Р Е Ш Е Н И Е №260073/5.10.2020г.
гр. Ямбол, 05.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 3527 по описа на ЯРС за
2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба от „Кредит Инс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. „***, чрез пълномощник адв. Р.Д. срещу С.С.Е., ЕГН ********** ***.
С исковата молба се твърди, че
ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит, чрез сайта на
дружеството. В резултат на подадената
заявка, представените от ответника
данни, както и след одобрението на кандидата – ответника, на ответника е бил
изпратен на посочената от него електронна поща - електронен формат на договор
за кредит от разстояние. Ответникът е потвърдил с избиране на изпратения от
ищеца линк за потвърждаване, сключването на договор за потребителски кредит
Екстра №***. и желаната сума му е била приведена, чрез системата е-рау и
получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД.
На следващо място се твърди, че ответника е избрал и
опцията да му бъде осигурен гарант за ползване на кредит с което на основание
т.4 от договора, сключен между страните се е задължил към ежемесечната му
вноска по кредита да бъде начислена и такса гарант за предоставената услуга.
Твърди се, че ответника е поел
задължение да върне предоставения му кредит и договорна лихва и такса гарант,
като общия размер на задължението 572,52 лв. платимо, ведно с главницата на 3
равни месечни вноски, със следните падежи: 13.04.2019г., 13.05.2019г. и
13.06.2019г.
На следващо място се твърди, че към
09.07.2019г. ответникът не е погасил нито една от вноските по кредита. Твърди
се, че съгласно чл.86 ЗЗД, ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на
заявлението възлизала на сумата от 8,50 лв. Сочи се, че ищецът е подал
заявление по чл. 410 от ГПК, по което пред РС Ямбол е образувано ч.гр.д. № ***.
и е издадена заповед за изпълнение, която е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
По същество ищецът обосновава
правния си интерес с това обстоятелство. Претендира се от съда да постанови
решение с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 400 лв. главница на
основание договор за потребителски
кредит Екстра № ***., сумата от 36 лв. – договорна лихва за периода 13.03.2019г.
– 09.07.2019г., сумата от 136,92 лв. договорна такса гарант за периода
13.03.2019г. - 09.07.19 г. и сумата от 8 ,50 лв. законната лихва за забава за
периода 14.04.2019г. – 09.07.2019г., както и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендират
се разноски в заповедното и исковото производство.
Представят се писмени
доказателства и се прави искане да бъде приложено по делото ч.гр.№ ***. по
описа на ЯРС.
По делото е постъпила молба от
ищеца вх. № *** г. с която се иска от съда да постанови неприсъствено решение
при условията на чл. 238, ал.1 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебно
заседание, не взема становище по иска и не прави искания делото да се разгледа
в негово отсъствие.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 12.07.2019 год. пред
Районен съд Ямбол е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Кредит Инс“ ООД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против
длъжника С.С.Е. с
ЕГН **********, сумата от 400 лв. -
главница, сумата от 36 лв. – лихва за периода 13.03.2019г. – 09.07.2019г.,
сумата от 136,92 лв. - договорна такса гарант за периода 13.03.2019г. -
09.07.19 г. и сумата от 8 ,50 лв. - законна лихва за забава за периода
14.04.2019г. – 09.07.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
По така
депозираното заявление пред Районен съд Ямбол е
образувано ч. гр.дело № *** год по описа на същия съд.
Заповедният
съд е уважил искането на заявителя за претендираните суми и е издал заповед № ***
год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като заповедта е била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК.
Заповедният съд е указал на
заявителят възможността да предяви иск за установяване на вземането си против
длъжника като предяви срещу него иск в едномесечен срок.
Разпореждането
на съда е било съобщено на ищцовото дружество на 09.10.2019 г., видно от
приложеното в заповедното производство съобщение, като в установения от закона едномесечен срок на 31.10.2019 год., е предявен от заявителя против длъжника установителен иск, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
По делото са ангажирани писмени
доказателства, а именно: заявка за кредит от С.С.Е. № ***, разписка за
извършено плащане за сума в размер на 400 лв. и такса 3.55 лв., договор за
потребителски кредит Екстра №***., Общи условия на „Кредит Инс“ ООД приложими
към договориоте за предоставяне на потребителски кредит, удостоверение издадено
от БНБ на „Кредит Инс“ ООД № ***, договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити от 25.10.2014г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
Предявения иск е процесуално
допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие
на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства
досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения
иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено
решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи
изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год.
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство, относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и
уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право
на разноски в пълен
размер.
Така разноските които следва да бъдат
присъдени на ищеца и
да се възложат в тежест на ответника са в размер на 25,00 лева – държавна
такса в заповедното производство и 25,00 лева за исковото
производство, 300.00 лева– заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното поризовдство, както и 300,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство, или общо в заповедното и исковото производство разноски в размер на 650,00 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Е. с ЕГН **********
***, че дължи на „Кредит Инс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. *** следните суми: сумата от 400 лв. -
главница на основание Договор за
потребителски кредит Екстра № ***.; сумата от 36,00 лв. – договорна лихва за
периода 13.03.2019г. – 09.07.2019г.; сумата от 136,92 лв. - договорна такса
гарант за периода 13.03.2019г. - 09.07.19 г. и сумата от 8 ,50 лв. - законната
лихва за забава за периода 14.04.2019г. – 09.07.2019г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 400,00 лева, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2019 год. до окончателното
заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължание по чл.410 ГПК с № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа
на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.С.Е. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредит Инс“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „***, сумата от 650,00 лева - разноски в исковото и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на
страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: