Р Е Ш
Е Н И Е
№
Етрополе,21.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд-Етрополе, втори състав в публично заседание на двадесет и четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИР Ц.
при
участието на секретаря Сияна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ц.
гражданско дело № 00134 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Предявена
е искова молба от В.Ц.И.,*** против М.П.Ц.,***, в която се твърди, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като
е издадена заповед по силата на която ответника е осъден да заплати на
заявителя сумата в
размер на 5 000.00 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано
от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 100.00 лева - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
1 200.00 лева /сто и петдесет лева/. На основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК
съдия-докладчик е разпоредил на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си, т.к. е постъпило възражение в определения срок.
Ищецът моли да бъде признато за установено съществуване на вземането във
връзка, с което е издадена Заповед №15/10.02.2020 година за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира и разноски.
В
срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се
явява, като лично и чрез адв.Борис Михайлов-САК, Кантора гр.Ботевград, поддържа
предявения иск като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява, като чрез
адв.Иванка Димитрова-САК, Кантора гр.Етрополе оспорва исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата
на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От ч.гр.дело № 00023/2020 година по описа на ЕтРС, се установява, че със
Заповед № 15 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.02.2020
год. е разпоредено длъжникът М.П.Ц. да заплати на кредитора В.Ц.И. сумата в размер на 5 000 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
29.01.2020 год. до погасяване на задължението; както и разноски за държавна
такса в размер на 100.00 и адвокатско възнаграждение в размер на 1 200
лева.
В
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заявителят,
подробно е изложил обстоятелствата, от които произтича вземането.
С
разпореждане от 01.04.2020 година, на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си против М.П.Ц., т.к. съобщение с
препис от заповедта по чл.410 от ГПК са му били връчени на 17.02.2020 година и
на 18.03.2020 год., в едномесечен срок, същия е подал възражение за недължимост,
както и за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1 200 лева, като
е направил искане същото да бъде определено в минимален размер. Разпореждането
е връчено на заявителя на 19.05.2020 година.
Исковата молба, по която е образувано
гр.дело №00134/2020 г. по описа на ЕтРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
е депозирана на 11.06.2020 г. в РС-Етрополе, т.е. в едномесечния срок,
предвиден за това в ГПК.
От заверено копие на Договор за паричен заем /приложен в ч.гр.д.№00023/20
г. на ЕтРС/ се установява, че същия е сключен на 06.01.2019 год. между В.Ц.И.,
в качеството й на „заемодател“ и Калоян Христов Радулов и М.П.Ц., и двамата в
качеството на солидарни заемополучатели. Съгласно предмета на договора,
заемодателят се задължава да предостави на заемателя паричен заем в размер на
17 479.21 лева, като предаването на сумата става при сключване на
договора, и страните се съгласяват, че настоящия договор служи като разписка за
получената от двамата солидарни заемополучатели сума в договорения размер.
Заемополучателите се задължават да върнат сумата до 01.05.2019 година.
От Договор за потребителски кредит №19R-L294547 от 30.05.2019 година /л.24-36/ се установява,
че същия е сключен между „ОББ“АД и М.П.Ц., като общия размер на кредита е
15 000 лева, като със сумата е рефинансиран стар дълг по потребителски
кредит в размер на 3 139.12 лева към СИБАНК.
От извлечение от сметка /л.37/ се установява, че на 31.05.2019 година М.П.Ц.
е превел сумата в размер на 11 500 лева на Цветан Петьов Иванов.
От обясненията на ищцата В.Ц.И., дадени по реда на чл.176 ал.1 от ГПК в
о.с.з., проведено на 24.11.2020 година се установява, че на 06.01., ищцата била
изпратена от баща си да предаде сумата в размер на 17 500 лева на Калоян и
М.. Тя отишла заедно с адвоката им и счетоводителка на има Светла Цацова.
Предоставила им сумата от 17 500 лева, като двамата погасили част от
задължението, но М. останал задължен със сумата от 5 000 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на
вземания на ищцата към ответника, за които вземания е издадена заповед № 15 от
10.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №00023/2020 г. по описа на ЕтРС.
Предявеният иск е допустим, като съдът го намира за основателен, поради
което същия ще следва да бъде уважен изцяло.
От приетите по делото писмени доказателства и обясненията на ищцата,
дадени по реда на чл.176 ал.1 от ГПК в съдебно заседание се установи, че на
06.01.2019 година, тя лично е предала в заем на ответника М.П.Ц. и на лицето
Калоян Радулов сума в размер на 17 500 лева, която двамата се задължили
солидарно да върнат до 01.05.2019 година. От приетия по делото договор за
паричен заем се установи, че страните са постигнали съгласие, че с подписването
на същия, последния служи и като разписка за предаване на договорената сума. В
хода на настоящето производство, ответника М.Ц., въпреки възражението си,
подадено срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК не ангажира годни доказателства, от които да е видно, че същия не дължи
претендираната сума в размер на 5 000 лева.
Съдът не кредитира приетите по делото Договор за потребителски кредит №19R-L294547 от 30.05.2019 година, сключен между „ОББ“АД и М.П.Ц.
и извлечение от сметка, от която е видно, че на 31.05.2019 година ответника е
превел сумата в размер на 11 500 лева на Цветан Петьов Иванов. Съдът
намира тези доказателства за неотносими към предмета на спора, т.к. същите
касаят взаимоотношения на първо място между „ОББ“ АД и ответника, и на следващо
място между ответника и лицето Цветан Петьов Иванов, като не става ясно каква е
връзката между тях и заемното отношение, възникнало между В.И. и М.Ц..
С оглед на изложеното по-горе предявения иск ще следва да бъде уважен,
като бъде признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
съществуването на вземанията на В.Ц.И. срещу длъжника М.П.Ц., за сумата в размер на 5 000 (пет
хиляди лева) лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.01.2020 год. до погасяване на задължението, за които суми е
издадена Заповед №15
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.02.2020 год. по ч. гр. дело № 00023/2020 година по
описа на ЕтРС.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените
от нея разноски по делото в настоящото производство в общ размер на 600.00
лева, от които 500.00 лева за адвокатско възнаграждение /л.4/ и 100.00 лева за
внесена държавна такса. По отношение разноските за адвокатско възнаграждение по
заповедното производство и направеното възражение от длъжника за прекомерност
на същото, съдът го намира за основателно, като съгласно разпоредбата на чл.7
ал.7 предл.3-то вр. ал.2 от ГПК го намалява от 1 200 лева на 250.00 лева.
Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски по
заповедното производство в размер на 250.00 лева за адвокатско възнаграждение и
100.00 лева за държавна такса.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на В.Ц.И., ЕГН-**********,*** срещу длъжника М.П.Ц., ЕГН-**********,*** за сумата в размер на 5000 (пет хиляди лева) лева – главница по Договор за паричен заем
от 06.01.2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.01.2020 год. до погасяване на задължението, за които суми е
издадена Заповед №15
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.02.2020 год. по ч. гр. дело № 00023/2020 година по
описа на ЕтРС.
ОСЪЖДА М.П.Ц., ЕГН-**********,*** да заплати на В.Ц.И., ЕГН-**********,*** разноски за настоящото производство в общ размер от 600
/шестстотин/ лева и за заповедното производство в общ размер от 350 /триста и
петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/ЦВЕТОМИР Ц./