Ако застраховката била платена, автомобилът отново можело да бъде пуснат в движение. Относно обстоятелството, че регистрацията на МПС не била прекратена по чл.143, ал.15 ЗДвП – служебно, следвало да се отбележи, че тази норма била в сила от 2017г. и нямала обратно действие, а от друга страна имало данни, че К. направил опит да пререгистрира автомобила. Цитирани са в решението и нормите на чл.58, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ. Отбелязана е и комуникацията с „Прима Транс“ ООД.

Решението е съобщено на адресата си, чрез адвокат А. Г., на 05.08.2024г. (л.14).

Жалбата срещу него е подадена до Административен съд – Хасково, чрез директора на „Общинска данъчна дирекция“ към Община Хасково, на 19.08.2024г.

В хода на съдебното производство се представиха:

Писмо рег. № 3103000-20365/22.10.2024г. от началник сектор „Пътна полиция“ – Пловдив до М. П. К. (л.105), в което се посочва, че регистрацията на Влекач, [Марка], с рег. № [рег. номер], рама №VF6RG04F1RM100413, е служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 ЗДвП на 18.10.2024г. и че няма техническа възможност в АИС да се отрази задна дата на прекратяване 28.12.2017г.;

Заявление №091253000398 за промяна на регистрацията на ПС с рег. № [рег. номер] (л.104), подадено от М. П. К. на 09.01.2009г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, с посочени причини за подаване „зачисляване в региона, промяна на собственост“;

Писмо рег.№ 125300-19514/19.11.2024г. от началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково (л.129), с което се уведомява съдът, че във връзка с подадено Заявление №091253000398 от 09.01.2009г. за промяна на регистрацията на превозно средство с рег. № [рег. номер] не е последвала пререгистрация и зачисляване на това МПС в сектор „Пътна полиция“. След отпечатването на заявлението нямало данни МПС да било преминало идентификация през контролно техническия пункт, поради което пререгистрацията му не продължила.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице – адресат на АУЗ, при спазване на срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава ХVІІІ, във връзка с чл.156, ал.2 ДОПК и насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл.4 ЗМДТ, във вр. с чл.144, ал.1 и чл.156 и сл. ДОПК.

Предмет на жалбата е АУЗ в частта на определени задължения за данък върху превозните средства, потвърден с решение на директор на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.1 ДОПК, във вр. с чл.1, ал.1, т.5 и чл.52 ЗМДТ.

Съобразно чл.166, ал.1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен със съответния закон. Относно вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл.4, ал.1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. На основание чл.4, ал.3 ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а с ал.4 е разпоредено, че тези служители се определят със заповед на кмета на съответната община. Последният, съгласно чл.4, ал.5 ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи – на териториален директор на НАП.

При така разписаната процедура оспореният акт за установяване на задължения е издаден от компетентен орган, съгласно чл.4, ал.1-5 ЗМДТ. Същият е издаден от служител на общинската администрация – старши инспектор А. М., който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с нарочна Заповед №215/17.02.2017г. на кмета на община Хасково, цитирана в самия АУЗ.

Решение рег. индекс 11-650-4#7 от 29.07.2024г., с което АУЗ е потвърден, също е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност, съгласно чл.107, ал.4 ДОПК, във връзка с чл.4, ал.5, предл. второ ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма. Издаването на същото извън срока по чл.155, ал.1 не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото в случая е приложена разпоредбата на чл.156, ал.7 ДОПК.

Както вече беше посочено установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: Предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 ДОПК. В случая оспорените задължения са установени именно с акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК, поради което относими към разрешаването на казуса са разпоредбите касателно оспорването на тази категория актове, при съобразяване на нормата на чл.144, ал.1 ДОПК, съобразно която редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Нормата на чл.159, ал.2, във връзка с чл.144 ДОПК регламентира, че страни в съдебното производството по обжалване са жалбоподателят и решаващият орган. В процесния казус и съобразно правилото на чл.107, ал.4 ДОПК решаващ орган е директорът на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №3562-1/26.11.2019г. е в писмена форма и съдържа формално нормативно изискуемите реквизити – мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и на задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на неговия адресат да установи размера на вменените му в тежест задължения по вид и години.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като то е протекло в съответствие с изискванията на чл.107 ДОПК, чл.152 и сл. във връзка с чл.144 ДОПК.

Относно приложението на материалния закон съдът намира следното:

На първо място следва да се обсъди направеното пред съда възражение за изтекла погасителна давност по чл.171, ал.2 ДОПК.

Съгласно посочената разпоредба с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, вземането е предявено в производство по несъстоятелност, е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, изпълнението е спряно по искане на длъжника, е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Според чл.173, ал.2 ДОПК вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл.171, ал.2, т. е. с изтичането на т. нар. абсолютна [възраст] погасителна давност.

Цитираните разпоредби намират приложение в настоящия случай, доколкото предмет на оспорения акт са задължения за данък МПС за период 2014 – 2019г. вкл. и с оглед служебното прилагане на института на погасителната давност от съда по силата на чл.168 АПК, а и предвид наведеното пред съда оплакване в тази насока, което следва да се съобрази поради предвиденото в посочената норма от АПК и принципа по чл.9 АПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК. Дали абсолютният давностен срок е изтекъл след постановяване на оспорения акт и по отношение на кои задължения, е обстоятелство, което може да бъде разгледано както в рамките на възражение по чл.173, ал.1 ДОПК, така и в рамките на служебната преценка, съобразно чл.173, ал.2 ДОПК.

Погасителната давност е период от време на бездействие на носителя на едно субективно материално право, след изтичането на който се преклудира правото на държавата (общината) да събере едно вземане. С погасяването на едно вземане по давност не отпада дълга, а възможността за неговото принудително събиране. По аргумент от чл.168, т.3 ДОПК, изтичането на погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания, както и за тяхното отписване на основание чл.173 от ДОПК.

В случая всички тези обстоятелства са налице, тъй като за задължението за 2014г. срокът по чл.171, ал.2 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2015г. и е изтекъл на дата 31.12.2024г. Сроковете за плащане на данъка върху превозните средства са установени в чл.60, ал.1 от ЗМДТ, и както в сега действащата редакция на нормата, така и в редакцията й в сила от 01.01.2011г., е регламентирано този данък да се плаща на две равни вноски в конкретно посочени срокове на годината, за която е дължим. Тоест данъкът за данъчен период 2014г. се плаща през 2014г. и давността тече считано от 01.01.2015г. като година, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение. При изтичане на давностния срок по чл.171, ал.2 ДОПК, погасените по давност вземания се отписват служебно – чл.173, ал.2 от ДОПК.

Поради това, дори и да се приеме, че при издаването на акта задълженията за данък МПС за 2014г. са били законосъобразно и правилно определени от административния орган, към настоящия момент не следва да се претендират, защото правото на Община Хасково да ги иска от данъчно задълженото лице е отпаднало.

Ето защо, в частта на задълженията за данък МПС и лихви за 2014г. Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №3562-1 от 26.11.2019г. следва да се отмени.

Относно задълженията за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019г. следва да се обсъдят фактическите и материалноправните предпоставки, обосноваващи дължимостта им.

Съгласно чл.1, ал.1, т.5 ЗМДТ данъкът върху превозните средства е вид местен данък, постъпващ в общинския бюджет.

Според чл.52, т.1 ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат: превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.

Нормата на чл.53 от същия закон гласи, че данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Безспорно е по делото, че с покупката на МПС с рег. № [рег. номер] с Договор с нотариално заверени подписи на 30.12.2008г., жалбоподателят е придобил правото на собственост върху това МПС, считано от тази дата, съгласно приложимата редакция на чл.144, ал.2 от ЗДвП относно прехвърлянето на собствеността на регистрирани автомобили.

Съгласно приложимата към този момент редакция на чл.143, ал.1 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 51 от 2007г.) пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

В приложимата към същия момент редакция на чл.145, ал.1 от ЗДвП (доп. ДВ бр. 88 от 10.10.2008г.) е предвидено, че при промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя, а според ал. 2 от същата норма, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя.

Безспорно е и че жалбоподателят никога не е бил вписван като собственик на МПС с рег. № [рег. номер], както и че от 13.06.2002г. до момента в АИС „КАТ“ собственик на същото е „Прима Транс“ ООД.

По смисъла на по-горе визираните правни норми законосъобразното облагане с данък върху превозните средства изисква кумулативното наличие на две предпоставки – превозното средство да е собственост на лицето, субект на данъчното задължение, и превозното средство да е регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България.

Подлежащите на регистрация превозни средства, както и редът за това, се уреждат от Закона за движението по пътищата. Според чл.140, ал.1 ЗДвП (редакциите от ДВ, бр. 68 от 2013г. до ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 1.01.2019г., относими за периода 2015г. – 2019г.), по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според чл.140, ал.2, пр. първо от ЗДвП (в редакциите от бр. 54 от 2010г. до ДВ бр. 105 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.), условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, вкл. временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, вкл. от 01.01.2019г. и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба №І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн. ДВ бр. 31/14.04.2000г.).

В тази Наредба №І-45 от 24.03.2000г. е налице легална дефиниция на понятието „регистрация“ на ППС, която е била дадена още с издаването й, като към дата на подаване на декларацията по чл.54, ал.1 ЗДМТ от жалбоподателя и към датата на твърдения от него опит за „регистрация“ в КАТ на закупеното МПС (изм. на наредбата – ДВ бр.53 от 10.06.2008г.), дефиницията е била със следното съдържание (§ 2, т.4, , редакция ДВ, бр. 57 от 2007г.) „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на регистрационен номер.

Според относимата редакция на понятието „дата на първата регистрация“ по § 2, т.5 от ДР на Наредба №І-45 от 24.03.2000г. (Предишна т. 4 - ДВ, бр. 57 от 2007г.) – „дата на първата регистрация“ е датата, на която превозното средство е било регистрирано за първи път в страната или в чужбина.“.

С редакцията на ЗДвП, ДВ бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., дефиницията за регистрация е пренесена от Наредба №І-45 от 24.03.2000г. в закона и гласи – § 6, т.18а, че „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Понятието „регистрация“ на превозно средство е дефинирано и в Директива 1999/37/ЕО на съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства, където в член 2, буква „б“ е посочено, че „регистрация“ „…означава административно разрешение за въвеждане в експлоатация по пътищата на превозно средство, включително идентификацията на последното и издаването за него на сериен номер, известен като регистрационен номер“.

Според § 6, т.69 от ДР на ЗДвП „прекратяване на регистрация“ е отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение.

Според първоначалния текст на чл.5, ал.1 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г., т.е. към дата на промяната на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] (вж. л.26), превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), тип, марка, модел и други данни, посочени в удостоверението за съответствие (за одобряване на типа) или от производителя. Съгласно редакцията на нормата (изм. ДВ, бр. 57 от 2007г.), в сила към 09.01.2009г. – дата на направения от жалбоподателя „опит“ за промяна в регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] в КАТ – Хасково, превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка, модел и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи. Раздел II от наредбата съдържа разпоредби, регламентиращи промени в регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, а в раздел първи са текстовете относно първоначална регистрация на МПС.

В случая, от доказателствата по делото се установява и не е спорно, че МПС *, с рег. № [рег. номер] е собственост на жалбоподателя по силата на договор за покупко-продажба от 30.12.2008г. Установява се от представените по делото документи и че *, с рег. № [рег. номер] е с дата на първа регистрация 15.05.1985г. (л.26), като има данни и за промяна на регистрация на 13.06.2002г., които обстоятелства не са спорни между страните в настоящото производство.

Следователно, налице са двете по-горе посочени предпоставки за облагане с данък МПС и това е било факт, както към датата на закупуване на МПС, така и към дата на издаване на оспорения акт.

Регламентиращата освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства разпоредба е тази на чл.58, ал.4 ЗМДТ, която, с оглед дължимостта на данъка за процесното МПС в периода 2015 – 2019г., в относимите редакции – ДВ бр. 95 от 1.12.2009г. и ДВ бр. 98 от 27.11.2018г., в изр. първо е предвиждала, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, е неприложима в случая.

Това е така, доколкото няма данни през периода от 2015г. до 2019г. превозното средство да е било с прекратена регистрация за целите на данъчното облагане. Напротив, в този период то е имало разрешение за използването му в пътното движение, съответно било е регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България по смисъла на чл.52, ал.1 ЗМДТ. Това е видно от редица документи за отразени в системите на МВР данни – л.24, 25, 26, 129. Така например в писмо рег.№125300-19514/19.11.2024г. на началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково изрично се сочи, че процесното МПС е било зачислено на 13.06.2002г. в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив и се допълва след това, че на 18.10.2024г. е била извършена промяна в регистрация чрез регистриране на договор за покупко-продажба №16975/30.12.2008г. с предстоящ собственик на МПС М. П. К., и на същата дата регистрацията е била служебно прекратена. Тоест, вън от съмнение е, че през периода 2015 – 2019г. обсъжданото МПС е било регистрирано – по смисъла на относимите редакции на § 2, т.4 от ДР на Наредба №І-45 от 24.03.2000г. и § 6, т.18а от ЗДвП – превозното средство е имало административно разрешение да участва в пътното движение, тъй като било с преминала идентификация и с табели с регистрационен номер.

Във връзка с горното, дори и да се приеме, че жалбоподателят не е успял да „пререгистрира“ коментираното МПС в сектор „Пътна полиция“ – Хасково през 2009г. – въпреки че доказателства за това не се представят, а се правят само твърдения и поради това няма как да се приеме наличието на данни в тази насока, на практика е нямало пречка превозното средство да се движи по пътната мрежа на страната. Дали такова движение е било извършвано или не е няма каквото и да е отношение към възникването на задължението за заплащане на данък МПС. Реализиралата се фактическа ситуация не освобождава собственика на МПС от заплащането на данък за него. В тази насока, за яснота на изложението следва да се посочи, че отбелязването в АИС „Регистрация“ на едно лице като собственик не ограничава субектите, които могат да ползват, респ. и да управляват дадено превозно средство, когато то вече е било регистрирано по надлежния ред. В конкретиката на казуса, регистрация в случая е била налице както преди покупко-продажбата на процесния товарен автомобил на 30.12.2008г., така и към датата на закупването на същото от К. на тази дата, а и след нея – до 18.10.2024г., когато регистрацията е служебно прекратена. Това означава на практика, че не е имало пречка превозното средство да се движи по пътищата. Тези фактически обстоятелства са и житейска практика и в този смисъл, дали в регистрите на сектор „Пътна полиция“, респ. и в Свидетелството за регистрация на МПС – част I и II, е посочено едно или друго лице за собственик на дадено превозно средство е без правно значение за това дали същото има административно разрешение за движение по пътната мрежа на страната.

Действително, само подаването на декларация по чл.54, ал.1 ЗМДТ не е единствено условие за възникване на качеството данъчнозадължено лице на собственика на превозното средство за данъка по чл.52 ЗМДТ, нито за установяването на задължението по реда чл.107, ал.3 ДОПК. Това задължение по чл.54, ал.1 ЗМДТ е съществувало до новелата на закона от ДВ бр. 105/2014г., в сила от 01.01.2015г. Значението й е на информационен източник за фактите и обстоятелствата от значение за определяне на данъчното задължение и съответно това не е ограничавало възможностите на длъжностните лица от общинската администрация да събират и други доказателства (вж. чл.54, ал.4 ЗМДТ в редакцията изм. ДВ бр. 110 от 2007г. и чл.54, ал.7 ЗМДТ, в редакцията ДВ бр. 105 от 2014г., в сила от 1.01.2015г. и ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г., съответно и към датата на издаване на процесния по АУЗ). След 01.01.2015г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР – чл.54, ал.1 ЗМДТ, ДВ бр. 105 от 2014г., в сила от 1.01.2015г., размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. Всичко това обаче не означава, че администрацията не следва да се съобразява с правото на собственост върху МПС, още повече предвид факта в случая на съществувала към датата на дължимостта на данъка и към датата на издаване на процесния акт активна регистрация на МПС преди декларирането му в данъчната служба в Община Хасково. Затова и отразяването на лице, различно от адресата на акта, като собственик в регистъра на пътните превозни средства, не е основание да се определи като несобственик подалия декларацията по чл.54, ал.1 ЗМДТ за посоченото в декларацията превозно средство, което да дисквалифицира възникването на задължението за местния данък за това превозно средство. (в подобен смисъл Решение № 714 от 23.01.2023г. на ВАС по адм. д. № 3675/2022г.).

При така установеното фактическо положение и като се имат предвид приложимите за него правни съображения, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за относимост на чл.143, ал.10 и ал.15 от ЗДвП към казуса. В това отношение съдът споделя аргументите на по-горестоящия административен орган за неотносимост на чл.143, ал.10 ЗДвП, защото служебно прекратена регистрацията на това правно основание не възпрепятства перманентно движението на превозното средство по пътната мрежа на страната, доколкото това зависи изцяло от волята на неговия ползвател/собствен/водач или друго лице, тъй като съответния субект може да заплати дължимата сума за застраховката „Гражданска отговорност“, след което автомобилът да бъде пуснат в движение. Ето защо макар и в Удостоверение рег.№1253-00-9561/06.06.2024г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, да е посочено, че на 03.11.2016г. в АИС „КАТ“ е било извършено служебно прекратяване на регистрацията на [рег. номер] по чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на платена застраховка „Гражданска отговорност“, този факт не е от значение за данъчното облагане на собственика на автомобила, т. е. не може да се приеме, че той не дължи данък МПС.

В тази насока е налице и настъпилата през годините законодателна промяна в разпоредбите на чл.58 ЗМДТ. Според действащата до 01.01.2018г. норма на ал.4 от чл.58 ЗМДТ „За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.“. Налице е била празнота за хипотези като тази по чл.143, ал.10 ЗДвП, но с редакцията чл.58 ЗМДТ, в сила от 01.01.2018г. (ДВ, бр. 97 от 2017г.), е въведен нов текст – този по ал.5, според който ал.4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591.

Както вече се посочи по-горе, неприложима в случая е и разпоредбата на чл.143, ал.15 ЗДвП, съгласно която норма – в сила от 27.12.2017г., служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Неприложимостта на тази норма към разглеждания случай се дължи именно на възможността през процесния период превозното средство да е било с активна регистрация, след заплащане на застраховка „Гражданска отговорност“. В тази насока несподелими са възраженията на оспорващия за прекратяване на регистрацията на МПС по силата на закона, от влизането му в сила на 28.12.2017г. (ДВ, бр. 77 от 2017г.), съответно и за недължимост на данък МПС за 2018г. и 2019г. Показателен за този извод е фактът на действие на разпоредбата на чл.146, ал.9 от ЗДвП (ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.), която предвижда, че служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при уведомяване от службите за контрол по чл.167, ал.2, т.3, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, както и нормата на чл.143, ал.11 от ЗДвП (ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.), според която служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста, като в този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

От данните и доказателствата по делото се установява, че хипотезите чл.143, ал.9 или ал.11 от ЗДвП не са били реализирани. Не е настъпило прекратяване на регистрацията по силата на тези разпоредби в процесния период. Отбелязване за това не е налице, което означава, че за целите на данъчното облагане коментираното МПС се счита за такова с действаща регистрация. Фактът на служебно прекратяване настъпва едва на 18.10.2024г., както е посочено в писмо рег.№125300-19514/19.11.2024г. от началника на сектор „Пътна полиция“ – Хасково (л.129). В тази връзка, евентуалното използване на МПС в процесния период (2015 – 2019г.) не е било възпрепятствано по силата на чл.143, ал.15 ЗДвП и при изпълнение на други нормативни изисквания, хипотетично, същото е могло да се движи по пътищата на Република България. С оглед липсата на отразяване в информационните системи на „Пътна полиция“ за наличие на служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП, но при платена застраховка „Гражданска отговорност“, евентуалният водач на превозното средство не би подлежал дори на административнонаказателна санкция по чл.175, ал.3, пр. първо ЗДвП.

В този смисъл, неотносима за процесния казус е нормата на чл.58, ал.4 в редакциите й, действали в периода 2015 – 2019г. В конкретния случай, не може да става дума за отпадане на задължението по чл.52, т.1 ЗМДТ на основание чл.58, ал.4 във вр. с чл.143, ал.10 и/или ал.15 ЗДвП.

В подкрепа на извода за неоснователност на твърдението, че в случая приложение следва да намери нормата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ, в редакцията й след 01.01.2015г. (ДВ, бр. 105 от 2014г.), е факта, че проверката на данните в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, не би оборила факта, че собственик на превозното средство е жалбоподателят и че същото на практика не е било с прекратена регистрация по смисъла на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Правно действие за прекратяване на регистрацията за процесния период, което да породи основание за освобождаване от задължението за заплащане на данък МПС, липсва. В този смисъл е и Определение № 8785 от 24.09.2025г. на ВАС по адм. д. №9061/2025г.

Всичко изложено се обосновава и от гледна точка на липсата на доказателства за твърденията на жалбоподателя. Същият не доказа пред съда, че му е била отказана промяна в регистрацията на МПС В. Р., с рег. № [рег. номер]. Доводите за устен отказ не бяха подкрепени с никакви доказателства, а се събраха по делото такива в обратна насока – писмо рег.№125300-19514/19.11.2024г., където е записано, че няма данни МПС да е преминало идентификация, не се сочи такава да не е било възможно да бъде извършена. А в Удостоверение рег. №1253-00-9561/06.06.2024г. от началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково е посочено, че няма документални данни за отказ от регистрация на МПС и че в АИС „КАТ“ няма данни за прекратяване регистрацията на влекач“, както и че на 03.11.2016г. в АИС „КАТ“ било извършено служебно прекратяване на регистрацията на [рег. номер] по чл.143, ал.10 ЗДвП (липса на платена застраховка „Гражданска отговорност“) и до момента в АИС „КАТ“ не било извършено прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Ако действително е бил налице формиран мълчалив отказ за регистрация, няма данни такъв да е бил оспорен по съответния ред и такова оспорване да е било успешно. Макар и да е извън предмета на спора, следва да се отбележи тук, че приложимата за процесния данъчен период правната уредба не е сочила като изискване за идентификация на превозното средство номер на двигателя. В този смисъл, непонятно остава правното бездействие на жалбоподателя в насока оспорване на твърдения отказ.

Недоказано остана и другото твърдение на оспорващия – че е върнал закупеното МПС на продавача „Прима Транс“ ООД. Не се представиха документи за това, нито се прояви достатъчна процесуална активност за събиране на други доказателства, чрез допустимите процесуални способи. Налице са данни за обратното, изложени в писмения отговор на „Прима Транс“ до директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, в смисъл, че МПС с рег. № [рег. номер] не било върнато на дружеството.

Също така, не се представиха, нито се събраха по инициатива на оспорващия, доказателства за твърдяното от него разкомплектоване на обсъжданото превозно средство. В тази насока следва да се има предвид нормата на чл.143, ал.6 от ЗДвП (предишна ал. 5 – ДВ бр. 79 от 2005г., посл. изм. ДВ бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) според която, прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектоване, или декларация по утвърден образец за съхраняването му в частен имот. В случая от страна на оспорващия не се представи писмено заявление с искане за прекратяване на регистрацията с приложени към него документи за приемане на същото за разкомплектоване. Липсват доказателства за снемане от отчет на регистрирано пътно превозно средство (съгласно редакцията на нормата до 21.01.2017г.) по искане на жалбоподателя, респ. за прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство, на дати преди и по време на процесния данъчен период. В тази насока не се направиха искания за събиране на доказателства, вкл. от трети за съдебното производство лица. Вместо това, активността на жалбоподателя се изчерпа единствено с пространни твърдения, които логично се явяват необосновани и поради това не могат да бъдат кредитирани от съда. Събраната в хода на административното и съдебното производства информация е в противоречие с доводите на оспорващия за връщане на МПС на продавача и за разкомплектоване на същото. Не се представиха и доказателства за разваляне на договора за покупко-продажба от 30.12.2008г., по силата на който К. е придобил собствеността върху МПС с рег. № [рег. номер].

В разглеждания случай, предвид липсата на доказателства за обратното, напълно допустима е хипотезата на практика жалбоподателят да се е възползвал от недерегистрирането на товарния автомобил, който след продажбата през 2008г. е продължавал да се води регистриран на името на дружеството продавач. В тази връзка, неотносимо за законовото задължение за заплащане на данък МПС е дали фактически К. го е ползвал. Възможността той да е използвал В. Р., с рег. № [рег. номер], не е била възпрепятствана от юридическа страна с оглед на фактическото владение на автомобила от К. и няма пречка да се счита, че това действително е било така, вкл. и в периода 2015 – 2019г., дори за част от времето автомобилът да е бил с неплатена застраховка „Гражданска отговорност“ (след 03.11.2016г.).

С оглед всичко изложено, неоснователно е позоваването на жалбоподателя на съображение 2 на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства. Визираният текст от директивата се отнася за първоначална регистрация на МПС. Промените в тази регистрация, вкл. и в частта за собствеността, нямат отношение към съществуването на правото съответното превозно средство да се движи по пътищата.

Наличието на фактически и правни бездействия относно задължения за данъци субект в лицето на жалбоподателя в продължение на повече от 10 години, не следва да се оправдава с твърдения за липса активност от страна на органите по приходите при Община Хасково. След като К. навежда доводи, че е имал интерес от прекратяване на регистрацията, е следвало същият да съсредоточи усилия в това отношение, което явно не е сторил. От друга страна, издателят на оспорения акт е съобразил фактическата обстановка по случая и адекватно на същата е приложил относимите материалноправни разпореди, обосноваващи начисляването на данък за МПС.

По тези съображения съдът намира, че оспореният Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №3562-1 от 26.11.2019г., потвърден с Решение рег.индекс №11-650-4/7/ от 29.07.2024г. на директора на Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, следва да бъде отменен в частта на задълженията за данък МПС за 2014г. в размер на 1369 лева главница и 728.26 лева лихва, а жалбата против акта в частта, с която са начислени задължения за данък МПС за 2015г. в размер на 1369.00 лева главница и 588.63 лева лихва, за 2016г. 1369.00 лева главница и 449.68 лева лихва, за 2017г. 1369.00 лева главница и 310.88 лева лихва, за 2018г. 1369.00 лева главница и 171.69 лева лихва, за 2019г. 1369.00 лева главница 33.08 лева лихва., следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл.161 ДОПК съдебни разноски се следват и на двете страни по съразмерност, съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата, определени на база материалния интерес по делото. Предвид установеното с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №3562-1 от 26.11.2019г., същия възлиза на 10496.22 лева – общо оспорен размер на главници и лихви. Извършените от жалбоподателя разноски са в размер на 1310 лева, от които 10 лева – държавна такса за образуване на дело и провеждане на производството, и 1300 лева – адвокатско възнаграждение. Претендираните от ответника разноски следва да бъдат определени по реда на чл.8, ал.1, вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съответно предвид материалния интерес се следва сума в размер на 1350.14 лева. Съразмерно на уважената (2097.26 лева) и отхвърлената част от жалбата (8398.96 лева), разноските са както следва: за жалбоподателя – 261.75 лева; за ответника – 1075.97 лева.

Водим от всичко изложено, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №3562-1 от 26.11.2019г., потвърден с Решение рег.индекс №11-650-4#7 от 29.07.2024г. на директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, в частта на начислените задължения за данък МПС за 2014г. в размер на 1369 лева главница и 728.26 лева лихва.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. К. от [населено място], против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №3562-1 от 26.11.2019г., потвърден с Решение рег.индекс №11-650-4#7 от 29.07.2024г. на директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, в частта на начислените задължения за данък МПС за 2015г. в размер на 1369.00 лева главница и 588.63 лева лихва; за 2016г. 1369.00 лева главница и 449.68 лева лихва; за 2017г. 1369.00 лева главница и 310.88 лева лихва; за 2018г. 1369.00 лева главница и 171.69 лева лихва; за 2019г. 1369.00 лева главница и 33.08 лева лихва.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М. П. К. от [населено място], [ЕГН], сумата в размер на 261.75 лева (двеста шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки).

ОСЪЖДА М. П. К. от [населено място], [ЕГН], да заплати на Община Хасково сумата в размер на 1075.97 лева (хиляда и седемдесет и пет лева и 97 стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.