М О Т
И В И
към присъда №20 от 01.03.2017 год. по НОХД №124/2017 год.по описа на
РС-Хасково
Против подсъдимата
Д.Г.С. ,със
снета по делото самоличност е повдигнато обвинение за това ,че на 08.09.2015 година в с.Сърница, община Минерални бани, обл.Хасково, в качеството си на длъжностно лице-служител
на гише в Пощенска станция с.Сърница, Хасковска област/Началник пощенска
станция IV-V кат .и пощенски раздавач- пощальон/ е присвоила чужди пари в
размер на 3 108.43 лева , собственост на „Български пощи“ ЕАД,гр. София , поверени й да
ги пази и управлява-престъпление по чл.201 ал.1 от
НК.
Подсъдимата Д.Г.С.
признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да
се събират доказателства за тези факти. В последната си дума заявява,че имала желание да
възстанови пълния размер на щетата ,но заради невъзможността да изтегли банков
кредит не сторила това.
Служебният защитник на подсъдимата адв.М.Г. в хода на съдебните
прения счита,че наказанието за извършеното престъпление следва да бъде определено при условията на
чл.55 от НК, при отчитане на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства и
направените признания на фактите от обвинителния акт.
Представителят на
Районна прокуратура поддържа обвинението против подсъдимата , считайки го за доказано относно
време ,място и начин на извършване , с
оглед и направените от подсъдимата самопризнания на
фактите от обвинението .В хода на съдебните прения предлага наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК ,като бъде
наложено наказание „ пробация
“ за срок от 1 година с двете задължителни по закон
пробационни мерки.Гражданския иск счита за основателен
до размера от 1788.43 лв.,след приспадане на внесената от подсъдимата сума от
220 лв.
Ощетеното ЮЛ „Български
поще “ЕАД,гр.София
е предявило против подсъдимата
граждански иск
за сумата от 3108.43 лв. , представляваща равностойността на присвоените
парични средства , ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното и изплащане.На основание чл.84 и сл.от НПК е конституиран като
граждански ищец в процеса.
Повереникът на гр.ищец юрк.Минова в хода на
съдебните прения пледира гражданския иск да бъде уважен в пълен размер.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със самопризнанията на подсъдимата,приема за
установено следното:
Между подсъдимата Д.Г.С. и „Български
пощи“ЕАД,гр.София бил сключен
трудов договор №РД-20-1667 от 15.09.2014
година,по силата на който тя изпълнявала
длъжността „служител ,гише/ Началник на
пощенска станция V категория в с.Сърница, община Минерални бани , Хасковска
област-поделение на „Български пощи" ЕАД-София,при непълно работно време от четири часа.С
допълнително споразумение към трудовия договор от 23.03.2015 година длъжността на подс.Д.С. била
променена на „служител гише- Началник на Пощенска станция —
IV-V кат/ и пощенски раздавач-пощальон в с.Сърница, община Минерални бани,Хасковска
област. За изпълнение на възложената и работа
на подсъдимата С. била врьчена и длъжностна характеристика срещу подпис ,включваща основните й задължения
и права,посочване на нормативните актове и други документи на „Български пощи"
ЕАД-София ,които подсъдимата следвало да
познава и изпълнява.
В
рамките на заеманата длъжност в Пощенската
станция в с.Сърница, област Хасково подсъдимата основно
изплащала пенсиите на жителите в това населено място .На 08.09.2015 година, съгласно
приложените опис и декларация за служебна пощенска пратка /л.74-76
от ДП/ подсъдимата получила сумата от 17 000 лева, предназначена за
изплащане на пенсиите на жителите на с.Сърница.
Хасковска област.Същият ден на работното и място пристигнала нейна близка
приятелка/неустановена по делото/, която споделила на подсъдимата ,че дъщеря й
е болна и се нуждае от лечение в Англия ,за което са необходими парични
средства.По тази причина подсъдимата решила да вземе сумата
от 3 000 лева от касата на пощенската станция ,която сума предала
на приятелката си,срещу обещанието на последната да я върне в тридневен срок.Подсъдимата продължила работата си , като по-късно същият ден при нея
дошла друга жена -неустановена по делото. При разговор с подс.С. жената я помолила да й даде пари от
служебните в размер на 108,43 лева.Тогава С. отключила касата и взела оттам сумата от 108,43 лева,която дала на жената.До края на месеца обаче нито
една от двете жени не успели да върнат дадени им парични суми от подсъдимита . Част
от живущите в с.Сърница не получили своите пенсии,което обстоятелство станало
известно и на свид.В. И. -ръководител на Областна пощенска станция
гр.Хасково към „Български пощи" ЕАД-София. Поради това
и по силата на устна заповед свид.И.
разпоредила извършване на проверка , касаеща финансовото състояние на касата на
пощенската станция в с.Сърница, община Минерални бани, Хасковска област , където
МОЛ била подсъдимата , като периода на ревизията обхващал м.септември 2015 година.Проверката
била възложена на свид. Д. П. Г., изпълняваща
длъжността „счетоводител" към
ОПС-Хасково .На 28.09.2015 година, съгласно изготвения за целта протокол /л.73 от ДП / свид.Г., заедно с
лицето Н. А. извършили ревизия на касата на пощенска станция с.Сърница,
Хасковска област, в присъствието на
подс.С..При проверката констатирали липси в размер на 3 108,43 лева от
касата на пощенската станция.Подсъдимата признала пред служителите на ОПС- Хасково,че е
взела служебни пари в размер на 3 108,43 лева от касата за лични
нужди-с цел да ги даде като заем на свои близки приятелки.В хода на
воденото разследване обаче С. отказва да
назове имената на тези лица, които не са били установени и разпитани в
досъдебното производство.
На 06.10.2015
година била издадена Заповед № РД-19.04-405 от 06.10.2015 година на Директора на РУ"Български пощи"
ЕАД-Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" на
подс.Д.С. за проявена от нея
„недобросъвестност" и нарушения на трудовите й задължения ,изразяващи се в
констатираните липси на поверените й парични средства в размер на 3 108,43
лева.
Предметът на деянието-пари
на стойност 3 108,43 лева ,собственост па „Български пощи" ЕАД-София следвало да бъдат отчетени от подс.Д.С. ***,като
материално отговорно лице в края на месец септември 2015 година в с.Сърница,
Хасковска област в качеството й на длъжностно лице- а именно „служител гише в
пощенска станция/ началник на пощенска станция IV-V кат. и пощенски раздавач-пощальон/.
В хода на ДП е била назначена съдебно
-счетоводна експертиза , от заключението на която е видно,че на подсъдимата като МОЛ с месторабота ПС към „Български пощи
„ЕАД-София с.Сърница, Хасковска област към края на м.септември 2015 година е
констатирана липса на парични средства в касата в размер на 3 108,43 лева .От
приобщената в хода на съдебното
следствие вносна бележка от 01.03.2017г. издадена от ЦКБ АД клон Хасково е
видно ,че подсъдимата Д.С. е внесла по сметка на РУ „Български пощи“ЕАД сумата от 220 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от самопризнанията на подсъдимата, направени в съдебното заседание,
от свидетелските показания на свидетелите В. И.
и Д. Г. , дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното
самопризнание от подсъдимата и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от
писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на
основание чл.
283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - трудов
договор, длъжностна характеристика, заповед за дисциплинарно уволнение,
заключение на счетоводна експертиза и др.
От наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят
направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимата , по несъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Това е така, тъй като свидетелите В. И. ,Д. Г. логично и непротиворечиво
изясняват всички факти и обстоятелства, предмет на доказване в настоящото
производство - инкриминирания момент, присвоителните действия на подсъдимата,
длъжностното качество на същата, липсата на паричната сума и размерът на
същата, както и неотчитането й от подсъдимата.
Съдът цени и приложените по делото писмени доказателства като обективни, достоверни,
кореспондиращи с гласните доказателства и неоспорени от страните. Съдът възприе
и кредитира в присъдата си и заключението на счетоводната експертиза , като
изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област, по което страните също не се противопоставят.
В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от
самопризнанието на подсъдимата , което в контекста на гореобсъденото изцяло се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка съдът прие, че с деянието си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201
от НК за това, че на 08.09.2015 година в с.Сърница, община
Минерални бани, Хасковска област ,в качеството си на длъжностно лице-служител
на гише в Пощенска станция с.Сърница, Хасковска област/Началник пощенска
станция IV-V кат .и пощенски раздавач- пощальон/ е присвоила чужди пари в
размер на 3 108,43 лева , собственост на „Български пощи“ЕАД София , поверени й
да ги пази и управлява.
От обективна страна на
инкриминираната дата в
с.Сърница,общ.Минерални бани,обл.Хасково подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 201
от НК тъй като е присвоила чужди пари –сумата
от 3108.43 лв. на „Български пощи“ ЕАД гр.
София , които е получила като „ служител гише в Пощенска станция/началник
пощенска станция —IV-V кат
и пощенски раздавач- пощальон/ в резулутат на , собственост на дружеството,
тоест били са й връчени в това й качество, както и са й били поверени да ги пази
и управлява , което е следвало да стори, до момента, в който е било нужно да ги
отчете. Подсъдимата е присвоила парите
като се е разпоредила с тях като със свои, без да има правно основание за това.
Длъжността“ служител гише в Пощенска станция/началник пощенска станция —IV-V кат и пощенски раздавач-
пощальон/ подсъдимата е заемала по силата на сключения трудов договор № РД-20-1667
от 15.09.2014 и допълнително
споразумение към него . За тази длъжност
е имало утвърдена длъжностна характеристика,
с която подс.е била запозната. Съгласно тази
длъжностната и характеристика подсъдимата е имал основни функции и задължения, сред които
били да получава и събира парични
суми,да получава парични средства за изплащане на пенсии,които да изплаща на
гише и по домовете, да съхранява получените парични средства и пощенски
ценности. Предвид горното подс. С. била
длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т.1, б."б" НК, тъй като й било възложено да изпълнява
постоянно и със заплата работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество в „Български пощи“ЕАД ". Подсъдимата е получила фактическа власт
върху предмета на посегателството в това и качество, а именно да ги пази и
управлява, като противозаконно се е разпоредила с чуждите пари в размер 3108.43
лв., получени за изплащане на пенсиите на жителите на с.Сърница. По този начин
е била засегната възможността на собственика им - "Български пощи"
ЕАД гр. София , да се разпорежда с тях.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимата при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
му последици и е желаела настъпването им. Подсъдимата е съзнавала, че присвоява чужди пари – тези на
"Български пощи" ЕАД гр. София , които са й връчени в качеството й на
служител гише и са й поверени да ги
пази, както и е съзнавала, че с присвоителните си действия е лишила собственика
им от възможността му да се разпорежда с тях и да ги ползва.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимата, с оглед възприетата
правна квалификация съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
направените от същата самопризнание, проявеното съдействие при разследването от
самото му начало, изразеното искрено съжаление за стореното,възстановяване на
част от щетата, мотивите за осъществяването му, добрите характеристични данни,
както и чистото и съдебно минало. Отегчаващи отговорността обстоятелства се
установяват в начина на извършване на деянието, а именно проявената от
подсъдимата настойчивост при присвоителните действия и не малката стойност на присвоените пари. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен
състав счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, нещо повече в настоящия казус - производството е проведено и е
приключило по съкратената процедура - предварително изслушване по реда на чл. 370
и чл.
371, т.2 от НПК, т.е. съобразявайки разпоредбата на чл. 58а
от НК.По тези съображения за престъплението
по чл.
201 от НК съдът наложи на
подсъдимата наказание при условията на чл.
55, ал.1, т.2 б."б", пр.1 от НК, като замени наказанието "лишаване от
свобода", за което в особената част на НК не е предвиден минимум, с
наказанието "пробация". В тази
връзка съдът определи и наложи на подсъдимата наказание "пробация" за срок от една година при
следната съвкупност от пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Същевременно
съдът прие, че изпълнението на първата пробационна мярка е най-адекватно да се
изпълнява по реда на чл. 42б
от НК с периодичност на явяването на подсъдимата пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.
Според преценката на съда именно това наказание като вид и размер се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо. Същевременно съдът, като съобрази
наличието на множеството смекчаващи вината обстоятелства и най-вече ниската
степен на обществена опасност на дееца и на деятелността му, счете, че така
наложеното наказание в достатъчна степен съдържа в себе си поправително-превъзпитателния
ефект на наказанието, поради което и не е оправдано налагането и на двете
факултативно предвидени за коментираното престъпление наказания - конфискация и
лишаване от права.
Основанието на предявения от граждански иск е виновно извършено деяние от
подсъдимата, тъй като със същото последната е причинил на юридическото лице
непозволено увреждане, тъй като с акта си на присвояването на парите е лишил
дружеството като техен собственик от възможността му да се ползва и разпорежда
с тях. Налице е причинна връзка между виновното поведение на подсъдимата и
настъпилия вредоносен резултат. Гражданският иск е доказан по своето основание
и съгласно чл.
45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с
виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от
извършеното от подсъдимата престъпление пострадалото юридическо лице , е
претърпяло имуществени вреди - в размер на присвоените пари от 3 108.43 лв. До постановяване на настоящата присъда
подсъдимата е възстановила част от причинената щета ,като е внесла сумата
от 220 лв. по сметка на ощетеното дружество ,която сума следва да бъде приспадната от размера на
обещтението ,което следва да бъде присъдено ,равняващо се на сумата от 2888.43 лв. /3108.43лв.- 220 лв./ Затова и
на гр.ищец се следва
обезщетение за имуществени вреди , причинени от престъплението до размера на сумата от 2888.43 лв. Тази сума следва да бъде присъдата ведно със
законната лихва върху нея от датата на увреждането -08.09.2015 година до
окончателното и изплащане и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.Поради
това и съдът уважи предявения граждански
иск до сумата от 2888.43 лв, за който размер и осъди подсъдимата ,а иска
до пълния предявен размер за разликата от 2888.43 лв. до 3108.43 лв. като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Причините за извършване на престъплението са незачитане на чуждата
собственост и установените правила и норми за нейното опазване.
С оглед изхода на делото и уважения граждански иск в тежест на подсъдимата съдът
възложи заплащането по сметка на ОД на МВР-Хасково на разноските
от ДП в размер на 144.90 лв .,а по сметка на РС-Хасково държавна такса от 4% върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 115.53 лв.
Мотивиран така ,съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.