Р
Е Ш Е Н И Е
№ 201/24.9.2019
г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На четвърти
септември
2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
В. Митева
Прокурор Димитринка
Г.
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 276 по описа на 2019 година.
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Ю.Д.Г., чрез адвокат Ж.Г. със съдебен адрес
***, * против Община Ямбол, с цена на иска 100/сто/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен и отменен мълчалив отказ на орган по приходите
при Община Ямбол, а именно за изплатено адвокатско възнаграждение за обжалване
по адм. ред на посочения акт, ведно със законната
лихва, считано от 15.06.2019г.-датата на влизане в сила на решение по адм. дело № 91/2019г. по писа на ЯАС.
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираното обезщетение на осн.
чл.1, ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, както и да се присъдят направените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В исковата
молба се сочи, че на 12.12.2018г. ищецът е депозирал
искане с вх. № 2801-21438 до Дирекция „Местни приходи“ в Община Ямбол за
прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данък превозно
средство за лек автомобил „*“ с рег. № *. Тъй като органът по приходите не се е
произнесъл в законовия срок, обжалван е по административен ред мълчалив отказ
за произнасяне по искането, като кметът на общината е потвърдил отказа с
решение № 2801-0686/28.02.2019г. Последното решение е обжалвано по съдебен ред пред ЯАС, образувано е адм. дело
№ 91/2019г. по описа на ЯАС и с решение № 121 от 30.05.2019г. постановено по
делото, влязло в законна сила на 15.06.2019г., съдът е отменил мълчаливия отказ
на органа по приходите в дирекция“МП“ в Община Ямбол, като незаконосъобразен. В
исковата молба се сочи още, че за да организира защитата си по
административното обжалване пред кмета на Общината, ищецът е упълномощил
адвокат, като е сключил договор за правна помощ с договорено възнаграждение в размер
на 100 лева.
В тази
връзка се сочи, че ищецът е претърпял имуществени вреди за разноски по административното
обслужване в размер на 100 лева., като излага доводи, че са налице основанията
за ангажиране на отговорност на Община Ямбол по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание адв. Г. уточни,
че се касае за Договор
за правна защита и съдействие от 16.01.2019 г., а не от 10.12.2018 г., поради
техническа грешка. По сключения договор от 10.12.2018 г. не претендира
разноски. Позовава се на тълкувателно решение на ВАС от 15.03.2017 г., с което се
сочи, че изрично е даден отговор на въпроса представляват ли разноските за
адвокатска защита имуществена вреда. Посочва, че с решението, постановено по
административно дело № 91/2019 г. административният съд е отменил както
мълчаливия отказ на общината, така и решението на кмета на общината, с което е
потвърден мълчаливия отказ като незаконосъобразен.
Представителят на ЯОП
намира иска
за основателен.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани
и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 12.12.2018г. ищецът е депозирал искане с вх. № 2801-21438 до
Дирекция „Местни приходи“ в Община Ямбол за прихващане или възстановяване на
недължимо платени суми за данък превозно средство за лек автомобил „*“ с рег. №
*. Тъй като органът по приходите не се е произнесъл в законовия срок, обжалван
е по административен ред мълчалив отказ за произнасяне по искането, като кметът
на общината е потвърдил отказа с решение № 2801-0686/28.02.2019г. Последното
решение е обжалвано по съдебен ред пред ЯАС, образувано е адм.
дело № 91/2019г. по описа на ЯАС и с решение № 121 от 30.05.2019г. постановено
по делото, влязло в законна сила на 15.06.2019г., съдът е отменил мълчаливия
отказ на органа по приходите в дирекция“МП“ в Община Ямбол, като
незаконосъобразен, като е върнал преписката за
произнасяне на адм. орган.
При
депозиране на жалбата пред по - горестоящия административен
орган – кмета на Община Ямбол с жалбата вх. № 2800-00766/16.01.2019г. е
приложен договор за правна помощ, ведно с пълномощно от 16.01.2019г., като
договореното възнаграждение за депозиране на жалба пред административния орган
против мълчалив отказ на орган по приходите
при Община Ямбол и представителство пред община Ямбол е в размер на 100 лева.
По делото са
събрани писмени доказателства, приобщено към доказателствения
материал е и адм. д. № 91/2019 г. по описа на ЯАС.
С оглед на
установената фактическа обстановка, ЯАС, трети административен състав счита, че
исковата молба е процесуално допустима, но
разгледана по същество същата е неоснователна и недоказана поради следните
съображенията:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Съобразно правилото на чл.
203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 205 от АПК ответник по
иска е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт са причинени вредите. Текстът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е категоричен, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като
се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от отговорното длъжностно лице (чл. 4 от ЗОДОВ). Вредата
представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни
неимуществени блага, като когато е засегнат патримониумът
на едно лице, вредата е имуществена. Имуществената вреда представлява
отрицателна последица от увреждане, която засяга неблагоприятно имуществените
права и защитените от правото блага на увредения. Пряка и непосредствена е тази
вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на
компетентния административен орган, а обезщетението обхваща претърпяната загуба
или пропусната полза. Във фактическия състав за отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени
следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна
дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по
съответния ред; настъпила вреда от този административен акт и причинна връзка
между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения
фактически състав не би могла да се реализира отговорността на държавата по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Т.е., отговорността по ЗОДОВ е обективна, а границите
ѝ се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Доказателствената тежест за
установяване наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността се носи
от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди, като за да бъде
основателен искът за причинени вреди, следва доказването на фактите от
хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В конкретния
случай се иска осъждането на ответната страна да изплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лева, представляващи договорено
адвокатско възнаграждение за представителство пред административния орган.
С разпоредбата на чл. 143 от АПК са определени
правилата за дължимост на разноски, направени в
производството пред съда, като във всички предвидени хипотези, тежестта за
понасяне на сторени по делото разноски е обусловена от резултата при
оспорването на административния акт. Правният разум, залегнал в текстовете на
чл. 143, ал. 1 - ал. 4 от АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на
страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт от страната, за която
оспорването е приключило неблагоприятно.
Такава правна възможност -произнасяне по
искането за разноските, които страната е направила в производството пред
административния орган, не е предвидена
в разпоредбата на чл. 143 от АПК. Систематическото място на горната разпоредба
е в Дял трети от АПК - производства пред съд, Глава девета - общи правила, т.е. изричната процесуална правна норма която
регламентира отговорността за разноски е приложима само за производство, което
се развива пред съд. Процесуалният ред не предвижда възможност съдът да се
произнася по искане за присъждане на разноски, направени от страната в
производството пред административния орган, в това число и за производства при които на административен орган
са възложени функции на по горестоящ такъв. ЯАС не
споделя и становището на ищеца, че с тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г.
по т.д. № 2/2016г. на ВАС е уреден този въпрос. Това Тълкувателно решение касае
разноските за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция при обжалване на
НП, в което се приемат за имуществени вреди сторените в това съдебно
производство разноски за адвокатска защита. По конкретно според Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено по тълкувателно
дело № 2/2016 на ВАС „при предявени
пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
От една страна, действително за да
възстанови направените разноски, заинтересованата страна трябва да реализира
правата си по исков ред. От своя друга страна е противоречива и практиката на
съдилищата по този въпрос, като преимуществено се възприема виждането, че
разноските от едно производство по оспорване, направени в резултат на успешно
реализирано право на жалба, са последица от това производство, а не са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. По тази
причина те нямат характер на претърпени вреди. Отговорността за тях не е
виновна, а обективна. Отговорността за разноски в производството по обжалване е
уредена в процесуалния закон като последица от изхода на съдебния спор и следва
да се реализира в рамките на производството по оспорване на административния
акт. Разрешаването на въпроса за разноските е пряка последица от въпроса за
разрешаване на самия правен спор, поради което и двата въпроса се решават от
съда, сезиран с конкретния правен спор.
В конкретния
казус органът по приходите не се е
произнесъл в законовия срок, обжалван е по административен ред мълчалив отказ
за произнасяне по искането, като кметът на общината е потвърдил отказа с
решение № 2801-0686/28.02.2019г. Последното решение е обжалвано по съдебен ред
пред ЯАС, образувано е адм. дело № 91/2019г. по описа
на ЯАС и с решение № 121 от 30.05.2019г. постановено по делото, влязло в
законна сила на 15.06.2019г., съдът е отменил мълчаливия отказ на органа по
приходите в дирекция“МП“ и решението на кмета на Община Ямбол, като
незаконосъобразен, като е върнал преписката за
ново произнасяне на адм. орган.
В случая, доколкото в отменителното
решение по адм. д. № 91/2019 г. по описа на ЯАС съдът
не се е произнесъл по съществото на спора и не е било установено правото на лицето
по искането за прихващане или възстановяване на данък върху превозни средства
за дължимост на сумите, то това право не е безспорно,
а евентуалното накърняване на едно неустановено право не може да е основание за
присъждане на обезщетение за причинени вреди. Ето защо в случая липсва както
причинна връзка между отменения административен акт – мълчалив отказ на орган по приходите при Община Ямбол и твърдените вреди, така и
безспорно установено защитимо материално право на ищеца, което да е било
накърнено от административния акт и от това за ищеца да са настъпили
имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване.
Всичко
изложено до тук обуславя неоснователността на исковата претенция и доколкото
искът не е доказан по основание, съдът не дължи обсъждане на доказателствата,
ангажирани за установяването на неговия размер.
След като не
са налице материалноправните предпоставки на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и не се доказа вредите, които ищцовата
страна твърди, че е претърпяла, да са в причинна връзка с отменения
административен акт, то претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени, се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли
изцяло. Предвид неоснователността на главния иск, се явява неоснователна и
претенцията за присъждане на лихва върху претендираната
сума.
Водим от
горното, ЯАС, трети административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от
Ю.Д.Г., чрез адвокат Ж.Г.
със съдебен адрес ***, * против Община Ямбол, с цена на иска 100/сто/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен и отменен мълчалив
отказ на орган по приходите при Община Ямбол по искане за прихващане или
възстановяване на данък върху превозни средства с вх. № 2801-21438/12.12.2018г., а именно за изплатено адвокатско възнаграждение
за обжалване по административен ред на посочения акт, ведно със законната
лихва, считано от 15.06.2019г.-датата на влизане в сила на решение по адм. дело № 91/2019г. по писа на ЯАС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/не се чете