№ 231
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000189 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.613а ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.258 и сл. ГПК.
С решение №1/04.01.2022г., постановено по търг. д. №431/2021г. по описа на окръжен съд
П., е отхвърлена молбата на „Г.Л.“ ЕООД, ЕИК *********, П., ул. „Д-р И.К."** за откриване
на производство по несъстоятелност.
Решението е обжалвано в срок от молителя „Г.Л.“ ЕООД. Твърди се, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния
съд за неустановено наличие на предпоставките по чл.608 от ТЗ. Иска се отмяна на
обжалваното решение.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна
страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на
страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Производството е образувано по молба по чл.626, във вр. с чл.625 от ТЗ, подадена от
длъжник - „Г.Л.“ ЕООД. В молбата се твърди, че дружеството не извършва дейност и не
реализира никакви приходи. Същевременно има задължения към кредитори и неплатени
трудови възнаграждения. Въведени са и твърдения, че дружеството не разполага с активи,
които да му позволят да изплати задълженията си. Иска се да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Въззивната инстанция намира следното:
1
„Г.Л.“ ЕООД е търговец, регистриран в ТР с *********. Или безспорно е, че молителят е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ.
За да се уважи молбата по чл.626 от ТЗ следва да се установи съществуването на
неплатежоспособност. Разпоредбата на чл.608 ал.2 и ал.3 от ТЗ презумира
неплатежоспособността, а основанията за неплатежоспособност са регламентирани в
разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ. По смисъла на цитираната законова разпоредба
неплатежен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
породено или отнасящо се до търговска сделка или публично вземане към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане.
Тези основания следва да са налице кумулативно. При така очертаните елементи от
фактическия състав, следва да се приеме, че неплатежоспособност е налице, когато
длъжникът не може да осигури необходимите за плащане парични средства, защото няма
достатъчно такива в банковите си сметки или бързо ликвидни активи, така че в рамките на
един разумен период от време да може да изпълни своето задължение.
За изясняване на действителното финансово състояние на дружеството и относно един от
основните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността – възможността на
търговеца - ответник да осигури необходимите за плащане парични средства, обаче са
необходими знания от специално естество, с каквито съдът не разполага. Относими към
състоянието неплатежоспособност са икономически критерии – коефициент за ликвидност,
коефициент за автономност. Показателите за ликвидност са: Коефициент на обща
ликвидност - краткотрайни активи, разходи за бъдещи периоди, съотнесено към
краткосрочните задължения; Коефициентът на бърза ликвидност - сформиран от
краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и парични средства, съотнесено към
краткосрочни задължения; Коефициент на незабавна ликвидност, представляващ
краткосрочни вземания и парични средства, съотнесени към текущи задължения.
Показателите за финансова автономност са: Коефициент за финансова автономност,
представляващ собствен капитал, съотнесен към пасиви; Коефициентът на задлъжнялост,
представляващ пасиви, съотносени към собствен капитал. Относими са и други показатели,
като показателите на ефективност на приходите и разходите характеризират равнището на
икономическа полезност; показатели за рентабилност, които сочат на съотношението между
финансов резултат и нетен размер на приходите от продажби. Показателите за финансовото
състояние на дружеството, определяемо от количествените характеристики на способността
на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи могат да
бъдат установени само посредством специални знания в областта на финансите или
посредством съдебноикономическа експертиза. Вярно е, че към молбата за откриване на
производство по несъстоятелност са приложени доказателства по чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ. Те
обаче не са достатъчни, за да се установи състоянието на неплатежоспособност като трайно
финансово състояние на дружеството, а още по-малко дават яснота относно началния
момент на такова състояние, като началната дата на неплатежоспособността е един от
задължителните реквизити на решение по чл.630 от ТЗ.
Първоинстанционният съд е допуснал съдебноикономическа експертиза за установяване
2
финансовото състояние на дружеството – молител. Указал е необходимостта от такава
експертиза, дадена е възможността на молителя такава да бъде изготвена, като са дадени и
указания за внасяне на необходимия депозит за вещо лице. Молителят – настоящ
жалбоподател, не е изпълнил последните указания и не е внесъл депозит за изготвяне на
съдебноикономическа експертиза /като и във въззивната жалба се съдържа изявление, че
такъв не може/няма да бъде внесен/. При това положение правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че не е установено състоянието на неплатежоспособност,
доколкото липсва възможност да се прецени финансовото състояние на дружеството –
молител, които изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция. А доказателствената
тежест за установяване състоянието на неплатежоспособност носи страната, която се
позовава на неплатежоспособността – в случая – дружеството – молител и настоящ
жалбоподател.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение, като правилно, следва да бъде повърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.613а ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/04.01.2022г., постановено по търг. д.
№431/2021г. по описа на окръжен съд П., с което е отхвърлена молбата на
„Г.Л.“ ЕООД, ЕИК *********, П., ул. „Д-р И.К.“ №** за откриване на
производство по несъстоятелност.
На основание чл.622 от ТЗ решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията, ТРРЮЛНЦ за вписване.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7-
дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3