Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
14.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №10651/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от В.Х.М. - Ц., с която е предявен срещу „З.А.Д.ОЗК
З.” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 26000 лв., представляваща
обещетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди
от произшествие, осъществено на 19.03.2017 г. Претендира законната лихва от 03.07.2017
г. и направените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при пътнотранспортно произшествие, осъществило се на 19.03.2017
г. по вина на лице, застраховано по застраховка „Гражданската отговорност” при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл.432,
ал.1 КЗ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства (констативен протокол за ПТП и
документи, съставени в хода на административно-наказателното производство) и
авто-техническата експертиза, че на 19.03.2017 г. е настъпило пътно-транспортно
произшествие на път Е-79, км 404+ 500 в района на с. Долна Градешница по пътя
ГКПП „Кулата” – гр. София, при следния механизъм: товарен автомобил, марка
„ДАФ”, модел „ХФ95”, ДК № ******
с водач М.Д.
М. реализира удар с движещ се пред него лек автомобил марка „Пежо”, модел „207”
ДК № ******* с водач В.Х.М. -
Ц.. В нарушение на чл. 23 ал.1 от ЗДвП водачът на товарния автомобил не е
изпълнил задължението си да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него превозно средство, че да може да избегне удар с него, в случай на спиране
или намаляне на скоростта от същото.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че в следствие на процесното ПТП са настъпили следните
травматични увреждания на ищцата: контузия и навяхване на гръбначния стълб - шиен,
гръден и поясен отдел, контузия на поясната област, повърхностна травма на
задната стена на гръдния кош, увреждания на междупрешленните дискове в поясния
и другите отдели на гръбначния стълб, увреждане на шийни и поясни нервни
коренчета двустранно. Травмата на гръбначния стълб е получена на фона на вече
съществуващи дегенеративни промени в шийния и поясен отдел – шийна и поясна
спондиоза и остеохондроза-състояние, което благоприятства по-лесното настъпване
на травми и по-дълъг възстановителен процес. След ПТП ищцата е изпитвала болки,
с ограничени движения, тежък шиен и поясен вертебрален синдром и се е наложило
да спазва постелен режим за период от два месеца.
От
показанията на свидетелката М.Д.- приятелка на ищцата, се установява, че след инцидента
ищцата изпитвала болки в продължение на около два месеца, страхувала се е да
шофира, била потисната.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на Товарен
автомобил, марка „ДАФ”, модел „ХФ95”, ДК № ****** валидна към 19.03.2017 г. Поради
това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на товарния автомобил, което съдът намира
за противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.23,
ал.1 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищцата.
Причинната връзка между произшествието и уврежданията на ищцата се установява безпротиворечиво,
както от писмените доказателства, така и от медицинската експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането -
контузия и навяхване на гръбначния стълб и гръдния кош, без счупвания на кости,
проведеното лечение – в домашни условия, без болнично лечение, както и периода
на лечение – около 2 месеца. Липсват данни за настъпили усложнения за ищцата,
поради което съдът приема, че е настъпило възстановяване. Съдът съобрази още
интензивността и продължителността на болката, периода на обездвижване, както и
че за това време за ищцата е било невъзможно да работи и получава доходи, както
и съпътстващия дискомфорт при пътуване, посттравматичен стрес и емоционални страдания.
Като съобрази тези обстоятелства и вида на увреждането – временно разтройство
на здравето неопасно за живота, съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 10000 лв.
Основателно е възражението
на ответника за съпричиняване. Ищецът не оспорва, а и от разпита на вещото лице
по авто-техническата експертиза се установява, че съобразно данните по делото,
управляваният от ищцата автомобил е намалил рязко скоростта си. С това ищцата е
извършила нарушение на чл.24 ЗДвП – не е изпълнила задължението си да не
намалява скоростта рязко, като преди да намали значително скоростта, да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. С
противоправното си поведение ищцата е допринесла за настъпване на
произшествието, като съдът приема, че приносът следва да се определи в размер
на 1/5 (20%). На основание чл.51, ал.2 ЗЗД определеното обезщетение следва да
се намали с 1/5 – до сумата от 8000 лв.
По изложените съображения съдът приема, че искът е
основателен за сумата от 8000 лв. и следва да се отхвърли за разликата до
предявения размер.
Ответникът
дължи на ищцата законната лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като
началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представената с исковата молба отговори на застрахователя по повод претенцията,
същата е отправена до него на дата, предхождаща 18.04.2017 г. Съдът приема, че
това е най-ранната дата на уведомяване на ответника за настъпване на
застрахователното събитие. Ищцата претендира лихвата от по-късен момент –
03.07.2017 г. и с оглед диспозитивното начало, законната лихва следва да се
присъди от тази дата.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 403,08 лв., съобразно уважената част от иска.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в
размер на 214,62 лв., включващи разходи за удостоверение и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 320 лв. и
разноски – 450 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК********, да заплати на В.Х.М. - Ц., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата
от 8000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 19.03.2017 г., заедно със законната лихва от 03.07.2017 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.”
АД, ЕИК********,
да заплати на адв. В.Н., на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 403,08 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА В.Х.М. - Ц., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
214,62 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК********,
адрес: гр.София, ул. *************да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 320
лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 450 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: