Р Е Ш Е Н И Е
№ 249 / 30.06.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. № 594/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на глава Х и глава ХІ от АПК, във вр. с чл. 39, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗЛД.
Образувано е по жалба на Т.Н.Д., с ЕГН **********,***, срещу писмо с изх.
№ 66-00-517/09.11.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията,
в което е обективиран отказ по заявление с вх. рег. №66-00-517/04.08.2020 г. за
заличаване на личните данни на жалбоподателката, съдържащи се в публикувания
дружествен договор на „Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг“ ООД в Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
Едновременно с жалбата е предявен и иск по чл. 39, ал. 2
от ЗЗЛД, във вр. чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 срещу Агенция по вписванията
за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди вследствие на издаденото писмо, с което е нарушено правото
й на изтриване съгласно чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и е допуснато
незаконосъобразно обработване на личните й данни, съдържащи се в електронен
формат в дружествения договор на „Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг“ ООД, чрез обявяването им на неограничен кръг от хора в
нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на издаване на писмо с изх. № 66-00-517/09.11.2021
г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията до окончателното й
изплащане.
В жалбата се излагат обстоятелства, че Т.Н.Д. е подала
заявление с вх. peг. № 66-00-517/04.08.2020 г. до Агенция по вписванията в качеството й на администратор на лични данни, с което е
поискала да бъдат заличени личните й данни, съдържащи се в публикувания в
ТР дружествен договор на „Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг“ ООД,
поради липса на законово основание за обработването
им.
С
писмо с изх. № 66-00-517/20.08.2020 г. Агенция по вписванията е уведомила
заявителката, че обявяването на представения дружествен договор е извършено на
основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ. Указала е, че може да се заяви последващо
обявяване на препис от дружествения договор със заличени лични данни по образец
съгласно приложение Г1 към НВСДТРРЮЛНЦ, като за разглеждането на това заявление
се заплаща държавна такса съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията. Д. е подала жалба срещу това писмо, което с решение
№58 от 08.03.2021г. по адм.д. № 486/2020 г. по описа на АдмС-Добрич е
отменено, а преписката е изпратена на изпълнителния директор на Агенция по
вписванията за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и
прилагането на закона. С решение №10600 от 19.10.2021г. по адм.д. № 5473/2021г.
Върховният административен съд е оставил
в сила решението на АдмС - Добрич в частта, с която е отменен отказът на
Агенция по вписванията, и го е отменил в частта, с която преписката е изпратена
на изпълнителния директор на АВп, като е изпратил преписката на администратора
на лични данни - Агенция по вписванията за ново произнасяне по заявлението на Д.
в сроковете по чл. 12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 съобразно указанията на
съда. След връщане на преписката Агенция по вписванията се е произнесла
повторно с писмо с изх. № 66-00-517/09.10.2021 г., с което е поискала от „Джи
Ди Пи Мениджмънт” ООД /а не на „Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг“ ООД/ да
представи заверен препис от дружествения договор със заличени лични данни по
отношение на Т.Д., за да бъде уважено нейното право на изтриване. Сочи се, че
процесното писмо е насочено към „Джи Ди Пи Мениджмънт” ООД, което е
недопустимо, тъй като първоначалното заявление е за изтриване на личните й
данни от публикувания дружествен договор в електронната партида на „Джи Ди Пи
Мениджмънт Консултинг“ ООД. Счита се, че с това писмо ответникът е отказал
отново да уважи искането на заявителката за изтриване на личните й данни.
Твърди се, че оспореният отказ е постановен в противоречие с влязлото в сила
съдебно решение на ВАС и Регламент (ЕС) 2016/679. Счита се, че изтриването на
личните данни на жалбоподателката под условие е недопустимо и не е съобразено с
упражненото от нея оттегляне на съгласие, като незаконосъобразно агенцията
прехвърля отговорността си на трето лице. Сочи се, че с издаденото писмо
ответникът не е изпълнил указанията на съда и е нарушил правото на изтриване на
заявителката съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, вследствие на което тя
е претърпяла неимуществени вреди. Твърди се, че неимуществените вреди на
жалбоподателката се изразяват в страх и несигурност, след като Агенция по
вписванията отказвала да заличи личните й данни, които са свободно достъпни в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Д.
изпитвала безсилие в опитите си да накара Агенция по вписванията да изпълни
законовите си задължения, която дори отказвала да изпълни задължителните
указания на ВАС по тълкуване и прилагане на правото. Поведението на ответника
предизвиквало отчаяние у нея, тъй като Агенция по вписванията, която е държавен
орган и която следва да бъде за пример на частните субекти при спазването на
изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679, демонстрирала незачитане на
неприкосновеността на личния живот и неспазване на основни законови задължения.
Твърди се, че Д. попаднала на множество статии за извършени престъпни деяния от
лица, които са имали свободен достъп до обявени лични данни в електронен формат
в търговския регистър. Тези негативни емоции имали по-голямо отражение върху
нея, тъй като тя е действащ адвокат по професия и е запозната с приложимата
нормативна уредба. Притеснението на Д. било засилено и от обстоятелството, че
АВп извършва продажби на лични данни на трети частни субекти като „Апис Европа“
АД, „Сиела норма“ АД и „Лакорда“ АД. При направена справка в предоставяната от
„Апис Европа„ АД услуга „Апис регистър“ тя установила, че не само личните й
данни в дружествения договор на „Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг“ ООД са
достъпни, но и личните й данни, съдържащи се във всички други документи,
свързани с дружеството, са достъпни на всяко лице, което е заплатило да ползва услугата
„Апис регистър“.
По
тези съображения Д. иска да бъде отменено оспореното писмо и бъде задължена
Агенция по вписванията да изтрие/заличи личните й данни в качеството й на
съдружник в „Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг“ ООД, съдържащи се в публикувания
дружествен договор по партидата на дружеството, както и да бъде осъдена да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева вследствие на
това писмо. Претендира и присъждане на разноски по делото, в т.ч. адвокатско
възнаграждение в размер на по 1000 лева за жалбата по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД и
за иска по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД.
С влязло в сила протоколно определение от
13.04.2022 г. производството по делото е прекратено в частта по жалбата по чл.
39, ал. 1 от ЗЗЛД поради извършено служебно заличаване на личните данни на Т.Д.
в хода на процеса и отпадане на правния й интерес от оспорване съгласно чл.
159, т. 3 и т. 4 от АПК, като е продължило само в частта по иска по чл. 39, ал.
2 от ЗЗЛД, който е и предмет на разглеждане по настоящия спор.
Ответната
страна – Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител, оспорва
иска по основание и размер. Излага съображения, че не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността й по чл. 203, ал. 3 от АПК. Счита, че представените към исковата молба писмени доказателства не
установяват по несъмнен начин наличие на увреждане, причинено от действия на
служители на Агенция по вписванията в нарушение на правомощия, определени със
закон или подзаконов нормативен акт. В условията на евентуалност оспорва иска
само по размер. Твърди, че не е доказан размерът на претендираните
неимуществени вреди, като не е ясно от какво са формирани те. Иска отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата
страна адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ОП - Добрич изразява становище за частична основателност на исковата
претенция. Счита, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на административния орган и претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат
от това бездействие, тъй като въпреки отправеното от нея заявление за известен
период от време личните й данни не са били заличени и са били достъпни за
неограничен кръг от хора. Твърди, че претендираният размер на обезщетението е
завишен, поради което следва да бъде определен по справедливост.
Добричкият
административен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 04.08.2020 г. Т.Н.Д. е подала до Агенция по
вписванията в качеството й на администратор на лични данни заявление с вх. №
66-00-517 за изтриване на лични данни. Посочила е, че е съдружник в „Джи Ди Пи
Мениджмънт Консултинг“ ООД, като при справка в ТР по партидата на дружеството е
установила, че в полето „Актуален учредителен акт“ е публикуван дружественият
договор на дружеството с всички лични данни на съдружниците в него като: имена,
ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на личната карта, дата на валидност
на личната карта и постоянен адрес. Изложила е съображения, че не е налице
законово основание за обработване на личните й данни чрез
публикуването/обявяването им до неограничен кръг от хора, като това предизвиква
безпокойство у нея, тъй като създава опасност за личната й неприкосновеност и
възможност трети недобросъвестни лица да използват личните й данни за
противозаконни цели. По тези съображения е поискала личните й данни, съдържащи
се в публикувания дружествен договор, да бъдат изтрити/ заличени по начин, по
който да не бъде идентифицирана пред трети лица, като е заявила, че ако органът
приеме, че е предоставила личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то да се счита, че оттегля съгласието си личните й данни да бъдат
обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на
дружеството до неограничен кръг от хора.
На
20.08.2020 г. с писмо изх. № 66 – 00 – 517 ответникът е уведомил Т.Д. за реда,
по който се извършва вписване в Търговския регистър. Посочил е, че към
заявление за вписване на промени по партидата на дружеството не е приложен
препис от дружествения договор със заличени лични данни съгласно чл. 13, ал. 6,
изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3, т. 2 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007г.
за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (НВСДТРРЮЛНЦ), поради което обявяването на
представения дружествен договор е извършено въз основа на правилото на чл. 13,
ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно което когато в заявлението или в приложените към
него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се
смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване
от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Указал е, че е налице възможност да бъде заявено последващо
обявяване на препис от дружествения договор със заличени лични данни чрез подаване
на заявление по образец от регистърно задълженото лице - управителя на
дружеството, като за разглеждането на това заявление следва да бъде заплатена
държавна такса съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по
вписванията.
Това
писмо е обжалвано от Т.Д. пред Административен съд – Добрич, който с решение №
58/08.03.2021 г. по адм. дело № 486/2020 г. го е отменил и е изпратил
преписката на изпълнителния директор на Агенция по вписванията за ново произнасяне
по заявление с вх. рег. № 66-00-517/04.08.2020 г. при съобразяване с указанията
по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. За да постанови този
резултат, административният съд е приел, че писмото съставлява отказ да се
уважи искане за изтриване на лични данни, който притежава характеристиките на
индивидуален административен акт, тъй като засяга права и законни интереси на
заявителката. Изложил е мотиви, че отказът противоречи на чл. 17 от Регламент
(ЕС) 2016/679 и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, като единствената информация по чл.
4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, която подлежи на обявяване по закон, са
имената на съдружниците в “Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг” ООД по аргумент от
чл. 115, т. 3 от ТЗ. Съдът е обсъдил текстовете на чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и е
достигнал до извод, че въведената в чл. 13, ал. 9 презумпция за съгласие на
лицата, чиито лични данни се обработват от агенцията, противоречи на чл. 4, §
11 и чл. 6, § 1, т. “а” от Регламента и поставя в невъзможност администратора
на лични данни да изпълни задължението си по чл. 7, § 1 от Регламента, когато
обработването се извършва въз основа на съгласие, да е в състояние да докаже,
че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. Приел
е, че представянето на дружествения договор за обявяване без заверен препис със
заличени данни не може да бъде определено като ясно потвърждаващо действие,
което изразява съгласието на определено лице да бъдат обработвани личните му
данни. Аргументирал се е, че представянето на документите се извършва от определено
от закона лице, а не от всеки от съдружниците, поради което те нямат контрол
върху действията му по отношение на представените документи за вписване и
обявяване в регистъра. На следващо място съдът е посочил, че администраторът на
лични данни е длъжен да се съобрази със забраната по чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и
дори да не е представен препис със заличени данни, е длъжен да ги заличи или
преди обявяване на акта да изиска недвусмислено съгласие от субекта на данните.
Приел е, че заявлението на жалбоподателката следва алтернативно да се счита за
оттегляне на съгласие за публикуване на личните й данни и те трябва да бъдат
изтрити/заличени от дружествения договор на ООД без изискване на допълнителна
такса и препис на учредителния договор със заличени данни.
Решението на административния съд е обжалвано
от ответника пред Върховния административен съд, който с решение №
10600/19.10.2021 г. по адм. дело № 5473/2021 г. го е оставил в сила в частта, в
която е отменен отказът за заличаване на лични данни, и го е отменил в частта,
в която преписката е изпратена на изпълнителния директор на Агенция по
вписванията, като е постановил друго решение по същесто, с което е изпратил
преписката на администратора на лични данни - Агенция по вписванията за ново
произнасяне по заявлението на Д. в сроковете по чл. 12, ал. 3 от Регламент (ЕС)
2016/679 съобразно указанията на съда.
Преписката
е постъпила в Агенция по вписванията на 28.10.2021 г., видно от уведомително
писмо с изх. № 689/22.10.2021 г. на Административен съд – Добрич.
На
09.11.2021 г. Агенция по вписванията е изпратила писмо с изх. № 66-00-517,
адресирано едновременно до “Джи Ди Пи Мениджмънт” ООД и Т.Д.. С това писмо
ищцата е уведомена, че след повторно разглеждане на заявлението й е установено,
че не са предприети действия по заявяване за обявяване на дружествен договор, в
който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.
Изложени са обстоятелства, че АВп е получила документа, съдържащ лични данни на
Д., от администратора на лични данни „Джи Ди Пи Мениджмънт“ ООД, по чиято
партида той е приложен. Документът е подаден във вида, в който е обнародван,
въпреки уредената законова възможност за администратора да представи документ
със заличени данни, като посочената нередовност не е отстранена и след изрично
указване на процедурата по заявяване за обявяване на дружествен договор със
заличени лични данни. Администраторът на лични данни е информирал ищцата, че за
да бъде уважено правото й на изтриване по чл. 17 от ОРЗЛД, следва да бъде
представен заверен препис от дружествения договор, в който личните й данни като
съдружник, освен тези, които се изискват по закон, да са заличени. С оглед на
това е указано на „Джи Ди Пи Мениджмънт“ ООД в качеството му на администратор
на лични данни да представи в общото деловодство на агенцията заверен препис на
дружествения договор със заличени лични на Д., с изключение на информацията, за
която със закон се изисква да бъде обявена в търговския регистър.
От
данните по делото е видно, че след образуване на настоящото производство, на
05.01.2022 г., е извършена служебна промяна от АВп в раздел „Актуален
учредителен акт“ по партидата на „Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг“ ООД, като на
основание влязло в сила решение № 10600/19.10.2021 г. по адм. дело № 5473/2021
г. по описа на ВАС е обявен дружествен договор на дружеството със заличени
лични данни на Т.Д., освен задължителните за обявяване по закон.
По
делото са приложени две публикации в интернет относно случаи на кражби на лични
данни на физически и юридически лица, изтеглени от масивите на АВп.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Грациела В. се установява, че
ищцата е споделяла притесненията си, че личните й данни в ТР са общодостъпни.
Страхувала се, че всякакви хора могат да ги видят и да злоупотребят с тях. Ищцата предприела действия за заличаване на
личните й данни. Завела дела срещу АВп, които спечелила. Зарадвала се, че след
спечелването на делата ще бъдат заличени данните й, но това не станало, защото
отново получила отказ от АВп. Свидетелката споделя, че Д. е адвокат по професия
и се занимава със защита на лични данни. След отказа на държавния орган да
заличи данните й и да изпълни съдебното решение тя се почувствала безсилна.
Била разгневена, ядосана. Казвала, че е опитала всякакви законни начини и
методи да бъдат заличени личните й данни, но не могла да се справи с държавната
институция. Свидетелката сочи, че се познава с Т.Д. от близо 20 години. Учили
са заедно в гимназия в град Добрич. Двете с Т. имали общи проекти и дружества и
се виждали почти всеки ден, докато живеела в София. След като се завърнала в
град Добрич, се чували почти всеки ден.
Показанията
на св. В. са логични, последователни и безпротиворечиви. Близките приятелски
взаимоотношения на лицето с ищцата не пораждат съмнение в обективността му и не
дискредитират показанията му, които са добросъвестно дадени. Свидетелката е
изнесла лично възприети от нея факти и не е проявила пристрастие при възпроизвеждането
им пред съда. Показанията й са резултат от преките й наблюдения и впечатления
от поведението и емоционалното състояние на ищцата през годините и съответстват
на писмените доказателства по делото, поради което и с оглед на разпоредбата на
чл. 172 от ГПК съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
Въз
основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Предявеният
иск е процесуално допустим и черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
39, ал. 2 от ЗЗЛД, във вр. чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 (по – нататък
Регламента/ОРЗД). С него се претендира обезщетяване на вреди, нанесени от
национален административен орган в резултат на неправомерно обработване на
лични данни на ищцата.
Предявеният
иск е и частично основателен.
Съгласно
чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и
по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на
администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, като
според ал. 2 в производството по ал. 1 субектът на данни може да иска
обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно
обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия
лични данни.
Съгласно
чл. 82, § 1 от Регламента всяко лице, което е претърпяло материални или
нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия регламент, има право да
получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените
вреди.
Следователно
три са изискуемите предпоставки, включени в предмета на доказване за
реализиране на правото на обезщетение и отговорност за причинени вреди по чл.
82 от Регламента, във вр. чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД : нарушение на регламента,
извършено от администратор или обработващ лични данни по смисъла на чл. 4, § 7
и § 8 от Регламента, претърпяна от субекта на данни материална или нематериална
вреда и причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на
регламента.
В
случая ищцата претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на писмо с изх. № 66-00-517/ 09.11.2021 г. на
изпълнителния директор на АВп, твърдейки, че с него са нарушени правата й по
Регламент (ЕС) 2016/679 чрез незаконосъобразното обработване на личните й данни
в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и незаконосъобразния отказ за изтриване
на личните й данни в нарушение на чл. 17, § 1 от Регламента.
Разпоредбата на чл. 17 от Регламента регламентира правото
на изтриване (правото „да
бъдеш забравен“). Според т. 1 от
текста субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на
свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има
задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо
някое от посочените от б. „а“ до „е“ основания.
В
чл. 2, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел
е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на
закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на
чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на
чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Според ал. 2 на същия член
обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията,
представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента, с
изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
По
делото не е спорно, че АВп действа в качеството си на администратор на лични
данни по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламента при упражняване на дейността си по
чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, както и че дружественият договор на „Джи Ди Пи
Мениджмънт Консултинг“ ООД е бил обявен с лични данни на Д., достатъчни да я
идентифицират, като разпространението им в ТР ги е направило общодостъпни на
неограничен кръг от хора. Не е спорно и това, че АВп като администратор на
лични данни е била сезирана от ищцата с искане да бъдат заличени личните й
данни, публично оповестени в качеството й на съдружник в търговското дружество,
както и че агенцията е отказала да уважи искането й по съображения, че не е
спазен предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ ред за това. Не е спорно също, че с влязло в
сила решение на Административен съд - Добрич е прието, че обявяването на
дружествения договор с личните данни на съдружниците, за които не е предвидено
да бъдат обявени, и последващият отказ на ответника да заличи личните данни на Д.
в резултат на упражненото от нея право на изтриване са незаконосъобразни като
противоречащи на чл. 17, § 1 от Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Ищцата е
следвало да бъде индивидуализирана само с име, като приложената от
администратора презумпция за съгласие по чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ по отношение
на останалата публикувана информация за нея не съответства на разпоредбите на
чл. 4, § 11, чл. 6, § 1, т. “а” и чл. 7, т. 1 и т. 2 от Регламента. Съгласно
мотивите към първоинстанционното решение и решението на Върховния
административен съд, с което то е оставено в сила, с подаване на заявлението за
изтриване/заличаване на личните данни на ищцата АВп в качеството й на
администратор на лични данни е била длъжна да ги изтрие без ненужно забавяне с
оглед на изрично изразеното от субекта несъгласие за обработването им, като
поставянето на условия за извършване на това действие чрез представянето за обявяване
на препис от дружествения договор със заличени лични данни, незадължителни по
закон, от регистърно задълженото лице – управителя на дружеството или
упълномощено от него лице, противоречи на чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б.
„б“, пр. 1 от Регламента, които указват както възможността, така и правото на
субекта на данни да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от
администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне.
Вместо да изпълни това свое задължение за действие, администраторът е указал
необходимостта от подаване на заявление по образец Г1 и внасяне на държавна
такса, с което е допуснал нарушение на материалния закон. В резултат на това
съдът е отменил отказа на ответника и е изпратил преписката за ново произнасяне
при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона.
Вязлото
в сила съдебно решение е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България по силата на чл. 297 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. С него
със сила на пресъдено нещо е призната незаконосъобразността на отказа да се
уважи искането за заличаване в резултат на извършено от ответника нарушение на чл. 17, § 1 от Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което този въпрос не подлежи на обсъждане от съда. Вместо да
се произнесе по заявлението на Д. съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в съдебното решение, ответникът е издал
процесното писмо от 09.11.2021 г., с което отново е препратил ищцата да
реализира искането си по чл. 17, § 1 от Регламента чрез управителните органи на
„Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг“ ООД, отказвайки за пореден път да заличи
личните й данни. С този си акт администраторът не само не е изпълнил съдебното
решение в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК, но е продължил неправомерното
обработване на личните данни на Д., неспазвайки изискванията на чл. 17 от
Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е налице първата
предпоставка от фактическия състав на чл. 82 от Регламента, във вр. чл. 39, ал.
2 от ЗЗЛД. Действително в хода на
процеса е извършено служебно заличаване на личните данни на Т.Д. в изпълнение
на решението на ВАС чрез обявяване на дружествения договор на дружеството със
заличени лични данни на ищцата, освен тези, които се изискват по закон, но това
не променя извода, че е налице допуснато нарушение на ОРЗД и незаконосъобразно
обработване на личните данни на засегнатото лице преди тяхното заличаване,
аргумент за което е и разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК.
От
доказателствата по делото се установява безспорно, че правата на Д. са били
нарушени при обработката на личните й данни от страна на администратора, при
което тя е изпитала страх и безпокойство от евентуални злоупотреби с тях.
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка ищцата се притеснявала,
че личните й данни са публично достояние на неограничен кръг от хора и могат да
бъдат неправомерно използвани от трети недобросъвестни лица. Д. била разгневена
и ядосана след отказа на АВп да изпълни съдебното решение, с което била
задължена да изтрие личните й данни. Почувствала се безсилна в резултат от
неуспешните опити да защити правата си, използвайки всички възможни законови
средства за това. Чувството на безсилие и разочарование у ищцата се засилвало
от факта, че тя била действащ адвокат и работела в областта на защитата на
личните данни. Неблагоприятен ефект върху нейната лична сфера е оказало и
обстоятелството, че АВп предоставя специализирани услуги за автоматизиран
достъп до базата данни от ТР на трети лица като „Апис Европа“ АД, „Сиела Норма“
АД и „Лакорда“ АД. Нормално е да се приеме, че извършването на тези услуги е
породило по-големи притеснения и тревожност у ищцата за личната й
неприкосновеност, като се има предвид естеството на осъществяваната от
посочените дружества дейност, създаваща предпоставки за по-широка публичност и
достъпност на информацията, свързана с нейните лични данни. Причиняването на
негативни емоции и преживявания от нарушената сигурност на защитимото благо
(личните данни) е достатъчно, за да се направи извод, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди. С оглед на това следва да се приеме, че е налице и втората
предпоставка от фактическия състав на чл. 82 от Регламента, във вр. чл. 39, ал.
2 от ЗЗЛД.
Безспорно
неблагоприятните изменения в емоционалното и писхическото състояние на ищцата
са резултат от неправомерното обработване на личните й данни от страна на АВп,
която въпреки отправеното до нея заявление, изразеното в това заявление изрично
несъгласие на субекта на данни и постановеното от съда с влязло в сила решение
не е предприела незабавни мерки да изтрие данните и е продължила обработването
им в нарушение на чл. 17, ал. 1 от Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, с
оглед на което е налице и третата предпоставка от фактическия състав на чл. 82
от Регламента, във вр. чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД – причинна връзка между
причиненото увреждане и извършеното нарушение на Регламента.
Следователно
фактическият състав на чл. 82 от Регламента, във вр. чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД е осъществен,
поради което за ищцата е възникнало субективното право да претендира
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в качеството й на субект на
данни, а за ответника е възникнало задължението за тяхното репариране в
качеството му на администратор на лични данни.
Защитата
на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право
съгласно съображение 1 от Регламента. Член 8, § 1 от ХОПЕС и член 16, § 1 от
ДФЕС предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни, като всяко
нарушение спрямо това право трябва да се разглежда като особено съществено
независимо от неговия вид и правни последици.
Според
чл. 82, § 2 от Регламента администраторът, участващ в обработването на лични
данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което
нарушава настоящия регламент. Следователно регламентът предвижда отговорност за
вреди без оглед на характера и обхвата на неправомерното обработване.
Достатъчно е да е налице нарушение на регламента, от което да са произтекли
вреди за субекта на данните. Единствената възможност за освобождаване на
администратора от отговорност е само ако докаже, че по никакъв начин не е
отговорен за събитието, причинило вредите, съгласно чл. 82, § 3 от Регламента.
В случая такива доказателства не са налице, поради което и ответникът следва да
поеме отговорността за компенсиране на вредите от незаконосъобразното си
поведение.
Съгласно
съображение 146 от Регламента администраторът или обработващият лични данни
следва да обезщетят всички вреди, които дадено лице може да претърпи в резултат
на обработване на данни, което нарушава настоящия регламент. Понятието „вреда“
следва да се тълкува в по-широк смисъл в контекста на съдебната практика на
Съда по начин, който отразява напълно целите на настоящия регламент.
Обработване на данни, което нарушава настоящия регламент, включва и
обработване, което нарушава делегираните актове и актовете за изпълнение,
приети в съответствие с настоящия регламент, и правото на държава членка,
конкретизиращо правилата на настоящия регламент. Субектите на данни следва да
получат пълно и действително обезщетение за претърпените от тях вреди.
Регламентът и ЗЗЛД не установяват
критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
поради което и по аргумент от препращащите норми на 203, ал. 2 от АПК и § 1 от
ЗОДОВ следва да се приложи разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като
той подлежи на определяне от съда по справедливост. Изискването за справедливо
определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на
конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително характера и степента
на увреждането, неговата продължителност и интензитет, както и цялостното му
отражение върху живота на увреденото лице. Несъмнено претърпените от Д. вреди
са с по-голям обем и интензитет предвид на обстоятелството, че тя е предприела
действия да защити правата си по съдебен ред, но дори при положително за нея
съдебно решение АВп не е взела незабавни мерки да преустанови неправомерното
обработване на личните й данни. Накърнени са легитимните й очаквания спрямо
ответника като държавен орган, който е демонстрирал неспазване на основни
законови задължения и незачитане на правото й на защита на личните данни,
гарантирано както от общностното, така и от националното право. С оглед на
естеството на нарушеното право и субективното възприятие на ищцата следва да се
приеме, че неправомерното поведение на АВп има по-силно отрицателно въздействие
върху нейната неимуществена сфера. Обстоятелството, че Д. е практикуващ адвокат
в областта на защитата на личните данни, също обосновава завишен интензитет на
негативните преживявания. От друга страна, ищцата претендира обезщетение за
причинените й неимуществени вреди вследствие на издаденото писмо от 09.11.2021
г., поради което и с оглед на момента на служебно заличаване на личните й данни
на 05.01.2022 г. следва да се приеме, че периодът на неблагоприятно засягане не
е продължил дълго. Освен това липсват доказателства по делото, които да сочат,
че причиненият дискомфорт и безпокойство са довели до някакво трайно влошаване
на здравословното състояние на ищцата или са попречили сериозно и необратимо на
нейния личен, професионален и обществен живот. Като се имат предвид всички тези
обстоятелства, възрастта на увреденото лице, социално – икономическите условия
и стандарта на живот в страната съдът приема, че справедливият размер на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди се равнява на сумата от 500 лева. До този
размер исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, като за
горницата до 2000 лева подлежи на отхвърляне.
Върху
сумата за обезщетение следва да бъде присъдена и лихва за забава, но не от
датата на издаване на писмо с изх. № 66-000-517/09.11.2021 г. на изпълнителния
директор на АВп, както се претендира в исковата молба, а от датата на
преустановяване на неправомерното поведение – 05.01.2021 г., когато е извършена
служебната промяна по партидата на „Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг“ ООД в ТР,
съгласно т. 4 от ТР № 3 от 2004 г. на ВКС.
Съобразно изхода от делото и на основание чл. 10, ал. 3,
изр. първо от ЗОДОВ, приложим на основание чл. 203, ал. 2 от АПК, ищцата има
право на разноски по производството в размер на 10 лева, съставляващи платена
държавна такса. На основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ тя има право и
на разноски за адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което и с оглед на обема на извършената адвокатска защита разноските за
адвокат следва да бъдат намалени до законоустановения минимум от 370 лева
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При това положение на ищцата се следват
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 92, 50 лева съразмерно с
уважената част от иска. Следователно общата дължима сума за разноски на
страната възлиза на 102, 50 лева. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ
ответникът също има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 75 лева съразмерно с отхвърлената част от иска, определени съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. След извършена компенсация между двете суми на
ищцата се дължат разноски в размер на 27, 50 лева.
Водим от изложеното, Административен съд
Добрич, V състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция по вписванията – град София да
заплати на Т.Н.Д., с ЕГН **********,***, обезщетение в
размер на 500 (петстотин) лева за причинени на ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоции и преживявания, вследствие на писмо с
изх. № 66-00-517/09.11.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията,
с което е извършено нарушение на правото й на изтриване съгласно чл. 17, § 1 от
Регламент (ЕС) 2016/679 и незаконосъобразно обработване на личните й данни, съдържащи се в
публикувания дружествения договор по партидата на на „Джи Ди Пи
Мениджмънт Консултинг“ ООД в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
500 лева до 2000 лева.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията – град София да заплати на Т.Н.Д., с ЕГН **********,***, сумата от
27.50 /двадесет и седем лева и 50 ст./ лв. сторени по делото съдебно деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС
гр. София.
СЪДИЯ: