Решение по дело №338/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 236
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20201800500338
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

21.07.2020 г.

гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:              ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                               НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ въззивно гражданско дело № 338 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3443/28.02.2020 г., подадена от Е.Д.К. срещу отказа на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926 от Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд по изп. дело № 20169260400145 да прекрати принудителното изпълнение по изпълнителното дело.

В жалбата се излагат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила от страна на съдебния изпълнител. Посочва се, че след втората публична продан не е постъпило искане на никоя от страните за последващи действия на ЧСИ. Поради това счита, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено.

В жалбата се иска отвод на първи и втори въззивен състав на Гражданско отделение при Софийски окръжен съд с мотива, че съдиите са разглеждали жалби срещу действията на съдебния изпълнител по същото изпълнително производство. Счита, че са налице основателни съмнения в безпристрастността на съдиите от Окръжен съд-София, за което излага подробни доводи.

Препис от жалбата е връчена на взискателя по изп. дело Б.Ф., която в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК се е възползвала от възможността да подаде възражение, с което оспорва жалбата. Счита за неоснователни изложените в нея доводи. Посочва, че е поискала извършването на нова публична продан при нова оценка на имота.

Постъпило е и становище на ЧСИ Цачев, според което жалбата е неоснователна. ЧСИ поддържа становищата си по предходните жалби на жалбоподателката, които са с идентично съдържание.

 

Софийски окръжен съд, като взе предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

 

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ /чл. 435, ал. 3 от ГПК/ от страна по делото, която има интерес от обжалването, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Настоящият състав не счита, че са налице основания за неговия отвод от разглеждане на делото. Жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК – наличието на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на членовете на състава. В случая такива обстоятелства не са налице. Посоченото от жалбоподателката обстоятелство, че предходна нейна жалба е разгледана от членове на състава, които не са си направили отвод не обосновава съмнение в безпристрастността на тези съдии. Делата се разпределят на случаен принцип измежду всички съдии в Гражданско отделение и не е налице пречка да се произнасят по различните жалби, подадени от едно и също лице /в случая от жалбоподателката/. Не представлява основание за отвод и обстоятелството, че съдът е ползвал сходни мотиви в различните свои решения, постановени по жалби със сходен предмет, подадени от едно и също лице. По тези съображения съставът на съда счита, че не са налице основания за отвод и следва да разгледа частната жалба по същество

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Изп. дело № 20169260400145 по описа на ЧСИ Владимир Цачев, с рег. № 926 към Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд е образувано по молба с вх. № 1149/02.09.2016 г. /л. 1, том 1 от изп. дело/ на Б.Д. Ф. – П., подадена чрез адв. Я. Н.. Към молбата е представен изп. лист от 24.08.2016 г., издаден по гр.д. № 602/2013 г. по описа на Районен съд – Пирдоп /л. 5 от изп. дело/, с който е изнесен на публична продан следния недвижим имот поземлен имот с идентификатор: ………….. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-17/14.05.2007 г. на изпълнителния директор на А. П. к., с площ от 471,00 кв.м. по плана на гр. К. от 1987 г. при граници: имоти с идентификатори: …………………., ……………….. и ……………., а по документ за собственост (нотариален акт № .., том .., дело № от …………. г., издаден от РС-Пирдоп) съставлява парцел ..-, в квартал ..-. по регулационния план на гр. К., „А. М.“ с площ от 456,00 кв.м. при граници ул. „М.Ц.“, и от двете страни полски имот, ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор: ……………, със застроена площ от 59 кв.м., които имоти са с административен адрес: гр. К., ул. „Д. П.“ № . при следните квоти на съделителите - Б.Д.Ф. 1/6 идеални части от правото на собственост, Е. К. П. с 4/6 идеални части от правото на собственост и Е.Д.К. с 1/6 идеални части от правото на собственост.

Една от съделителките, Е.К. П., е починала преди образуване на изпълнителното дело, поради което към молбата за образуването му е приложено удостоверение за наследници с изх. № …………../…………….. г.

С постановление от 10.09.2016 г. е наложена възбрана върху процесния недвижим имот. Възбраната е вписана в книгите за вписванията под том ., акт .., вх. № …../……………. г.

Публичната продан на недвижим имот, предмет на решение по чл. 348 от ГПК е правно средство за осребряване на общата вещ и разпределение на получената сума между съделителите, съобразно дяловете им в съсобствеността, определени от съдебното решение по допускане на делбата. Страните съделители са едновременно взискатели и длъжници в този изпълнителен процес. 

С решението, с което се постановява изнасяне на имота на публична продан се формира сила на присъдено нещо досежно способа, чрез който се извършва делбата. Правото да се иска публична продан може да се упражни от всеки съделител и не се погасява по давност (в този смисъл решение № 2789/71 г., ВКС). Изпълнителен лист може да бъде издаден на всеки един от съделителите, независимо, че вече е издаден по искане на друг съделител.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че е насрочена първа публична продан, която да се проведе от 28.10.2016 г. до 28.11.2016г., с начална цена посочената в изпълнителния лист, която е обявена за нестанала поради непостъпване на наддавателни предложения.

С молба вх. № 397/27.01.2017 г. Б.Д.Ф. е възложила съдебният изпълнител да насрочи втора продан, а, ако и тя не се състои, да определи нова начална цена на делбения имот и да организира нова продан. Със същата молба съделителката възлага на съдебния изпълнител да извършва действията по продажбата на имота, съобразно процедурата по ГПК, като следва последователността на проданите до извършване на продажбата /л. 108/.

От материалите по изпълнително дело се установява, че впоследствие са били насрочвани няколко публични продани - от 20.03.2017 г. до 20.04.2017 г.,  от 28.08.2017 г. до 28.09.2017 г., от 21.11.2017 г. до  21.12.2017 г., от 30.03.2018 г. до 30.04.2018 г., от 25.06.2018 г. до 25.07.2018 г., от 02.10.2018 г. до 02.11.2018 г., от 24.03.2019 г. до 24.04.2019 г., които са обявени за нестанали. Насрочена е публична продан и за периода от 24.08.2019 г. до 24.09.2019 г. С разпореждане от дата 20.09.2019 г. съдебният изпълнител е спрял насрочената публична продан по делото. След това е насрочена публична продан от 03.11.2019 г. до 03.12.2019 г., която не е станала. След нея е насрочена втора публична продан за периода от 11.02.2020 г. до 11.03.2020 г. С молби вх. № 9024/31.10.2019 г.  и вх. № 2576 от 17.02.2020 г. жалбоподателката е поискала прекратяване на изпълнителното производство, тъй като имотът е непродаваем. 

Предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство са регламентирани в чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 от ГПК. Според чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява ако длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Това основание е неприложимо в настоящия случай, тъй като предмет на изпълнение е изнасянето на поделяем имот на публична продан. Основание за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК ако това е поискано от взискателя писмено. Такова искане не е направено. Изпълнителното производство може да бъде прекратено и ако изпълнителният лист бъде обезсилен /чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК/ или с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен /чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК/.  Такова основание също не е налице в случая. Следващо предвидено от законодателя основание за прекратяване на изпълнителното дело е когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. В конкретния случай, чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК е неприложим, именно поради особеностите на публичната продан при делба. В случая не се касае за същинско изпълнително производство, тъй като липсва субективно притезателно право, на чието доброволно изпълнение да бъде сурогат публичната продажба, а тя  е правно средство за осребряване на общата вещ и разпределение на получената сума между съделителите. Не са налице и останалите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство регламентирани в чл. 433, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 от ГПК – да не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; да бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 или взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

На следващо място, не основателно е твърдението на жалбоподателката, че няма постъпило искане от съделителите за насрочване на нова публична продан. С молба вх. № 397/27.01.2017 г. съделителката Б.Ф. е възложила на съдебния изпълнител да насрочи втора продан, а, ако и тя не се състои, да определи нова начална цена на делбения имот и да организира нова продан. С посочената молба, л. 108 от делото, е възложено на съдебния изпълнител да извършва действията по продажбата на имота съобразно процедурата по ГПК, като следва последователността на проданите до извършване на продажбата. Направеното възлагане е в писмена форма, ясно е изразена волята на съделителката, поради което е допустимо, с оглед възможността, предвидена в чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.  Дори да бъде прекратено изпълнително дело 145/2016 г. това няма да погаси материалното право на взискателя-съделител Б.Ф. да осребри общата вещ и да се разпредели получената сума между съделителите, съобразно дяловете им в съсобствеността. Същата ще има възможност възоснова на издадения изпълнителен лист да образува ново изпълнително производство.

Следва да се отбележи, че останалите оплаквания в жалбата не подлежат на разреждане по реда на чл. 435 от ГПК. В чл. 435 от ГПК са посочени изчерпателно действията на съдебните изпълнители, които подлежат на обжалване. Изложените твърдения, ако бъдат установени от надлежен орган, биха могли да ангажират дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител по ЗЧСИ и Устава на КЧСИ, и имуществена отговорност, но не и прекратяване на изпълнителното дело. Въведените обстоятелства за изразено дискриминационно отношение спрямо жалбоподателката също не подлежи на установяване и санкциониране по реда на настоящето производство.

Неоснователно е предположението на жалбоподателката, че публичната продан, инициирана от съделителката Б.Ф. след смъртта на Е. П., наследодател, е с цел да бъде изваден имота от делбената маса и да се дебалансира подялбата на наследственото недвижимо имущество. Решение с № 164/22.12.2014 г. по описа на РС-Пирдоп е влязло в законна сила на 10.02.2015 г., формирана е сила на пресъдено нещо досежно способа, чрез който да се извърши делбата и подлежи на изпълнение. След смъртта на съделителката Е. П., която е и наследотодател на жалбоподателката - Е.К. и Б.Ф. квотите им са се увеличили, като за всяка една от тях от  1/6 на 1/2 идеални части от правото на собственост.

По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 3443/28.02.2020 г., подадена от Е.Д.К. срещу отказа на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926 от Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд по изп. дело № 20169260400145 да прекрати принудителното изпълнение по изпълнителното дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Делото да се върне на ЧСИ Владимир Цачев за продължаване на производството.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                

 

2.