Решение по дело №93/2018 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 92

гр.П., 24.07.2018 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – П., наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                   СЪДИЯ: Д.Д.

 

при участието на секретаря В.А., като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 93 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от „И.- П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „П.Я.”, № *, представлявано от Б.Г.С., против наказателно постановление (НП) № 02-0001634/21.02.2018 г. (л.12 от делото), издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (ДИТ – Бургас), с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 1 500 лв., на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, затова, в качеството си на работодател по смисъла на § 1,т.1 от ДР на КТ,  в обект хотел „И.П.”, находящ се в гр.П., ул. „П.Я.”, № *, е допуснал продължителността на извънредния труд, положен от К.И.Д., на длъжност „портиер”, през месец август на 2017 г., в условията на подневно отчитане на работното време, да надвишава 30 часа дневен труд през един календарен месец. При месечна норма 184 часа труд за месец август 2017 г., К.И.Д. е положил общо 253 часа труд (23 смени по 11 часа), от които 69 часа извънреден труд, в стопанисвания от дружеството обект. Като правна квалификация на нарушението административнонаказващият орган (АНО) е посочил нормата на чл.146, ал.2, т.1 от КТ.

В жалбата се иска от съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на евентуалност да го измени, като на основание чл.415в, ал.1 КТ намали наложената имуществена санкция.

Сочи се от жалбоподателя, че от описанието на нарушението не ставало ясно надвишена ли е и ако да, с колко часа продължителността на извънредния труд, а липсата на конкретизация по отношение на размера на часовете извънреден труд правила невъзможно да се прецени каква е била волята на АНО и съответно да се прецени налице ли е превишаване и какво, респ. допуснато ли е нарушение на трудовото законодателство.

Твърди се, че със заповед от 01.05.2017 г., предвид наличието на условието от хипотезата на чл.144, т.6 от КТ, в дружеството е въведено удължено работно време за длъжностите „портиер” и „администратор”, но в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в издаденото въз основа на него НП не се съдържа информация по чл.146 КТ, относно нарушение на въведените с разпоредбата ограничения, което пречи на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение му се налага санкция, съответно нарушава правото му на защита.

Заявява се становище от жалбоподателя за допуснато нарушение по чл.42, т.3 ЗАНН при съставяне на АУАН, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, при издаване на НП – липса на подробно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява редовно упълномощен (л.59) процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата.

АНО представя преписката по проведеното пред него производство.

Негов редовно упълномощен (л.60) процесуален представител – юрисконсулт изразява становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.

Жалбата е допустима.

Подадена е от субекта, посочен в НП като нарушител.

Съдът установи, че НП е връчено на жалбоподателя на 07.03.2018 г., видно от разписката за връчването му (л.10).

Жалбата срещу НП е депозирана на 09.03.2018 г., по пощата, видно от пощенското клеймо на приложения по делото плик (л.7), в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 02-0001634/30.01.2018 г.( л.13-15), съставен от Г.Г. С. – главен инспектор в ДИТ – Бургас.

Съдържащите се в АУАН дата и място на нарушението, фактическото му описание и посочените като нарушени законни норми са идентични с тези, посочени в издаденото въз основа на акта НП.

Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията със самостоятелни отменителни основания при съставяне на АУАН и при издаването на НП.

Актът е съставен в присъствието на редовно упълномощен (л.34) представител на  жалбоподателя,  на когото в съответствие с чл.43, ал.1 ЗАНН, е предявен срещу подпис. Препис от акта е връчен на представителя.

НП е издадено въз основа на съставения АУАН от компетентен орган по чл.416, ал.5 КТ и съдържа изискуемите от чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното.

На 14.11.2017 г., на място в обект – хотел „И.П.”, стопанисван от „И.- П.” АД и на 24.11.2017 г., 05.12.2017 г. и 18.01.2018 г., по документи в ДИТ – Бургас, контролни органи по спазване на трудовото законодателство, в лицето на служители на ДИТ – Бургас, извършили проверка на жалбоподателя, при която установили, че с Правилник за вътрешния трудов ред от 01.01.2017 г. (л.22-28), дружеството е определило нормална продължителност на работното време 8 часа, при петдневна работна седмица, обща седмична продължителност 40 часа.

Със заповед от 01.05.2017 г. (л.32), на основание чл.141 от КТ и Правилника за вътрешния трудов ред, изпълнителният директор на „И.- П.” АД е наредил за периода от 12.05.2017 г. до 03.10.2017 г., работно време на смени за длъжностите администратор и портиер в хотел, като е определил първа /дневна/ смяна от 07.00 ч. до 19.00 ч. – 12 часа с 1 час почивка и втора /нощна/ смяна от 19.00 ч. до 07.00 ч. – 12 часа /в това число 8 часа нощни/ с 1 час почивка.

Съгласно Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м.август на 2017 г. в предприятието „И.П.” (л.29-30), работникът К.И.Д., на длъжност „портиер” е положил общо 253 часа труд (23 смени по 11 часа).

При проверката от работодателя не били представени документи за въведено сумирано изчисляване на работното време, а в декларация от 18.01.2017 г. (л.33), пълномощник на дружеството декларирал, че за 2017 г., в предприятието не е въведено или установено сумарно изчисляване на работното време.

За извършената проверка бил съставен протокол № ПР 1802344/30.01.2018 г. (л.35-51), по т.17 от който били описани горепосочените констатации.

Предвид установеното от контролните органи при проверката бил съставен процесния АУАН, а въз основа на него издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелката и актосъставител, подкрепени от посочените от съда писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:

Съгласно чл.136, ал.1, КТ, работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, като по силата на чл.136, ал.3 КТ, нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа.

Съгласно чл.143, ал.1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Съгласно чл.143, ал.2 КТ, извънредният труд е забранен.

Безспорно е, че жалбоподателят, същият работодател по смисъла на § 1,т.1 от ДР на КТ, със заповед от 01.05.2017 г. е разпоредил през м.август на 2017 г. продължителността на работното време през деня на работника К.И.Д. да надвишава продължителността, предписана от разпоредбата на чл.136, ал.3 КТ и предвидена в Правилника за вътрешния трудов на предприятието.

В случаите на допустимост на извънредния труд, работодателят не подлежи на санкция по чл.414, ал.1 КТ за нарушение на чл.143, ал.2 КТ, но е длъжен да спазва изискванията на КТ за продължителността на извънредния труд, да отчита същия и да го заплаща в увеличен размер.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая по разпореждане от работодателя работникът е полагал извънреден труд, който е допустим в хипотезата на чл.144, т.7 (предишна т.6) КТ, за извършване на усилена сезонна работа.

Съгласно § 1, т.25 от ДР на Закона за трудовата миграцияи трудовата мобилност, „сезонна работа” е работа, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи.

За съда е ноторен факт, че необходимостта от работна ръка в експлоатирания от жалбоподателя обект – хотел в гр.П., на крайбрежието на Черно море, през летния сезон е значително по-голяма, поради което полагането на извънреден труд в хотела през този сезон е допустимо.

Съгласно чл.146, ал.2, т.1 КТ, продължителността на извънредния труд не може да надвишава 30 часа дневен труд през 1 календарен месец.

През месец август на 2017 г. работникът К Д. е положил в предприятието на работодателя общо 253 часа труд – 23 дневни смени по 11 часа, т.е. положил е 69 часа извънреден труд повече от предписанието на чл.146, ал.2, т.1 КТ, поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл.414, ал.1 КТ, налагайки му имуществена санкция в предвидения минимален размер.

Искането на жалбоподателя съдът да измени НП като приложи чл.415в, ал.1 от КТ е неоснователно.

Съгласно последно посочената норма, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Положеният извънреден труд над допустимото е установен от контролните органи след престирането му от работника, поради което отстраняването на нарушението е невъзможно, следователно липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на  чл.415в, ал.1 от КТ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – П.

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0001634/21.02.2018 г., издадено от директора на ДИТ – Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ :