РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Девня, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20243120100349 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от
ГПК, подадена от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, срещу А. П. Г., ЕГН **********,
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1258,06 лева главница по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ
№**************, сключен между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и А. П. Г., на 26.01.2022г., сумата
от 131,54 лева договорна лихва от 15.10.2022г. до 15.02.2023г., сумата от 304,37 лева
обещетение за забава от 15.10.2022г. до 06.07.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда - 19.07.2023г, до
окончателното изплащане на задължението.
Настоява се с исковата молба и присъждане на направените по делото
разноски
Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ищеца, са:
ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е образувало ч.гр.д. № 740/2023 г., по описа на Районен
съд - Девня, по реда на чл. 417 от ГПК срещу А. П. Г. ЕГН **********. С издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 84/2022 г, по
описа на ЧСИ Ивета - Луис Ернандес. С разпореждане, получено от ищеца на 20.03.2024 г.,
съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за
установяване вземането си.
На 26.01.2022 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключва Договор за потребителски
кредит № ********************с ответника А. П. Г. ЕГН **********. Кредитодателят,
съгласно сключеният Договор, е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за
1
потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му.
Видно от чл. 7 от Договора (общ размер на кредита и условията за усвояването му), във
връзка с т. 1 от същата разпоредба, е определен общ размер на потребителския кредит от
2700.00 лв. Съгласно чл. 7, т. 2.1 от процесния договор Кредиторът превежда средствата по
кредита по сметка на Кредитополучателя. Общото крайно задължение на ответника,
съгласно чл.10 от Договора възлиза на 3335.04 лв., която сума е разсрочена на 12
погасителни месечни вноски, всяка от които по 277.92 лв. Уговореното между страните
възнаграждение се състои от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на
40.91 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума с
уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Към дата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
(19.07.2023 г.), задължението на А. П. Г. ЕГН ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по
Договора, е било в размер на 1905.85 лв. (1258.06 лв. главница и 131.54 договорна лихва).
Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът
дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 06.07.2023 г. е било в размер
на 516.25 лв,. В периода от датата на входиране на заявлението по чл.417 от ГПК -
19.07.2023 г. до датата на образуване на изпълнително дело № 84/2024 по описа на ЧСИ
Ивета-Луис Ернандес ответникът е правил плащания, като с така направените плащания
ответникът прави частично признание на дълга до размера на платеното
Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :
Оспорва се иска по основания и размер, като се счита същия за допустим, но
неоснователен. Исковата молба е изцяло бланкетна и лишена от посочена детайлна
информация и аргументация за конкретния случай. Не става ясно по какъв начин е
твърдения за сключен Договор за потребителски кредит. Ищецът твърди, че има валидно
сключен Договор за потребителски кредит с ответника, като изцяло е пропуснат факта, че в
соченият договор липсва подпис на ответника. Оспорва се валидното възникване на
облигационно отношение между страните. Представеният договор е нищожен, поради липса
на подпис, поставен от ответника, поради липса на представена преддоговорна информация
на потребителя, липса на съгласие от страна на ответника за сключването на договора и
поради липса на форма. Няма представени доказателства за платена сума в изпълнение на
задължението на кредитора за предоставяне на заемната сума по представения договорна
отетника. Няма приложени Общи условия към представения Договор за потребителски
кредит. Кредитополучателят по процесното правоотношение е физическо лице, на което се
твърди, че е предоставен потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Следователно ответникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена
в ЗПК. Съгласно чл. 22 от закона, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В чл. 10, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
2
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Ответникът
не е получил екземпляр на договора за потребителски кредит, нито общите условия.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за заем следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към
закона) начин. В процесния договор действително е посочен годишен процент на разходите
като 44,17%, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Наред с горното следва
да се има предвид че частта от съдържанието на договора за кредит, касаеща ГПР, е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като въз основа на предварителната
стандартизирана информация за този реквизит, кредитополучателите следва да може да
съпостави наличните пазарни предложения и да упражнят избора си съответно на
индивидуалния си интерес. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание,
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето. Изрично е посочен лихвен процент 40,19%, който може да се приеме за ГЛП.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК също представлява
самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е
40,19%, но липсва каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в този
процент. Посочената фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР. По този начин потребителят - кредитополучател, е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. От тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва, че
простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния
размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В процесния
3
договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва
разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от
дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. При това
положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени
направените от ответника плащания. Само посочването на оставащата главница не е
достатъчно, следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК,
според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за
недействителност. Нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в
погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания
от кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е
основание за недействителност на договора за кредит. За да се обезпечат правата на
потребителя по сключения договор за потребителски кредит, в последния следва на ясен и
достъпен език да е описаното визираното в законовата норма на чл.11 ЗПК съдържание.
Липсата на някои от съществените реквизити води до недействителност на договора на
специалните основания по чл.22 ЗПК. В конкретния казус следва да бъде взета предвид
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.
Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби
от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на
възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като клаузите в процесния договор,
като нищожни не пораждат правно действие, то договорът на основание чл,22 ЗПК във вр. с
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9а, т.Ю и т.11 ЗПК се явява недействителен. Следва да се отбележи
и нарушението на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, тъй като въобще не са представени общи условия към
договора, които следва да са неразделна част от него и да бъдат подписани. От това следва,
че неизпълнението на задължението на кредитодателя (банка или пък небанкова финансова
институция), който по занятие осъществява сделки по предоставяне на потребителски
кредити и като такъв е и по-силната страна в правоотношението, да предостави на
потребителя изискуемата информация, води до лишаване от правото му да получи
възнаграждението по договора. С оглед приетите по-горе принципни постановки, то следва
да се приеме, че договорът е недействителен и на всяко едно самостоятелно основание.
Клаузата относно договорената между страните лихва за просрочие е нищожна.
Представеният Договор за потребителски кредит е бланкетен, като клаузата за допълнителни
лихви от последния са очевидно нищожни. Съгласно чл. 33 ЗПК ще се дължат лихви върху
неплатените падежирали вноски за главница. Същата клауза е неравноправна, като е била
наложена чрез типов договор, на който ответникът не е имал възможност да влияе. Следва
да се посочи още, че договорните клаузи не се установява да са индивидуално договорени.
Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП в тежест на дружеството е да установи, че процесните
4
договорни клаузи, които я ползват, са индивидуално уговорени с ответника. Такива
твърдения по делото не са наведени и не се подкрепят от нито едно доказателство до
момента. Липсват по делото доказателства и за това ответникът да е имал възможност да
влияе върху договорното съдържанието. Договорната клауза не е индивидуално договорена.
Установяването в процеса на обстоятелството, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено е поставено в тежест на ищеца, който следва главно и пълно, по
един категоричен начин да установи, че оспорената договорна клауза е част от договорното
съдържение в резултат на обсъждане между страните и постигане на съгласие на
потребителя по отношение на нейното съдържание. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че потребителят е икономически по - слабата страна и не е задължително
да е правно грамотен. Именно затова дружеството, като търговец, действащ професионално,
дължи на своя съконтрахент добросъвестност, проявна форма на която е индивидуалното
обсъждане на такива клаузи, даващи едностранни права на дружеството посредник като
съконтрахент по договор. По делото не се установява индивидуална договореност на
оспорената договорна клауза, не се установява ответникът да е имал възможност да влияе
върху съдържанието й, поради което и процесната клауза е нищожна на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, като неравноправна. Договорът е в разрез с добрите нрави, респ. същият е
нищожен и на основание противоречие с добрите нрави /чл. 26 ал. 1 от ЗЗД/, доколкото с
него неравноправно се третира икономически слаб участник в оборота, какъвто е
потребителя. Следва да се има предвид също, че Договорът е недействителен и на основание
чл. 143 ал. 1 и ал. 2 т. 19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на
страните, като по този начин е в ущърб на ответника като потребител /чл. 143, ал. 1 от ЗЗП/.
Същият е и неразбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването му /чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗЗП/. Документите представени като
копия - Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителски
кредити от "ТИ БИ АИ БАНК", Заявление - декларация за установяване на договорни
отношения, Договор за потребителски кредит № 720031210565, не съществуват във вид на
оригинал, Оспорват се изцяло документите, представени като Стандартен европейски
формуляр за представяне на информация за потребителски кредити от "ТИ БИ АЙ БАНК",
Заявление - декларация за установяване надоговорни отношения, Договор за потребителски
кредит № 720031210565, на които се гради тезата на ищеца, като неистински, тъй като
ответникът не е подписвал такива документи. Счита се, че посочените като доказателства
към настоящото дело документи, представляват кореспонденция водена от разстояние и като
такава следва да се подчинява на нормите и на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние. За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че между ищцовото дружество и ответника е
възникнало облигационно отношение по процесния договор за кредит от разстояние, по
силата на което за заемателя да е възникнало задължението за връщане на заетата сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
5
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. В настоящия случай за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени неподписани документи - Договор за потребителски кредит
от 26.01.2022 г., Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити от "ТИ БИ АЙ БАНК", Заявление - декларация за установяване на
договорни отношения. Счита се, че не са спазени изискванията на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги за подписване на договора. От
представените документи не може да се направи положителен извод за получено съгласие от
потребителя за сключване на договор за заем. Съгласно чл. 18, ал.1, т.З, ал.2 и ал.З ЗПФУР
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За да е налице
такова, то ищецът трябва да установи получено от ответника електронно изявление
съдържащо съгласие за получаване на исковата сума в заем за срок от 30 дни. Посоченото
електронно изявление при това следва да е подписано с електронен подпис, а при липса на
такъв да бъде доказано авторството му. Аргумент в подкрепа на този извод се извлича от
разпоредбата на чл. 13, ал.1 ЗЕДЕП( в редакцията към датата на сключване на договора).
Според същата авторството на електронна изявление се установява с електронен подпис,
като се придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), в който случай се
изключва възможността за изменения и поправки в изявлението. Следователно, при липсата
на предпоставките на чл. 13 ЗЕДЕП следва да се приеме, че дори действително да е
попълнена електронна заявка за кредит, въз основа на която е съставен процесният договор
за кредит, не представляват саморъчно подписани документи и не се ползват с формална
доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. В настоящия случай ответникът изрично
оспорва сключването на договор за заем с кредитодателя - неговото авторство и съгласие.
Приложените в исковата молба доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за
постигнато между страните съгласие за сключване на договора за кредит. Алтернативно,
прави се и възражение за недействителност на сключения договор. Ако съдът приеме, че
исканите суми са дължими, то в евентуалност се твърди, че същите не се дължат от
ответника, поради заплащане на ищеца сума в общ размер от 3820 лв., още преди да бъде
образувано заповедно производство, за което представя доказателства. Тази сума се явява и
надхвърляща претенцията на ищеца. При изложеното се настоява за отхвърляне на иска.
Доказателствата по делото са писмени. Приети и приложени към материлите
по делото са две експертни заключения по назначени от съда съдебно – счетоводни
експертизи и експертно заключение по назначената от съда съдебно – техническа
експертиза.
Съдът намира исковете по чл.422 ГПК за допустими като предявени от
6
заявителя в заповедното производство против длъжника в заповедното производство в
определения от съда срок.
Съдът намира, че за процесния договор за кредит са спазени изискванията на
ЗПК . В чл. 9 от договора за кредит е посочен фиксиран годишен лихвен процент - 40,91 %
и как се изчислява същият. Доколкото същият е фиксиран, е неприложимо изискването
относно методика за изчисляване на референтен лихвен процент и условия за неговата
промяна. Ако законодателят е целял, като изискване в дотовора за кредит при фиксиран
лихвен процент да бъде посочена методиката за изчисляване на ГПР и неговите компоненти,
той щеше да посочи това изрично. В чл.10 от договора е посочен общият размер на всички
плащания по договора в размер на 3335,04 лева, както и годишния процент на разходите на
заема 44.17 %. В чл.11 от договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени
броя на вноските по кредита, падежа на всяка една от вноските и размерът на всяка една от
вноските. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК информацията относно
посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми за главница и за лихви следва да се съдържа в погасителния план единствено при
наличието на различни лихвени проценти, докато за казуса договорът е сключен при
фиксиран лихвен годишен процент. Видно от заключението на вещото лице К. К. по
назначената от съда съдебно – техническа експертиза договора за кредит и приложенията
към него са сключени по реда на ЗПФУР чрез мобилното приложение на банката като канала
за комуникация от разстояние между кредитора и кредитополучателя. Договорът и
придружаващите го документи са съставени като електронен документ по смисъла на
ЗЕДДЕУ и са подписани с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДДЕУ и по
смисъла на чл.3 от Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на съвета от 23.07.2024г.
относно електронната идентификация и електронните услуги. Също в чл. 25.13 от договора
се декларира, че преди сключването на договора, кредиторът е предоставил своевременно,
безвъзмездно и на български език необходимата информация във формата на "Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация" за сравняване на различни
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договора, съобразно
изразените от потребителя предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора. С отлед така декларираното ответникът е имал възможност да се
запознае със съдържанието на договора, преди да под подпише същия чрез електронен
подпис. От изслушаните по делото съдебно – счетоводни експертизи се установява, че
ищецът е изпълни задължението си по договора, като е предоставил на ответника заемната
сума по договора. Приемайки плащането на кредитора, ответникът е потвърдил съгласието
си за сключване на договора при определените в него условия. Съгласно разпоредбата на
чл.24 от договора при плащане длъжникът има право да посочи при наличие на няколко
активни кредита, кое задължине погасява с плащането. Съгласно допълнителната съдебно -
счетоводна експертиза съобразявайки се с посоченото от длъжника основание за плащане в
платежниге нареждания – номера на договора за кредит, вещото лице сочи, че ответникът е
заплатил по процесния кредит общо сума от 3710,69 лева и към датата на депозиране на
заявлението за издаване за запоред за изпълнение общото задължение по договора за кредит
7
е в размер от 389,12 лв., от които 268,76 лв главница, 9,16 лв. договорна лихва от
15.01.2023г. до 14.02.2023г. и 111, 20 лв обещетение за забава от 15.01.2023г. до 18.07.2023г.,
а към датата на подаване на исковата молба ответникът няма задължения по процесния
договор за кредит. Устно в о.с.з. на 12.03.2025г. вещото лице излага, че с плащането в размер
на 500 лв. на 04.08.2023г. са покрити и сумата от 389,12 лв. по процесния договор за кредит,
като плащането на сумата не е чрез ЧСИ., с плащанията от ответника са били погасявани
едновременно суми по два договора за кредит на ответника. Съдът съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на
иска относно спорното право и с оглед така извършените плащания към момента на
приключване на съдебното дирене са изплатени изцяло претендираните с исковете суми за
главница за договорна лихва и за обещетение за забава, като плащанията не са постъпили
чрез ЧСИ и исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като погасени поради
плащания, направени преди депозиране в съда на исковата молба с основание чл.422 ГПК
Съдът намира, че съобразно фактическата и правна сложност на делото
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100
лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. И двете страни претендират
разноски по делото. Доколкото ответникът е дал повод за образуване на производство – по
делото се установи, че в негова тежест са възникнали парични задължения, като
погасяването им е извършено в хода на процеса след подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 417 ГПК, който момент съвпада и с предявяването на иска по чл.422 ГПК
съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 ГПК , следва да понесе отговорността за направените
от заявителя в заповедното производство в размер на 20,24 лв и исковото производство
разноски в размер на 186,57 лв., а ищецът следва да заплати на ответника сумата от 770,29
лева разноски за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с основание чл.422 от ГПК, предявени от ТИ
БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, гр. София ул. „ Димитър Хаджикоцев „ 52-54, срещу А.
П. Г., ЕГН **********, гр. С., ул. „Л. К. „ №*, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1258,06 лева главница по
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №**********************, сключен между ТИ
БИ АЙ БАНК ЕАД и А. П. Г., на 26.01.2022г., сумата от 131,54 лв договорна лихва от
15.10.2022г. до 15.02.2023г., сумата от 304,37 лв обещетение за забава от 15.10.2022г. до
06.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
заявлението в съда - 19.07.2023г, до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължние по
реда на чл.417 ГПК по ч. гр. д. №740/2023г. на РС Девня, поради плащания , направени
преди датата на депозиране на исковата молба в съда на 22.04.2024г.
8
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН **********, гр. С., ул. „Л. К. „ №*, да заплати на ТИ
БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, гр. София ул. „ Димитър Хаджикоцев „ 52-54, сумата от
206,81 лева за разноски в заповедното и в исковото производство
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, гр. София ул. „ Димитър
Хаджикоцев „ 52-54, да заплати на А. П. Г., ЕГН **********, гр. С., ул. „Л. К. „ №* сумата
от 770,29 лева разноски за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение в
производството по иска с основание чл.422 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9