Решение по дело №528/2023 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ и § 8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба на Г. М. В., с [ЕГН], с адрес: гр. Варна, местност „Ракитника“, [улица], № 10, срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Балчик за издаване на удостоверение за поделяемост на имот с идентификатор 02508.1.119 по КККР на гр. Балчик, в.з. „Изгрев“ и на удостоверение за законност на сграда 02508.1.119.1 по КККР на гр. Балчик, в.з. „Изгрев“. Жалбоподателката твърди, че на 20.06.2023 г. е подала чрез системата за сигурно електронно връчване заявление до главния архитект на Община Балчик с искане за издаване на удостоверение за поделяемост на имот и на удостоверение за законност на сграда. В отговор на няколко искания на административния орган е изпратила допълнителни документи относно строежа на сградата. На 03.08.2023 г. е получила обаждане от главния архитект с искане да представи снимки и разрешително за строеж. На 07.08.2023 г. е изпратила снимки на имота без разрешение за строеж, тъй като не разполагала с такова. Към датата на подаване на жалбата не е получила отговор и поисканите от нея удостоверения, поради което счита, че е налице мълчалив отказ на органа да извърши заявените административни услуги. Оспорва мълчаливия отказ като незаконосъобразен поради нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В съдебно заседание излага допълнителни доводи, че според заключението на вещото лице сградата не е незаконна, тъй като е изпълнена в съответствие с чл. 182 от ЗУТ. Иска от съда да отмени отказа и да задължи административния орган да издаде процесните удостоверения. Претендира и присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – главният архитект на Община Балчик, не изразява становище по нея.

Добричкият административен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Не е спорно по делото, че Г. М. В. е наследник по закон на М. В. В., в чиято полза през 1986 година е било отстъпено право на строеж на вилна постройка върху държавно дворно място, представляващо парцел ХVIII-22, в кв. 19 по регулационния план на в.з. „Изгрев“, град Балчик.

На 04.01.2023 г. жалбоподателката е подала заявление до областен управител на област Добрич за изкупуване на прилежащата към постройката земя на основание чл. 84 от ППЗДДС.

С писмо изх. №ДжС-29-2/09.01.2023 г. административният орган е уведомил заявителката, че съгласно чл. 84, ал. 3 от ППЗДС следва да представи удостоверение от Община Балчик, че сградата е законно построена, както и удостоверение от Община Балчик относно поделяемостта на имота, върху който е изградена сградата (л.10-11).

На 20.06.2023 г. чрез системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) Г. М. В. е подала заявление до главния архитект на Община Балчик с вх. № 23-БЧ-006376 с приложени към него строителни книжа (скица с виза за проектиране и архитектурен проект с обяснителна записка), в което е отправила искане за издаване на процесните две удостоверения (л.12 и л.29).

На 28.06.2023 г. жалбоподателката е изпратила допълнително по електронен път документи за отстъпено право на строеж на името на М. В. В. и скица на поземления имот, издадена от СГКК – Добрич – така съобщение - извлечение от ССЕВ с вх. № 23-БЧ-006376_001 от 28.06.2023 г. (л.24).

С писмо изх. №23-БЧ-006376_002 от 04.07.2023 г. главният архитект на Община Балчик е уведомил заявителката, че в архива на общината не са открити строителни книжа за построената вилна сграда с идентификатор 02508.1.119.1 по КККР на в.з. Изгрев, община Балчик и за да се издадат исканите от нея удостоверения, е необходимо да се представят допълнителни документи, които да удостоверят, че сградата е законно изградена (л.14).

С уведомително писмо с вх. №23-БЧ-006376_003 от 17.07.2023 г. (л.15, л.66) Г. М. В. е представила същите строителни книжа, заявявайки, че това са всички документи, с които разполага. Изложила е съображения, че тези документи са достатъчни за извършване на преценка дали сградата е законна, и не може да носи отговорност, ако те не се съхраняват в общината. По отношение на искането за издаване на удостоверение за поделяемост на имота е посочила, че представените документи не са относими, поради което е поискала изрично произнасяне по това искане.

След проведен телефонен разговор с главния архитект на Община Балчик жалбоподателката е изпратила по електронен път снимки на строежа, заведени от общинската администрация с вх. №23-БЧ-006376_004 от 07.08.2023 г. (л.16, л.67). Не е представила разрешение за строеж на сградата.

До датата на подаване на настоящата жалба чрез ССЕВ не е последвал отговор от страна на административния орган.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната вилна сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 02508.1.119 по действащата КК на град Балчик (бивш имот с пл. № 22), който попада в обхвата на ПУП – ПРЗ за вилна зона „Изгрев“, гр. Балчик, одобрен със Заповед № 25/04.11.1985 г. на председателя на ИК на ОНС - Толбухин. По този план за имота е отреден УПИ (бивш парцел) ХVIII-22 за индивидуално вилно строителство. Предвидено е застрояване на нова вилна сграда в източния ъгъл на имота, на отстояние 3 м от регулационните линии. Съгласно Заповед № РД-02-14-442 от 12.12.1989 г. на председателя на КТСУ към МС за одобряване на ОУП на град Балчик вилна зона „Изгрев“ е извън строителните граници на гр. Балчик. В техническия архив на Община Балчик не са налични разрешение за строеж и строителен протокол за определяне на линия и ниво на строежа за съществуващата в имота постройка. На приложения по делото архитектурен проект не се вижда печат и подпис за одобряване от главния архитект. Вилната сграда е допустима по действащия подробен устройствен план, както и по правилата и нормативите, действали по време на построяването ѝ, тъй като отговаря на параметрите на застрояване и на предвижданията на устройствената зона, в която се намира. Според експертизата имотът не е поделяем, защото при евентуална делба на два равни дяла минималната площ на всеки от тях ще е под нормативно установената. Заключението на вещото лице е обективно и компетентно изготвено от лице с необходимите специални знания, поради което съдът намира, че следва да го кредитира с доверие.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване в настоящото производство е мълчалив отказ да се издадат две удостоверения, който според съдебната практика представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията (ЗА).

Съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК правилата на кодекса се прилагат в производствата по извършване на административни услуги, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Издаването на удостоверения или отказът да се издадат такива се приравнява на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.

В случая и двете заявени от жалбоподателката административни услуги са за издаване на удостоверения по реда на ЗУТ (по арг. от чл. 201 и чл. 202 от ЗУТ). В ЗУТ не са предвидени специални срокове за произнасяне по тези искания, поради което следва да се приложат общите срокове по АПК.

От разменената между страните кореспонденция се установява, че последните представени от жалбоподателката допълнителни доказателства в изпълнение на указанията на административния орган са приложени към нейното заявление на 07.08.2023 г. Считано от този момент за главния архитект на Община Балчик е започнал да тече срокът за произнасяне, който съгласно чл. 57, ал. 3, във вр. ал. 1 от АПК е 14-дневен и е изтекъл на 21.08.2023 г. (работен ден). В рамките на определения от законодателя срок административният орган не се е произнесъл по заявлението на жалбоподателката, поради което и на основание чл. 58, ал. 1 от АПК е формиран мълчалив отказ да се издадат исканите удостоверения. Жалбата срещу този отказ е депозирана в деловодството на Община Балчик на 30.08.2023 г., т.е. преди изтичане на 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, който се явява специален спрямо едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК.

Следователно жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, адресат на оспорения мълчалив отказ, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, тя е частично основателна по следните съображения :

Оспореният отказ изхожда от компетентен административен орган по аргумент от чл. 5, ал. 3 от ЗУТ и е в съответствие с материалния закон в частта относно искането за издаване на удостоверение за законност на сградата.

В случая не е спорно, че процесната сграда е построена при действието на отменения ЗТСУ, поради което преценката за нейната законност следва да се направи съобразно нормите и правилата на този закон и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Едно от основните изисквания за законност на строежите по ЗТСУ (отм.) както в строителните граници на населените места, така и в извънселищните територии е да са реализирани въз основа на одобрен проект и издадено разрешение за строеж, в какъвто смисъл са и разпоредбите на чл. 55 и чл. 56 от ЗТСУ (отм.), чл. 224, чл. 225, ал. 1, т. 1, чл. 233, чл. 235 и чл. 237 от ППЗТСУ (отм.). Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), в която са изброени критериите за определяне на един строеж като незаконен и подлежащ на премахване. От данните по делото включително от заключението на вещото лице е видно, че за строителството на вилната постройка няма налично разрешение за строеж, а представеният проект няма печат и подпис за одобряване от главния архитект. Снабдяването с виза за проектиране не може да замести липсващите строителни книжа, поради което сградата не може да се квалифицира като законен строеж, независимо дали тя е била допустима по подробния градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването ѝ. Без правно значение е, че вилната постройка е изградена в резултат на отстъпеното на наследодателя на жалбоподателката право на строеж върху държавна земя, защото това не изключва изискването за извършване на строежа въз основа на одобрен проект и влязло в сила разрешение за строеж, видно и от чл. 56 от ЗТСУ (отм.). С оглед на изложеното правилно и в съответствие с данните по делото и материалния закон административният орган е отказал издаване на удостоверение, че сградата е законно изградена, поради което жалбата в тази ѝ част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбата в останалата ѝ част обаче е основателна по следните съображения:

Въпросът относно законността на сградата няма пряко отношение към въпроса относно поделяемостта на имота, върху който тя е изградена. Преценката относно поделяемостта на имота зависи единствено от възможността от дворното място да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване на изискванията на ЗУТ. Ето защо липсата или не на строителни книжа за изграждането на сградата не е пречка за произнасянето на органа относно поделяемостта на имота, независимо дали с отрицателно или положително становище. С мълчаливия си отказ да даде такова становище главният архитект е постановил един неправилен и незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна в тази му част като противоречащ на материалния закон. След отмяната на акта преписката следва да се изпрати на административния орган с указание за издаване на удостоверение относно поделяемостта на имота в определен от съда срок.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски от 910 лева съразмерно уважената част от жалбата. Ответникът по делото не е претендирал разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на главния архитект на Община Балчик по заявление с вх. № 23-БЧ-006376/20.06.2023 г. на Г. М. В., с [ЕГН], с адрес: гр. Варна, местност „Ракитника“, [улица], № 10, в частта, в която е отказано издаване на удостоверение относно поделяемостта на имот с идентификатор 02508.1.119 по КККР на гр. Балчик.

ИЗПРАЩА делото като преписка на главния архитект на Община Балчик за извършване на исканата административна услуга, като определя 7-дневен срок за изпълнение, считано от датата на получаване на преписката след влизане на решението в сила.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. М. В., с [ЕГН], с адрес: гр. Варна, местност „Ракитника“, [улица], № 10, срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Балчик по нейно заявление с вх. № 23-БЧ-006376/20.06.2023 г. в частта, в която е отказано издаване на удостоверение за законност на сграда 02508.1.119.1 по КККР на гр. Балчик, в.з. „Изгрев“.

ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на Г. М. В., с [ЕГН], с адрес: гр. Варна, местност „Ракитника“, [улица], № 10, сумата от 910 (деветстотин) лева, представляваща разноски за първата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.