№ 1522
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110203419 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от М. И. М. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 11-4567/03.06.2011г. на зам. директора на Териториална
дирекция на НАП-Варна, с което на лицето било наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.355,
ал.2 от Кодекса за социално осигуряване.
Жалбоподателката изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление. Не оспорва фактическите констатации в акта, но счита, че са
изтекли съответните давностни срокове, което изключва административно-
наказателното преследване. Изтъква и че закъснението за подаване на
декларация е минимално, а осигуровките са били внесени в срок. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се
явява лично. Представлява се от адв.Д. А., която поддържа жалбата на
изложените в нея основания и претендира присъждане на разноски.
1
Представител на въззиваемата страна моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа
страна се установява следното: Жалбоподателката била вписана в регистъра
на самоосигурените лица, но до 02.05.2011г. не подала Декларация обр. 6 по
чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица на министъра на финансите (отменена с ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в
сила от 3.01.2020 г.) - „Данни за дължими осигурителни вноски и данък по
ЗДДФЛ” за 2010г. Такава декларация била подадена на 13.05.2011г.
По повод подадената декларация на същата дата от свидетелката П. Х.
Д.- инспектор по приходите в ТД на НАП -Варна била извършена проверка за
спазване на данъчното законодателство от страна на жалбоподателката, при
която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези
констатации на 13.05.2011г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателката за това, че в качеството си
на самоосигуряващо се лице не е изпълнила задължението си да подаде
Декларация образец 6 по чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за 2010
година в законоустановения срок-до 02.05.2011г. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателката, бил предявен и подписан от нея без
възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на
съставения акт на 03.06.2011г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на М. М. било наложено административно наказание
“глоба” в размер на 250 лв. за нарушение на чл.2, ал.2, вр. чл.3, ал.3, т.2 от
Наредба № Н-8/29.12.2005г., във вр. с чл.5, ал.4 от КСО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелката П. Х.
Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Приложените писмени
доказателства (сред които с най-голямо значение е депозираното от
жалбоподателката възражение, в което не се отрича извършването на
нарушението), кореспондират на твърденията на свидетелката и позволяват
изложената фактическа обстановка, аналогична на възприетата в
наказателното постановление, да бъде установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № ЗЦУ-
152/06.03.2007г. на изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Не се спори по делото, че към момента на проверката
жалбоподателката е била самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2,
3
вр. чл.6, ал.7, вр. чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО. Според разпоредбата на чл.5, ал.4
от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за
приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски
за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от
Наредба № Н-8/29.12.2005г. (отм.) е конкретизирала това задължение, като е
посочвала, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и
поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица
подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №6, в която се
вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на
Декларация обр.6 за дължимите осигурителни вноски и данък по чл.50 от
ЗДДФЛ за предходната календарна година е бил посочен в чл.3, ал.3, т.2 от
Наредбата, а именно- до 30 април. През 2011г. 30-ти април е бил
неприсъствен ден, поради което срокът за изпълнение на процесното
задължение е изтекъл на първия присъствен такъв-02.05.2011г. Безспорно е
установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателката, че
същата не е изпълнила това задължение в законоустановения срок, а по-
късно- на 13.05.2011г. При това положение съдът намира, че М. действително
виновно е нарушила разпоредбата на чл.2, ал.2, вр. чл.3, ал.3, т.2 от Наредба
№Н-8, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, за което правилно и законосъобразно е
санкционирана с процесното наказателно постановление. Действително,
впоследствие Наредба № Н-8/29.12.2005г. е била отменена. Действащата
понастоящем Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица обаче предвижда аналогично задължение (чл.2, ал.2) и следователно
не се явява по-благоприятен закон, поради което не са налице основания за
приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Не са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в
неспазване на законоустановен срок за изпълнение на дадено
административно задължение, без да е свързано с настъпването на дадени
вредни последици. Нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката
също така не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид, като
закъснението за подаване на процесната декларация не може да се счете за
4
незначително.
Санкцията е била определена правилно, на основание чл.355, ал.2 от
КСО, в действалата в този момент редакция, предвиждащ специални
наказания за лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4
или декларация от самоосигуряващо се лице. Наказанието е наложено във
фиксирания размер, предвиден в закона към момента на издаване на
наказателното постановление. Впоследствие е последвало изменение на
чл.355 от КСО, като понастоящем санкцията за неподаване в срок на
декларация от самоосигуряващо се лице се съдържа в първата алинея на
нормата. В действащата редакция предвиденото за физически лица наказание
е изменено-вместо наказание във фиксиран размер от 250 лева е предвидено
наказание глоба от 50 до 500 лева. Доколкото в случая не се констатира
наличие на отегчаващи обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл.3, ал.2 от
ЗАНН съдът би следвало да приложи изменената норма и да наложи
наказание в установения понастоящем минимален размер. Съдът констатира
обаче, че е налице абсолютно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление поради изтекла погасителна давност по смисъла
на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Според Тълкувателно решение №1/15г., постановено
по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. Доколкото за процесното нарушение е предвидено наказание «глоба»,
абсолютният давностен срок по чл.81, ал.3 от НК възлиза на четири години и
половина, считано от момента на нарушението. В случая нарушението е
извършено на 03.05.2011г., (дата, която не е посочена изрично в
наказателното постановление, но се извежда от датата, на която е изтекъл
срокът за надлежно изпълнение на задължението), при което абсолютният
давностен срок е изтекъл на 03.11.2015г. Изтичането на посоченият давностен
срок е абсолютно основание за отмяна на постановеното наказателно
постановление, което при това положение се явява изцяло
незаконосъобразно.
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е основателна и
като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде
отменено изцяло.
5
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателката следва да се присъдят
направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. за процесуално представителство,
видно от представения договор за правна защита и съдействие. В случая
уговореното възнаграждение е в размер на минимума, определен по реда на
чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде
присъдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 11-
4567/03.06.2011г. на зам. директора на Териториална дирекция на НАП-
Варна, с което на М. И. М. от гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53
от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 лв., като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА - Териториална дирекция на НАП-Варна да заплати на М.
И. М. от гр.Варна, ЕГН:********** сумата от 300,00 лева /триста лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6