Решение по дело №33/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20227210700033
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    №29

гр.Силистра, 30.06.2022 година

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

           Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:                

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова

                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

                                                                                                                                          Елена Чернева

при секретаря Виолина Рамова и с участието на Окръжния прокурор при ОП-Силистра Т.Ж., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №33 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           С Решение №17/30.03.2022г.,постановено по АНД №240/2021г., Дуловският районен съд е потвърдил Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение,установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС),серия Г №0033984, издаден от ОД МВР гр.Силистра, с който на М.Р.Д. ***,на основание чл.638 ал.4,във връзка с чл.638 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), е наложено административно наказание, по вид “глоба” в размер на 250.00 лева, за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1,във връзка с чл.638 ал.4 и ал.1 т.1 КЗ.

         Производството е образувано по касационна жалба на М.Р.Д. ***, с искане да бъде отменено обжалваното решение на ДРС, като от оплакванията по отношение на електронния фиш се извежда довод, че се моли за отмяна и на същия. Твърди се факт, който е твърдян и пред въззивната инстанция, че процесната застраховка е била платена, какъвто обаче, няма обсъден в оспореното решение и за удостоверяването на който, касаторът представя оригинален сертификат „Зелена карта“. Не се релевират други оплаквания.

         Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР гр.Силистра, в писмено становище на изпълняващия длъжността директор на ОД МВР, подадено чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт В.А.,поддържа неоснователност на касационната жалба.Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на ДРС и настоява оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.Претендира присъждане на разноски.

         Окръжният прокурор при ОП гр.Силистра счита,че решението на ДРС е законосъобразно, а касационната жалба -  неоснователна.При направените многобройни проверки в Информационния център (ИЦ) на Гаранционния фонд,където автоматично се генерират всички данни за сключените застраховки „ГО“ за МПС, вкл. служебно от съда на датите 21.02.22г. и на 25.03.22г. за относимия момент - към 10.06.21г. за МПС с рег.№СС5366MС, съставомерният факт по чл.483 ал.1 т.1,вр. с чл.638 ал.1 т.1 КЗ, е бил установен несъмнено.Ето защо, съответно на закона е била ангажирана и отговорност-та на касатора,поради което дава заключение за оставяне в сила на обжалвания съд.акт.

          Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,врчл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата,доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция е за неправилно приложение на закона, вследствие на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила с необсъждане на доказателство, удостоверяващо според касатора факт с правно значение, а именно- намиращото се на л.20 от АНД/ДРС копие на „Зелена карта“, от което е видно,че застраховател по същата е ЗД„БУЛ ИНС“АД, член на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (чл.348 ал.1 т.1 НПК,врчл.63в ЗАНН).За съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно по арг. от чл.218 ал.2 АПК.

          Административно-наказателният спор пред въззивната инстанция е бил съсредоточен върху спорния фактически въпрос - имал ли е жалбоподателят сключена застраховка „Граждански отговорност“ на автомобилистите за заснетото с АТСС моторно превозно средство на 10.06.2021г., чиито собственик е и съгласно чл.483 ал.1 т.1 КЗ е носител на абсолютното задължение за сключване на такава застраховка, или не.                                                                                                                                                                                            

                    Съдът е приел за безспорна следната фактическа обстановка: На 10.06.2021г. в 12:35 часа, в област Силистра, на път II-23 км. 106+416, отклонение за с.Руйно, посока с.Вокил, с АТСС е установено и заснето управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№….,за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителната застраховка „ГО“.Приел е за установено,че собственик на автомобила е оспорващият,по който факт не се и спори,вкл. е удостоверен с документа намиращ се на л.18 от делото на ДРС. Процесният автомобил е регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение,което активира нормативното задължение за неговия собственик да сключи задължителната застраховка „ГО“.Като не го е направил,същият е нарушил чл.483 ал.1 т.1 КЗ и затова е ангажирана административно наказателната му отговорност, съгласно чл.638 ал.4 във връзка с ал.1 т.1 КЗ. Освен удостоверената чрез справка в ИЦ на ГФ, съгласно чл.571 ал.1 т.1 КЗ (л.21 АНД/ДРС), липса на активна застраховка „ГО“ към релевантната дата, съдът допълнително (служебно) е направил такава на 21.02.2022г. и на 25.03.2022г., със същия резултат - към 10.06.2021г., за МПС с ДКН:…. няма активна застраховка „Гражданска отговорност“, което го е мотивирало да потвърди процесният пред него ЕФ.

         Независимо от горните фактически установявания,в депозираната от РУ МВР Дулово преписка, получена от РП-Силистра, с отказ за образуване на досъдебно наказателно производство,съдържаща указания за изпращането ѝ на Дуловския районен съд (л.6-л.7) за произнасяне по жалбата на М.Р.Д., се намира заверено копие (с касационната жалба е представен оригиналът) на сертификат „Зелена карта“, издаден от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, с посочена валидност: от 05.06.2021г. до 14.09.2021г. (т.е. включително релевантния момент 10.06. 2021г.), което доказателство не е обсъдено от въззивния съд, както основателно се оплаква касаторът. Доколкото същото е относимо към централния факт на доказване в производството, с неглижирането му, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС за обсъждане на нарочно релевираното пред касационния състав писмено доказателство.Според чл.40 ал.3 от Наредба №49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Граждански отговорност“ на овтомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз (Загл.изм.ДВ,бр.33/ 2017г.) номерът на сертификата „Зелена карта“, който се записва в предвиденото поле, се формира от номера на полицата по задължителната застраховка „ГО“ и от допълнителен индекс от две позиции, указващи поредния номер на всеки издаден сертификат „Зелена карта“ към съответната полица. Ето защо следва да бъде проверено от съда твърдението на касатора, че е заплатил задължителната застраховка „ГО“, макар и по косвения път посредством записванията в представения оригинал на „Зелена карта“. Освен това, според правилото от чл.487 ал.1 и ал.2 КЗ, наличието на застрахователен договор за „ГО“ на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица,издадена по реда на чл.575 ал.1 КЗ и знак, който се издава от Гаранционния фонд, за наличието на какъвто по делото липсват каквито и да е установявания.При договорено разсрочено плащане на застрахователната премия в един застрахователен период (каквото е твърдението на оспорващия), знакът удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия, а сертификатът „Зелена карта“ се издава заедно с полицата по застраховката „ГО“ на автомобилистите, без допълнителна такса или друго плащане на застрахователни услуги, съгласно предписанието от чл.488 ал.1 КЗ.

                          Отделно от това, според чл.571 ал.1 т.1 КЗ, Гаранционният фонд изгражда и поддържа Информационен център, в който води електронни регистри за застрахователните полици, но и за сертификатите „Зелена карта“,което е предпоставка да бъдат проверени, при условията на чл.107 ал.2 и ал.3 НПК, твърденията на жалбоподателя. При наличието на необсъден писмен документ по делото,който е изрично нормативно регламентиран като съществена (иманентно присъща) част от застрахователното правоотношение, регулирано с чл.483  и следващите от КЗ, не може да се приеме за безспорен фактическият извод на ДРС за недоказаност на наличието на активна застраховка „ГО“ сключена от касатора за процесното МПС. Ако съдът беше обсъдил това доказателство и съпоставил съдържащата се в него информация с посочените по-горе нормативни разпоредби, би могъл да изведе друг решаващ извод по административно-наказателния спор, което е достатъчно да се приеме, че допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила, е съществено.

         Главният факт, който е подлежал на несъмнено установяване по делото е останал неизяснен.Отговор на фактическия въпрос - имало ли е сключена валидна застраховка „ГО“ санкционираното лице, обаче, без събирането на допълнителни доказателства (от посочения по-горе порядък), не би могъл да бъде даден от съда, предвид и на засилените изисквания на чл.13;чл.14;чл.107;чл.303 ал.2 и др. НПК,приложими от препращането на чл.84 ЗАНН.Поради всичко това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Дуловския районен съд, при което да бъде всестранно изследван правнозначимия въпрос за наличието или не, респ. за доказаност или не, на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от касатора за собствения му автомобил, както и да бъдат изследвани всички относими към предмета на спора доказателства, в тяхната пълнота и единство. 

 Упражнявайки потестативното си право на жалба според чл.63в ЗАНН, касационният жалбоподател, е предявил обосновано искане за отмяна на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК, поради което и съгласно чл.222 ал.2 т.1 АПК,във врчл.63в ЗАНН, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС.Докато не бъде отстранено горепосоченото процесуално нарушение, касационният съдебен състав не може да извърши проверка за материалната законосъобразност на обжалваното съдебно решение,поради което в тази насока няма да бъдат обсъждани оплакванията в касационната жалба. Така мотивиран Административният съд гр.Силистра                                           

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №17/30.03.2022г.,постановено по АНД №240/21г. на Дуловския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.

        

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                2.