Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 23.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на четвърти април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиeва,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 2752 по описа за 2014г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 108  от ЗС.

Ищцата М.Д.М. поддържа твърдение, че по силата на наследствено правоприемство /наследяване по закон от починалия на 20.12.2005г. Н.М.Д./ е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № **, в блок № ********, в жилищен комплекс „Младост“ на гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня, други сервизни помещения, с обща квадратура от 76,16 кв.м. при съседи на апартамента: стъблище, от двете страни- двор, Ц.И С.А., А.К., заедно със зимнично помещение, при съседи – коридор, С.С., калкан, А.Д., заедно с 0, 855% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Към момента на предявяването на иска, ответницата С.М.Г. владеела имота без основание, макар и формално да се легитимирала като негов собственик, позовавайки се на правните последици на Договор за покупко- продажба от 20.12.2005г., обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 182, том VІІ, рег. № 30606, дело № 1301 от 2005г. на нотариус Б.Я. с рег. № 2** в рег. на НК. Договорът обаче бил недействителен /нищожен/, по следните съображения: първо- поради липса на воля за сключването му, тъй като при сключването на сделката и в качеството на мним пълномощник на прехвърлителя - ответницата договоряла сама със себе си, но продавачът Н.М.Д., от чието име е извършена сделката вече бил починал; при условията на евентуалност, ищцата твърди, че предоставеното от починалия на 20.12.2005г. Н.М.Д. пълномощно на ответницата С.М.Г. било неавтентично, доколкото не било подписано от лицето, посочено като негов автор; при условията на евентуалност, ищцата твърди, че сделката била недействителна и поради това, че продавачът я е сключил при липса на основание /causae/, като се има предвид, че договорът е сключен непосредствено преди продавачът да почине и с оглед осъзнаването, че той не би могъл да удовлетвори своя житейска нужда с получената сума от продажната цена; при условията на евентуалност, ищцата твърди, че продавачът е действал в състояние, което не му е позволило да възприема правилно фактите от действителността и да ръководи постъпките си. Изложените фактически твърдения мотивирали извода, че ответницата не би могла да се легитимира като приобретател на имота, респ. да се позовава на правно основание за осъществяване на фактическа власт върху него. По изложените съображения, ищцата претендира, след като бъде установено правото й на собственост върху имота, да бъде осъдена ответницата, да й предаде владението върху процесния недвижим имот и да й заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Ответницата С.М.Г. оспорва предявения иск, като поддържа становище за неговата неоснователност. В процесуалната си позиция, изразена пред съда, ответницата оспорва всички релевирани доводи за недействителност на договора за покупко- продажба, на който тя основава правата си, като същевременно поддържа тезата, че този договор е сключен въз основа на валидно пълномощно, предоставено й от продавача – нейния праводател Н.Д., с изрично упълномощаване да договаря сама със себе си. Ответницата оспорва тезата, че упълномощителят /праводателят/ бил починал при изповядване на процесната правна сделка. Поддържа твърдение, че сделката била изповядана в ранните сутрешни часове на деня, докато смъртта на праводателя била настъпила едва след изповядване на сделката, но не в дома му, а в дом за социални услуги „Рай“ където Д. бил настанен за оказване на социални и медицински грижи. Актът на упълномощаването, с който ответницата легитимирала представителната си власт за продавача също бил напълно действителен, тъй като упълномощителят бил в пълно и ясно съзнание за естеството на правните действия, които предоставя на своя пълномощник- разпореждане с недвижимия имот. По същата причина, договорът за покупко- продажба не бил лишен от правно основание (causae), както се твърди в исковата молба. Въпросът за заплащането на продажната цена бил ирелевантен за действителност на сделката, а при това в нотариалния акт било изрично отбелязано, че цената на имота е платена предварително. При условията на евентуалност, ако съдът възприеме доводите за недействителност на договора за покупко - продажба, на който ответницата основава правата си - тя прави възражение за придобито от нея право на собственост върху процесния недвижим имот на оригинерно основание – добросъвестно давностно владение, което било осъществявяно в продължение на повече от девет години, считано от датата на извършване на правната сделка, до предявяването на иска. По изложените съображения, ищцата моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и да бъде осъдена ищцата да й заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт № 62, том ІV, дело № 662/1972г. за собственост на недвижим имот, по чл.55 ЗПИНМ издаден от І нотариус при СНС установява че Н.М.Д. е притежавал (приживе) правото на собственост върху недвижим имот, в жилищен комплекс „Югоизточен район“ на гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни мопещения с обща квадратура от 76, 16 кв.м. при съседи на апартамента: стъблище, от двете страни- двор, Ц.И С.А., А.К., заедно със зимнично помещение, при съседи – коридор, С.С., калкан, А.Д., заедно с 0, 855% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, която е построена върху държавна земя в м. „Югоизточен район“ на гр. София.

Съдържанието на приета като доказателство схема № 15963623-18.03.2014г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК- София се установява, че процесният недвижим имот следва да бъде идентифициран като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.727.4.** с адрес: гр. София, ж.к. „*********ап.**.

            Съдържанието на прието като доказателство Пълномощно с нотариална заверка на подписа (официално заверен препис на стр. 344 от делото) сочи, че упълномощителят Н.М.Д. е овластил С.М.Г. (ответница по делото) да продаде от негово име и при условия, каквито тя прецени процесния недвижим имот,както и да договаря сама със себе си във връзка със сделката, за която е била упълномощена. Нотариалната заверка на подписа е извършена на 14.12.2005г. в кантората на нотариус И.Н..

В дадените пред съда показания, свидетелят (нотариус) И. С. Н. заявява, че той е осъществилнотариалното удостоверяване на упълномощителната сделка, но не си спомня никакви отличителни особености на случая. Свидетелят не изключва възможността, да е осъществявал заверка извън помещението на нотариалната кантора, но това обстоятелство да не е било отразено изрично. Сочи, че е допускал отделни изключения, когато лицето, чието изявление следва да се удостовери, изпита физическо затруднение /немощ/ да влезе в служебното помещение на нотариуса. В подобни редки случаи, нотариусът извършвал удостоверяването пред самия вход на сградата, където се намирала кантората му, но при това нямал основание да счита, че именно процесното пълномощно е било удостоверено в нотариално производство, което е извършено по този начин.

Заключението на изслушаната съдебно- графическа експертиза, изготвена от вещо лице И.И. (което е оспорено от ответницата при приемането му) мотивира извода, че подписът за „упълномощител“ в приетото като доказателство Пълномощно с нотариална заверка на подписа (официално заверен препис на стр. 344 от делото) не принадлежи на посочения като упълномощител Н.М.Д.. Съдът кредитира експертното заключение, доколкото счита, че то е компетентно, достатъчно аргументирано и основано на експертно изследване върху достоверен сравнителен материал – съхраняван от МВР и предоставен при изготване на документ за самоличност.

Приетият като доказателство Акт за смърт № 1076/21.12.2005г. на Столична община- Район „Младост“ /на стр. 50 от делото/ пресъздава съдържанието на предвиденото в чл. 54 от ЗГР т.нар. Съобщение за смърт № 182/ 20.12.2005г. /на стр.95 от делото/, а последното сочи първично констатираните данни на съставителя за настъпването на споменатото юридическо събитие: час на смъртта- 15.30 часа, място „дома“. В съдържанието на документа се посочва, че смъртта не е установена чрез аутопсия ( опция „не“ във формуляра), смъртта е установена от „друг лекар“ (опциите „патологоанатом“ и „лекуващ лекар“ са изключени от съдържанието на документа).

В дадените пред съда показания, свидетелката д-р Д. С. В. заявава, че е общопрактикуващ лекар, че именно тя е съставила документа Съобщение за смърт № 182/ 20.12.2005г. /на стр.95 от делото/, но не си спомня никакви подробности за случая, макар да е категорична, че починалото лице до което се отнася документа не е неин пациент т.е., че тя не е лекувала лицето, а само е била извикана за да констатира факта на настъпилата смърт. Свидетелката не си спомня кое е лицето, което я е повикало за да констатира смъртта на Н.М.Д..

Приетият като доказателство препис от Нотариално дело № 1301, акт № 182, том VІІ, рег. № 30606/20.12.2005г. на нотарис Б.Я. *** действие Софийски районен съд, съдържа следните, приети като доказателство документи: Молба за образуване на нотариално производство с дата на постъпване 20.12.2005г., подписана от С.М.Г. (ответница по делото) вкл. в качеството на пълномощник на Н.М.Д., данъчна оценка на имот, издадена на 16.12.2005г., и пълномощно с нотариална заверка на подписа от 14.12.2005г., извършена от нотариус И. Н..

Съдържанието на приложения към нотариалното дело Договор за покупко- продажба от 20.12.2005г., обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 182, том VІІ, рег. № 30606, дело № 1301 от 2005г. на нотариус Б.Я. с рег. № 2** в рег. на НК установява съдържанието на извършената с него разпоредителна сделка с процесния недвижим имот.

Приетият като доказателство препис от Общ регистър на кантората на нотариус Б.Я. с рег. № 2** в рег. на НК /на стр.101 от делото/ установява наличието на запис за извършеното нотариално производство, както и поредността на извършените от нотариуса производства в същия ден- на 20.12.2005г.

В дадените пред съда показания, свидетелят Г.Д.Н. заявява, че към 20.12.2005г. е работил като помощник- нотариус в кантората на нотариус Б.Я. но не си спомня нищо за процесната сделка и при това сочи, че сделки за прехвърляне на недвижими имоти са били изповядвани от нотариуса, в неговия кабинет.

В дадените пред съда показания, свидетелят Б.Ц.Я. заявява, че към 20.12.2005г.  е работил като нотариус и в кантората си е изповядал процесната сделка, в която според нотариалния акт С.М.Г. е договаряла сама със себе си,  но не си спомня нищо за процесната сделка и при това сочи, че проектът за нотариялния акт е съставен не от него, а вероятно от адвокат. Свидетелят не се ангажира с точен отговор за продължителността на нотариалното производсктво по конкретната сделка, нито с предполагаемото време по което е била извършена, като са отчита броя и вида на нотариалните действия, които е извършил същия работен ден. Посочва, че нотариалните актове би следвало да са били изпратени в Служба по вписванията- София най- късно до 15.00 часа на същия ден, той като до този час е било работното време с граждани.

В дадените пред съда показания, свидетелката М.Т.Я.- С. заявява, че е е дъщеря на ответницата С.М.Г. и знае за какво се води процеса. Според впечатленията на свидетелката – към момента на извършване на разпита й, процесния апартамент бил във фактическата власт на майка й и нейни роднини. Свидетелката знаела, че бившият собственик на имота желаел да постъпи „в дом за възрастни хора“ понеже не могъл да се грижи сам за себе си. Свидетелката работела именно в този дом, в който бил настанен Н.М.Д.. Майка й също притежавала такъв дом. Свидетелката идентифицира Н.Д. и заявява, че за него си спомня, че много обичал да чете. Имал приятели, като например „баба Роза и приятел, който бил художник“, но не бил посещаван от роднини. Свидетелката си спомня, че за неговата смърт била уведомена късно вечерта „около 19 часа“. По това време, свидетелката живеела с майка си и по тази причина знаела, че „сутринта“ - майка й имала насрочен час при нотариус за изповядване на сделката с процесния имот. За сделката, майка й тръгнала към нотариалната кантора направо от дома си, а свидетелката отишла на работа. „Около обед“ приблизително 12 часа, когато обичайно пристигала храната - ответницата С.М.Г. дошла в дома за възрастни хора  и уведомила свидетелката за факта на приключилата нотариална сделка, като била „вече щастлива“. После, според свидетелката, ответницата С.М.Г. се качила в стаята на Н.М.Д. и го уведомила за извършената сделка, а той „чувал всичко и бил в кондиция“. После свидетелката си тръгнала от дома и не видяла кога и при какви обстоятелства е починал Николай, но при това е категорична, че смъртта му настъпила в стаята му, в дома за възрастни хора, в кв. „Горна баня“.

Приетото като доказателство Удостоверение за наследници № 740/25.06.2013г. изд. от Район „Младост“ на Столична община установява, че М.Д.М. (ищец по делото) е единствен наследник по закон на починалия на 20.12.2005г. Н.М.Д..

Заключението на изслушаната съдебно- психиатрична експертиза, изготвена от доц. д-р В.В. мотивира извода, че в приетата като доказателство по делото медицинска документация не са налице медицински данни, които да обосновават теза за неспособност на Н.М.Д. да разбира свойството и значението на извършеното и/ ли да ръководи постъпките си към периода на месец декември 2005г., въпреки заболяванията, от които е страдал. Съдът кредитира експертното заключение, като приема че то е компетентно, добросъвестно и обосновано.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС;

Предмет на спора е заявеното от ищцата право на собственост върху процесния недвижим имот, което тя желае да защити, посредством ревандикация на имота от лицето, което владее този имот. Страните не спорят, че имотът е във фактическата власт на ответницата и съдът приема това обстоятелство. Актуалната идентификация на имота, чрез кадастралния му идентификатор също не е предмет на спор между страните и бе установена служебно от съда, посредством представената скица от СГКК- София.

Ищцата се легитимира като собственик на спорния имот, доколкото твърди да го е придобила чрез наследяване по закон, от починалия на 20.12.2005г. притежател на имота Н.М.Д.. Не се спори, че ищцата е дъщеря и единствен наследник по закон на бившия собственик на имота.

Ответницата обаче оспорва иска, като също се легитимира в качеството на собственик на имота, но на самостоятелно правно основание, за което тя самата твърди, че изключва правата на ищцата, именно защото се е проявило преди откриване на наследството,                      а именно- разпоредителна сделка за продажба на имота, която е осъществена също на 20.12.2005г.  и чрез която притежателя на имота - Н.М.Д. се е разпоредил с правото на собственост в полза на ответницата С.М.Г.. При условята на евентуалност – ответницата заявява, че е придобила имота на оригинерно правно основание - придобивна давност, чрез осъществено добросъвестно владение, като се има предвид, че тя е владяла имота необезпокоявано, непрекъснато и явно, с намерение да го свои в продължение на повече от девет години, считяно от датата на сключване на процесната правна сделка.

При така очертания от процесуалните позиции на страните предмет на спора, разрешаването му е обусловено от преценката на конкуриращите се правни основания, на които всяка страна в спора основава правата си. Доколкото и двете конкуриращи се основания – както наследяването, така и договора за покупко- продажба, поне от формална страна, са се осъществили в един и същи ден -  на 20.12.2005г. - то решаващо значение за преценката на съда е времето на осъществяване на юридическото действие – сключването на договора за покупко- прожажба, спрямо настъпването на юридическото събитие – смъртта на прехвърлителя на имота.

При тази преценка е важно да се отбележи още един специфичен факт - събраните в хода на процеса доказателства категорично установиха, че процесния договор за покупко- продажба на недвижим имот е сключен - в особената и предвидена в закона хипотеза на чл. 38, ал.1, пр. последно от ЗЗД - договаряне на сам със себе си от ответницата С.М.Г., която се е явила пред нотариус Б.Я., като страна и представител на страна в нотариалното производство, договаряйки условията на сделката сама със себе си.                Няма спор, че при изповядването на сделката Н.М.Д. не се е явил лично пред нотариуса, поради което очевидно е допустимо, като преюдициален въпрос да бъде оспорена загубата на правосубектност на прехвърлителя на имота /поради настъпила смърт/ към този момент. 

Пълномощието, (доколкото изобщо би могло да бъде прието за действително предоставено от лицето, посочено като упълномощител) прекратява своето правно действие със смъртта на упълномощителя (чл. 41, ал.1, пр. трето от ЗЗД) т.е. пълномощникът безусловно губи възможността да изразява волята на упълномощителя включително и при сключването на правни сделки - от момента на настъпването на смъртта на упълномощителя.

В настоящия случай, след прецизен анализ на събраните в хода на процеса гласни и писмени доказателства, включително преките и косвените, отчитайки внимателно доказателствената сила на оспорените официални удостоверителни докаменти за настъпването на смъртта на Н.М.Д. – настоящият състав на съда възприема доводите на ищцата, че договорът за покупко- продажба е бил сключен след настъпването на смъртта на Н.М.Д..

Приетият като доказателство Акт за смърт № 1076/21.12.2005г. на Столична община- Район „Младост“ /на стр. 50 от делото/ пресъздава съдържанието на предвидения в чл. 54 от ЗГР първичен констативен документ т.нар. „съобщение“, което следва да бъде издадено от лице с медицинско образование, което във всеки случай следва да е установило вече настъпилото юридическо събитие.

Вече споменатото Съобщение за смърт № 182/ 20.12.2005г. /на стр.95 от делото/, сочи първично констатираните от съставителя му данни за настъпването на споменатото юридическо събитие: час на смъртта- 15.30 часа, място „дома“. Съдържанието на документа, както и показанията на свидетелката д-р В. ясно посочват, че смъртта не е установена чрез аутопсия ( опция „не“ във формуляра), че смъртта е установена от „друг лекар“ (опциите „патологоанатом“ и „лекуващ лекар“ са изключени от съдържанието на документа). Разпитаната в качеството на свидетел д-р Д. С. В. заявава, че в качеството на общопрактикуващ лекар, именно тя е съставила документа, но при това не си спомня и не може да съобщи никакви подробности за случая, макар да е категорична, че е издала документа. Свидетелката заяви, че починалото лице до което се отнася документа не е неин пациент т.е., че тя не е лекувала лицето, а само е била извикана за да констатира факта на вече настъпилата смърт. Следователно, съдържанието на приетото като доказателство Съобщение за смърт № 182/ 20.12.2005г. очевидно не би могло да установи точния момент на настъпването на смъртта на Н.М.Д. - с оглед значимите за настоящия спор правни последици по чл. 41, ал.1, пр. трето от ЗЗД на същия този факт. Ето защо, процесният първичен констативен документ Съобщение за смърт № 182/ 20.12.2005г. /на стр.95 от делото/ може да установи само, че към час 15.30ч. 20.12.2005г. лицето, до което се отнася документа е било вече починало т.е. юридическото събитие, което предпоставя наследствено правоприемство по закон вече се е било осъществило.

Значително по- голяма достоверност на установяване на часа на смъртта според настоящия съд би имало съобщението, ако то бе съставено от лекуващ лекар на починалато лице който поради ситуацията би могъл да възприеме пряко настъпването на правнозначимия юридически факт /юридическо събитие/, или патологоанатом, защото този специалист би могъл да установи чрез притежаваните специални знания в областта на патолого- анатомията момента на настъпването с много по- голяма точност. Тук е уместно да се отбележи, че показанията на разпитаната свидетелка д-р В. в значителна степен разколебават вътрешното убеждение на съда, че процесния договор за покупко- продажба е сключен приживе на упълномощителя Н.М.Д., а тъкмо напротив.

Показанията на разпитаната свидетелка М.Т.Я.- С., също значително допринасят за това съмнение и спомагат за мотивиран извод, подкрепящ тезата на ищцата, че Н.Д. е починал значително по- рано от момента на изповядване на процесната нотариална сделка. На първо място, трябва да се има предвид, че показанията на тази свидетелка също не дават конкретна и ясна представа за точния час на настъпването на смъртта на Н.М.Д., нито за обстоятелствата по първичното установяване на този факт, макар да прави впечатление, че свидетелката е категорична за момента, в който са й съобщили за това събитие „около 19 часа“ и за мястото на настъпването на смъртта. Според свидетелката, Д. бил починал в стаята си, в кв. Горна Баня, на ул. „Роза“, макар тя да твърди, че не е възприела този факт лично, но и го били съобщили. Прави впичатление, че свидетелката М.Я., която сама твърди, че работи в дома за социални услуги, в който починал Д., не съобщи пред съда всъщност кога и от кого от персонала е установено за пръв път, че Д. е починал в стаята си, доколкото е ясно, че посещението на свидетелката д-р Д. С. В. е било предизвикано от някого, за да може да бъде съставено необходимото за издаване на АГС и приетото като доказателство Съобщение за смърт № 182/ 20.12.2005г.

При това, прави впечатление, че свидетелката М.Т.Я.- С., която също заявява, че е дъщеря на ответницата (и следователно е заинтересована от изхода на процеса) - описва избирателно фактите: има ясен и конкретен спомени за часа, в който майка й С.Г. се върнала от нотариалната кантора, а също и за факта, че тогава била разговаряла лично с Д. и му била съобщила за осъществената вече правна сделка, в която от негово име и по предоставено от него пълномощия уговаряла сама със себе си.

Ако биха били достоверни твърденията на свидетелката М.Я. за проведен разговор между ответницата С.М. и прехвърлител на имота Н.Д., - то не може да бъде даден логичен, житейски оправдан отговор на въпросите: дали и кога пълномощникът/ приеобретател на имота С.Г., е изпълнила задължението си по чл. 284, ал.2 от ГПК и ако го е изпълнила, къде фактически е била ситуирана получената в резултат от сделката парична сума. Независимо от изложеното, няма логически отговор на въпроса, при какви обстоятелства (все още живият според свидетелката) Н.Д. е предал на С.Г. владението върху имота – така, както е записано в съдържанието на нотариалния акт, обективиращ договора за покупко- продажба, при положение, че нотариалната сделка не е била извършена в началото на работния ден (тъй като общият регистър на нотариуса установява множество сделки преди това), а според съдържанието на Съобщение за смърт № 182/ 20.12.2005г. към 15.30 часа на 20.12.2005г.  прехвърлителят на имота вече е бил починал.

От друга страна, нито показанията на разпитаните свидетели помощник- нотариус Г.Н. и нотариус Б.Я., нито приетото като доказателство препис- извлечение от регистъра на нотариалната кантора, където е било осъществено нотариалното производство по  сключване на процесния договор за покупко- прожажба, не дават необходимата яснота за точния час на изповядване на сделката. Този час обаче е твърде важен, като се отчитат правните последици по чл. 41, ал.1, пр. трето от ЗЗД  и факта, че в нотариалното производство е прехвърлителя на имота Н.Д. е бил представляван от договарящия сам със себе си пълномощник – ответницата С.Г..

На последно място, следва да се отбележи, че приетата като доказателство Заповед № РД-01-217/26.05.2015г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, относно крайния час на работното време на Служба по вписванията София, никак не може да бъде полезна като доказателство, за установяване на спорния въпрос относно точния час на смъртта на Н.Д., нито за точния час на изповядване на нотариялната сделка за покупко- продажба на процесния имот. Като доказателство, споменатата заповед установява само обективно възможния краен момент в деня 20.12.2005г., в който изготвания от нотариус Б. Я. нотариален акт е постъпил в администрацията на съдията по вписванията, но никак не опровергава възможността- смъртта на прехвърлителя да е настъпила във всяко време преди 15.30 часа /например в ранните часове на 20.12.2005г. или дори в късните часове на 19.12.2005г./ При създалата се житейска ситуация, 15.30ч. е бил възможно най- ранния час на констатацията за смъртта на Д. - при липса на всякакви други обосновани фактически или медицински данни за да бъде отразен действителния по- ранен час на настъпване на това юридическо събитие.

В заключение на изложените аргументи, на базата на прецизния логически анализ на събраните преки и косвени доказателства, съдът приема тезата на ищцата -  че смъртта на наследодателя  Н.Д. е настъпила очевидно преди осъществяването на нотариалното производство по изповядването на договора за покупко- продажба на процесния апартамент. Именно логическата връзка между обсъдените по- горе доказателствени средства мотивира извода за хронологичния ред, при който действително са се осъществили правнозначимите юридически събития и действия.

Нотариалното производство по прехвърлянето на имота е осъществено при вече настъпила смърт на продавача Н.Д.. След приключването на нотариалните действия пред нотариус Б.Я., пред когото вече починалия Н.Д. не се е явил, но загубвайки юридическа правосубектност е бил „представляван“ от упълномощената да договаря сама със себе си купувачка С.Г., (ответницата). При изложените изводи - съдът намира, че Договорът за покупко- продажба на процесния недвижим имот от 20.12.2005г., на който ответницата основава правата си изобщо не е породил правно действие – налице е нищожност на договора, независимо от знанието на пълномощника на прехвърлителя С.Г.. Настъпилата преди нотариалното производство смърт на упълномощителя е предизвикала безусловно прекратяване на представителната власт, с която С.Г. е договаряла сама със себе си, от името на вече починалия Н.Д.. От недействителния договор за покупко- продажба, ответницата С.Г. не би могла да черпи противопоставими на ищцата субективни права.

Правосубектността на упълномощителя към момента на изповядване на сделката е въпрос - обуславящ за наличието на представителна власт. Ето защо и като се има предвид вече изложения по- горе краен извод за недействителност на договора за покупко- продажба от 20.12.2005г., поради изгубена гражданска правосубектност на прехвърлителя – съдът няма да разглежда подробно релевираните от ищцата доводи по въпроса, дали пълномощното, с нотариална заверка на подписа, чрез което ответницата С.Г. е легитимирала представителната си власт в производството пред нотариус Б.Я. е било действително.

При това положение, съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по релевираното от ответницата евентуално основание за придобиване на собствеността посредством оригинерен способ – придобивна давност.

Събраните в хода на процеса доказателства и по- конкретно нотариалният акт, който обективира договора за покупко- продажба мотивират извод, че ответницата е могла да установи правомерно владение върху имота, най- рано считано от датата на сключването на договора за покупко- продажба т.е. от 20.12.2005г., макар по същество да не бяха ангажирани доказателства за осъществяването на фактическа власт върху имота - именно от тази дата.                    В действителност, заслужава да се отбележи, че нито едно доказателствено средство не формира достатъчно обоснован извод, в кой момент приживе на Н.Д., ответницата е получила фактическата власт върху имота - било в качеството на пълномощник или на страна по договора за покупко- продажба. При, никак не може да бъде възприета тезата, че осъществяваната от ответницата фактическа власт върху имота има правната характеристика на „добросъвестно владение“, особено като се има предвид, че при установените в хода на делото обстоятелства, ответницата е узнала (не би могла да не узнае) за опорочаващите прехвърлителната сделка обстоятелства – настъпилата преди изповядването на сделката смърт на прехвърлителя/упълномощителя - Н.Д..

В подкрепа на този извод следва да бъде посочен и друг юридически факт с косвено значение – в хода на процеса, посредством показанията на свидетелката М.Т.Я.- С. се установи, че С.Г. е имала пряка трудова ангажираност в дома за социални услуги, където е починал Н.Д.. По изложените съображения, доколкото не е налице добросъвестно владение като основна предпоставка за придобиване на правото на собственост, съдът счита, че ответницата не би могла да противопостави на ищцата споменатото възражение.

При това положение, като съобррази разпределението на доказателствената тежест и прецени комплексно доказателствена сила на всички събрани в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателства - съдът намира, че предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен и ответницата следва да бъде осъдена да предаде на ищцата владението върху процесния недвижим имот.

При изложения извод, съдът не дължи произнасяне в хипотезата на чл. 537, ал.2 от ГПК не само поради това, че не е сезиран с подобно искане, а и поради това, че касае нотариален акт, в който е обективирана правна сделка. В своята непротиворечива практика, съдилищата приемат, че само констативните нотариални актове могат да бъдат отменяни по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК.

По претенцията за присъждане на съдебни разноски;

С оглед изхода на спора, ищцата има право да получи направените от нея съдебни разноски, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Касае се за разноски за събиране на доказателства и за процесуално представителство, посочени в списък по чл. 80 от ГПК, които са в размер на сумата от 3706, 72 лева, срещу които не е постъпило възражение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО правото на собственост на ищцата М.Д.М. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** върху недвижим имот, представляващ  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.727.4.**,  с адрес: гр. София, ж.к. „*********ап.** и представляващ АПАРТАМЕНТ № **, в блок № ********, състоящ се от две стаи, хол, кухня, други сервизни помещения, с обща квадратура от 76,16 кв.м. при съседи на апартамента: стъблище, от двете страни- двор, Ц.И С.А., А.К., заедно със зимнично помещение, при съседи – коридор, С.С., калкан, А.Д., заедно с 0, 855% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя  и

ОСЪЖДА ответницата С.М.Г. с ЕГН ********** и адрес *** да предаде на основание чл. 108 от ЗС владението върху описания недвижим имот на ищцата М.Д.М. с ЕГН ********** и съдебен адреса***.

           

ОСЪЖДА С.М.Г., да заплати на М.Д.М., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 3706, 72 (три хиляди седемстотин и шест, нула седемдесет и шест ст.) лева, представляващи разноски пред Софийски градски съд.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.                                                                                                                

СЪДИЯ: