Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 10/ 22.01.2016г. , постановено по гр.д. № 1699/2015г. Г.т Районен съд е отхвърлил предявения иск от страна на Д”СП” гр.Г.О., със седалище: гр.Г.О. ул.”П.Е.”№5, за ограничаване на родителските права на Р. М. Д. с ЕГН*, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.”Г.”№1 и настоящ адрес: гр.Л. ул.”Р.”№2 В.А .V и В. Р. Г. с ЕГН*, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.”К. к.”№23 и настоящ адрес: гр.Л. ул.”Р.”№2 В.А .V по отношение на децацта им Д. В. Г. с ЕГН*, В. Р. Г. с ЕГН* и Р. В. Г. с ЕГН*. Постановено е децата да живеят при своите родители, присъдени са разноски съобразно изхода на спора. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Дирекция "С. подпомагане "Г. О.. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че съдът приема данните от показанията на разпитаните по делото свидетели и прави от тях неправилни изводи. Данните за недохранване на децата , наличието на синини по тях, честото агресивно поведение на родителите спрямо тях според жалбоподателя са недвусмислен знак за непосредствена опасност за тяхното адекватно отглеждане, възпитание и правилно развитие, което от своя страна е основание за ограничаване народителските права на двамата родители. С оглед това се счита, че решението на първата инстанция не е правилно и следва да се отмени. В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба двамата ответници по същата чрез процесуалния си представител по пълномощие заемат становище за нейната неоснователност. Сочат, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че върху децата е упражнявано физическо и психическо насилие от страна на техните родители. Според двамата ответници трите им деца не попадат в категорията "дете в риск"и не са налице предпоставки родителските права спрямо тях да бъдат ограничавани. Претендира се да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски по делото. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция , като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269,пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло. По същество решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Ищцовата страна - ДСП Г. О., твърди в исковата си молба, че двамата ответници Р. М. Д. и В. Р. Г. са родители на три малолетни деца Д. Ве. Г. - на 3 г. , М. В. - на 2г. и Р. В. Г.- родена 4 месеца преди подаване на исковата молба. Сочи се, че със заповед от 01.07.2014г. на Директора на ДСП В. Т. детето Мирослав е временно настанено в професионално приемно семейство в с. Съединение, поради нестабилни семейни отношения и нисък родителски капацитет и невъзможност на родителите да се грижат за повече от едно дете. След обостряне на отношенията между родителите и упражнено домашно насилие, те са заявили, че и другото им дете - Д. , следва да се изведе от семейна среда, което довело до настаняване на детето по административен ред в приемно семейство със заповед от 06.08.2014г. На 26.09.2014г. детето Д. е върнато в семейството и оттогава се отглеждало от родителите си. На 03.08.3015г. настаняването на детето М. в приемно семейство също е прекратено. От тази дата семейството отглеждало трите си деца . Според ищеца жилището, в което семейството живее под наем, не разполага с необходимите за полагане на адекватни грижи условия- няма хладилник, пералня, готварска печка и телевизор. По данни на наемодателя двамата ответници не са заплащали наема, дължим за жилището. Те не били постоянни в действията и намеренията си, често реагирали остро и с явна словесна агресия. На 07.09. 2015г. в ДСП Г. О. постъпило писмо от детската ясла, посещавана от децата Д. и М., в което се сочело, че децата нямат достатъчно дрехи и памперси, забелязано е грубо отношение от страна на бабата към М., както и многократни следи от насилие по телата на децата, които родителите обясняват с падане, неволно удряне от едното дете на другото. Децата били гладни и изяждали по няколко порции храна. На 08.09.2015г. било свикано заседание на Мулти дисциплинарен екип по прилагане на Координационния механизъм и било взето решение за образуване на наказателно производство срещу родителите. Със заповеди от 30.09. 2015г. трите деца са изведени от семейна среда и настанени в професионални приемни семейства. С оглед изложеното ищецът счита, че най - добрия начин на защита на интересите на трите деца е ограничаването на родителските права на техните родители спрямо тях , каквото е искането на ищеца към съда. В постъпили в законоустановения срок отговори на исковата молба - два на брой, от двама упълномощени от ответниците адвокати, се заема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че след реинтегриране на двете по- големи деца в семейна среда, родителите полагат адекватни грижи за тях- избрали са им личен лекар, когото редовно посещават за имунизации, осигурени са средства според доходите им за осигуряване на храна и облекло, заплащани са таксите за детски заведения редовно, като двете по- големи деца също редовно посещават такива. По отношение на детето М се сочи, че той още след раждането си е настанен в приемно семейство и въпреки исканията на родителите, връщането му в семейна среда било отказано. След една година детето е реинтегрирано в биологичното си семейство, но наред със стреса от новата обстановка ,се прибавил и стресът от това, че с детето в приемното семейство е комуникирано на турски език, а родителите говорят само български език. Детето е било настанено в приемно семейство далеч от родителите си и това е препятствало общуването им с него. Ответниците сочат, че правата на децата им са грубо погазени от ДСП Г. О.. След като им е било отнето детето за първата година от неговия живот, родителите са били обвинени, че той не може да ходи и говори след връщането му в семейството. Самите служители на ДСП заявявали в докладите си, че между децата и родителите им има изградена емоционална връзка. Сочи се още, че приложеното настаняване на най- малкото дете на ответниците - Р. , по административен ред в приемно семейство, е оспорено и заповедта на Директора на ДСП Г. О. е отменена. Твърди се, че крайната бедност на двамата ответници е станала повод за предявяване на иска от ДСП. Те сочат, че са обезпокоени от условията, при които живеят децата им в приемните семейства и от отношението към тях. При срещите с родителите децата се разстройвали изключително, същото важало и за родителите. Прокуратурата в производството пред първата инстанция не заема становище по иска. Пред въззивния съд представителят на прокуратурата сочи, че жалбата е основателна и следва да се предприеме исканата крайна мярка за ограничаване на родителските права на ответниците, с условието, че същата може да се отмени при промяна на обстоятелствата. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявен е иск с правно основание чл. 131/1/ СК , като се иска родителските права на двамата ответници спрямо трите им малолетни деца да бъдат ограничени. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявения иск в частта им, касаеща чисто юридическия аспект на казуса. В решението се съдържат и мотиви, които не са относими към разгледания спор и касаят по- скоро философски въпроси, но това не опорочава по никакъв начин постановения съдебен акт. В крайна сметка изводите на първоинстанционния съд са правилни и решението съдържа солидна правна аргументация, която въззивният съд изцяло възприема. По оплакванията във въззивната жалба: Единственото оплакване на жалбоподателя е, че първоинстанционният съд не е възприел правилно установените със свидетелски показания факти и изводите му въз основа на показанията за липса на родителско поведение , даващо основание за ограничаване на родителските права на ответниците, не са правилни. Настоящата инстанция счита това оплакване за несъстоятеÙно. Събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите действително не установяват поведение на двамата ответници, укоримо до степен да бъдат ограничени родителските им права. Ищецът твърди, че двете по- големи деца са били недохранвани в дома си и това е провокирало приемането на по- големи порции храна в детското заведение, което са посещавали. Разпитаните по делото социални работници, на които е възложено да наблюдават отглеждането на трите деца на ответниците, не установяват лични възприятия за поведение от страна на родителите, което да е опасно за тяхната личност и здраве. Те всъщност предават възприети от други лица факти. Единствените лични възприятия на св. Т., които тя предоставя на съда са от момента на отнемането на децата от родителите им на 30.09.2015г., когато детето М. е било леко облечено, въпреки ниските температури и след като е било отведено за преглед в спешно отделение, е изяло две филии хляб, което видимо го е успокоило. Свидетелите М., Ч., М., И. и Л. също не установяват с показанията си поведение у родителите, което да е пряка опасност за живота , здравето и развитието на трите им деца. Впрочем, за детето Р. разпитаните свидетели въобще нямат наблюдения. М.а не е възприемала лично каквито и да било факти относно двете деца на ответниците- М. и Д., до момента, в който "започнала да пише обяснение"/ става дума за сигнала, дал повод на ДСП да предприеме извеждане на децата от семейството им/ . Самата тя разкрива наличието на конфликт между персонала на детското заведение и родителите и бабата на двете деца, който очевидно е възникнал след постъпване на по- малкото дете М. в яслата. От показанията на свидетелката би могло да се приеме, че е налице еднократен акт на грубо отношение на бабата към детето М.. Това, че М. няма конкретни лични възприятия за отглеждането на децата в дома им или пък за това какво се случва точно в яслата с тях, е и обстоятелството, че тя заявява, че детето Д. е посетило яслата със синина на главата, а другите свидетели установяват, че синината е била установена на лицето на М. Св. М. и Ч., които пряко са се грижили за децата М. и Д. в детската ясла, установяват един случай на синина от лявата страна на лицето на М., за който родителите обяснили, че е от падане. Самите свидетели сочат, че това е единичен случай на видима травма. По отношение храненето на децата св. Чилева сочи, че според нейните лични преки наблюдения детето М. е по - лакомо от брат си Д., който не проявява желание да яде повече от сервираното му. Св. И. и Л. имат лични наблюдения от отношенията между Д. и родителите след постъпване на детето в детската градина, където те работят. Не съобщават нито за необичайно поведение, нито за видими травми. Св. Лазарова е положила подпис в защита на родителите при организираната в квартала, където живеят , подписка срещу отнемането на трите деца. Св. Б. дава показания за период, извън този, касаещ исковата молба - август - септември 2015г. Същата е прекратила работата си по възложения й случай за настаняване на детето Д. в приемно семейство, което съгласно данните от делото е станало през 2014г. Писмените доказателства по делото сочат, че между двамата родители са възниквали редица инциденти, при които майката е подавала сигнали до органите на реда за упражнето спрямо нея от бащата домашно насилие. Всички тези инциденти, видно от справката , предоставена от РУП Г. О. , датират от преди периода, касаещ исковата претенция и периоди, в които децата/ всички или някое от тях/ са били изведени извън семейството. В този смисъл, не са налице конкретни данни децата да са ставали свидетели на домашно насилие в семейството. Не може да се приеме, че те са били и жертви на такова. Действително, от данните по делото се установява, че ответниците не разполагат със средства, които да им позволят поддържането на висок жизнен стандарт. Това обаче не бива да се превръща в мотив за отнемане на родителските права спрямо тях, както се аргументира ищецът, наред с твърдението, че родителите проявяват агресия спрямо децата и че те са недохранени и с видими следи от системно насилие. Твърденията на ищеца, ако бяха доказани, биха довели до извода, че са налице предпоставките за уважаване на предявения от него иск. Те обаче, въпреки многобройните представени по делото доказателства, въпреки факта, че са разпитани като свидетели всички лица, които биха могли да възприемат пряко състоянието на децата и отношенията в семейството на родителите, не са доказани. Разпоредбата на чл. 13 СК изисква наличието на укоримо поведение у родителя, насочено спрямо детето, което да води до опасност за здравето, личността, възпитанието или имуществото на детето. Събраните по делото доказателства не установяват такова поведение от страна на двамата ответници спрямо което и да било от трите им деца. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалба разноските по водене на делото пред въззивна инстанция, които възлизат на 400 лв. възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 10/ 22.01.2016г. , постановено по гр.д. № 1699/2015г. на Г. Районен съд. ОСЪЖДА Дирекция ”С. п.” гр.Г.О., със седалище: гр.Г.О. ул.”П.Е.”№5 да заплати на Р. М. Д. с ЕГН* сумата от общо 400 лв. / четиристотин лева / разноски по водене на делото пред въззивна инстанция. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |