О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Асеновград,
09.08.2019 г.
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, IІ-ри наказателен състав в
закрито заседание на девети август през две
хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. БЕДАЧЕВ
Разгледа докладваното от съдията ЧНД № 595/19 г. по
описа на АРС и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.244 ал.5
от НПК.
Образувано е по жалба на И.В.Т. против
постановление за спиране на
наказателното производство на РП-Асеновград от 04.07.2019 г., с което същата е спряла
производството по досъдебно производство № 599/2018 г. по описа на РУ–Асеновград,
на основание чл. 244 ал.1 т.2 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят
твърди, че постановлението за спиране е немотивирано и незаконосъобразно, тъй
като изложените мотиви за спирането не съответстват на събраните по делото
доказателства. Излагат се доводи, че
постановлението за спиране е постановено при неправилно приемане и обсъждане на
доказателствата по делото, от които, според жалбоподателя следва безспорен
извод за извършителят на престъплението. В този контекст се навеждат и съображения за
липса на посоченото правно основание по чл. 244 ал.1 т.2 от НК, обусловило
спирането на наказателното производство, поради което се иска от съда да го
отмени като необосновано и незаконосъобразно.
Съдът, след като се запозна с изложените
в жалбата доводи и след анализ на
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Така подадената жалба е допустима, защото
е подадена от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановения
срок за нейното депозиране. По отношение на активната процесуалната легитимация
на жалбоподателя Т. да атакува прокурорският акт за спиране, като пострадал от
престъплението по смисъла на чл. 74 ал.1 от НПК, съдът намира, че същата е налице. Досъдебното производство
е образувано и водено за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, във вр.с чл. 194 ал.1 от
НК, касаещо кражба извършена на 17.08.2018 г. в с
Катуница, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот- взломяване на комарник и стъкло
на прозорец на къща, при която са отнети чужди движими вещи – преносим компютър,
пари, документи и златни накити на обща стойност около 2000 лв. от владението
на И.В.Т.. Разгледана по същество
жалбата e основателна.
С постановлението за спиране от 04.07.2019
г. прокурорът е спрял наказателното производство, за което директно е посочил
процесуалното основание по чл. 244 ал.1 т.2 от НПК, а именно че извършителят на
престъплението не е разкрит. Основателно
е обаче възражението, посочено в жалбата, че в хода на досъдебното
производство, въпреки че не са извършени всички необходими и възможни
оперативно издирвателни и процесуално –следствени
действия са събрани достатъчно доказателства,
индивидуализиращи автора на престъплението. Действително от анализа на
събраните до момента доказателства е видно, че на две от парчетата от взломеното стъкло на прозореца, през който е проникнато в
къщата са открити отпечатъците на лицето Е.З.А.. Съпоставено с показанията на свидетеля И.Т.,
същите тези стъкла са били на прозореца, който той сутринта е бил оставил
затворен и здрав, след което е отишъл на работа. Същият ден при връщането му от
работа, т.е. няколко часа по-късно след завръщането му в къщата, прозорецът бил
взломен, комарникът бил
разкъсан, а парчета от взломеното стъкло били подпряни на стената на къщата вътре в двора на пострадалия.
Именно на тях са открити отпечатъците на А.. След индивидуализацията на лицето,
същата била издирена и разпитана като свидетел след повече от 6 месеца.
Установило се, че същата води скитнически начин на живот и няма постоянен
адрес. Посочила като връзка със село Катуница, че там живее бащата на детето и
– Д.П., но отрекла да е извършвала кражба в с. Катуница. От справката й за съдимост
е видно, че същата е осъждана за кражба, извършена през 2014 г. в съучастие с
лицето С.Д.С. от с. Катуница. Най -вероятно се касае за неточност в протокола
за разпит на свидетелката Е. А., който е написан на ръка и лицето Д.П., вероятно
е същото лице С.Д.С.. Същата е признала по време на оперативната беседа пред
полицейския служител, че тя е извършила кражбата на процесните
вещи от дома на пострадалия Т. *** и ги е предала в заложна къща- „***“
ЕООД-гр.Пловдив. Касиерката на заложната къща потвърдила, че А. е залагала вещи
в заложната къща – таблети и мобилен телефон, но не и
процесните вещи лаптоп и златни накити.
При всички тези данни
прокурорът е приел, че липсват данни за виновността на определено лице, в
конкретния случай на свидетелката А. като извършител на престъплението и
обвинението не би било доказано по несъмнен начин. По този начин, като е приел,
че извършителят на престъплението не е разкрит е спрял наказателното
производство.
Съдът намира, че изводът на
прокурора е неправилен. На първо място за коректност следва да се каже, че
нормата на чл. 219 ал.1 от НК не въвежда изискването за несъмнена доказаност на обвинението, който принцип е по –комплексен и
се отнася до въпроса за реализирането на наказателната отговорност, но на
базата на всички събрани доказателства. Съгласно чл. 219 ал.1 от НПК, когато в
досъдебното производство се съберат достатъчно
доказателства за виновността на определено лице в извършване на
престъпление от общ характер лицето се
привлича в качеството на обвиняем. Привлеченото като обвиняемо лице има право
да дава обяснения, които също са годно доказателствено
средство и подлежат на проверка и анализ заедно с останалите доказателства. В
конкретния случай, очевидно събраните доказателства са достатъчни за да
обосноват авторството и вината на Е. А. в извършването на престъплението. Несъмнено следва от доказателствата извода,
че същата в деня, в който е извършена кражбата е била в контакт с прозореца, който
е бил взломен и същата е демонтирала и пипала стъклата, които са свалени от
прозореца. През същия прозорец е извършено проникването в къщата и са отнети
вещите, предмет на престъплението. Механизмът на кражбата е такъв, че няма
никаква друга логична и възможна причина А. да остави отпечатъците си
върху стъклата, ако тя не е участвала пряко
при разрушаването на преградата – счупването на прозореца и съответно
извършването на кражбата. Дори само това доказателство поради
индивидуализиращата си стойност създава категорична и несъмнена връзка на А. с
мястото и факта на извършване на престъплението. В тази насока са налице и косвени
доказателства, съдържащи се в показанията на полицейския служител, пред който А.
първоначално е признала за извършената от нея кражба. Събрани са и данни за
връзка на А. с населеното място, където е извършено престъплението и чрез която
е възможно същата да е получила информация за обекта на посегателството. Налице
е система от доказателства преки и косвени, които водят до единствено възможен
извод. Друг е въпросът, че при тези достатъчно за привличането й доказателства
разследването не е проведено качествено и пълно, така че да се разкрие
обективната истина. След издирването на А., разследването се е задоволило с
един кратък разпит в качеството й на свидетел, който обаче е лишен от всякаква информативност по отношение на главните факти от предмета
на доказване и производството е спряно. По никакъв начин не са проверени твърденията
й, кога същата е посещавала населеното място - с. Катуница, с каква цел, при
кого е пребивавала. Не е установено и разпитано в качеството на свидетел лицето
Д.П., за когото тя твърди, че е баща на детето й и живее в с. Катуница. Възможно
е това да е именно лицето С.Д.С., който е бил неин съучастник при извършената
кражба по предишното й осъждане. Непълно
е проверена и версията й, че същата е заложила процесните
вещи в „***“, като разследването се е задоволило само с показанията на касиерката,
че точно такива вещи не били предавани от А. и не били вписани в регистъра.
Логично е,че когато лице водещо скитнически начин на живот залага в заложна
къща лаптоп и множество златни накити, такава сделка няма да бъде вписана в
регистъра и няма да бъде официализирана. Възможно е и
вещите да са продадени или заложени от името на друго лице. В тази връзка е
следвало незабавно да се проведе много по-детайлен разпит на свидетелката С. и
се изиска и приложи дневника за извършените продажби и заложените вещи след
момента на инкриминирания период, който да се подложи на анализ. Следва да се
провери и дали свързани с А. лица не са предавали вещите, предмет на кражбата.
Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат изяснени при необходимост и с
повеждането на очни ставки. Следва да се установи и дали други касиери не работят
в заложната къща и дали те са приемали вещи от А.. Независимо от горното, при
условие, че Е. А. не сочи никаква логична причина за наличието на нейните
пръстови отпечатъци върху взломените стъкла и на
мястото на извършването на кражбата, доказателствата са достатъчни за
привличането й в качеството на обвиняемо лице за горното престъпление. Ето защо
постановлението за спиране следва да бъде отменено за продължаване на
разследването в насоката, указана в мотивната част на
определението.
При
така установеното от делото и на
основание чл.244 ал.5 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление
за спиране на
наказателното производство на РП-Асеновград от 04.07.2019 г., с което същата е
спряла производството по досъдебно производство № 599/2018 г. по описа на
РУ–Асеновград, на основание чл. 244 ал.1 т.2
от НПК.
Досъдебно производство № 599/2018 г. по описа
на РУ -гр. Асеновград да се изпрати на
РП-Асеновград, ведно с препис от
настоящото определение за продължаване на разследването,съгласно мотивната част на определението.
Настоящото
определението да се съобщи на жалбоподателя И.В.Т..
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: