Р Е Ш Е
Н И Е
№ 11.01.2013 година, гр.Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ граждански състав на двадесет
и първи ноември две хиляди и дванадесета година в публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№8851 по описа за 2011г. намира за
установено следното:
Обективно и
субективно съединени искове с правна квалификация чл.34 от ЗС във фаза по
допускането и чл.30 от ЗН.
Ищците Д.Д.Г.
и А.А.Г. твърдят, че с ответника К.Д.К. са наследници по закон на Д. К.И. и
съпругата му Ф.Б.И.. Ищците са низходящи на С. Д. Г. – дъщеря на
наследодателите, починала преди тях. К.К. е другата дъщеря на Д. и Ф.. Твърди
се, че по време на брака си наследодателите са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност следните имоти:
1/ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №56784.531.4656.4.8 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив, с административен адрес: гр.П., ул.”Г.К.”, който самостоятелен обект се намира в
сграда №4, разположена в ПИ с идентификатор №56784.531.4656, предназначение на обекта
– жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ –
88.03 кв.м., прилежащи части – изба №13 с площ 8.30 кв.м., 1.526% ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 56784.531.4656.4.7, под обекта - 56784.531.4656.4.5,
над обекта - 56784.531.4656.4.11;
2/ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №56784.531.4661.1.8 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Пловдив, с
административен адрес: гр.П, ул”П.А.”,
който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор №56784.531.4661, предназначение на обекта – жилище, апартамент;
брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 61.60 кв.м.,
прилежащи части – изба №8 с площ 4.25 кв.м., 3.113% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –56784.531.4661.1.9,
56784.531.4661.1.7, под обекта - 56784.531.4661.1.5, над обекта - 56784.531.4661.1.11;
3/ 3/6 ид.части
от нива с площ от 910 кв.м., находяща се в землището
на с.М., о.Р., обл.П., м.”П.”, седма категория, представляваща имот
№046015 по плана за земеразделяне, при граници имоти с номера: 046014, 046008,
046016, 046072;
4/ 3/6 ид.части
от овощна градина с площ от 999 кв.м., находяща се в
землището на с.М., о.Р., обл.П., м.”К. д.”, шеста категория, представляваща имот
№058033 по плана за земеразделяне, при граници имоти с номера: 058028, 058009,
058008, 058032, 058034, 058030.
Гореописаните
имоти наследодателите са дарили на дъщеря си К.К. с нотариални актове
съответно: №..., т.ІІІ, рег.№09422, дело №491/29.06.2001г.; №99, т.ІV, рег.№17461,
дело №656/25.11.2003г.; №76, т.ІV, рег.№14415, дело №645/07.11.2005г., като с
тези дарения се твърди да са накърнени запазените части на С. Д. Г. от
наследството на двамата й родители. От съда се иска даренията на двете жилища
да бъдат намалени до размера на запазената част на всеки ищец от наследството
на общите наследодатели Д. К.И. и Ф.Б.И., след което на основание чл.36 от ЗН
същите имоти да се върнат в наследството и да се допуснат до делба при
посочените в исковата молба квоти.
Ответникът К.Д.К. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че в
наследството на Д. и Ф. И. е включен и друг имот - имот №39, парцел ІV, кв.5,
представляващ дворно място с площ от 600 кв.м. в
землището на с. Ц.К., о.К., който имот съпрузите са
придобили с нотариален акт №150/14.02.1995г., поради което този имот също
следва да се включи в наследствената маса. Твърди още, че в единия от имотите,
предмет на атакуваните дарения /апартамент №/ е направила подобрения, които
следва да се приспаднат от оценката на имота. Счита още, че към масата по
чл.31, ЗН следва да се прибави и дарението, което Ф.Б.И. е извършила в полза на
дъщеря си С. Г. – на апартамент №, находящ се в гр.П.,
ул.Г.К. с площ от 88.03 кв.м.,
ведно с избено помещение №7 с площ от 4.35 кв.м. Този
имот бил даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на майката Ф. И.,
но тя го дарила на дъщеря си. Ответника
претендира направените по делото разноски в общ размер 1460,00 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници на община Пловдив Д. К.И.
е починал на и е оставил за свои
наследници съпруга Ф.Б.И., дъщеря К.Д.К. и внуци Д.Д.Г. и А.А.Г. – деца на
починалата преди наследодателя /през 2003г./ негова дъщеря С. Д. Г..
С нотариален акт №155, т.ІІІ, дело №948/19.01.1995г. К. И. Г.
и С. Д. Г. срещу задължение за издръжка и гледане са прехвърлили на сина си Д. К.И.
собствеността върху гореописания апартамент №, представляващ понастоящем
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.531.4661.1.8. Не се спори,
че сделката е осъществена по време на брака на преобретателя с Ф. И., поради
което и предвид възмездния характер на сделката
имотът е придобит от двамата в режим на СИО.
С нотариален акт №90, т.І, нот.дело
№168/23.01.1980г. Ф.Б.И. е призната за собственик на гореописания апартамент №8,
представляващ понастоящем самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.531.4656.4.8 и който е получила като обезщетение срещу отчужден неин
личен имот в гр.П.. В нотариалния акт е посочено, че
цената на жилището е на стойност 10755,00 лева, от които се приспадат 4755,00
лева – стойност на отчуждения имот, а останалите 6000,00 лева ще се заплатят в
25-годишен срок при условията на Наредбата за държавните имоти. Тъй като придобиването
на този имот също е станало по време на брака на Д. и Ф., същите са придобили в
режим на СИО 6000/10755 ид.части, съответстващи на
онази част от цената, която са заплащали с общи средства като съпрузи. Останалата
част от 4755/10755 ид.части е била лична собственост
на съпругата, тъй като е придобита с нейни лични средства.
Установява се по безспорен начин /от нот.акт
№150, т.ІV, дело №2122/14.02.1995г. и влязло в сила решение по гр.д.№6075/2009г. на ПРС, ХVІІ гр.с./, че по време на брака в режим на СИО Д. и Ф. са
придобили собствеността върху имот №39, парцел ІV, кв.5, представляващ дворно
място с площ от 600 кв.м. в землището на с. Ц.К., о.К..
С нотариален акт №..., т.ІІІ, рег.№09422, дело
№491/29.06.2001г. Ф. и Д. са дарили на дъщеря си К.К. апартамент №. С нотариален
акт №99, т.ІV, рег.№17461, дело №656/25.11.2003г. Ф. и Д. са дарили на дъщеря
си К.К. апартамент №. В полза на К. наследодателите са направили още едно дарение
с нотариален акт №76, т.ІV, рег.№14415, дело №645/07.11.2005г., което има за
предмет 3/6 ид.части от гореописаните нива и овощна
градина.
Съгласно
чл.28, ал.1 от ЗН низходящите на наследодателя имат запазена част от
наследството, която последният не може да накърнява със завещателни
разпореждания или с дарения. Правото да се иска намаление на разпорежданията на
наследодателя е имуществено наследимо право, което в
случая ищците са наследили от тяхната майка и дъщеря на наследодателите – С. Г..
Тъй
като първо е открито наследството на бащата Д., съгласно чл.29, ал.3 от ЗН
разполагаемата част от наследството му е 1 / 4, а съпругата и двете дъщери имат
запазена част от 1 / 4 /всяка от тях/. Правото на С. Г. на запазена част от наследството
на баща й в размер на 1 / 4 е наследено по равно от ищците и всеки от тях има
право на запазена част от наследството на Д. в размер на 1 / 8.
Тъй
като Ф. не е оставила за свой наследник съпруг, а само дъщеря и наследници по
право на заместване на другата й дъщеря, на основание чл.29, ал.1 от ЗН разполагаемата
част от наследството й е 1 / 3, а запазените части за всяка от дъщерите й 1 /
3. Наследявайки правото на запазена част на майка си двамата ищци притежават
това право по равно – по 1 / 6.
За
да се отговори на въпроса дали извършените от наследодателите дарения са
накърнили запазената част на ищците от наследствата, следва да се образува маса
по чл.31, ЗН за всяко от наследствата на Д. и Ф.. За целта се определя
стойността на всички имоти, които са принадлежали на
наследодателите към момента на смъртта им, като се извадят задълженията и
увеличението на наследствата по чл.12, ал.2, ЗН и след това се прибавят
даренията, с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите вещи.
Маса по чл.31 ЗН за наследството на Д.:
Страните
не спорят, че към момента на смъртта на Д. той и съпругата му са били
собственици само на имота в с. Ц.К.. Конкретно
Д. е притежавал 1 / 2 ид.част от този имот от
прекратената със смъртта му имуществена общност. Според приетата икономическа
експертиза на вещото лице Л.Л. – Е., която се кредитира като компетентно
изготвена и неоспорена от страните,
имотът в с. Ц.К. към момента на откриване на наследството на Д. е на стойност
30000,00 лева. Половината от тази стойност следва да се включи в масата – 15000,00 лева. Тъй като не се установи
да са налице задължения, включени в наследството или увеличение по смисъл на
чл.12, ал.2 от ЗН, следва да се премине към прибавяне на даренията. Д. е дарил
на ответника К. 3000/10755 ид.части от апартамент №
на ул.”Г.К.”. Този имот към момента на смъртта му е бил на стойност 51600,00
лева. Следователно към масата по чл.31 ще се прибави сумата 14393,00 лева /3000/10755, умножено по
51600,00/.
На
трето място в масата ще се прибави дарената от Д. на К. 1 / 2 ид.част от апартамент № на ул.”П.А.”, която част според
цената, дадена от вещото лице /40900,00 лева/ е равна на 20450,00 лева. К.К. твърди, че в този имот е направила редица
подобрения в периода 2003г. – 2008г., с които стойността на имота се е
увеличила и тази стойност следва да се прибави в масата по чл.31 ЗН. С други
думи подобренията са направени от нея, след като е получила апартамента в своя
собственост. Съгласно чл.31, изр.второ ЗН подарените
недвижими имоти се оценяват според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриване на наследството. Т.е. взема се предвид състоянието на имота такова,
каквото е било към момента на подаряването и това е логично, тъй като в това
състояние излиза от имуществото на наследодателя и преминава в патримониума на
надарения. По какъв начин и с колко се увеличава стойността на подарения имот
вследствие на извършени от надарения подобрения след сделката е въпрос, който
не е относим към формиране на масата по чл.31, ЗН. Ето защо съдът не взема
предвид допълнителното заключение на вещото лице, а приема, че апартамента към
момента на смъртта на наследодателя е на стойност 40900,00 лева, която е
стойността без подобренията, направени от ответника и е дадена в първата експертиза,
приета по делото.
На
следващо място в масата следва да се включи стойността на идеалните части,
подарени от Д. на К. от нивата и овощната градина в землището на с.М.. От прехвърлените общо 3/6 ид.части
от двата имота на Д. условно са принадлежали
половината т.е. 1 / 4 ид.части. 3/6 ид.части от нивата в м.”П.” са оценени от експерта на
500,00 лева, а 3/6 ид.части от овощната градина в м.”К.
д.” – на 2000,00 лева. Общо дареното имущество тук е на стойност 2500,00 лева,
поради което в масата следва да се включи сумата 1250,00 лева.
От
гореизложеното се налага извода, че масата по чл.31 ЗН от наследството на Д. е
на обща стойност 51093,00 лева. При това положение разполагаемата част от 1 / 4
е 12773,00 лева. Запазената част на С. Г. от 1 / 4 също е 12773,00 лева, а
запазената част на всеки ищец е 6386,50 лева. Също така всеки ищец след смъртта
на наследодателя Д. И. е получил като наследство от него 1/12 ид.част от имота в с. Ц.К. /оценен от вещото лице на
30000,00 лева/ или имот на стойност 2500,00 лева. Или от запазената част, която
има всеки ищец – 6386,50 лева ще се извади сумата 2500,00 лева и получената от
разликата сума в размер 3886,50 лева представлява онова, с което е накърнената
запазената част на всеки от тях. Налага се извода, че Д.Г. и А.Г. не са
получили в наследство от Д. имущество, което да съответства на запазената им
част, следователно извършените от наследодателя дарения накърняват тази част и
следва да се пристъпи към тяхното
намаляване.
Д.
е извършил три дарения, а съгласно чл.33, ЗН даренията се намаляват, като се
почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
Императивният характер на нормата не позволява да се вземе предвид желанието на
ищците да се намалят само даренията на двете жилища в гр.П.,
още повече, че позовавайки се на чл.34, ЗН, ответникът К. е поискала да запази
жилищните имоти, което може да се тълкува като воля намалението да започне от
последното дарение - на идеални части от земеделските имоти, извършено с
нотариален акт №76, т.ІV, рег.№14415, дело №645/07.11.2005г. Ето защо съдът
счита, че намаляването следва да се извърши по правилата на чл.33 ЗН.
Дарението,
извършено с последно цитирания нотариален акт ще се намали изцяло за
притежаваната от наследодателя Д. 1 / 4 ид.част. Така
запазената част на всеки ищец ще се попълни с 625,00 лева и ще му остане за
допълване запазена част в размер на 3261,50 лева /3886,50 – 625,00/.
Предходното
дарение е на апартамент №17, извършено с нотариален акт №99, т.ІV, рег.№17461,
дело №656/25.11.2003г. От половината, която Д. е подарил /на стойност 10225,00
лева/ ще се извърши намаление за допълване на запазените части в пълен размер,
а именно дарението ще се намали с общо 6523/20450 ид.части
/за всеки ищец по 3261,50/20450/. С това намаление ще се допълнят запазените
части на ищците изцяло, поради което към намаление на предходното дарение,
извършено с №..., т.ІІІ, рег.№09422, дело №491/29.06.2001г. не следва да се
пристъпва.
Маса по чл.31 ЗН за наследството на Ф.:
На
първо място тук се включва идеалната част от имота в с. Ц.К., която е била
собственост на Ф. към момента на откриване на наследството й. Тя е била
собственик на общо 4/6 ид.части, от които 1 / 2 от
прекратената със смъртта на съпруга й СИО и 1/6, останала й в наследство от
съпруга. Или в масата се включва сумата 20000,00
лева, представляваща 4/6 от цената на имота.
На
следващо място следва да се включат идеалните части от апартамент №, които Ф. е
дарила на своята дъщеря, а именно 7755/10755. При цена на целия имот 51600,00
лева в парично изражение, посочената идеална част е равна на 37207,00 лева.
В
масата следва да се включи и сумата 20450,00
лева, представляваща стойност на дарената от наследодателката 1 / 2 ид.част от апартамент №.
Ще
се прибави и сумата 1250,00 лева,
представляваща стойност на идеалните части от земеделските имоти, които Ф. е
дарила на ответника.
Страните
спорят по въпроса извършила ли е Ф. дарение в полза на ответника на апартамент
№, находящ се в гр.П., ул.Г.К.
и съответно следва ли това дарение или част от него да се включи в масата на
наследството. Видно от Заповед №86/26.09.1973г. за отчужден неин имот в гр.П., представляващ имот с пл.№745, Ф. И. е била
обезщетена с два апартамента – единият за нуждите на семейството й /дареният
апартамент №/, а другият за нуждите на тричленното семейство на дъщеря й С. Г..
Съгласно нотариален акт №1, т.VІІІ, дело
№3692/03.10.1979г. С. Д. Г. /Г./ е призната за собственик на описания
апартамент №, който е на стойност 10150,00 лева. От тях 4 246,00 лева са
приспаднати от цената на отчуждения имот на Ф., а останалата част от цената е
заплатена от С.. К.К. застъпва становище, че тъй като е получила от майка си безвъзмездно
сумата 4246,00 лева от отчуждения неин имот, то следва да се приеме, че майка й
е извършила в нейна полза дарение на 41.83% идеални части от апартамент №.
Това
становище не може да се сподели, като се изхожда от характера на
административната процедура, въз основа на която е извършено отчуждението и е обезщетен
собственика. ЗТСУ /отм./ в чл.102 /редакция към 1979г./ предвижда възможност
правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище или друг обект да поискат
обектите да се дадат направо на определени от тях членове на семейството им или
на други роднини по права линия до първа степен, като исканията за това се
правят с нотариално заверено заявление. По делото не е представено нотариално
заверено искане на Ф. И., но предвид данните, съдържащи се в цитираните писмени
доказателства, съдът приема, че Ф. е прехвърлила на С. правото да получи имотно
обезщетение. Затова с цитираната заповед е било предвидено обезщетяване с две
жилища – едно за семейството на Ф. и друго за семейството на С.. Въпреки, че не
е представена по делото, административната процедура очевидно е била продължена
със съответната заповед, с която уважавайки искането по чл.102, ЗТСУ/отм./, административният орган е прехвърлил правото на
собственост върху апартамент № на името на дъщерята. Правото на собственост
върху имота е възникнало направо в патримониума на дъщерята по силата на самата
заповед, с която е настъпил вещноправния ефект. Казано по друг начин, майката Ф.
никога не е била собственик на апартамент №, поради което не би могла да го
дари на дъщеря си /нито изцяло, нито идеална част от него/. Ето защо в случая не
може да се говори за дарение на част от имота, само защото за плащане на цената
му майката е предоставила на дъщерята сумата 4246,00 лева, получена срещу
отчуждения имот. В горния смисъл по сходен казус е имал повод да се произнесе и
ВКС с решение №519/07.12.2003г. по гр.д.№51/2003г. на
І г.о.
Предвид изложеното в масата по чл.31 не следва да се
включва стойност, съответстваща на идеална част от апартамент №. Следва да се
включи само предоставената безвъзмездно /дарена/ сума от майката на дъщерята в
размер на 4246,00 лева, при това без
да се отчита деноминацията на лева, доколкото съгласно чл.31, изр.второ от ЗН дарените движими вещи се прибавят според
стойността им по време на подаряването.
Общо
масата по чл.31 за наследството на Ф. възлиза на 83153,00 лева. Запазената част
на С. Г. от това наследство в размер на 1 / 3 е 27717,67 лева. Или всеки ищец
има запазена част на стойност 13858,84 лева или след закръгляне на сумата –
13859,00 лева. По наследство от Ф. всеки ищец е получил имущество на стойност
5000,00 лева, наследявайки 1 / 6 ид.част от имота в с.
Ц.К.. От запазената част, която има всеки ищец – 13859,00 ще се извади сумата
5000,00. От получената разликата в размер 8859,00 по правилото на чл.30, ЗН ще
се извади и направеното в полза на С. Г. дарение на сумата 4246,00 лева /която
сума ще се приспадне по равно за всеки ищец/. Или като се извади сумата 2123,00
лева от 8859,00 лева се получава 6736,00 лева. С толкова е накърнена запазената
част на всеки ищец. За допълване на тези запазени части от наследството следва
да се извърши намаление на извършените от наследодателката дарения, като се
започне от последното и се върви към предшествуващите, по съображенията,
изложени по-горе.
Дарението
на 1 / 4 от нивата и овощната градина, което е извършила Ф. И. №76, т.ІV, рег.№14415,
дело №645/07.11.2005г. и което е на стойност 625,00 лева ще се намали изцяло. След
това намаление за допълване на запазените части на всеки един от ищците остава
сумата 6111,00 лева /6736,00 – 625,00/.
Предходното
дарение, което е направила наследодателката на апартамент №, извършено с №99,
т.ІV, рег.№17461, дело №656/25.11.2003г. ще се намали изцяло, т.е. за 1 / 2 ид.част от имота, което като дробно число предвид дадената
от вещото лице оценка представлява 10225,00/20450 ид.части.
С това намаление запазената част на всеки ищец ще се допълни до размер на
5112,50 лева. След извършване и на това намаление за допълване на запазените
части на всеки ищец остава сумата 998,50 лева /6111,00 – 5112,50/. Ето защо
предходното дарение, извършено от Ф. на 7755/10755 ид.части
от апартамент № /№..., т.ІІІ, рег.№09422, дело №491/29.06.2001г./ ще се намали общо
с 1997/37207 ид.части /като се има предвид, че с това
дарение Ф. е подарила имот на стойност 37207,00 лева според оценката на вещото
лице/.
Тъй
като надарената К.К. е наследник със запазена част, на основание чл.36, ал.2 от ЗН е поискала да задържи двете жилища, които са й подарени с първите две
дарения. При това положение следва да се прецени дали тя може да задържи
имотите и да възмезди наследниците с накърнена запазена част с пари или имотите
следва да се върнат в наследството и да се допуснат до делба, а надарената да
получи стойността на разполагаемата част. Съгласно посочения текст на ЗН когато
надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само
ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част,
взети заедно.
В
настоящия случай става дума за два подарени имота, като стойността на всеки от
тях поотделно следва да се преценява в контекста на чл.36, ал.2 ЗН и то за
всяко едно от наследствата, доколкото стойността на всички имоти веднъж вече е
съобразена при изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част и е
включена в сбора на двете наследствени маси. При наследствена маса на
наследодателя Д. И. в размер на 51093,00 лева, сборът от запазената част на К.
от 1 / 4 от това наследството и разполагаемата част от 1 / 4 е равен на
25546,50 лева. При наследствена маса на наследодателя Ф. И.а
в размер на 83153,00 лева, сборът от запазената част на К. от 1 / 3 от това
наследството и разполагаемата част от 1 / 3 е равен на 55435,00 лева.
Подарената
от Д. на К. част от апартамент № е на стойност 14393,00 лева, а подарената от
него част от апартамент № е на стойност 20450,00 лева. Или никой от имотите,
подарени от него с двата нотариални акта не надвишава по стойност
разполагаемата част и запазената част на ответника, взети заедно/51093,00/. По
същия начин всяка част от жилищата,
които ответника е получила от майка си Ф. И., като стойност / за ап.№ –
37207,00 лева, а за ап.№ – 20450,00 лева/ не надвишава сбора от разполагаемата
част и запазената част на ответника/55435,00/. При това положение са налице
предвидените в закона предпоставки К. да задържи и двата имота, като на
основание чл.36, ал.1, ЗН заплати на ищците стойността на запазените им части
според цената по време на намаляването / т.е. към момента на постановяване на решението/.
Съгласно
последно приетата по делото експертиза на вещото лице, към настоящия момент
имотите, включени в наследствените маси имат следната стойност: ап.№8 -
54400,00 лева, ап.№ - 43200,00 лева, дворното място в с. Ц.К. е на стойност 30100,00
лева, 3 / 6 от нивата в с.М. струва 700,00 лева, а 3
/ 6 от овощната градина струва 3000,00 лева. При тези цени запазената част на С.
Г. от наследството на Д. е на стойност 13418,50 лева. Следователно К. следва да
заплати на всеки ищец по 6709,25 лева. Запазената част на Г. от наследството на
Ф. е на стойност 27582,00 лева /при отчитана на факта, че към настоящия момент
подарената сума 4246,00 лева след деноминацията на лева участва при формиране
на имуществото и съответно при изчисляване на запазената част на ищците като
сума на стойност 4,25 лева/, поради което К. следва да заплати на ищците тази
сума по равно или по 13791,00 лева.
При
положение, че жилищните имоти, чиято делба е поискана не се връщат в
наследството, искът за делбата им ще бъде отхвърлен. На основание чл.9 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всеки от
ищците следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС държавна такса в
размер на 25,00 лева.
Ответникът
К. е направила разноски по делото за адвокатски хонорар и експертизи в общ
размер 1460,00 лева. Като се има предвид, че два от четирите обективно и
субективно съединени искове се отхвърлят /исковете за делба, предявени от всеки
ищец/, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника ще се присъдят разноски
по съразмерност в размер на половината от 1460,00 лева или в размер на 730,00
лева. Така всеки ищец ще бъде осъден да заплати на ответника сумата 365,00
лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА, на основание чл.30, ЗН,
дарението извършено от наследодателя Д. К.И. /поч. на
***./ с нотариален акт №76, т.ІV, рег.№14415, дело
№645/07.11.2005г. в полза на К.Д.К. с ЕГН ********** в размер на 1 / 4 ид.част.
НАМАЛЯВА, на основание чл.30, ЗН,
дарението извършено от наследодателя Д. К.И. /поч. на
/ с нотариален акт №99, т.ІV, рег.№17461, дело
№656/25.11.2003г. в полза на К.Д.К. с ЕГН ********** в размер на 6523/20450 ид.части.
ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на Д.Д.Г. с ЕГН ********** /в качеството му на наследник на С. Д.
Г./ от наследството на Д. К.И. /поч. на /, представляваща 1 / 8 ид.част
на стойност 6 386,50 лева, накърнена с 3886,50 лева.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А.А.Г.
с ЕГН ********** /в качеството му на
наследник на С. Д. Г./ от наследството на Д. К.И. /поч.
на /, представляваща 1 / 8 ид.част на стойност
6 386,50 лева, накърнена с 3886,50 лева.
НАМАЛЯВА, на основание чл.30, ЗН,
дарението извършено от наследодателя Ф.Б.И. /поч. на /
с нотариален акт №76, т.ІV, рег.№14415, дело
№645/07.11.2005г. в полза на К.Д.К. с ЕГН ********** в размер на 1 / 4 ид.част.
НАМАЛЯВА, на основание чл.30, ЗН,
дарението извършено от наследодателя Ф.Б.И. /поч. на /
с нотариален акт №99, т.ІV, рег.№17461, дело
№656/25.11.2003г. в полза на К.Д.К. с ЕГН ********** в размер на 10225/20450 ид.части.
НАМАЛЯВА, на основание чл.30, ЗН,
дарението извършено от наследодателя Ф.Б.И. /поч. на /
с нотариален акт №..., т.ІІІ, рег.№09422, дело №491/29.06.2001г. в полза на К.Д.К.
с ЕГН ********** в размер на 1997/37207 ид.части.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Д.Д.Г.
с ЕГН ********** /в качеството му на наследник на С. Д. Г./ от наследството на Ф.Б.И. /поч. на /, представляваща
1 / 6 ид.част на стойност 13859,00 лева, накърнена с
6736,00 лева.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А.А.Г.
с ЕГН ********** /в качеството му на
наследник на С. Д. Г./ от наследството на Ф.Б.И. /поч.
на /, представляваща 1 / 6 ид.част на стойност
13859,00 лева, накърнена с 6736,00 лева.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.36,
ал.2 от ЗН, надарената К.Д.К. с ЕГН ********** да задържи недвижимите имоти,
които наследодателите Д. К.И. /поч. на / и Ф.Б.И. /поч. на / са й дарили с нотариален акт №..., т.ІІІ,
рег.№09422, дело №491/29.06.2001г. и с нотариален акт №99, т.ІV, рег.№17461, дело №656/25.11.2003г.
ОСЪЖДА, на основание чл.36, ал.1
от ЗН, К.Д.К. с ЕГН ********** да заплати на Д.Д.Г. с ЕГН ********** сумата 6709,25
лева, представляваща стойност на неговата запазена част от наследството на Д. К.И..
ОСЪЖДА, на основание чл.36, ал.1
от ЗН, К.Д.К. с ЕГН ********** да заплати на А.А.Г. с ЕГН ********** сумата 6709,25
лева, представляваща стойност на неговата запазена част от наследството на Д. К.И..
ОСЪЖДА, на основание чл.36, ал.1
от ЗН, К.Д.К. с ЕГН ********** да заплати на Д.Д.Г. с ЕГН ********** сумата
13791,00 лева, представляваща стойност на неговата запазена част от
наследството на Ф.Б.И..
ОСЪЖДА, на основание чл.36, ал.1
от ЗН, К.Д.К. с ЕГН ********** да заплати на А.А.Г. с ЕГН ********** сумата 13791,00
лева, представляваща стойност на неговата запазена част от наследството на Ф.Б.И..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Г. с
ЕГН ********** и А.А.Г. с ЕГН ********** срещу К.Д.К. с ЕГН ********** иск за
делба на следните недвижими имоти: 1/самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №56784.531.4656.4.8 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив, с административен адрес: гр.П., ул.”Г.К.”, който самостоятелен обект се намира в
сграда №4, разположена в ПИ с идентификатор №56784.531.4656, предназначение на
обекта – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ
– 88.03 кв.м., прилежащи части – изба №13 с площ 8.30
кв.м., 1.526% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 56784.531.4656.4.7, под обекта -
56784.531.4656.4.5, над обекта - 56784.531.4656.4.11; 2/ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №56784.531.4661.1.8 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив, с административен адрес: гр.П., ул”П.А.”, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
№56784.531.4661, предназначение на обекта – жилище, апартамент; брой нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 61.60 кв.м.,
прилежащи части – изба №8 с площ 4.25 кв.м., 3.113% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
–56784.531.4661.1.9, 56784.531.4661.1.7, под обекта - 56784.531.4661.1.5, над
обекта - 56784.531.4661.1.11.
ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН ********** и А.А.Г.
с ЕГН ********** - всеки от тях да заплати по сметка на ВСС държавна такса за
отхвърления иск за делба в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН ********** и А.А.Г.
с ЕГН ********** - всеки от тях да заплати на К.Д.К. с ЕГН ********** разноски
по делото по съразмерност в размер на 365,00 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: П.К.