№ 196
гр. Сливница, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н. Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. И.
като разгледа докладваното от Н. Св. Василев Гражданско дело №
20211890100522 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. И. П., с която срещу
А. И. А. са предявени обективно съединени установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК, а именно по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 000
лева, представляваща дължимо намено плащане по договор за наем от
09.09.2014 г. за периода 01.01.2019 г. – 31.03.2020 г., ведно със законната
лихва от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на сумата от 10620
лева, представляваща неустойка за неплатен наем за периода 01.01.2019 г. –
31.01.2020 г.
Ищецът заявява в исковата молба, че с ответника е сключил договор за
наем от 09.09.2014 г. и анекси от 16.10.2016 г. и 01.01.2019 г., с които срокът
на договора е бил удължен до 31.12.2020 г. Посочва, че ответникът дължи
месечен наем за периода 01.01.2019 г. – 31.03.2020 г. в общ размер от 12 000
лева. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена
ищецът твърди, че ответникът му дължи и неустойка в общ размер на 10 620
лева. Посочва, че за тези суми ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което съдът е уважил и е издал заповед № 9 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.01.2021 г. по
ч.гр.д № 520/2020 г. по описа на Районен съд - Сливница, която е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Поради изложеното
моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи посочените
суми.
На ответника е изпратен препис от исковата молба, но същият не е бил
намерен на адреса, съобщението му е връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК
1
му е бил назначен особен представител. В отговора на исковата молба
особеният представител на ответника оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Счита, че ищецът е следвало да прекрати договора поради
неизпълнение. Намира начислената неустойка за противоречаща на добрите
нрави..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 520 по описа на Районен съд - Слвиница за
2020 г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. №1453 от 02.06.2020 г., за вземанията,
предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед № 9 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.01.2021 г.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК като връчитеят е събрал данни, че длъжника не живее на адреса по
сведение на домоуправител и съседи. С разпореждане № 644 от 03.06.2021 г.
заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед предявяването на
установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК ищецът е предявил иск по
чл. 422 от ГПК. Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените
искове са допустими.
1/ По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 1 от ЗЗД:
Според чл. 228, ал. 1 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а
наемателят - да му плати определена цена. Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с
ползуването на вещта. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата.
Следователно за уважаването на иска следва да се установи: 1/ наличие
на валиден договор за наем, по който ищецът е наемодател, а ответникът е
наемател; 2/ наемодателят е предоставил на наемателя ползването на
вещта, предмет на договора; 3/ размерът на уговореното наемно плащане и
настъпване на неговата изискуемост;
По делото е представен договор за наем от 09.09.2014 г., по силата който
ищецът, в качеството си на наемодател, се е задължил да предостави на
ответника, в качеството му на наемател, временното ползване на недвижимата
вещ, предмет на договора – апартамент в гр. *** срещу съответна наемна цена
/вж. чл. 1.1 от договора/. Договорът е сключен за срок от 2 години /вж. чл. 2.1
от договора/ с уговорката същия да може да бъде продължен. В чл. 3 от
договора е била уговорена месечната наемна цена в размер на 800 лева,
платима до 7-мо число на текущия месец за същия, от което и на основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД следва, че вземането за заплащане на наемната цена е
изискуемо с изтичане на срока за плащане на задължението. По делото е
представен Анекс от 16.10.2016 г., с който срокът на договора за наем е
2
продължен до 31.12.2018 г. и анекс от 01.01.2019 г., с който срокът на
договора за наем е продължен до 31.12.2020 г.
В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за
наем е неформален и че за валидното възникване на наемно правоотношение
следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя
във временно ползване, и относно възнаграждението (наемната цена), която
наемателят дължи за предоставеното му ползване. При наличието на съгласие
относно посочените съществени елементи договорът се счита за валидно
сключен, като ирелевантен по отношение на действителността му е фактът
дали вещта реално е предадена на наемателя. Последното е от значение
единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на
наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му задължение да
отстъпи ползването на вещта /в този смисъл са решение № 238 от 04.09.2013
г. по т.д. 123/2011 г. на второ ТО на ВКС и решение № 27 от 16.04.2014 г. по
т.д. № 1893/2014 г. на второ ТО на ВКС/.
За да може наемателят да ползва наетата вещ, необходимо е тя да бъде
поставена на негово разположение - да премине в негово държане. От
представените по делото доказателства не се установява наемодателят да е
изпълнил това свое задължение – да е предал наетия имот на наемателя
съобразно уговорения в чл. 2 от договора начин – чрез съставяне на
двустранно подписан приемо-предавателен протокол, който е неразделна част
от договора. Такъв приемо-предавателен протокол не се твърди да е съставян
и не е представен по делото, в това число и в заповедното производство.
Договорът за наем не доказва пряко предаването на имота от наемодателя на
наемателя като предпоставка за фактическото му използване, а установява
само поетото от наемодателя задължение да предаде имота на наемателя чрез
нарочен протокол. Следователно въпреки разпределената доказателствена
тежест ищецът не установи, че веща предмет на договора е била предадена от
него на ответника. Ето защо не се установява по делото ищецът да е изпълнил
своето основно задължение по договора за наем да предостави ползването на
наетата вещ.
По изложените съображения предявения иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на наемни вноски по
процесния договор за наем, дължими за процесния периода от м. януари 2019
г. до м. март 2020 г., включително, в общ размер от 12 000 лева се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
2/ По иска с правно основание по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-
големи вреди. Следователно за да бъде уважен предявеният иск следва да
бъдат установени следните материално-правни предпоставки: 1/ валидна
уговорка за неустойка, дължима от страна на абоната при предсрочно
3
прекратяване на договорите за мобилни услуги по негова вина; 2/ в какъв
размер е възникнало вземането за неустойка в патримониума на ищеца по
всеки от договорите.
В чл. 7 от договора е уговорено, че при забава в плащането на
уговорения наем наемателят дължи обезщетение в размер на 0,5 % от
месечния наем за всеки просрочен ден, платима заедно с наема за текущия
месец, но не по късно от 10 дни след крайната дата за плащане, след което
наемодателят има право да прекрати договора незабавно и да задържи
депозита в размер на 800 лева.
Доколкото е недължимо главното вземане, то недължимо се явява и
акцесорното вземане за неустойка.
По разноските
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на
разноски има ответника, който не е представил доказателства за сторени
такива. С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.
***, против А. И. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***, обективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, а именно иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца на сумата от 12 000 лева,
представляваща дължимо намено плащане по договор за наем от 09.09.2014 г.
за периода 01.01.2019 г. – 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от
02.06.2020 г. до окончателното изплащане и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 10620 лева, представляваща неустойка за неплатен наем за периода
01.01.2019 г. – 31.01.2020 г., за които суми е издадена заповед № 9 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.01.2021 г. по
ч.гр.д № 520/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4