№ 442
гр. Костинброд, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20201850100853 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс / ГПК / – делба във фаза на извършването.
Ищецът К. Д. М., ЕГН ********** от гр. К., чрез адв. З. – САК е
предявил против ответника С. П. А., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. К. иск за делба с правно основание чл. 341 ал. 1 от ГПК.
След като по делото бяха събрани доказателства, че ответникът С. П. А.,
ЕГН ********** е починал на 18.12.2021 г., Акт за смърт № 0140 / 18.12.2021
г. издаден от Община Костинброд, съдът спря делото и с разпореждане № 296 /
15.03.2022 г. / л. 135 / възобнови същото, като конституира като ответници н –
ците на С. П. А., а именно : С. С. А., ЕГН ********** и И. С. А., ЕГН
********** и двете с адрес : гр. С.
В исковата молба ищецът сочи, че съгласно нотариален акт № 120, том I,
дело № 121 / 1992 г. на съдия при КРС ищецът е признат за собственик, по
давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в землището
на с. Д., а именно : ДВОРНО МЯСТО, с площ 1 500 кв. м., в махала „П.“, при
граници : А. Ф. Ц, С. П. А. и от две страни път.
В исковата молба се сочи още, че съгласно нотариален акт № 121, том I,
дело № 122 / 1992 г. на съдия при КРС ищецът е признат за собственик по
1
давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в землището
на с. Д., а именно : ДВОРНО МЯСТО, с площ 1 500 кв. м., в махала „П.“, при
граници : А. Ф. Ц, К. Д. М. и от две страни път.
Твърди се още, че двата имота попадат в имот № 106.682 и в него имало
изградени 4 / четири / броя сгради, с номера, както следва, а именно : №
106.682.1 – едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 214 кв. м., №
106.682.2 – едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 59 кв. м., №
106.682.3 – едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 46 кв. м. и №
106.682.4 – едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 33 кв. м.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да извърши делба на подробно описания недвижим имот, находящ се в
землището на с. Д., заедно с построените в имота 4 / четири / броя сгради, при
следните квоти : : 1 / 2 ид. ч. за ищеца - К. Д. М. и 1 / 2 ид. ч. за ответника -
С. П. А..
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, вместо него
се явяват упълномощените му защитници – адв. Цв. З. – САК и адв. Т. З. -
БлАК, които поддържат така предявения иск. Същите молят съдът да
постанови решение, с което да допусне до делба процесния недвижим имот и
да остави без уважение възражението на ответника / следователно неговите н
– ци /, че същият е придобил имота по давност.
Ответниците редовно призовани пред настоящата инстанция не се
явяват, вместо тях се явява упълномощеният им защитник адв. Ц. – САК,
който моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли така предявения
иск за делба на процесния имот, като излага подробно доводите си в
представените писмени бележки.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна :
От приложения по делото препис от нотариален акт № 120, том I, дело
№ 121 / 1992 г. е видно, че К. Д. М. е бил признат за собственик на следния
недвижим имот, находящ се в землището на с. Д., а именно : ДВОРНО
МЯСТО, с площ 1 500 кв. м., в махала „П.“, при граници : А. Ф. Ц, С. П. А. и
от две страни път.
От приложения по делото препис от нотариален акт № 121, том I, дело
2
№ 122 / 1992 г. е видно, че С. П. А. е бил признат за собственик на следния
недвижим имот, находящ се в землището на с. Д., а именно : ДВОРНО
МЯСТО, с площ 1 500 кв. м., в махала „П.“, при граници : А. Ф. Ц, К. Д.
Манлов и от две страни път.
От представения по делото препис от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 101, том I, рег. № 1187, дело № 92 / 2019 г. е видно, че съсед
на продавания имот е имот № 106.682 – собственост на К. Д. М..
От приложената справка вх. № 5872 / 17.10.2024 г. издадена от
архитекта на Община Костинброд се установява, че ПИ 106.682, находящ се в
местността „П.“, строителен полигон на с. Д. е делим, съгласно ЗУТ. В
момента имотът е с площ 3 018 кв. м. и лице около 42.70 м.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно - техническа
експертиза / л. 224 – 234 / се установи, че имотите подробно описани в
посочените по – горе нотариални актове / нотариален акт № 120, том I, дело
№ 121 / 1992 г., нотариален акт № 121, том I, дело № 122 / 1992 г. и
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 101, том I, рег. № 1187, дело
№ 92 / 2019 г. / попадат в един имот с Планоснимачен № 106.682 с площ 3 018
кв. м., при съседи : имот № 106.680 – ПИ на Н. Я., имот № 106.631 – ПИ на Д.
Й. Г., имот № 106.875 – улица, имот № 106.683 – ПИ на А. Р. В., имот №
106.684 – ПИ на М. Ф.а В., имот № 106.685 – ПИ на Виолета Ф.а Иванова,
имот № 106.686 – ПИ на А. Ф. Ц. и имот № 106.681 – ПИ на П. К. Т..
Също така се сочи, че имотите описани в нотариалните актове на ищеца
и ответника са идентични с ПИ № 106.682 по кадастралния план на
строителния полигон на с. Д., м. „П.“. Имот № 106.681 е ограден, но откъм
имот № 106.682 няма ограда, също така в северозападната част на имота има
изградена бетонна площадка. Няма видима ограда, която да разделя имот №
106.682, към деня на огледа имотът не е застроен, след справка се вижда, че за
периода 02.2008 г. – 03.2014 г. се вижда застрояване в източната част на имота.
Собственик на имот № 106.681 е П. К. Т..
Съдът не кредитира показанията на свид. С. К.ова П. и Д. А. В., тъй като
същите са противоречиви. Свидетелите твърдят, че ответникът е владял и
ползвал имот, находящ се в с. Д., м. „П.“ с площ около 3 – 4 дка, както и че в
имота има изградени кошари, а съгласно нотариален акт № 121, том I, дело №
122 / 1992 г. ответникът е признат за собственик на дворно място с площ
3
1 500.00 кв. м. Според заключението на вещото лице в момента имотът не е
застроен, бил е застроен 2008 – 2014 г.
По отношение на възраженията за придобиване на имота по давност :
Спорът по възражението за придобивна давност е преюдициален по
отношение на спора по чл. 76 ЗН, а изходът от него ще определи дали
защитната функция на чл. 76 ЗН ще бъде изключена, поради това, че трето
лице е придобило наследствения имот на оригинерно придобивно основание,
респективно ще изключи и прехвърлителното действие (така Решение № 27 от
7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4324/ 2017 г., I г. о., ГК).
Разпоредбата на чл. 342 ГПК е специална процесуална норма, която
определя в делбеното производство по - късен преклузивен срок за
предявяване на възраженията на ответника против правото на някой
съделител да участва в делбата, размера на неговия дял, включване в
наследствената маса на някои имоти. Общата разпоредба на чл. 131, ал. 2, т. 6,
във връзка с чл. 133 ГПК относно преклудирането в срока за отговор на
исковата молба на възраженията, посочени в чл. 342 ГПК, които имат
обуславящо значение за обекта и участниците в имуществената общност и
дяловете на последните. Възражението на ответник – съделител за
придобиване на делбения имот по давност, по същество е възражение против
включването му в делбата по смисъла на чл. 342 ГПК, което по силата на
закона се преклудира след първото по делото заседание във фазата на
допускане на делбата, и същото не е обхванато от приложното поле на
задължителните указания на т. 4 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т. д. № 1/ 2013 г.
на ОСГТК относно преклудиране на възраженията за придобивна и
погасителна давност след изтичане на срока за отговор на исковата молба в
общия исков процес (така Решение № 51/ 02.06.2016 г. по гр. д. №68/ 2016 г.
на ВКС, ІІ г. о.). С оглед гореизложеното, релевираните в отговора и в първото
по делото заседание от съделителят С. П. А. / по време на процеса същият е
починал, впоследствие възражението се поддържа от неговите наследници /
възражения за придобиване на имота по давност, следва да бъдат разгледани
по същество. Фактическият състав на придобивната давност изисква, при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищците, установяване на
владение отговорящо на признаците установени в чл. 68 ЗС и изтичане на
определен период от време, в случая – десет години. Разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим
4
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната
давност трябва да е непрекъснато, спокойно (да не е установено и поддържано
с насилие), явно (да не е установено и поддържано по скрит начин) и
несъмнено (да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с
намерение за своене) - така Решение № 262/ 1.11.2012 г. по гр.д. № 439/ 2012,
ВКС, ІІ г.о. В случая, юридическият факт от който произтича
съсобствеността е наследяване, поради което и презумпцията на чл. 69 ЗС, е
неприложима. (в този смисъл и ТР № 1/ 2012 год., постановено по т. д. № 1/
2012 год. ОСГК). Ето защо, в тежест на съделителите – н – ците на С. П. А. е
да установят извършване на действия, с които обективират спрямо
останалите съсобственици намерението да владеят техните идеални части за
себе си. Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че
сънаследникът владее наследствения имот за сметка на всички
сънаследници. За да превърне владението в самостоятелно, т.е. само за себе
си е необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другите, а не е
достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на
владението. В случай, че причината поради която е било отстъпено държането
на вещта е престанала да съществува, това не превръща държането във
владение, защото субекта няма воля, намерение да владее като собственик
вещта, държана напр. под наем, тъй като никаква нова причина не е
настъпила, за да даде друго основание на упражняването на фактическа власт,
което установено като държане продължава като такова до тогава, до когато
основанието на владението не бъде изменено. За да се приеме, че държането е
превърнато във владение, следва да се осъществи един нов факт, действия,
чрез които се отричат и/ или отблъскват правата на досегашния владелец и
същевременно се демонстрира претендирането за себе си на тези
права. Действията, с които се демонстрира промяната на държането във
владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или
сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане
правата на останалите съсобственици или сънаследници. В този смисъл са
Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, І г.о.,
Решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр. д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, ІІ г.о. и
др. Тези действия предполагат предприемане на постъпки от
съсобственика, чрез които по явен и недвусмислен начин да демонстрира
5
отричане владението на останалите съсобственици, като при спор той носи
доказателствената тежест да установи т. нар. „преобръщане на
владението“ (така Решение № 45 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 6619/ 2013 г. на
ВКС, II г. о.. Решение № 99 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6817/ 2014 г., I
г. о., ГК). Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се сведе до знанието на останалите съсобственици, освен ако това е
обективно невъзможно. Изискването за манифестиране на промененото
намерение, с което наследниците на ответника са започнали да владеят
частите на другия сънаследник, и то да достигне до него, е приложимо в
настоящата хипотеза, до колкото останалият сънаследник е известен. В
настоящия случай такива действия не са установени по безспорен и
категоричен начин. За установяване на твърдяното придобивно основание, по
делото са събрани гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите С. П. и Д. В., които съдът не кредитира. С оглед на
гореизложеното, неоснователно е възражението на съделителите - н – ците на
ответника С. П. А. за придобиване на имота по силата на давностно владение,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
Съдът намира, че предявеният иск за делба е допустим и разгледан по
същество е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик, въпреки
противната уговорка, може да иска делба на общата вещ, като разпоредбите за
делба на наследство, важат съответно и за делба на съсобствен имот.
От събраните по делото писмени доказателства е установено по безспорен
начин, че страните в настоящото производство са съсобственици на процесния
имот. Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени от закона. В конкретния
случай правото на собственост върху подробно описания недвижим имот в
исковата молба, е придобито по давност от ищеца и н – ците на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 2 от ЗС частите на съсобствениците
са равни до доказване на противното. От събраните по делото доказателства
съдът намира, че делбата следва да бъде допусната за описания по – горе
недвижим имот, находящ се в землището на местността „П.“, строителен
полигон на с. Д., а именно : имот с Планоснимачен № 106.682 с площ 3 018
6
кв. м., при съседи : имот № 106.680 – ПИ на Н. Я., имот № 106.631 – ПИ на Д.
Й. Г., имот № 106.875 – улица, имот № 106.683 – ПИ на А. Р. В., имот №
106.684 – ПИ на М. Ф.а В., имот № 106.685 – ПИ на Виолета Ф.а Иванова,
имот № 106.686 – ПИ на А. Ф. Ц. и имот № 106.681 – ПИ на П. К. Т. / според
заключението на вещото лице имотът не е застроен / при следните квоти : 1 /
2 ид. ч. – за К. Д. М. и 1 / 2 ид. ч. – за С. С. А. и И. С. А..
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е за делба на
недвижим имот във фазата на допускането, с правно основание чл. 34 от ЗС и
чл. 341 ал. 1 и следващите от ГПК. Безспорно установено по делото е, че
страните са съсобственици на процесния имот. Налице са предпоставките
визирани в разпоредбите на ГПК в тази насока, поради което съдът намира и
предявеният иск за основателен и доказан, като същият следва да бъде уважен
и се допусне делба на процесния имот.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДЕЛБА между ищеца К. Д. М., ЕГН ********** от гр. К. и
ответниците С. С. А., ЕГН ********** и И. С. А., ЕГН ********** и двете с
адрес : гр. С.на следния недвижим имот, находящ се в землището на
местността „П.“, строителен полигон на с. Д., а именно : имот с
Планоснимачен № 106.682 с площ 3 018 кв. м., при съседи : имот № 106.680 –
ПИ на Н. Я., имот № 106.631 – ПИ на Д. Й. Г., имот № 106.875 – улица, имот
№ 106.683 – ПИ на А. Р. В., имот № 106.684 – ПИ на М. Ф.а В., имот №
106.685 – ПИ на Виолета Ф.а Иванова, имот № 106.686 – ПИ на А. Ф. Ц. и
имот № 106.681 – ПИ на П. К. Т. / според заключението на вещото лице
имотът не е застроен / при следните квоти : 1 / 2 ид. ч. – за К. Д. М. и 1 / 2 ид.
ч. – за С. С. А. и И. С. А..
ОТХВЪРЛЯ искането направено от съделителят С. П. А. и поддържано от
неговите наследници – ответниците С. С. А. и И. С. А. възражение за
придобиване на процесния имот по давност, като неоснователно и недоказано.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. София
в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7