МОТИВИ:
Обвинението е
против подсъдимия М.И.К. с ЕГН ********** - по чл.249, ал.1, предл.1-во във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият
се обвинява в това, че при условията на продължавано престъпление, на 25.03.2010
година и на 26.03.2010 година в град Панагюрище, обл. Пазарджик е използвал
платежен инструмент – дебитна карта №***, издадена от „ОББ” АД – гр. София, без
съгласието на титуляра П.С.П., като получил пари в брой в размер общо на 1050,00
/хиляда и петдесет/ лева и всяко едно от деянията на продължаваната дейност не
съставлява по-тежко престъпление.
Подсъдимият К.
се признава за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като е дал съгласието си да не се събират доказателства
за тези факти, като се ползват доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство.
С оглед тези обяснения на подсъдимия и направеното от него искане, делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК
- по чл.371, т.2 от НПК във връзка с чл.372, ал.1 и 4 от НПК и във връзка с чл.373, ал.2 от НПК.
По делото е конституиран като частен обвинител и
граждански ищец пострадалият П.С.П., като е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от него граждански иск против подс.К. - за
присъждане на обезщетение за претърпени от пострадалия от горепосоченото
престъпление имуществени вреди в размер на 1050 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане,
както и сторените разноски по делото. Частният
обвинител чрез повереника си поддържа обвинението против подс.К..
Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид направените от
подсъдимия К. самопризнания относно фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, събраните на досъдебното производство доказателства, приетите
и прочетени в съдебно заседание доказателства, и като ги обсъди при съобразяване
с разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
Подсъдимият М.К. работел като
началник смяна в „Асарел-Транс” ООД гр. Панагюрище до 31.03.2010 година.
В неговата смяна и на негово подчинение работели свидетелите Г.Л., Н.Ч., К.К., П.Б.,
Г.Г., Ц.З. и пострадалия П.П.. Всички от смяната оставяли
дрехите си в помещение, оборудвано
със шкафчета, които се заключвали само когато групата работела извън района. В
това помещение външни хора не влизали.
На
27.03.2010 г., пострадалият П. споделил със св. Л., че в джоба на якето му
липсвала дебитната карта №*** издадена от „ОББ” АД, заедно с ПИН кода. В
по-късен момент уведомил за това и другите си колеги. На 29.03.2010 г. в РУП
гр. Панагюрище постъпила жалба от пострадалия. Веднага била направена разпечатка,
при което се установило, че от дебитната му карта са извършени три тегления на
парични суми съответно на 25.03.2010 г. в 00.47.16 часа и в 00.47.48 часа – две
тегления по 400.00 лева и на 26.03.2010 г. в 00.50.37 часа едно теглене от
250.00 лева, общо сумата от 1050.00 лева. Всички транзакции били извършени от
банкомат на „ОББ” АД, който се намирал в гр. Панагюрище на пл. „П. Б.” №3.
По
делото са изискани и приложени два броя фотоснимки от 25.03.2010 г. и четири
броя фотоснимки от 26.03.2010 г., върху електронен носител – СD, заснети от камерата на банкомата на
„ОББ” АД на пл. „П. Б.”***. Свидетелят полицай – Н.Д. показал въпросните снимки
на пострадалия
П. и на св. Л., които веднага заявили, че това е техният
началник – подс. К..
От
депозирано заключение по извършена лицево-идентификационна експертиза се
установява, че лицето, заснето от камерата на банкомата на
ОББ „АД” – гр. Панагюрище, пл. „П. Б.”
№3 на 25 и 26.03.2010 година,
е М.И.К. – ЕГН ********** ***.
Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа направените от подсъдимия К. самопризнания относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, събраните на
досъдебното производство гласни доказателства-показанията на свидетелите П., Л.,
Ч., К., Б., Г., З., Д. и В., приетите и прочетени в съдебно заседание писмени
доказателства, прочетеното заключение по назначената лицево-идентификационна
експертиза, както и въз основа на предявените и приети фотоснимки.
С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.М.И.К. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на състава по
чл.249, ал.1, предл.1-во във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като при условията
на продължавано престъпление, на 25.03.2010 година и на 26.03.2010 година в
град Панагюрище, обл. Пазарджик е използвал платежен инструмент – дебитна карта
№***, издадена от „ОББ” АД – гр. София, без съгласието на титуляра П.С.П., като
получил пари в брой в размер общо на 1050,00 /хиляда и петдесет/ лева и всяко
едно от деянията на продължаваната дейност не съставлява по-тежко престъпление.
Общата
стойност на извършените транзакции възлиза на 1050,00 лева. Безспорно се
установява от кредитираните от съда доказателства, че подс.К. е използвал при
продължавана си престъпна дейност дебитна карта, издадена от „ОББ” АД, като
това е ставало без съгласието на титуляра на сметката – пострадалият П.П..
Подсъдимият е въвеждал ПИН- кода на дебитната карта и чрез банкомат, на три
пъти е извършил неправомерни транзакции – изтеглил пари в брой. Пострадалият П.
като титуляр на сметката през инкриминирания период не е осъществил лично нито
едно теглене от сметката си и не е използвал през това време дебитната си карта
с тази цел.
Деянието
е осъществено от подс.К. при пряк умисъл, тъй като подс.
К. е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал
е общественоопасните му последици и ги е искал. Получил е
достъп до платежния инструмент, с който като веществено средство се предоставя
възможност чрез АТМ устройство /банкомат/ да се получават пари в брой и
съзнавайки обществено-опасните последици е пожелал настъпването им,
като е постигнал целта си - да се облагодетелства по недопустим
от закона начин.
Касае се за
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като и трите
деяния през инкриминирания период осъществяват поотделно състава на чл.249, ал.1,
предл.1-во от НК, извършени са в един кратък период от време/2 дни, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подс.К. за извършения
от него престъпление, посочено по-горе,съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК-относно целите на наказанието,както и от разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК във връзка с чл.58а от НК. Разпоредбата на чл.58а от НК е
материалноправна и следва при прилагането й да се съобрази разпоредбата на чл.2
от НК. В настоящия случай престъплението е извършено от подс.К. при
първоначалната редакция на чл.58а от НК/ДВ-бр.27/2009 година, съгласно която
редакция, когато в производството по чл.372, ал.4 от НПК съдът постанови
осъдителна присъда, при липса на алтернативно определени наказания определя
наказанието винаги при условията на чл.55 от НК-и без да са налице условията по
този текст.Тази редакция на чл.58а от НК е по-благоприятна за подсъдимия от
сегашната редакция на чл.58а от НК, тъй като при сегашната редакция липсва
задължителното прилагане на чл.55 от НК, а това става само когато са налице
условията за това съобразно този законов текст.Освен това тази първоначална редакция
на чл.58а от НК е действала към момента на извършването на престъплението от
подс.К..По тези съображения чл.58а от НК в настоящия случай следва да се
приложи във връзка с чл.2, ал.1 и 2 от НК.
Съдът счита, че обществената
опасност на извършеното от подсъдимия деяние е относително висока, тъй като
същият на три пъти е използвал дебитната карта на пострадалия, като е изтеглил
от нея сума в размер общо на 1050 лева.От друга страна подс.К. не е личност с
висока степен на обществена опасност-същият е неосъждан, с добри
характеристични данни, бил е трудово ангажиран до момента на извършване на
престъплението, съжалява за извършеното от него деяние, като заявява, че ще
върне изтеглените от него пари на пострадалия.
С оглед гореизложеното съдът
счита, че наказанието лишаване от свобода на подс.К. следва да се определи под
предвидения законов минимум, който по чл.249, ал.1 от НК е 2 години лишаване от
свобода. При съобразяване на горепосочените отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът определя на подс.К. наказание в размер на 1/една/
година лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отлага изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на
подс.К. за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в законна сила на
настоящата присъда. Съдът счита, че подс.К. не е необходимо да изтърпява
наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно-той е неосъждан до
момента, с добри характеристични данни е, не е личност с висока степен на
обществена опасност.
С оглед условното осъждане на
подс.К. съдът възлага възпитателната работа с него на Наблюдателна комисия при
Общината-Панагюрище.
С
оглед обстоятелството, че подс.К. в момента е безработен съдът счита, че не
следва да му се налага наред с наказанието лишаване от свобода и наказанието
глоба, предвидено в чл.249, ал.1 от НК и следва да се приложи разпоредбата на
чл.55, ал.3 от НК. Освен това съдът счита, че така наложеното на подс.К.
наказание лишаване от свобода и без налагане на наказанието глоба би изпълнило по
отношение на подсъдимия целите по чл.36 от НК в достатъчна степен.
Ще
следва да се уважи изцяло предявения от пострадалия П.П. граждански иск против
подс.К. за причинените му от престъплението по чл.249, ал.1, предл.1-во от НК
имуществени вреди в размер на 1050 лева. Това е сумата, която е била изтеглена
от подсъдимия от дебитната карта на пострадалия, като подсъдимият следва да
бъде осъден да му заплати тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на увреждането-26.03.2010 година до окончателното й изплащане. Подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на пострадалия П. и сторените от него разноски
за адвокатско възнаграждение - в размер на 500 лева.
Подс.К.
следва да бъде осъден да заплати и направените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 40 лева - по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
Причина за извършване на престъплението от подсъдимия К. е
желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: