№ 105
гр. гр. Д., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на петнадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500223 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.
№264060/03.03.2020г. от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. ”Владислав Варненчик” №
258, Варна Таурс – Г, чрез адв.Вл.К., срещу решение №260151/22.02.2021г. по гр.д.
№3964/2019г. на РС-Д., с което се ПРИЗНАВА за установено, че Г. СТ. Г. с ЕГН **********
от гр.Д., ул.“***“№***, не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата от 8278.70лва
, представляваща корекция за потребена, неотчетена и незаплатена ел.енергия за периода от
28.11.2017г. до 27.11.2018г., за което е издадена фактура №**********/22.10.2019г., за обект
в гр.Д., ул.“***“№***, с кл.№********** и аб.№***.
Въззивника намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и необосновано. Изразява несъгласие с мотивите на
районния съд, обосновали правния извод за основателност на отрицателния установителен
иск. Излага факти и обстоятелства, излагани и пред районния съд относно съществуването и
надлежното установяване на вземането на въззивника за стойността на начислената за минал
период ел.енергия, като обосновава наличието на законово основание за това с проследяване
на законодателни промени, позоваване на съдебна практика, доводи за приложимост на
разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕотм., евентуално на чл.183 от ЗЗД, доколкото се касаело до
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от
1
абоната по силата на установените между страните облигационните отношения. Иска
отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от
насрещната страна с доводи, свеждащи се до неоснователност на жалбата и правилност на
обжалваното решение, чието потвърждаване иска с присъждане на разноски. Правилен
намира извода на съда за липсата през процесния период на приложим материален закон с
оглед решението на ВАС по а.д.№2385/16г., 5-членен състав, с което ПИКЕЕ са отменени.
Липсващата нормативна уредба не можела да бъде заместена по аналогия. Липсвали
предпоставките за прилагане на корекционната процедура по чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от
ПИКЕЕ – липса на СТИ, нерегламентиран достъп до вътрешността на СТИ, повреда на СТИ.
Неприложима била и нормата на чл.183 от ЗЗД. не само защото специалния закон
изключвал приложението на общия, но и защото не били доказани от ответника
предпоставките за възникването и размера на вземането му.
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 26.02.2021г., жалбата
се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна-
ответник в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от
ГПК. По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен такъв, черпещ правното си основание от
разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Предявен е Г. СТ. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.,
ул.“***“№***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД -гр.Варна, за установяване на това,
че не дължи на ответника сумата от 8 278.70лева, представляваща цена на незаплатена
потребена електрическа енергия за периода от 28.11.2017г. до 27.11.2018г., за обект в гр.Д.,
ул.“***“№***, с кл.№********** и аб.№***, за която е издадена фактура №
**********/22.10.2019г..
С атакуваното в цялост решение искът е изцяло уважен. Въззивната инстанция намира
решението за неправилно по следните съображения:
Няма спор, установено е от събраните доказателства, вкл. заключението на вещото лице
инж. В.Ч., че на 27.11.2018г. от служители на „ЕРП Север“АД е извършена проверка на
средството за търговско измерване /СТИ/- електромер с ид. №1115031400719323, с който се
измерва доставената в имота в гр.Д., ул.“***“№***, ел.енергия. Според св. С. Г.а, като
служител на електроразпределителното дружество е участвала в проверката на 27.11.2018г.
и подписала протокола за резултатите от нея. Проверката е извършена в отсъствието на
собственика на партидата, в присъствие на съпругата му и привлечено като свидетел трето
лице-съседка, двете подписали протокола. С преносим компютър, снабден със софтуер за
2
четене на активираните регистри, било констатирано активиране на трета тарифа, която не
се визуализира на екрана. При проверката на СТИ на ищеца са отчетени показанията по
тарифа 1.8.1 /нощна/–3795kwh и по тарифа 1.8.2/дневна/- 10987 kwh. Отчетени са
показанията по невизуализираната тарифа 1.8.3 - 43385kwh. Отчетено е наличие на
държавна пломба със сигнатура „М 14”, на фирмена „ТК“, на ведомствена пломба „Energo
Pro 2014887“. Електромерът е демонтиран за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол №1202511/27.11.2018г., подписан от съпругата на ищеца Х.Д. Г.а и Ж.Н.И.,
живуща в ап.4. В него е отразено демонтирането на СТИ и поставянето му в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба №507287. Протоколът има доказателствена сила за фактите
по член 180 от ГПК- съставен е от посочените служители, един от които свидетелят С. Г.а , в
присъствието на трети лица, и отразява изявленията им относно състоянието на СТИ.
Извършена е метрологична експертиза на електромера от БИМ- РО на ГД”МИУ”-Варна.
Резултатите от експертизата са обективирани в констативен протокол №2422/16.10.2019г.,
който отразява представянето на електромера на 30.11.2018г. в плик с пломба №507287,
придружен с констативен протокол №1202511/27.11.2018г., които факти, съобразно
правилото на чл.181, ал.1 от ГПК, придават достоверност на датата на констативния
протокол за резултатите от проверката на оператора. За външния вид на електромера в
протокола на БИМ е отразена констатация за отсъствие на данни за осъществен достъп до
вътрешността на електромера. Същият съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването/измервателната грешка е от -0.04% до
+0.34%/. Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е
технически изправен. При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в
тарифната схема на СТИ като действително потребената ел.енергия се разпределя и върху
трети, невизуализиран на дисплея регистър/ тарифа Т3 - 043385.6 kwh.
Претендираното за заплащане от ответното дружество количество ел.енергия е именно от
невизуализирания за отчет трети тарифен регистър, за което са предприети действия по
корекция на сметката на потребителя след софтуерното прочитане на паметта на СТИ /така
становище за начисление на ел.енергия от 21.10.2019 г. /, за период от 28.11.2017г. до
27.11.2018г., разделен на два под периода /поради промяна на цените с оглед данните от
фактурата/, т.е. за период една година назад, е начислено количеството потребена
електроенергия, отчетена по тарифа Т3 -043385kwh, и е издадена фактура №
**********/22.10.2019г. на стойност 8 278.70лева със срок за плащане до 01.11.2019г.
Вещото лице инж. В.Ч. е констатирало и, че СТИ, посредством което се измерва
електроенергията в обекта на потребителя е еднофазен статичен електромер Caratdigitron
M02, произведен през 2014г., на производител „АК Пластроник“АД,град В.Търново, с
оценено съотвествие със съществените изисквания по реда на Закона за техническите
изисквания към продуктите/ЗТИП/, предназначен за директно измерване на активна енергия
в еднофазни мрежи. Има до четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за
реално време. Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей. Вещото лице е
3
констатирало, че СТИ е правилно свързано и отчита при допустима грешка. Няма данни за
повреда или неправомерно вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ към
електроразпределителната мрежа. Електромерът е монтиран в обекта на потребление на
04.01.2015г., като за монтажа е съставен протокол №12107263, в който са записани нулеви
начални показания по два от тарифните регистри- 1.8.1/нощна тарифа/ и 1.8.1/дневна
тарифа/. Няма записани показатели за други регистри, но е налице активиране на такъв-
1.8.3, който не е визуализиран на дисплея. Няма данни за часовите интервали на
денонощието, през които измерената ел.енергия се е записвала в първи, втори и трети
тарифен регистър. Няма данни ищецът да е подавал заявление за промяна на
параметризацията на СТИ чрез отчет по тарифа 1.8.3.
С оглед естеството на подлежащите на установяване факти предвид характера на намесата в
тарифната схема на СТИ/софтуерно въздействие/, въззивната инстанция и възложила
повторно заключение на вещо лице В.З., инженер със специалност - електронна техника и
микроелектроника.
Идентични са констатациите на вещото лице В.З. с констатциите на вещото лице инж. В.Ч.,
че средството за търговско измерване е от типа Caratdigitron M02, на българския
производител „ АК Пластроник “,град Велико Търново, че е произведено в 2014 г.,
монтирано в обекта на потребление на 04.01.2015г. И вещото лице В.З. докладва, че е била
извършена /в годината на производството на електромера/ оценка за съотвествието на СТИ
със съществените изисквания, определени в Наредбата за съществени изисквания и
оценяване на съответствието на средствата за измерване/НСИОССИ/, приета на основание
чл.7 от Закона за техническите изисквания към продуктите/ЗТИП/, удостоверено с нанесена
маркировка за съотвествия „СЕ“ и допълнителна метрологична маркировка. Изяснява и, че
извършената оценка за съответствие с одобрения тип е в съответствие със сертификат за
изследване RO -2275- 12049. Електромерите от този тип са изградени на база
микроконтролери MSP 430 F4272 на производителя Texas Instruments. Създаденият от
производителя софтуер, наречен още фърмуер, е поместен във вътрешната флаш памет на
микроконтролера. Този софтуер управлява всички функции по измерване на
електроенергията и записването и в съответните регистри, както и комуникацията през
инфрачервения порт. Комуникацията през инфрачервения порт се осъществява от външно
устройство, използващо софтуер по протокол ЕN 62056-21. Чрез порта може да се
осъществи параметризация на електромера, която може да с състои в промяна на серийния
номер, дата и час, тарифен план, кои параметри да бъдат визуализирани на дисплея, времето
за циклична визуализация на отделни параметри и кои параметри да могат да бъдат
прочетени от терминалите при обикновеното прочитане. Достъпът до данните при свързване
чрез порта е организирано на две нива- ниско и високо. С парола от ниско ниво могат да се
прочитат определени предварително зададени параметри и да се настройват датата и часът.
С парола от високо ниво могат да се извършват останалите описани по-горе операции, но не
може да се променят параметри свързани с точността на измерването, както и да се изтриват
или променят данни от измерванията. Според вещото лице, при липса на специално указана
4
заявка, този тип електромери се произвеждат настроени за две тарифи – 1.8.1 и 1.8.2.
Сумарната енергия се изчислява само от тези две тарифи. Такава е зададената от
производителя тарифност и на процесния електромер. „Енерго-Про продажби „АД и „ЕРП
Север“АД разполагат с програма Digitron Read – ENP , версия 1.21.18 , при оглед на която
вещото лице е установило, че същата не разполага с функция за извършване на
параметризация – да активира и деактивира тарифни регистри, да забранява визуализацията
им на дисплея, да променя показанията на тарифните регистри, а само с такава за прочитане
на тарифната му схема. Прочита на тарифната схема е извършен от вещото лице със същата
програма и е констатирано,че последната параметризация е извършена на 28.10.2015г. , че
не са съхранени данни за това имало ли е друга/тъй като електромерите от този тип запазват
сама датата на последната параметризация/ и какво е естеството на последната
параметризация /дали настройките касаят тарифната схема или други параметри/. Зададена
е тарифна схема за работа в сезон 1 с дата на включване - 1.11. и сезон 2 с дата на включване
- 1.04. Електромерът е натрупвал потребената от абоната електроенергия през двата сезона в
регистър Т3 за дните от понеделник до събота в часовете 17.00часа до 06.00часа на
следващия ден, в неделя денонощно до 06.00часа на понеделника. Не може да се определи
каква част от измерената и натрупана в скрития тарифен регистър електроенергия следва да
се причисли към нощно или дневно потребление и от кой момент е започнало натрупването.
Натрупването на потребената електроенергия в скрития регистър е станало възможно в
резултат на външна софтуерна настройка чрез използване на външно устройство/пр.
преносим компютър/, използващо софтуер, който осъществява комуникация по протокол ЕN
62056- 21и се легитимира пред вътрешния софтуер с определена парола за достъп до
настройките на СТИ. Софтуерното въздействие е резултат от волеви човешки акт, а не
резултат от софтуерна грешка. Софтуерното въздействие е могло да бъде извършено във
всеки един момент в периода на експлоатация на електромера на обекта на ищеца, т.е. от
датата на монтажа му - 04.01.2015г., до 27.11.2018г., когато е демонтиран. При съобразяване
на техническите параметри и характеристики на СТИ и данните за отчетеното потребление
в обекта през последните 12/24/36м., вещото лице е заключило, че измереното в
невизуализирания трети регистър количество електрическа енергия от 43385 kWh , ведно с
измереното в другите два регистъра е възможно да бъде доставено за период от 1 година в
обекта на ищеца.
Безспорно е, че се касае за облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор
за продажба на електрическа енергия при публично известни Общи условия, по силата на
което електроразпределителното дружество-ответник доставя, а ищецът заплаща
доставената за собствения му недвижим имот електроенергия. Това правоотношение има
своята специална регламентация в Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003г./, и
създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от КЕВР Правила за измерване
на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/. Спорното правоотношение се е развило при
положение, в което ПИКЕЕ от 2013г./обн.ДВ, бр. 98/2013 г. / са изцяло отменени /с решение
№ 1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ, ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. изключая разпоредбите на чл.
5
48-51 от ПИКЕЕ, които са отменени с решение №2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр.97
от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г./, т.е. към датата на проверката на СТИ - 23.03.2019г.
действително е липсвала специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за
електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително
потребеното, тъй като новите ПИКЕЕ от 2019г., приети от КЕВР с решение по т. 1 от
протокол №67 от 24.04.2019 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 и чл. 83, ал. 2 във връзка с чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, са обнародвани в ДВ, бр.35/30.04.2019г. С §2 от ПЗР на ПИКЕЕ от
2019г. е регламентирано, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите,
които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на
тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема
предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за
енергийно и водно регулиране.
Специална регламентация на процесното правоотношението в Закона за енергетиката
/обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003г., последно изм. и доп. ДВ бр.57/2020 г.,в сила от 26.06.2020
г./, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД касателно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. В съответствие с общата
норма на чл. 183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради
грешка то е отчетено в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка от реално
дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална
правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване/така Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о./.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване,
той дължи да заплати реално потребената електроенергия, ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя
софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие на което част
от действително потребената електроенергия не е отчетена от електроразпределителното
дружество, влече като последица ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на
потребителя /така решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/. При
липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна за
гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители
/така решение по гр.д.№2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на
средството за техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството
6
в обекта на ищеца /с установената параметризация в две тарифи от производителя на
монтирания на 04.01.2015г. за първи път в обекта на ищеца електромер, произведен през
2014г., и факта, че електроразпределителното дружество не разполага със софтуер за
програмиране/. Изводът, че отчетената, невизуализирана на дисплея енергия е фактически
преминала, обективиран в констативните протоколи, се подкрепя от заключенията на
вещите лица по допуснатите от съда експертизи, които въззивния съд възприема изцяло, и
не се опровергава от събраните гласни доказателства чрез разпита на св.Л.Т.П. и св.Н.С.В.
за преимуществено живеене на ищеца и съпругата му през летния период на село.
Процесното СТИ е правилно свързано, съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, а тезата, че
отразеното в невизуализирания регистър количество енергия не е доставено, е мислима
единствено при неправилно функциониращ електромер. При липса на данни за отклонения
при работата на СТИ, то показанията в регистър 1.8.3 са верни и отразяват действително
доставена енергия, която не е отчетена и не е заплатена именно поради софтуерното
вмешателство, което съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената
възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на ищеца– купувач,
предвид, че електромера е монтиран в обекта на ищеца като нов и настроен за две тарифи –
1.8.1 и 1.8.2, ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с
необходимия софтуер да активира и деактивира тарифни регистри и да забранява
визуализацията им на дисплея, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от
реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача - ищеца. Ето
защо той дължи да заплати стойността на доставената му електроенергия в горепосочения
обем. Няма данни наистина в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития
регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника
по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. В
този смисъл заключението на вещото лице инж.В.Ч., че цялото количество ел.енергия,
записано в невизуализирания регистър е остойностено математически вярно по цени за
технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент. Що се касае за продължителността
на софтуерното въздействие поради невъзможността да се установи началният му момент,
следва да се посочи, че релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ,
т.е. отговорността на купувача може да се ангажира назад във времето до датата на
монтиране на СТИ, което в процесния случая е осъществено на 05.01.2015г., т.е. преди
процесния период. Аргумент в подкрепа на горния извод е и нормата на чл.55 ал.1 от сега
действащите ПИКЕЕ, издадени от КЕВР /ДВ,бр.35/2019 год./, съгласно която, в случаите, в
които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези
регистри. Така процесният период от 27.11.20117г.. до 27.11.2018г., за който се претендира
заплащане на доставената ел.енергия, е след датата на монтажа и следва да бъде зачетен
като обоснован.
7
При така установеното, процесното количество електроенергия, начислено от ответника в
размер на 8 278.70лева се дължи от ищеца по сключения между страните договор за
продажба на електроенергия. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение следва да бъде отменено и
постановено ново съобразно установеното.
С оглед крайния резултат от спора ищецът, заел позицията на въззиваем, следва да бъде
осъден да заплати на ответника, заел позицията на въззивник, разходите за водене на
първоинстанционното и въззивното производство.
В първоинстанционното производство ответникът е сторил разходи за възнаграждение за
вещо лице – 100лева, разходи за адвокатско възнаграждение - 1776лева с ДДС/1480лева
+296лева ДДС/, което ищецът счита за прекомерно. Минимално предвиденият размер на
адвокатското възнаграждение за една инстанция при цена на иска 8 278.70лева възлиза на
сумата от 743.94лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Платеното адвокатско възнаграждение от
1480лева/без ДДС/ надвишава два пъти минималното и следва да бъде намалено до
минималния размер при съобразяване не голямата правна и фактическа сложност на делото,
факта, че е част от многобройна група дела, идентични по предмет. Следователно
възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност е основателно, респ.
разходите за адвокатско възнаграждение на ответника не му се дължат в пълен размер, а в
минималния размер от 743.94лева/без ДДС/. При начисляване на ДДС 20% върху сумата от
743.94лева, равняващ се на 148.79лева, на ответника в първоинстанционното производство
се следва адвокатско възнаграждение за зашита срещу предявения иск в размер на
892.83лева с ДДС .
Във въззивното производство същият е сторил разходи за държавна такса - 165.60лева, за
възнаграждение за вещо лице - 300лева, за адвокатско възнаграждение - 1776лева с
ДДС/1480лева +296лева ДДС/, възражение за прекомерност на което не е заявено от
насрещната страна.
Следователно за първоинстанционното производство на ответника, въззивник в настоящото,
се дължат разноски от 100лева за вещо лице и 892.83лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение. За въззивното производство на същия се дължат - 165.60лева за държавна
такса, 300лева за вещо лице и 1776лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Д.кият окръжен съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №260151/22.02.2021г. по гр.д.№3964/2019г. на РС-Д., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
8
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. СТ. Г. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“***“№***, срещу
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район Владислав Варненчик, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г,
отрицателно установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване на
това, че не дължи на ответника сумата от 8 278.70лева, представляваща цена на незаплатена
потребена електрическа енергия за периода от 28.11.2017г. до 27.11.2018г., за обект в гр.Д.,
ул.“***“№***, с кл.№********** и аб.№***, за която е издадена фактура №
**********/22.10.2019г..
ОСЪЖДА Г. СТ. Г. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“***“№***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район Владислав Варненчик, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, съдебно-
деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 100лева за вещо
лице и 892.83лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, и съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 165.60лева за държавна такса, 300лева за вещо лице и
1776лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9