Решение по дело №44/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 344
Дата: 18 февруари 2021 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20213100500044
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500044 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от
„Североизточно държавно предприятие“ ДП гр. ****, ЕИК по Булстат
*********, със седалище и адрес на управление град ****, ул.Петра № 1,
представлявано от ****, Изп. директор, срещу Решение №261104/09.11.2020г.
по гр.д. № 3860/20г. по описа на ВРС, 14-ти с-в, с което е отменено като
незаконно на осн.чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Г. Р. Г. с ЕГН
**********, адрес гр. **** ул. ****, извършено със заповед № 64 от
24.01.2020 г. на директор „Североизточно държавно предприятие“ ДП, гр.
****, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление град
****, ул. ****, с която е прекратено трудовото правоотношение на ****,
считано от 25.01.2020 г., на осн.чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ,
възстановен е **** на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-
директор“ в „Североизточно държавно предприятие“ ДП, гр.****, , на
осн.чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като е осъдено въззивното предприятие да
заплати на **** разноски.
В жалбата се излага, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
тъй като съдът е приел за разглеждане допълнителна искова молба, която не е
била депозирана в срок. Съобщението за уточняване на исковете е било
получено от бащата на ищеца, но в седмодневния срок това не е сторено.
Впоследствие ищецът е поискал възстановяване на дадения срок за
уточняване на исковете, като е предявил и допълнителната искова молба. Без
да бъде допуснато възстановяване на срока, съдът неправилно приел, че
срокът въобще не е изтекъл, допълнителната искова молба е приета, както и
1
представените с нея доказателства. Решението, с което съдът се е произнесъл
по подадената след срока искова молба, е незаконосъобразно. Освен това се
излага, че съдът неправилно е интерпретирал писмените доказателства, като
приел, че при избора не са отчетени второто висше образование, както и
допълнителните квалификации на ищеца. Неправилно, се твърди, съдът
възприел, че наложените на ищеца дисциплинарни наказания /влезли и
невлезли в сила/ са некоректно отразени. Като погрешни се квалифицират и
изводите на съда, че комисията по подбора е неправилно формирана. Моли се
за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна Г. Р.
Г., с който жалбата се оспорва. Твърди се, че възраженията за допуснати
съществени процесуални нарушения са неоснователни, както и твърденията
за незаконосъобразност на изводите на съда. Моли се решението да бъде
потвърдено.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл. 344
ал.1 т.1 и т.2 КТ се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът **** излага, че е заемал длъжността
„заместник-директор“ на ответното предприятие по силата на трудов договор
№ 47 от 08.01.2015 г. Със заповед № 64 от 24.01.2020 г. на директор СИДП
ДП, гр.**** е прекратено трудовото му правоотношение. Посоченото
основание в заповедта е взето решение № 2 на УС, отразено в протокол №
222/10.07.2019 г. за частично съкращаване на щата с една бройка на
длъжността „заместник-директор“ на СИДП ДП, гр.****, считано от
01.01.2020 г. Оспорва изцяло изложеното в заповедта. Твърди, че същата е
незаконосъобразна, необоснована, съставена при привидни, фиктивни, неясни
и непълни мотиви, постановена е при противоречие с доказателствения
материал, при превратно и извратено тълкуване на фактите. Заповедта е
връчена на служителя в деня на издаването й 24.01.2020 г.Излага се, че
подборът не е извършен правилно, тъй като са неясни критериите, кой е
извършил оценяването, какво е то. Посочва, че притежава множество
сертификати за завършени курсове, удостоверения, като работодателят не ги е
искал по никакъв повод.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Изразява становище
за допустимост на иска, като подаден в двумесечния срок от прекратяване на
трудовото правоотношение.
2
Оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва
наличието на трудово правоотношение с ищеца, което е прекратено със
заповед № 64/24.01.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради
съкращаване на щата. Твърди, че заповедта е издадена от директора на СИДП,
считано от 25.01.2020 г., се прекратява трудовото правоотношение с инж. Г.
**** в качеството му на зам.-директор на предприятието. Заповедта е връчена
на ищеца на 24.01.2020 г. Същата е издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 -
поради съкращаване на щата, след проведена процедура на подбор по смисъла
на чл. 329 от КТ. За неспазения срок на предизвестието от 30 дни по чл. 326,
ал. 2 от КТ, на служителя е изплатено обезщетение, съгласно чл. 220, ал. 1 от
КТ.
Сочи, че с Решение № 2 от Протокол № 222/10.07.2019 г. Управителния
съвет на „Североизточно държавно предприятие" ДП, гр. ****, взема решение
за промяна на длъжностното щатно разписание на Централно управление
(ЦУ) на СИДП, гр. ****, считано от 01.01.2020 г., при намаляване на общата
численост на персонала, чрез съкращаване на 1 бр. служител за длъжността
„Заместник-директор". В унисон с взетото решение, директорът на
държавното предприятие утвърждава и съответното длъжностно разписание
на служителите в ЦУ, считано от 01.01.2020 г. По отношение на изложеното
от ищеца, че не му било ясно дали има такова решение на УС и какво е
наложило съкращаването на една щатна бройка „заместник-директор", счита
същото за ирелевантно, тъй като решението е налице.
Решението е обективирано в Протокол № 222/10.07.2019 г. от заседание
на Управителния съвет и е цитирано в Заповед № 36/20.01.2020 г. на
директора на СИДП за извършване на подбор. Позовава се, че съгласно
съдебната практика е без значение по каква причина се налага съкращаването
на щата -преценката е на работодателя, тя е по целесъобразност и вземането
на решение от работодателя за съкращаване на съответната щатна бройка, не
подлежи на съдебен контрол (Решение № 131 от 13.11.2018 г. по гр. д. № 5072
/ 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). В изпълнение на
горепосоченото решение на Управителния съвет, със Заповед № 36/20.01.2020
г. директора на СИДП, гр. ****, нарежда да се пристъпи към процедура за
извършване на подбор на служителите в ЦУ за 1 (една) бройка от длъжността
„Заместник-директор" на ЦУ на СИДП, гр. ****, като със същата заповед се
3
назначава комисия и се утвърждава Процедура за съкращаване на служители
на СИДП ДП - **** с оглед Решение № 2 по Протокол № 222 от 10.07.2019 г.
на Управителния съвет на СИДП ДП - **** за съкращаване на щата и
утвърждаване на ново щатно разписание". Процедурата по подбор е
извършена при спазване на всички законови разпоредби и съгласно
утвърдената със Заповед № 36/20.01.2020 г. директора на СИДП процедура.
Критериите, при които подборът следва да бъде извършен са тези,
които законът изрично предвижда в разпоредбата на чл. 329 КТ, а именно: по-
висока квалификация и по-добра работа. Съгласно постоянната съдебна
практика на ВКС няма пречка работодателят да въвежда и подкритерии,
които съдържателно могат да бъдат отнесени към посочените вчл. 329 КТ
такива (Определение № 1452 от 17.12.2012 г. по гр. д. № 939/2012 г. на
Върховен касационен съд). Работодателят разполага с правото да въвежда
конкретни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, стига
те да са съобразени с императивно установените в чл. 329, ал. 1 от КТ два
критерия (Решеше № 240 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 936/2011 г. на Върховен
касационен съд; Решение № 65 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 5184 / 2014 г. на
Върховен касационен съд). Също така, работодателят може на общо
основание при извършване на подбор да използва като показател и
дисциплинарното минало на работниците или служителите (Определение №
183 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 6202 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-
то гр. отделение). Право на работодателя е да реши на кой от двата
нормативно определени критерии по чл.329 КТ ще отдаде по-голяма
относителна тежест {Решение № 274 от 16.03.2016 г. по гр. д. № 5031 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
Заповедта е издадена при спазване на законовите изисквания и съдебна
практика по отношение на правилата при подбор. Критериите за подбор и
правото на работодателя са обективирани в утвърдената от него Процедура за
съкращаване на служители на СИДП ДП - **** с оглед Решение № 2 по
Протокол № 222 от 10.07.2019 г. на Управителния съвет на СИДП ДП - ****
за съкращаване на щата и утвърждаване на ново щатно разписание.
Съобразени са образователната степен, допълнителната квалификация,
свързана със заеманата длъжност, която е доказана с диплом, сертификат или
друг официален документ (оценява се второ висше образование; владеене на
4
повече от един чужд език; успешно преминати курсове, школи,семинари;
придобити удостоверения, разрешителни или лицензи в сферата на дейност
на СИДП ДП - **** - например вписване в регистъра по чл. 235 от Закона за
горите, притежаване на права за ловен водач, подборно ловуване по ЗЛОД,
притежаване на оценителска правоспособност и др.); общия трудов стаж -
оценява се целия професионален опит на служителя, времето, през което е
работил по трудово правоотношение, както и времето, през което е работил
като държавен служител, независимо от администрацията; професионалния
опит - оценява се професионалният опит в системата на горското стопанство
независимо дали този стаж е придобит от трудови правоотношения в
държавни и общински структури или структури управляващи и стопанисващи
частни горски територии, или при упражняване на частна лесовъдска
практика по смисъла на Закона за горите. Съобразени са при оценката на
нивото на изпълнение на възложената работа спазване на изискванията на
Етичния кодекс на служителите на СИДП ДП **** - оценяват се: - липсата
на дисциплинарни производства по реда на Етичния кодекс; наличието
на получени награди и отличия; липсата на сигнали и жалби, касаещи
взаимоотношенията с колеги, граждани и икономически оператори.
Съобразени са и наложени и влезли в сила едно или повече дисциплинарни
наказания по КТ, независимо от вида им - съгласно налична информация в
трудовото досие; наложени, но не влезли в сила едно или повече
дисциплинарни наказания по КТ, независимо от вида им - съгласно налична
информация в трудовото досие; установено неизпълнение от страна на
служителя на поставени от прекия ръководител конкретни задачи - съгласно
налична информация в трудовото досие за установени неизпълнения или
забавения на изпълнението на поставени от прекия ръководител задачи;
постъпили жалби и сигнали от външни лица.
В т. 7 от Процедурата е регламентирано, че комисията за подбор ще
оценява служителите, участващи в подбора, по документи, налични в
трудовото досие.
Горепосочените критерии за подбор и показателите към тях, които
се оценяват, са описани нагледно в Приложение № 1 към Процедурата, като
работодателят е упражнил и своето субективно право да определи тежестта на
всеки един показател. Тези показатели са пренесени във „Формуляр за
5
оценка" - Приложение № 2 към Процедурата, който формуляр е съставен от
комисията за всеки един от служителите, включени в подбора. За работата си
по подбора, Комисията, назначена от директора на СИДП със Заповед №
36/20.01.2020 г., е съставила и Протокол по Приложение МЗ към
Процедурата.
По така утвърдените показатели за оценка на критериите за подбор,
комисията е извършила правилно оценяването, в резултат на което е
предложила за съкращаване служителят инж. Г. ****. При оценяването на
двамата служители, комисията е отчела претендираното второ висше
образование от инж. Г. ****. По отношение на твърдяното от ищеца, че бил
задочен докторант към Института по гората към БАН, че бил зачислен като
задочен докторант към МГЛУ и че е публикувал научни публикации,
ответникът оспорва тези твърдения, т.к. за същите липсват доказателства в
трудовото му досие, освен това видно от Приложение № 1 към Процедурата
тези обстоятелства не подлежат на оценка. Несъстоятелни са и твърденията на
ищеца относно дисциплинарните производства срещу него и водените
съдебни дела, защото е налице влязло в сила решение на ОС - Варна по
в.гр.д. № 1098/2019 г., с което съдът потвърждава наличие на дисциплинарни
нарушения от страна на ищеца, макар и да е отменил наложеното наказание.
Ответникът изразява становище, че на съдебен контрол подлежат
обстоятелствата дали е извършен подбор, включени ли са в него всички
необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли
се приетите оценки по отделните показатели на действителните качества на
работника (Решение № 149 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 4113 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Счита, че процедурата по
подбор е спазена, същата е законосъобразна и съответно резултатите от нея са
правилни.
Отделно от гореизложеното, следва да се има в предвид и съдебната
практика, според която работодателят не е задължен да направи подбор
между работници или служители на една и съща длъжност, но с място на
работа според трудовите договори в различни населени места. Счита, че
извършената процедура по подбор на персонала е законосъобразна; въз
основа на резултатите от подбора на ищеца е връчено уведомително писмо с
изх. № 432/24.01.2020 г., ищецът е попълнил декларация за липса на
6
обстоятелства, ползващи го от закрила при уволнение по чл. 333 от КТ; на
ищеца е връчено и предизвестие по смисъла на чл. 326, ал 2 от КТ; отделно от
това за неспазения срок на предизвестието в заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение е разпоредено да му бъде изплатено
полагащото се по закон обезщетение. Ответникът моли за отхвърляне на
предявените искове и заплащане на разноски за производството.
В срока по чл. 312 ал.2 ГПК ищецът не е изразил допълнително
становище. Депозирал е такова след срока ведно с молба по чл.64 ГПК за
възстановяване на срока. ВРС не се е произнесъл по същата, като приел, че е
недопустима, доколкото не е налице изпратено от съда съобщение за
изтичане на срока по чл.312 ал.2 ГПК.
С допълнително депозирано извън срока становище ищецът е доразвил
твърденията си за незаконосъобразност на уволнението поради липса на
валидно взето решение за съкращение в щата към датата на заповедта /сочи
се, че решението няма идентификатор, поради което и антидатирано/. Твърди
се, че подборът не е законосъобразен, тъй като съставът на комисията не е
компетентен да извърши преценка качествата на оценяваните лица. Сочи се,
че неправилно в подбора е включено и дисциплинарното минало на лицата.
Твърди се, че неправилно е приет критерий, при който се оценява
притежаването на сертификати за дейности, които не са свързани с
изпълняваната длъжност. Твърди се и че необосновано е предвидено, че
оценката по критериите ще се извършва само на база документацията в
трудовото досие на всеки от оценяваните. Оспорва в частност преценката на
комисията по подбора.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

Спор между страните, че ищецът е изпълнявал по трудов договор за
неопределен срок длъжността на заместник-директор в ответното
предприятие, считано от 2015г., няма. Безспорно е, че трудовото
7
правоотношение е прекратено с издадената Заповед № 64/ 24.01.2020 год. на
директора на СИДП ДП ****, както и че не е спазен срока на връченото
предизвестие per. № 433/ 24.01.2020 год., но е изплатено обезщетение на осн.
чл.220 КТ.
В Заповед № 64/24.01.2020 г. е посочено, че прекратяването на
правоотношението е на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради
„съкращение в щата" и е, считано от 25.01.2020 г. Доказателства за
съкращаване в щата са приложени и това е Решение №2 по Протокол
№222/10.07.2019г. на УС на СИДП ДП-**** за съкращаване на щата и
утвърждаване на новото щатно разписание. Възраженията срещу цитирания
Протокол №222/10.07.2019г., в който е обективирано решението за
съкращаване в щата, ищецът е направил в исковата молба, като е посочил, че
не се е запознал с протокола. Възраженията му, че протоколът е антидатиран,
т.е. не е съществувал към датата на прекратяване на правоотношението,
ищецът е направил извън срока по чл.312 ал.2 ГПК, поради което и същите не
следва да бъдат разгледани. Възражението, направено във въззивната жалба в
посочения смисъл е основателно. Нормата на чл. 313 ГПК сочи, че страната
губи възможността да изрази становище по изразеното от насрещната страна,
по доклада, по указанията на съда и да предприеме съответните процесуални
действия, ако това не е сторено в дадения от съда едноседмичен срок освен
ако неспазването му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С
депозираното след срока по чл.312 ал.2 ГПК становище ищецът е навел
твърдения, които не представляват особени непредвидени обстоятелства по
смисъла на чл.313 ГПК. Съобщението за дадения едноседмичен срок е
връчено редовно на ищеца при условията на чл.46 ал.2 ГПК- на баща му,
който е пълнолетен член, живеещ на адреса. В исковата молба е заявен адрес-
гр. Долни чифлик ул. „Батак“ №12. Етаж не е посочен. Предвид горното и
съставът приема, че всяко пълнолетно лице, живущо на посочения
административен адрес, попада в кръга на лицата по чл.46 ал.2 ГПК и при
съгласие може да получи призовката. Невъзможност впоследствие да я
предаде на адресата не е заявена от самото лице. А и не се твърди наличието
на обективна невъзможност. Сочи се, че получателят на призовката не желаел
да ползва мобилен телефон, поради което и не е потърсил сина си. Горното
твърдение обаче, на първо място, е недоказано, а дори и да беше, то съдът
намира, че не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла
8
на чл.313 ГПК. В исковата молба ищецът не е посочил нито процесуален
представител, нито съдебен адресат. Твърденията му в становището от
24.08.2020г., че адвокатът му не живее в гр. Варна, поради което и не е могъл
своевременно да бъде уведомен за съобщението по чл.312 ГПК, е
неоснователно. Затова и съставът намира, че подадената на 24.08.2020г.
допълнителна искова молба не следва да бъде разгледана ведно с направените
в нея допълнителни възражения срещу заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Въпреки това следва да се отбележи, че в допълнителното становище
ищецът не е навел някакви нови по съдържание възражения, а е доразвил
направените такива в исковата молба, като е оспорил някои от приложените с
отговора на исковата молба доказателства.
Дори и да бъдат разгледани направените оспорвания на заповедта за
прекратяване на правоотношението, съставът ги намира за неоснователни.
Решението по Протокол №222/10.07.2019г. е представено в оригинал /л.202
от делото/, като е представено и заверено за вярност копие от извлечение от
Регистъра на протоколите от проведени заседания на Управителния съвет на
СИДП ДП, гр. ****. Видно е, че посоченото решение е взето на редовно
заседание на УС на посочената дата. Автентичността на подписите на
членовете на УС не е оспорена. Приложеният заверен за вярност Регистър на
протоколите /л.199/ установява вписването на взетото на 10.07.2019г.
решение. Налице е решение за съкращаване на 1 бр. за длъжността заместник-
председател, взето от компетентен орган към момента на прекратяване на
правоотношението. Възраженията, че не е налице реално съкращаване, тъй
като на интернет страницата на предприятието, както и в правилника още са
предвидени две бройки за заместник-директор, е неоснователно. Релевантно е
дали взетото решение е намерило отражение в длъжностното щатно
разписание, което е видно, че е факт. /л.162 от делото/
По възраженията във въззивната жалба, че ВРС неправилно е приел, че
подборът е незаконосъобразен, настоящият състав намира следното:
Съобразно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2011 г., ОСГК, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от
работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре
9
подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли
се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1
КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Като предмет на
тази преценка е както относимостта на въведените от работодателя критерии
за подбор към законоустановените такива, така и съответствието на дадената
от назначената комисия оценка с реалните качества и умения, притежавани от
лицата, измежду които е извършен подбора. Изборът на членовете на
комисията не подлежи на съдебен контрол. Съдът може да се следи само за
законосъобразност при назначаване на комисията- да не е едночленна, да не
участва работодателя. За качествата и ценза на лицата, участващи в
комисията по подбора, законови изисквания императивни няма, поради което
и съдебният контрол е недопустим. Възраженията на ищеца в горния смисъл
са неоснователни.
Като се изходи от изложеното по-горе, че при извършване на
проверката съдът следва да установи основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и
ниво на изпълнение на възложената работа, се стига до извод, че
законосъобразността на подбора се обуславя от активното поведение на
работодателя да установи каква е точно квалификацията на оценяваните
служители. Това поведение работодателят дължи, доколкото законният му
интерес налага да задържи на работа служителите с по-висока квалификация
и с повече умения. Затова и активното поведение на работодателя при
изясняване на тези факти е предпоставка за законосъобразност на проведения
подбор. В конкретния случай въззивникът е утвърдил Процедура за
съкращаване на служители с оглед взетото Решение №2 по Протокол
№222/10.07.2019г.
По т.6 са заложени всички критерии, по които комисията е следвало да
извърши подбора, които могат да бъдат разделени в две групи:
Първата група включва професионална квалификация, включваща
образователна степен, допълнителна квалификация, свързана със заеманата
длъжност, която е доказана с диплом, сертификат или друг официален
10
документ/ като изрично са посочени кои квалификации се оценяват- второ
висше, чужд език, курсове, школи, семинари, разрешения, лицензи в сферата
на дейност на предприятието- вписване в регистъра по ЗГ, притежаване на
права за ловен водач, подборно ловуване по ЗЛОД, притежаване на
оценителска правоспособност и др./ При така конкретното изброяване на
всички квалификации, които ще се оценяват допълнително, с оглед защита
интереса на работодателя да остави на работа по-високо квалифицирания
служител, респективно да установи кой има реално по-добра професионална
квалификация, работодателят следва да събере необходимите доказателства в
тази насока. Това се налага, тъй като критериите по чл. 329 ал. 1 КТ, в
частност професионалната квалификация, имат обективни признаци и
тяхното спазване може и следва да бъде установено с всички доказателствени
средства – писмени доказателства, напр. дипломи, сертификати лицензи,
удостоверения и т.н. Въззивникът е предвидил, че установяването на
квалификацията подлежи на доказване. Същевременно обаче в т.7 на
цитираната процедура е предвидил, че по показателите по т.6, комисията
оценява служителите, участващи в подбора, по документи, налични в
трудовото досие. Горната разпоредба съставът намира, че изцяло противоречи
на принципа за обективното установяване на задължителните законови
критерии по чл.329 КТ. Нито КТ, нито друг нормативен акт предвиждат
задължение за работника и служителя да представя пред работодателя още
при постъпване на работа доказателства за всички квалификации, които
притежава. Изключение е дипломата за завършено образование, евентуално
доказателства за други специфични и конкретни изисквания към длъжността,
която ще заема съобразно длъжностната характеристика. В случая обаче
цитираните допълнителни квалификации не представляват част от
задължителните изисквания за заемане на длъжността „заместник-директор“,
поради което и не може да се вмени в задължение на служителя да представи
доказателства за наличието на такива за личното си трудово досие. Наред с
това следва да се съобрази, че допълнителната квалификация може да бъде
придобита и след постъпване на работа. Затова и с оглед обезпечаване на
целта на чл.329 КТ- да придобие реална преценка за притежаваните от
работника професионална квалификация и качества, работодателят е следвало
да събере фактически доказателства за тези критерии. Няма данни така
одобрената от работодателя Процедура за провеждане на избора да е станала
11
достояние на ищеца, за да се запознае последния какви доказателства може да
ангажира с оглед подбора, нито пък на същия изрично да е дадена
възможност да представи доказателства за допълнителните си квалификации,
ако има такива. Безспорно се установява в производството, че ищецът е
разполагал с множество сертификати и удостоверения- л.40, 41, 42, 340, 341,
и то такива, които са пряко свързани с дейността на предприятието, в което е
служител и представляват част от длъжностната му характеристика. Автор е и
на научни разработки л. 342-360, които са в резултат на притежаваната от
него квалификация и натрупан опит на заеманата длъжност. Дали фактически
тези професионални умения на ищеца са били известни на работодателя не се
установява, но безспорно същият не е предприел никакви действия да ти
съобрази. На практика, препятствайки събирането на доказателства за
допълнителната професионална квалификация на ищеца с предвидената по т.7
от Процедурата разпоредба, работодателят не е могъл да извърши реална
преценка чрез назначената комисия кое от двете лица има по-висока
квалификация. Не е налице адекватност на притежаваната от ищеца
професионална квалификация и оценяваната такава. С извършването на
подбора не е гарантирано спазването на законоустановените по чл.329 КТ
критерии. Само на това основание следва да се приеме, че законосъобразен
подбор не е извършен.
Досежно обследването на втория критерий- кое лице работи по-добре,
също не е гарантирано обективното му изследване. Работодателят по т.6.2 от
Процедурата е предвид, че при оценяване критерия „ниво на изпълнение на
възложената работа“следва да се съобразят спазването на Етичния кодекс в
предприятието, както и дисциплинарното минало на служителя. Досежно
дисциплинарното минало е предвидено, че оценка се дава за влезли в сила
наложени заповеди за наказание, невлезли в сила, но наложени такива
наказания, както и неизпълнение от страна на прекия ръководител поставени
задачи, но отново само съобразно информация в трудовото досие. Съставът
намира, че действително не е налице пречка дисциплинарното минало на
работника да е част от критериите за подбор, както и работодателят да
предвиди и допълнителни критерии за оценка, в какъвто смисъл е и
установената съдебна практика. Но въвеждането на тези допълнителни
критерии не може да е самоцелно, а следва да е насочено към конкретното
релевантно обстоятелство – какво е нивото на изпълнение на възложената
12
работа на оценяваното лице. Затова и как работи служителя и или работника
не може да се установи само с приложените към досието съдебни решения, с
които му е наложено наказание напр., а посредством гласни доказателства,
установяващи начина на изпълнение на работата, докладни записки за
констатирана забава или неизпълнение, оплаквания от трети лица и т.н. В
конкретния случай комисията е разполагала и е извършила подбора само въз
основа представените към трудовото досие доказателства. Същите
представляват отменени с влязло в сила решение заповед за наложено
дисциплинарно наказание поради неизпълнение на задължения на служителя.
Безспорно е поради което и няма да бъде коментирано от състава
обстоятелството, че след осъществения със стабилния съдебен акт контрол не
е прерогатив на комисията по подбора да коментира дали все пак е налице
неизпълнение на задълженията на работника /каквито мотиви същата е
изложила/. Ако работодателят се позовава, че посочените нарушения на
трудовата дисциплина, установяват недоброто изпълнение на работата от
страна на служителя, то този факт следваше да бъде установен посредством
доказателства, а не посредством съдебния акт. Освен това кредитирането като
неизпълнение на поставени от прекия ръководител конкретни задачи на
провинения, за които на служителя вече е издадена заповед за дисциплинарно
наказание, представлява на практика занижаване оценката на служителя два
пъти за едно и също констатирано нарушение. Факт е, че към момента на
подбора е било налице наложено дисциплинарно наказание, макар и невлязло
в законна сила. Няма пречка това обстоятелство да бъде съобразено при
преценка нивото на изпълнение на възложената работа, доколкото
наказанието е наложено именно заради това. Това обстоятелство обаче е
недостатъчно при извършване на цялостна преценка за качествата на
служителя. Дали същият е извършил едно провинение или е допуснал
неспазване на задълженията си еднократно, може да бъде взето предвид, но
определящо в случая е цялостното изпълнение на трудовите му функции,
което следва да се установи като се съберат доказателства за това. Такива не
са представени на комисията. Само от приложеното към ЛТД комисията по
подбора не може да извърши реална преценка за нивото на изпълнение на
работа от ищеца. При упражняване на правото на подбор преценката на
показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна - безусловно основана на
лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на
13
работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови
функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на
приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с
действителните качества на работника или служителя, обоснована със
събрана за участниците в подбора информация. /така ТР №3/2012г. на ОСГК/.
В конкретния случай съставът намира, че липсва обективно установяване на
задължителния критерий по чл.329 КТ- кой от двамата служители работи по-
добре. Подборът е незаканосъобразен.
Предвид този извод за неспазване на нормата на чл.329 КТ съдът
намира, че и извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание съкращение в щата е незаконосъобразно. Заповедта за
прекратяване следва да бъде отменена. Искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ следва да
бъде уважен и решението на ВРС в горния смисъл- потвърдено.
Предвид установения безсрочен характер на трудовия договор и
установената незаконността на уволнението, следва да бъде уважен и
предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на
заеманата преди прекратяването на правоотношението длъжност- „заместник-
директор“. Решението на ВРС и в тази част следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
750 лв. съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №261104/09.11.2020г. по гр.д. № 3860/20г.
по описа на ВРС, 14-ти с-в.

ОСЪЖДА „Североизточно държавно предприятие“ ДП гр. ****,
представлявано от ****, Изп. директор, да заплати на Г. Р. Г., ЕГН
**********, адрес гр. ****, сумата от 750 /седемстотин и петдесет лева/ ,
14
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78
ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15