Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 29.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и
шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр.
дело № 6629 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена
е въззивна жалба от Т.В.К. и Н.В.И. срещу решението на СРС, Г.О., 33 състав,
постановено на 8.03.2018 г. по гр. дело № 64553/2017 г., в частта, в която
съдът е уважил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К. и И. искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1,
пр. първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
е признал за установено, че: Т.К. дължи на ищеца сумата от 1 342.67 лв.,
представляваща главница с включено дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 29.05.2017 г. до изплащането, ведно с обезщетение за забава за периода
15.11.2014 г. – 5.04.2017 г. в размер на 154.01 лв., а Н.И. дължи на ищеца
сумата от 447.56 лв., представляваща главница с включено дялово разпределение,
ведно със законната лихва от 29.05.2017 г. до изплащането, ведно с обезщетение
за забава за периода 15.11.2014 г. – 5.04.2017 г. в размер на 51.34 лв., за
недвижим имот в гр. София, ж.к. ************, абонатен № 076855, като е
присъдил на топлофикационното дружество и разноски за исковото и заповедното
производства.
Жалбоподателите считат решението за
незаконосъобразно и неправилно. Заявяват, че съдът не е обсъдил наведените от
тях доводи за това, че те не са собственици на процесния топлоснабден имот в
квотите, описани в исковата молба; че при демонтажа на общия топломер през 2016
г. не е имало представител на етажната собственост, поради което общият
топломер не може да бъде приет като годно средство за измерване, както и че
претендираните суми не са правилно начислени. Позовават се на представените по
делото нотариални актове, от които е видно, че квотите им на собственост върху
имота са различни от посочените от ищеца. Считат, че след като „Т.С.“ ЕАД не е
доказало дяловете им на собственост, както и че след като при действията на
демонтажа на топломера са били нарушени изискванията на чл.46, ал.3 от Наредба
№ 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването, исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита
въззивната жалба за неоснователна.
Третото лице помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД – „Т.“ ООД, не взема становище пред СГС.
Пред СГС не са събрани нови писмени
доказателства.
След преценка доводите
на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран от „Т.С.” ЕАД с искове с правно основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1,
пр. първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени срещу Т.В.К. и Н.В.И.: за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца следните суми:
Т. К. –
главница в размер на 1 459.13 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 1.10.2014 г. - 30.04.2016 г., и обезщетение за забава
на същата в размер на 224.18 лв. за периода 15.11.2014 г. - 05.04.2017 г. както
и сума за предоставена услуга дялово разпределение в общ размер на 50.84 лв.,
от които 40.86 лв. - главница и 7.73 лв. – обезщетение за забава, ведно със
законната лихва от 29.05.2017 г. - датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 3039678, до изплащане
на вземането; Н.И. – главница в размер
на 486.38 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода 1.10.2014 г. -
30.04.2016 г., и обезщетение за забава на същата в размер на 74.72 лв. за
периода 15.11.2014 г. - 05.04.2017 г. както и сума за предоставена услуга
дялово разпределение в общ размер на 16.95 лв., от които 13.62 лв. - главница и
2.58 лв. – обезщетение за забава, ведно със законната лихва от 29.05.2017 г. -
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК с вх.№ 3039678, до изплащане на вземането.
Ищецът поддържа, че по гр. дело № 34457/2017 г. на СРС, 33 състав, по заявление
от 29.05.2017 г., му е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците по реда на чл.410 ГПК, като в срока
по чл.414 ГПК същите депозирали възражение. Твърди, че К. и И. са собственици,
при квоти, съответно, от 3/4 ид.ч. и 1/4 ид.ч., на топлоснабден имот –
апартамент № 76, находящ се в гр.
София, ж.к. ************, абонатен № 076855, и като такива са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.190 от ДР на ЗЕ, като следва
да заплащат в 30-дневен срок от датата
на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача сумите за
доставена им топлинна енергия. Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период били
начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки от „Т.“ ООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Предвид горното и тъй като ответниците не изпълнявали задълженията си за плащане, ищцовото
дружество претендира визираните по-горе суми.
С
отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете по основание и размер,
като оспорват да са в договорни отношения с ищеца, както и да са ползвали
топлинна енергия на претендираната стойност; сочат, че Т.К. не е ползвател на
процесния имот; оспорват действието между страните на общите условия, на които
се позовава ищецът, както и на договора, сключен между етажната собственост и „Т.“
ООД.
СРС е уважил исковете в посочените
по-горе размери, като е приел, че ответниците са съсобственици на процесния
топлоснабден имот в посочените в исковата молба квоти и като такива са в
договорни отношения с „Т.С.“ ЕАД във връзка с доставката на топлинна енергия,
при действието на общи условия. Относно стойността на реално доставената за
процесния период топлинна енергия съдът се е позовал на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, като е зачел извършеното от „Т.“ ООД
дялово разпределение.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ от ГПК въззивният
съд следва да се произнесе по наведените в жалбата въпроси.
По делото се установява от представените два нотариални
акта (№ 150/18.08.1969 г. и № 89/1994 г.) и удостоверение за наследници №
1800/5.10.2016 г., че Н.И. притежава 3/4
ид.ч. от процесния имот, а Т.К. – 1/4 ид.ч. Не са представени други
доказателства, от които да се направи извод за други квоти на съсобствеността.
Налице е
формирана трайна практика на съдилищата,
че по силата на закона - чл.153, ал.1 от ЗЕ, без да е необходимо
подаването на заявление-декларация и сключването на нарочен писмен договор,
собственикът на топлофициран имот се явява клиент и се намира в облигационно
правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, като е длъжен да заплаща цената за доставената му
топлинна енергия.
Въззивният
съд намира за преклудирано възражението на жалбоподателите, че при демонтажа на общия топломер през 2016 г. не е
имало представител на етажната собственост, поради което общият топломер не
може да бъде приет като годно средство за измерване. Въпросното твърдение не е наведено в отговора на исковата молба и поради
това не следва да бъде обсъждано. Независимо от това въззивният съд държи да
отбележи, че доводът е и правно ирелевантен, доколкото вещото лице от
съдебно-техническата експертиза е установило, че общият топломер е преминал
успешно метрологична проверка през процесния период.
Относно дължимите
суми съдът кредитира заключенията на вещите лица, които по същество не се
различават досежно дължимата главница, включваща стойността на доставената
топлинна енергия, както и сумите за услугата дялово разпределение. Въпросните
заключения са обективни, компетентни и изготвени при проверка на всички
относими и допустими доказателства.
Предвид
изложеното, въззивният съд споделя изводите на СРС досежно общо дължимите се
суми във връзка с доставената за процесния имот топлинна енергия. Доколкото,
обаче, по становище на съдебния състав, К. притежава 1/4 ид.ч. от имота, а И. –
3/4 ид.ч., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта по
отношение уважените искове срещу Н.И., като в тази връзка съдът съобразява
разпоредбата на чл.271, ал.1, изр. второ от ГПК, както и да бъде отменено в
частта, в която исковете срещу К. са уважени за сумите над притежаваните от нея
квоти от имота. Въззивният съд следва да коригира първоинстанционното решение и
в частта на разноските, съобразно изхода на спора пред втората съдебна
инстанция.
Т.К. има
право на разноски пред СГС, съобразно с уважената част от жалбата й.
Тъй като
жалбата на Н.И. е неоснователна, същата няма право на разноски за втората
съдебна инстанция.
На
„Т.С.“ ЕАД не се дължат разноски за юрисконсулт пред настоящата съдебна
инстанция. От такъв е подадена преди съдебното заседание единствено кратка,
бланкетна молба, в която не са изложени никакви конкретни и аргументирани
съображения по съществото на спора. По становище на съда, същата не
представлява осъществена защита по смисъла на чл.78, ал.8 от ГПК и не обуславя
присъждане на възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 8.03.2018 г. на СРС, Г.О., 33 състав, постановено по гр. дело № 64553 по описа за 2017 г., в частта, в която са уважени исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу Н.В.И., както и в частта, в която Н.В.И. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за заповедното в размер на 20.75 лв. и разноски за исковото производство в размер на 136.76 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е признато за установено, че Т.В.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 447.56 лв., представляваща главница с включено дялово разпределение, ведно със законната лихва от 29.05.2017 г. до изплащането, ведно с обезщетение за забава за периода 15.11.2014 г. – 5.04.2017 г. в размер на 51.34 лв., както и Т.В.К. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за заповедното в размер на 20.75 лв. и разноски за исковото производство в размер на 136.76 лв.
ОТМЕНЯ решението в останалата уважителна част срещу Т.В.К. И ОТХВЪРЛЯ претенциите на „Т.С.“ ЕАД в
тази част като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на Т.В.К. допълнителни разноски пред СРС в размер на 171.69 лв., както и разноски пред СГС в размер на 338.89 лв.
Решението е влязло в сила в частта, в която исковете частично са отхвърлени, както и в частта на присъдените в полза на ответниците разноски.
Решението е постановено при участието на „Т.“
ООД - трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.