РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502972 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Е. Г. С. и Л. С. С.,
чрез поцесуалния им представител от адв. И. Т. Д. - М., срещу Решение №
3091/19.09.2022 год. постановено по гр.д.№6649/2021г. по описа на ПРС,
четвърти гр.с.,, с което са отхвърлени предявените от Е. Г. С., ЕГН
********** и Л. С. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *** против
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. Московска № 19
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищците не дължат на ответника, поради погасяването им по давност,
следните суми: 19 840, 57лв – главница по договор за кредит; 1 856, 11 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 28.07.2014 г. до 09.11.2015 г .; 6,29 лв –
нелихвоносно вземане; 15 601, 05лв – наказателна лихва върху главницата
за периода 10.11.2015 г – 22.03.2021 г., които вземания са присъдени с
изпълнителен лист № 245/28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 3507/2015 г. на Районен
съд – Пазарджик, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№206/2021 г. на ЧСИ - Константин Павлов, с рег. № 824, район на действие –
1
Окръжен съд – Пловдив. С постановеният съдебен акт в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, са присъдени разноски в размер на 150 лв,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се навеждат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният съдебен
акт, по съображения подробно изложени в същата. Твърди се, че с
изпълнителния лист, ищците са осъдени за посочените в исковата молба
суми при неспазване на правилата за местната подсъдност; по частното
гражданско дело същите не са били редовно уведомени; образуваното на
26.04.2018 год. изпълнително дело по описа на ЧСИ Георги Тарльовски е
прекратено именно, поради неспазването на правилата за местната
подсъдност. Развиват се съображения, че издаденият изпълнителен лист е
нищожен в частта си по отношение на 14,45 % - наказателна лихва за
обезщетение за забавено плащане върху неплатената главница за периода от
10.11.2015 год. до окончателното погасяване на задължението, тъй като
кредиторът се е позовал на прекратен договор за кредит, поради което
същият имал право да претендира само законна лихва върху главницата, но
не 14,45 % - наказателна лихва за обезщетение за забавено плащане върху
неплатената главница. Отделно от изложеното, се навеждат оплаквания, че
претендираните лихви са акцесорни вземания, които се погасяват с
тригодишна давност, поради което давността за тях следва да се приеме за
изтекла на 17.12.2018 год. Иска отмяна на обжалвания акт, като вместо това
съдът постанови друг, с който да се уважи предявените искове..
ВъззИ.емата страна „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, чрез
процесуалния си представител юрк. С. Д., оспорва жалбата като изцяло
неоснователна по съображения подробно изложени в отговора, моли да се
потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира
разноски пред въззивната инстанция – юристконсулско възнаграждение в
размер на 200лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана
2
по същество.
Производството е образувано по предявен от Е. Г. С., ЕГН ********** и
Л. С. С., ЕГН **********, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, за признаване за установено, че ищците
не дължат на ответника, в качеството му на правоприемник на „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК *********, поради погасяване по давност на
вземанията присъдени с изпълнителен лист № 245/28.01.2016 г. по ч.гр.д. №
3507/2015 г. на Районен съд – Пазарджик, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 206/2021 г. на ЧСИ - Константин Павлов, с рег. № 824,
район на действие – Окръжен съд – Пловдив. Твърди се, че вземането е
недължимо, поради изтекла пет годишна погасителна давност, доколкото
изпълнителният лист е издаден на 28.01.2016 год., а молбата за образуване на
изпълнително производството и налагане на запори е входирана на 29.01.2021
год. Развиват се съображения, че главницата се погасява с 5-годишна
давност, а претендираните лихви с 3-годишна давност. За лихвите давностния
срок започва да тече от издаване на изпълнителния лист на 28.01.2016 год. и
изтича на 28.01.2019 год, а за главницата 5-годишният давностен срок
започва да тече от 28.01.2016 год. и е изтекъл на 28.01.2021 год. Отделно от
това се навеждат твърдения, че издаденият изпълнителен лист е нищожен в
частта за присъдените 14,45% - наказателна лихва за обезщетение за забавено
плащане върху неплатената главница за периода от 10.11.2015 год. до
окончателното погасяване на задължението, тъй като кредиторът се е позовал
на прекратен договор за кредит и същият има право да претендира
единствено законната лихва върху главницата, но не и обезщетение за
забавено плащане.
Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва исковете като неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че не е изтекла пет годишната
давност по отношение на вземанията на банката, поради което е отхвърлил
предявените искове.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че
същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението единствено по изложените
3
във възззивната жалба доводи. Пред въззивната инстанция не са събрани
нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на
събраните такива пред първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, който иск се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Спорът в конкретният случай се свежда до това, дали вземанията на
кредитора са погасени по давност. Вземанията произтичат от Договор за
потребителски кредит, поради което същите са погасяват с изтичане на
петгодишната давност. В този смисъл е Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК, в което е прието: „ След влизане в
сила на заповедта за изпълнение, длъжникът трябва да основе
отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила
поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът по иска по
чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в
решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила,
започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2
ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва
със стабилитет“. С оглед изложеното следва да се приеме, че моментът от
който съдът следи за новонастъпили факти, е моментът на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, който момент в настоящия случай е 17.12.2015 год.
В този смисъл оплаквания, направени във въззивната жалба, че с
изпълнителния лист ищците са осъдени за посочените в исковата молба суми
при неспазване на правилата за местната подсъдност; че по частното
гражданско дело същите не са били редовно уведомени, както и че издаденият
изпълнителен лист е нищожен в частта си, по отношение на 14,45 % -
наказателна лихва за обезщетение за забавено плащане върху неплатената
главница за периода от 10.11.2015 год. до окончателното погасяване на
задължението, тъй като кредиторът се е позовал на прекратен договор за
кредит, се явяват неотносими към настоящия спор и като такИ. не следва
да бъдат обсъждани.
В аспекта на цитираното решение, изцяло неоснователно се явява
4
възражението, че претендираните лихви се погасяват с тригодишна давност,
поради което давността за тях следва да се приеме за изтекла на 17.12.2018
год. Гореизложеното обосновава извода, че 5-годишната погасителна давност
за всички вземания е започнала да тече от 17.12.2015 год., моментът на
влизане в сила на издадената заповед, и при липсата на препятстващи
обстоятелства, би следвало да изтече на 17.12.2020 год.
Установява се обаче от данните по делото, че след издаването на
заповедта за изпълнение на 12.11.2015г., на 19.11.2015 г. е сключено
споразумение за доброволно изпълнение на изискуемо задължение /л.27/
между ищците и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД - праводателя на
ответника, по силата на което е договорено разсрочване на дълга. Ищците са
поели задължение за заплащане на суми от по минимум 350 лева месечно,
платими в срок до 30-то число на съответния месец, а „СОСИАТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК“ АД задължение да не предприема действия по
принудително събиране на вземането. Доколкото представеното
споразумение, не е оспорено от ищците, настоящият съдебен състав го
кредитира и предвид постигнатата между страните договорка за отлагане
изискуемостта на вземането на банката и доброволно изпълнение от страна на
ищците, приема, че давност не тече във времето, в което между страните е
постигнато споразумение за доброволно изпълнение и разрочване на дълга на
вноски, което споразумение се изпълнява от длъжника.
Действително по делото липсват категорични данни дали е
изпълнявано това споразумение от длъжниците, за какъв период и съответно
каква част от главницата е погасена. От друга страна индиция за наличие на
такова доброволно изпълнение и за частично погасяване на дълга е молба
от 26.04.2018г. / л.28 от делото на ПРС/, с която е сезиран ЧСИ Георги
Тарльовски с район на действие ОС гр.Пазарджик от кредиторът
„СОСИАТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, в която молба е посочен
актуалния размер на дълга от 23064.52лв, от които главница в размер на
14 860,87 лева. С молбата са посочени и изпълнителни способи.
Образуваното по тази молба изпълнително дело е прекратено на основание
чл. 427 ГПК поради местна неподсъдност на делото пред ЧСИ, с район ОС-
Пазарджик.
Предвид гореизложеното, въпреки лисата на убедителни доказателства
5
в тази насока, както правилно е приел първоинстанционният съд, обосновано
може да се предположи, че постигнато споразумение е доброволно
изпълнявано от длъжниците в определен период от време, което има за
резултат редуциране на размера на главницата от 19 840, 57лв на 14 860,87
лева. Съгласно трайната практика на ВКС, следва да се приеме, че в този
период доброволно изпълнение и разрочване на дълга на вноски, което
споразумение се изпълнява от длъжника, давност не тече.
Давността е спряла да тече на 13.03.2020 год., съгласно Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, като давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти, са започнали да текат отново на 21 май 2020 год. /
§13 от ПЗР на ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за здравето об. в
ДВ от 13 май 2020 год./, или – за този период давност не е текла. Срокът на
спиран е на давността е 69 дни.
Дори да не се вземе предвид сключеното между страните на
19.11.2015г. споразумение за доброволно изпълние на изискуемо задължение,
в който период както бе посочено по-горе давност не е текла, и за начален
момент се приеме 17.12.2015 год. - моментът на влизане в сила на
издадената заповед, то петгодишния давностен срок изтича на 24.02.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. В конкретният случай, за да се
приеме, че вземанията са погасени по давност е необходимо кредиторът да е
бездействал до 24.02.2021 г., в който срок да не е предприел действия по
принудително изпълнение на процесните вземания. Установява се обаче от
данните по делото, че преди тази крайна дата, с молба от 29.01.2021 год. е
образувано изпълнително дело пред ЧСИ К. Павлов, с която молба
кредиторът е направил своевременно искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия. Независимо, че предприетото от съдебния
изпълнител действие е след 24.02.2021г., давността се счита за прекъсната, от
момента на подаване на молбата за прилагане на изпълнителни способи /В
този смисъл е Решение № 37/24.02.2021 год. по гр.д. № 1747/2020 год., ВКС,
IV г.о./
Гореизложеното обосновава извода, че вземанията на кредитора не са се
6
погасили по давност, поради което исковете като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени. Първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, които следва да бъде потвърден..
Предвид изхода от спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за настоящото производство, които възлизат на сумата от
200лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3091/19.09.2022 год., постановено по
гражданско дело №6649/2021 год., по описа на Районен съд – Пловдив,
четвърти граждански състав.
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН ********** и Л. С. С., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. ***, да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 200 лв. /двеста лв./,
представляваща разноски по въззивното дело за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7