Р Е
Ш Е Н И Е № 1529
гр. Пловдив, 03.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на трети април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2069 по
описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
от Земеделска кооперация „Прогрес” – село ******* против Кооперация „Агрокомерс
– 98” – гр. *****, за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцовата кооперация е собственик на основание договори за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот от 05.10.1995 г. на следните недвижими имоти, а
именно: масивна сграда – хамбар с
площ от 541 кв.м., построена в имот № ***** с площ от 6220 кв.м., начин на
трайно ползване – стопански двор, находящ се в **********, при граници и
съседи: поземлен имот № ****** – стопански двор на ********, поземлен имот №
****** – местен път на Община *****, поземлен имот № ****** – полски път на
Община *****, поземлен имот № ****** – полски път на Община *****, представляваща
по придобивен акт сграда – хамбар със застроена площ от 550 кв.м., построена в
стопански двор № *, парцел *, квартал ***в землището на ********, с площ от
6220 кв.м., при граници: землищна граници, парцел ** и парцел **, както и сграда – навес с дървени подпори с площ
от 793 кв.м., построена в имот № ***** с площ от 6220 кв.м., начин на трайно
ползване – стопански двор, находящ се в **********, при граници и съседи:
поземлен имот № ****** – стопански двор на ********, поземлен имот № ****** –
местен път на Община *****, поземлен имот № ****** – полски път на Община *****,
поземлен имот № ****** – полски път на Община *****, представляваща по
придобивен акт хамбар * със застроена площ от 350 кв.м. и хамбар * със
застроена площ от 350 кв.м., построени в стопански двор № *, парцел *, квартал
***в землището на ********, с площ от 6220 кв.м., при граници: землищна
граници, парцел ** и парцел **. Иска се и на основание чл.537, ал.2 ГПК отмяна
на нотариален акт ***** на нотариус *****, вписан в СВ Пловдив под акт *****г.
Ищецът
твърди в исковата молба, че е собственик на процесните недвижими имоти по
силата на договори за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти,
сключени с Общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС „Българо-кубинска
дружба” от 05.10.1995 г., с които е извършено разпределението на имуществото на
заличеното ТКЗС. Поддържа, че след придобиване на имотите през 1995 г.,
ищцовата кооперация ги е владеела непрекъснато лично до 2009 г., а след това ги
е отдавала под наем, включително и на ответната кооперация за срок от 3 години
по силата на договор за наем от 01.01.2011 г. Излага твърдения, че ответникът
се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесните имоти по
обстоятелствена проверка, по силата който бил признат за собственик на имотите,
без да е упражнявал фактическа власт върху последните. Поддържа, че с посочения
нотариален акт се накърнявали интересите на ищцовата кооперация, поради което
предявява настоящия иск за установяване на правото на собственост и моли за
отмяната на констативния НА. Претендира разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Кооперация
„Агрокомерс – 98” – гр. *****, с който се оспорват предявените искове. Прави
възражение за нищожност на процесните договори поради липса на предвидената в
ЗСПЗЗ форма за действителност, на основание §29, ал.9 от ЗД на ЗСПЗЗ и моли за
прогласяване на тази нищожност. Поддържа, че нотариалната заверка на подписите
на процесните договори била направена на 15.05.2004 г., към която дата
правомощията на представителите на общото събрание на правоимащите били
прекратени по закон. Твърди, че ищецът не е владелец на процесните имоти, както
и че не е извършвал фактически действия в тях. Моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на разноски.
С
протоколно определение от 07.07.2016 г. е открито производство по реда на
чл.193 ГПК по оспорване на истинността на договор за наем от 01.01.2011 г., представен
от ищеца относно авторството на подписа, положен от името на А.П. К.
С протоколно определение от
същата дата е открито производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване на
истинността на договор за наем от 03.01.2011 г., представен от ответника
относно авторството на подписа, положен от името на Н. Н. П..
С протоколно определение от
03.04.2017 г. е открито производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване на
авторството на протокол от 26.05.1995 г. в
частта по отношение на подписите, положени от „********” и „********”.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От
договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот от 05.10.1995 г., с
нотариална заверка на подписите с рег. № ********г., извършена от нотариус ********,
рег. № ***, се установява, че ищцовата земеделска кооперация е придобила от
общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС „Българо-кубинска дружба” сграда,
представляваща хамбар със застроена площ от 350 кв.м., находяща се във втори
стопански двор в землището на село *******, за който е отреден парцел * в
квартал № *** с площ от 6220 кв.м., при граници: землищна граница, №** –
свободна земя, № ** – полски път – землищна граница, за сумата от 27000 лв.
От
договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот от 05.10.1995 г., с
нотариална заверка на подписите с рег. № ****/15.05.2004 г., извършена от
нотариус ********, рег. № ***, се установява, че ищцовата земеделска кооперация
е придобила от общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС
„Българо-кубинска дружба” сграда, представляваща хамбар със застроена площ от
350 кв.м., находяща се във втори стопански двор в землището на село *******, за
който е отреден парцел * в квартал № *** с площ от 6220 кв.м., при граници:
землищна граница, №** – свободна земя, № ** – полски път – землищна граница, за
сумата от 32000 лв.
От
договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот от 05.10.1995 г., с
нотариална заверка на подписите с рег. № ****/15.05.2004 г., извършена от
нотариус ********, рег. № ***, се установява, че ищцовата земеделска кооперация
е придобила от общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС
„Българо-кубинска дружба” сграда, представляваща хамбар със застроена площ от 550
кв.м., находяща се във втори стопански двор в землището на село *******, за
който е отреден парцел * в квартал № *** с площ от 6220 кв.м., при граници:
землищна граница, №** – свободна земя, № ** – полски път – землищна граница, за
сумата от 48300 лв.
Описаните
три договора са сключени на основание чл.27, ал.5 ЗСПЗЗ въз основа решение на
пълномощниците на Общото събрание на правоимащите, взето с протокол от
26.05.1995 г. С посоченото решение (л.220) е определена тричленна комисия от
три физически лица, упълномощени да довършат работата на ликвидационния съвет
на КЗС „Бългро-кубинска дружба” – село *******, като да дораздадат копюрите и
да извършат разпределение на имуществото в натура и уравняване в пари, като комисията
е в състав: П. А. Ш., Н. Д. и Ц.М.. По отношение на този документ е открито
производство по оспорване на истинността, в частност автентичността на
подписите на подписалите го „********”, „********” и „заверил”, „зав.нотар.служба”.
За установяване на неистинността на документа са назначени две единични СПочЕ и
една тройна СпочЕ. От заключението на приетата по делото СПочЕ (л.223) се
установява, че подписът на „********”, положен от името на Н. Н. П. в протокол
от 26.05.1995 г., нотариално заверен от кмета на село ******* с изх. № **/******
г. е изпълнен от Н. Н. П.; подписът на „********”, положен от името на Ц.Н.Д. в
същия протокол е изпълнен от Ц.Н.Д.; подписите на „заверил ****на село *******”
и за „зав.нотар.служба”, положени от името на И.П.М. в същия протокол са
изпълнени от И.П.М.. Вещото лице не е дало отговор на въпроса дали подписите на
Н. П. и на Ц.Д. са изпълнени на по-късна дата от вписаната в протокола
26.05.1995 г., предвид ниската степен на вариациозност на подписите. До същите
изводи е стигнало вещото лице, след като е работило с оригинала на процесния
протокол, видно от приетото по делото заключение – л.234. От приетото по делото
заключение на тройната графологична експертиза (л.303), по която са работили
вещи лица Н.С.Б., К.П.С. и С.А.С., по задачите на единичната такава, се
установява, че подписът, положен за ******** от името на Н. П. в протокол от
26.05.1995 г. от Общо събрание на бивше ТКЗС „Българо-кубинска дружба” е
изпълнен от Н. Н. П.; подписът, положен за ******** от името на Ц.Д. в същия
протокол е изпълнен от Ц.Д.; двата подписа, положени са „заверил” и
„зав.нотар.служба” от името на ***** И.М. при нотариална заверка на протокола
от 26.05.1995 г. са изпълнени от И.П.М.. От еднозначните заключения и на трите
експертизи се установява, че подписите, положените от името на всяко едно от
лицата, са автентични, т.е. изхождат от автора им, от което следва и истинността
на този документ. Като такъв, той не следва да се изключва от доказателствения
материал по делото, ползва се с обвързваща съда сила досежно това, че
изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, които са го
подписали, а искането за прогласяване на неговата неистинност е неоснователно.
От
договор за наем от 01.01.2011 г., представен от ищеца се установява, че
ищцовата кооперация е предоставила на ответника под наем стопански двор № *,
включващ навеси, хамбар и механизиран харман в село *******, общ. ******, обл. *******,
срещу заплащането на наемна цена, за срок от три години, считано от сключване
на договора. По делото е открито производство по реда на чл.193 ГПК досежно
оспорването на истинността на посочения документ. От заключението на
изслушаната СПочЕ (л.174) обаче се установява, че документът е истински, т.е.
изхожда от лицата, от чието име е подписан, поради което и не следва да се
изключва от доказателствения материал по делото. Искането за прогласяване на
неговата неистинност е неоснователно.
Същото се отнася и за договора
за наем от 03.01.2011 г., представен от ответната страна, по отношение на който
също е открито производство по реда на чл.193 ГПК. Видно от него ищцовата
кооперация е предоставила на ответната под наем сграда с площ от 98 кв.м.,
построена в поземлен имот № ******в село ******* за срок от три години, считано
от датата на сключване на договора. Този документ е истински, като се имат
предвид изводите на назначената СПочЕ, поради което на основание чл.180 ГПК
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат е него, са направени
от посочените лица. Искането за прогласяване на неговата неистинност е
неоснователно.
Видно
от договор за наем от 01.02.2009 г. ЗК „Прогрес” – село ******* е предоставила
на наемателя ЗП А. Р. за временно и възмездно ползване процесните недвижими
имоти срещу уговорено наемно възнаграждение за срок от три години.
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот *****, вписан в СВ Пловдив под
акт № **********г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, се
установява, че ответникът е признат за собственик по силата на продължило
повече от десет години давностно владение по отношение на следните недвижими
имоти, както следва: масивна стопанска сграда „хамбар” със застроена площ от
541 кв.м., метален навес със застроена площ от 254 кв.м., както и навес с
дървени подпори със застроена площ от 793 кв.м., построени в поземлен имот № №
****.
От
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещо лице К.
(л.101) се установява, че в поземлен имот № ***** има сгради – навес (хамбар) с
площ от 350 кв.м. по букви А-Б-В-Г по приложената към заключението скица и
сграда – навес (хамбар) с площ от 350 кв.м. по букви Д-Ж-З-И по приложената към
заключението скица и масивна сграда с площ от 541 кв.м., които са идентични с
тези, описани в договори за прехвърляне на собственост върху недвижим имот,
сключен с Общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС „Българо-кубинска
дружба” от 05.10.1995 г. Съдът кредитира заключението на вещото лице на
основание чл.202 ГПК като обосновано, компетентно и обективно дадено.
Видно
от удостоверение за идентичност на имот изх. № ****, издадено от Общинска
служба „Земеделие” гр. *****, парцел № в
кв. *** парцеларния план е идентичен с имот № ***** по картата на
възстановената собственост на село ******* (л.117).
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че през периода месец 01.2011 г. – месец 12.2013 г. няма извършени плащания от
Кооперация „Агрокомерс-98” – гр. ***** към Земеделска кооперация „Прогрес” –
село *******, по договор за наем от 01.01.2011 г.
От
заключението на приетата по делото СТЕ (л.296), изготвено от вещо лице Н.С.Б.,
се установява, че хартията на изследвания документ – протокол от 26.05.1995 г.
се различава, както от хартията на протокол от 28.09.1995 г., така и от
хартията на трите договора от 05.10.1995 г. Изследваният документ – протокол от
26.05.1995 г. е изпълнен на компютър, вероятно с шрифт TimokU Regular и разпечатан на лазерен принтер, протоколът
от 28.09.1995 г. е изпълнен и разпечатан на пишеща машина, а трите договора от
05.10.1995 г. са ксероксни копия. Определен шрифт би могло да се монтира на
различни програмни продукти. Химикалната паста, с която е изписана датата на
изследвания протокол с дата 26.05.1995 г. е различна от химикалната паста,
използвана при протокола от 28.09.1995 г. и сходна с химикалната паста,
използвана при трите договора от 05.10.1995 г.
По
делото е назначена и още една СТЕ, от заключението по която (л.350) се
установява следното: Печатащото устройство, на което е отпечатан процесният
документ (протокол от 26.05.1995 г.), е лазерен принтер. Текстът е изпълнен с
подравняване в дясно, без подравняване в ляво. В текста на документа е
използван серифен шрифт от типа на „Times Roman”. За нуждите на типографията на кирилица през
началото на 90-те години на ХХ век (1991 г. – 1992 г.), в България се използват
руски шрифтове на базата на „Times Roman”. Също тогава
се издава български шрифт „Тимок”, който в наименованието си съдържа
наименованието на шрифта, който е използван за основа „Times Roman”. Фирмата „Евротайп” ЕООД е издател на шрифра
„Тимок” през 1991 г. При изследване се установи, че шрифтът е най-близък по
изрисуване до „Timok” („Тимок”). Вещото
лице е отбелязало, че по текст, разположен на хартиен носител не би могло да се
определи кой е бил софтуерният продукт, на който е направен тексто-наборът.
Посочило е, че от началото на 90-те години в България се разпространяват
печатащи устройства от типа – лазерен принтер.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. От показанията на
свидетелката Н. А. К. се установява, че ЗК „Прогрес” е придобила имотите от ТКЗС
„Българо-кубинска дружба”, като били изготвени протоколи, служебни книжа,
провело се е събрание. Изяснява, че ищцовата кооперация е осъществявала активна
дейност до 2006 г. – 2007 г., като от 1995 г. до 2007 г. кооперацията е
функционирала, хамбарът и навесът също. Изяснява, че след прекратяване на
дейността на кооперацията сградите се ползвали от лице на име А. Р., около 3
години. Пояснява, че хората в селото знаели хамбарът и навесът като собствени
на ЗК „Прогрес” – село *******.
Свидетелката
Ц.Н.Д. изяснява, че е работила в ищцовата кооперация като ********от
създаването й до месец 08.2005 г. В стопански двор 2 имало хамбар, зад него –
железен навес, от северната страна – дървен
навес. Посочва, че имотите били придобити през 1995 г., като за целта били
изготвени протоколи от общото събрание, издадени фактури за плащане. Изяснява,
че активната стопанска дейност на ищцовата кооперация се осъществявала до 2007
г., като след това сградите в стопанския двор се ползвали от земеделски
производител на име А. по силата на договор за наем. От показанията се
установява, че ответната кооперация „Агрокомерс – 98” е започнала да работи с
ищцовата след 2005 г. Пояснява, че всички в село ******* знаели процесните имоти
като собственост на ЗК „Прогрес”. При повторния разпит на свидетелката Ц.Н.Д.,
проведен в откритото съдебно заседание от 11.05.2017 г. се установява, че
последната е работила в бившето ТКЗС „Българо-кубинска дружба” за периода от
1980 г. до 1987 г. Изяснява, че на 26.05.1995 г. било проведено общо събрание
на правоимащите на бившето ТКЗС в киносалона на читалището се село *******,
като тя била избрана за ******** на събранието. Пояснява, че е водила
протокола, пишела е с химикал в протоколна книга. Първо бил определен ********
на събранието и ********. Събранието било открито от И.М. – ****на селото, а ********
бил Н. П.. При предявяване на процесния протокол от 26.05.1995 г. свидетелката
изяснява, че тя е писала текста на протокола, но не го е напечатвала на машина.
Впоследствие напечатаният протокол и бил предоставен от ******** на
кооперацията за подпис.
От
показанията на свидетеля И. Д. Б. се установява, че е работил при ответната
кооперация като шофьор, която ползвала имоти в село *******. Изяснява, че
стопанството в селото било голям двор, бетониран с голям навес и голям хамбар.
Пояснява, че имотите, до които карал зърното били на Кооперация „Агрокомерс
-98”, тя ги ползвала. Изяснява, че ищцовата кооперация се е разформировала и не
знае същата да е притежавала имоти.
Свидетелката
С. Н. М. изяснява, че ЗК „Прогрес” се е ръководела от Н. П., след което я е
ръководил друг човек, а впоследствие е била взета от Кооперация „Агрокомерс –
98”, от преди 10-11 години. Ответната кооперация ползвала имот във втори
стопански двор, намиращ се северно от селото към с. ******, накрая на селото,
където имало хамбар и голям навес. Изяснява, че по времето, когато Н. П. е бил ********
на ЗК „Прогрес” стопанските постройки били собственост на тази кооперация, след
което по какъв начин ответната кооперация ги е придобила, свидетелката не знае,
счита, че е имало разбиране между тях.
От
показанията на свидетеля Ц.Р.М. се установява, че е участвал при ликвидацията
на бившето ТКЗС в село *******, бил е ******, събирал е парите от купюри. В
комисията освен него са участвали още П. Ш. и Н. Д.. Пояснява, че при тяхната
работа не разполагали с компютър.
Разпитан
е и свидетелят И.П.М., живущ *** ******. Свидетелят дава противоречиви
показания, не помни обстоятелствата, за които е разпитвам. Затова съдът
дискредитира същите.
Свидетелят
П.А.Ш. изяснява, че е бил ******** на ликвидационния съвет на ТКЗС; присъствал
е на събранието в киносалона на село *******, на което ******** Ц.Д. е
записвала на ръка, като пояснява, че препис от протокола не е получавал.
От
показанията на свидетелката Н.Т.Д. се установява, че на събранието, проведено
на 26.05.1995 г. в читалището за членове на ликвидационния съвет били избрани
тя, П. Ш.и Ц.М.. Протоколът от събранието се е водил от Ц.Д..
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Въведеното
от ищцовата кооперация придобивно основание, а именно договори за прехвърляне
на собственост върху недвижими имоти с прехвърлител Общото събрание на
правоимащите на ТКЗС „Българо-кубинска дружба” от 05.10.1995 г., изисква
установяването в обективната действителност на фактическия състав на
придобиването на недвижим имот вследствие разпределение на имуществото на
посоченото ТКСЗ.
С
§12 от ПР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.28/1992 г.) се прекратяват съществуващите ТКЗС,
земеделски кооперации, образувани по силата на §7 от ПЗР на ЗК от 1991 г. (отм.),
както и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по Указ 922/1989
г. и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански
бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти, както и кооперации,
регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на
чл.33, ал.1 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска
земя. Законовата уредба, регламентираща
реда за извършването на ликвидация на имуществото на заличените ТКЗС-та, е
динамична. Първоначално е било предвидено ликвидацията на тези организации да
се извърши от ликвидационен съвет - §13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С последващите
изменения на закона - §28, ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.45/1995 г.)
дейността на ликвидационните съвети е прекратена, а с имуществото на
организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ се разпорежда общото събрание на лицата по
чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ (собствениците на земите, включени в тези организации) или
определени от него физически или юридически лица - §29, ал.1 ПЗР, на ЗСПЗЗ.
При
преценка за това спазени ли са условията за придобиване на имущество на
прекратените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, реда за ликвидирането им и
представителството в производството по ликвидация и спрямо трети лица, следва
да се има предвид действалата към момента на осъществяване на юридическите
факти редакция на приложимата правна норма по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В този смисъл
решение №64/25.03.2013 г., постановено по гр.д. № 869 по описа за 2012 г. на
ВКС, II г.о.
Към
момента на осъществяване на фактическия състав на придобивното основание,
действаща е била редакцията на разпоредбата на §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ,
бр.45 от 16.05.1995 г.). Към този момент дейността на ликвидационните съвети е
била прекратена, а с имуществото на ТКЗС-тата се е разпореждало общото събрание на
правоимащите. В изпълнение на законовата разпоредба при проведеното общо
събрание на 26.05.1995 г. на правоимащите на бившето ТКЗС „Българо-кубинска
дружба” – село *******, е определена тричленна комисия от три физически лица – П.
А. Ш., Н.Д. и Ц.М., упълномощени да довършат работата на ликвидационния съвет,
като извършат разпределение на имуществото в натура и уравнение в пари.
Съгласно изискването на §29, ал.2 in fine
от ПЗР на ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр.45 от 16.05.1995 г.) протоколът от проведеното
общо събрание е заверен от кмета на населеното място – И. М.. Както се прие
по-горе, посоченият документ – протокол от 26.05.1995 г., е истински, същият не
се изключи от доказателствения материал по делото и съдът основава изводите на
него.
Съдът
намира, че с процесните три договора от 05.10.1995 г. ищцовата кооперация се
легитимира като собственик на процесните недвижими имоти. Оправомощените на
проведеното на 26.05.1995 г. общо събрание лица, а именно П.Ш., Н.Д. и Ц.М. са
продали на ищеца имотите с договорите от 1995 г. Към датата на сключването им –
05.10.1995 г., в закона не е съществувало изискване за форма тяхната
действителност, а именно – писмена форма с нотариална заверка на подписите,
както поддържа ответната страна. Към този момент, съгласно действащата
нормативна уредба, писмената форма е била достатъчна за действителността на
сключения договор. Нотариалната заверка на подписите на страните, като форма за
действителност е въведена по-късно с изменението на §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
(ред. ДВ, бр.79 от 1996 г.), след сключването на процесните договори. В този
смисъл ВКС е имал повод да се произнесе с решение № 661/12.01.2010 г.,
постановено по гр.д. № 4319 по описа за 2008 г. на ВКС, III г.о. Именно поради това, договорите за прехвърляне на
собственост, сключени на 05.10.1995 г.,
легитимират ищцовата кооперация като собственик на процесните имоти. Ирелевантно
следователно е обстоятелства, че подписите на лицата, подписали договорите от
1995 г. са заверени през 2004 г. от нотариус, което лишава от смисъл и
обсъждането на възражението на ответната страна в тази насока. Предвид
изложените съображения, заявеното от ответника възражение за нищожност на
договорите на основание неспазена форма е неоснователно. Не може да се приложи
в случая разпоредбата на §29, ал.9 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както поддържа ответникът,
доколкото последната е приета с ДВ, бр. 98 от 1997 г., т.е. след сключване на
договорите. Ето затова, представените от ищеца договори от 05.10.1995 г. го
легитимират като собственик на процесните имоти.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищцовата кооперация е
упражнявала дейността за периода от 1995 г. до 2007 г., когато е ползвала
процесните сгради с оглед тяхното предназначение. До този извод съдът стигна,
като кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Н. А. К., Ц.Н.Д..
Техните показания са еднопосочни, последователни и непротиворечащи с останалия
събран по делото доказателствен материал. След посочения период, ищцовата
кооперация е отдавала под наем имотите на трети лице, в това число и на
ответника с договор от 2011 г. Така установеното владение от страна на ЗК
„Прогрес” изключва възможността ответната кооперация да е упражнявала
несъмнено, явно, спокойно владение по отношение на имотите в продължение на
повече от 10 години, за да е могла да ги придобие на оригинерно придобивно
основание. Затова и нотариалния акт ***** на нотариус *****, вписан в СВ
Пловдив под акт *****г., издаден по обстоятелствена проверка, не я легитимира
като собственик на процесните имоти. На основание чл.537, ал.2 ГПК същият
следва да бъде отменен в частта, с която Кооперация „Агрокомерс-98” е призната
за собственик на масивна стопанска сграда Хамбар с площ от 541 кв.м. и на навес
с дървени подпори с площ от 793 кв.м, построени в поземлен имот № № ****,
находящ се в ********.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищцовата
кооперация на основание чл.78, ал.1 ГПК. Следва да се присъдят разноски в общ
размер от 819,84 лв., от които 489,84 лв. за заплатена ДТ, 300 лв. – депозити
за вещи лица и 30 лв. – депозити за свидетелите. Неоснователно е искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. съгласно
представения от ищеца договор за правна защита и съдействие от 27.01.2016 г.
(л.5). В него е посочен начин на плащане
– в брой, но е уговорено, че плащането ще се извърши „при приключване на делото
с окончателно решение”. От тази уговорка следва, че претендираното адвокатско
възнаграждение не е заплатено към момента на постановяване на решението, така
както изискват постановките на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Кооперация „Агрокомерс – 98”, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.*****, ул. „Васил Петлешков” № 12, че Кооперация „Земеделска
кооперация „Прогрес”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село *******,
община *****, обл. Пловдив, е собственик на основание договори за прехвърляне
на собственост върху недвижим имот от 05.10.1995 г. на следните недвижими
имоти, а именно: масивна сграда – хамбар
с площ от 541 кв.м., построена в имот № ***** с площ от 6220 кв.м., начин на
трайно ползване – стопански двор, находящ се в **********, при граници и съседи:
поземлен имот № ****** – стопански двор на ********, поземлен имот № ****** –
местен път на Община *****, поземлен имот № ****** – полски път на Община *****,
поземлен имот № ****** – полски път на Община *****, представляваща по
придобивен акт сграда – хамбар със застроена площ от 550 кв.м., построена в
стопански двор № *, парцел *, квартал ***в землището на ********, с площ от
6220 кв.м., при граници: землищна граници, парцел ** и парцел **; както и на сграда – навес с дървени подпори с площ
от 793 кв.м., построена в имот № ***** с площ от 6220 кв.м., начин на трайно
ползване – стопански двор, находящ се в **********, при граници и съседи:
поземлен имот № ****** – стопански двор на ********, поземлен имот № ****** –
местен път на Община *****, поземлен имот № ****** – полски път на Община *****,
поземлен имот № ****** – полски път на Община *****, представляваща по
придобивен акт хамбар 1 със застроена площ от 350 кв.м. и хамбар 1 със
застроена площ от 350 кв.м., построени в стопански двор № *, парцел *, квартал
***в землището на ********, с площ от 6220 кв.м., при граници: землищна
граници, парцел ** и парцел **.
ОТМЕНЯ на основание
чл.537, ал.2 ГПК нотариалния акт ***** на нотариус *****, вписан в СВ Пловдив
под акт *****г. в частта, с която
Кооперация „Агрокомерс-98”, ЕИК: ********* е призната за собственик на масивна
стопанска сграда хамбар с площ от 541 кв.м. и на навес с дървени подпори с площ
от 793 кв.м, построени в поземлен имот № № ****, находящ се в ********.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Кооперация „Агрокомерс – 98”, ЕИК: ********* да заплати на
Кооперация „Земеделска кооперация „Прогрес”, ЕИК: ********* сумата от 819,84 лв. (осемстотин и деветнадесет
лева и осемдесет и четири стотинки) – съдебно деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.П.
Вярно с оригинала.
КК