№ 29
гр. Петрич, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20241230200670 по описа за 2024 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „О.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „Ц.Б.“ № 11 А, представлявано от управителя С.Н., чрез Адвокат А. С., АК – Б., с
адрес на кантората: гр. Б., ул. „С.С.“ № 1, срещу Наказателно постановление № 01 – 002343
от 11.09.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Б., с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството-жалбоподател, в
качеството му на „работодател“, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 12 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро – разтоварни работи.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
административен акт, който е постановен в противоречие с материалния и процесуалния
закон, както и липса на материална компетентност на актосъставителя и на издателя на
обжалваното постановление. Оспорва се изцяло изложената в акта и в наказателното
постановление фактическа обстановка, като се твърди, че същата не отговаря на
действителната такава, в резултат на което административното обвинение е непълно и
необосновано, което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
1
Релевира се, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН, като се прави паралел и с разпоредбата
на чл. 415в КТ. Иска се от съда да отмени процесното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, за дружеството-жалбоподател „О.Т.“ ЕООД, гр. П., се явява редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, както и да
присъди сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно по подробно изложени съображения в депозирани писмени бележки.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно уведомени, не
изпращат представител за участие по делото, не изразява становище.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от
проведените съдебни заседания.
Разпитани са свидетелите С. Н. М., С. Т. А., Л. А. Д. и К. М..
Изслушани са обясненията на законния представител на дружеството-жалбоподател С.Н..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :
Безспорно се установи по делото, че на 19.07.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище гр. Б. е извършена проверка по документи на дружеството-жалбоподател относно
спазването на трудовото законодателство, във връзка с настъпил на 15.03.2024 г. трудов
инцидент с работника К. М. на обект товаро-разтоварна рампа, експлоатиран от фирма
„Д.Т.О.“, находящ се в гр. Ф., ул. „А.“, Ш.. Дружеството е призовано за проверка по реда на
чл. 45 от АПК с Призовка с изх. № 24068149 от 11.07.2024 г., в която подробно е посочена
изисканата вътрешно-фирмена документация. Част от изисканата с цитираната призовка
документация на проверяваното дружество е представена в Д „ИТ“ - гр. Б. на 19.07.2024 г.
от законния му представител, която включва и представените от страна на дружеството-
жалбоподател, в качеството на работодател, писмени обяснения от управителя на
2
дружеството - С.Н. и от К. М., работник на длъжност „Шофьор товарен автомобил“, във
връзка с настъпилия инцидент.
В хода на извършената проверка по документи са установени няколко нарушения на
трудовото законодателство, за които са дадени съответни предписания. По отношение на
деянието, квалифицирано като административно нарушение в обжалваното наказателно
постановление, служителите на Д „ИТ“ - гр. Б. установили, че от обясненията на К. М. се
констатира, че на 15.03.2024 г. на товаро-разтоварна рампа на фирма „Д.Т.О.“, гр. Ф., ул.
„А.“, Ш., около 13.30 часа същото лице се качило на ремаркето, за да сложи обезопасителни
ремъци на палетите с дървен материал. След като М. обезопасил товара започнал да се
спуска към земята по поставения обезопасителен ремък, подобно на спускане по въже, при
което ремъкът се откачил от другата страна и той паднал на земята.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2426916 от 19.07.2024 г.
От извършените при проверката констатации, базирани на обясненията на С.Н. и К. М.,
проверяващите служители на Д „ИТ“ гр. Б. приели, че дружеството, в качеството му на
„работодател“, не е осигурил подходящи и изправни преносими стълби и/или съоръжения за
качване на и слизане от пътни превозни средства, контейнери, складирани товари и други
места, с което е нарушил чл. 23, ал. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро – разтоварни работи,
поради което на 19.07.2024 г. в Д „ИТ“ - гр. Б. свид. С. Н. М. – гл. инспектор при Д „ИТ“ -
гр. Б., в присъствието на свидетелите С. Т. А. и Л. Д., съставил срещу „О.Т.“ ЕООД, гр. П.
АУАН № 01 – 002343, в присъствие на законния представител на дружеството-нарушител, на
който актът е връчен лично на същата дата, непосредствено след съставянето му.
Срещу така съставения акт е подадено възражение от дружеството-нарушител, в което се
поддържа, че обективираните в акта твърдения, че дружеството не е осигурило безопасни
условия на труд на работника К. М., като не е осигурило стълба в управляваната от същия
товарна композиция, по която да се качва и слиза от ремаркето, не отговарят на обективната
действителност, за което се твърди, че са ангажирани съответни доказателства. Релевира се,
че фирмата, експлоатираща обекта, на който е настъпил инцидентът, спазва строги вътрешни
правила за безопасност относно извършването на товаро-разтоварния процес, който не
започва докато не са изпълнени всички изисквания за безопасност. Навежда се, че
работникът М. е много добре запознат с правилата за безопасност на труда, в частност с тези
за обезопасяване на товара и качване и слизане от полуремаркето, тъй като на същия е
провеждан първоначален и периодичен инструктаж, както и че същият е престирал труда си
и на работодатели с основно място на осъществяване на търговска дейност на територията
на Кралство Ш., които вероятно също са провеждали такива инструктажи на служителите
си.
По така направените възражения АНО не е взел отношение по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН в
издаденото НП.
3
На 11.09.2024 г. въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 01 –
002343 на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Б., в което
административнонаказващият орган възприел, че дружеството, в качеството на работодател
по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е
извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е спазил правилата за
здравословни и безопасни условия на труд и към 15.03.2024 г. за извършвани товаро-
разтоварни работи (товарене на палети с дървен материал на ремарке) от работника К. М. на
посочен обект, където работникът е изпълнявал служебните си задължения, не е осигурил
подходящи и изправни преносими стълби и/или съоръжения, вследствие на което
последният е пострадал. За извършеното нарушение по чл. 23, ал. 1 от Наредба № 12 от
30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на товаро – разтоварни работи, издадена от Министъра на труда и социалната политика
(Обн., ДВ, бр. 11 от 03.02.2006 г.) и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 413, ал. 2
от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00
/хиляда и петстотин/ лева.
НП е връчено на упълномощен представител на управителя на дружеството-жалбоподател –
Димитър Василев Дончев, в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в
настоящото производство жалба.
Към административнонаказателната преписка е приложен Трудов договор № 35 от
29.01.2024 г., сключен между дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател и К.
М., в качеството на служител, съгласно който служителят заема длъжността „Шофьор
товарен автомобил“ и същият е постъпил на работа на 29.01.2024 г., неподписан от страна на
служителя К. М..
Приложено е още писмено обяснение от 25.06.2024 г. на К. М., съгласно което същият
работи като международен шофьор за дружеството-жалбоподател. Касателно настъпилия на
15.03.2024 г. инцидент, М. последователно описва, че се явил на обект, находящ се в гр. Ф.,
ул. „А.“ 25, фирма „Д.Т.О.“, където облечен с жилетка, каска и ADR обувки подготвил
товарната композиция за натоварване, като работници започнали да товарят ремаркето с
палета с дъски. След като натоварили предната част на ремаркето, М. трябвало да обезопаси
товара посредством ремъци. Тъй като един от ремъците се „заглавил“ между палетите, се
наложило М. да се качи на ремаркето, за да го освободи, а след като го направил, се хванал за
същия ремък, за да слезе на земята, но понеже ремъкът се бил откачил от другата страна М.
политнал надолу. Бил транспортиран до лечебно заведение, където му казали, че има три
счупени ребра, няколко пукнати ребра и два пукнати прешлена.
Приобщено е и писмено обяснение от 03.07.2024 г. на законния представител на
дружеството-жалбоподател С.Н., адресирано до ТП на НОИ Б.. В същото се сочи, че
управителят на дружеството-работодател е уведомен лично от шофьора за настъпилия
инцидент, като М. обяснил на Нотков, че се качил на ремаркето, за да обезопаси товара, но
докато се спускал към земята по поставения обезопасителен колан, подобно на спускане по
4
въже, паднал, като вероятната причина за това било обстоятелството, че коланът се откачил
от другата страна или същият не е бил надлежно захванат.
По делото е прието като доказателство писмо с изх. № 1029-01-7029/15.11.2024 г. от НОИ,
ТП-Б., ведно с Разпореждане № 5104-01-41 от 23.08.2024 г. на длъжностно лице определено
по чл. 60 от КСО, за декларирана злополука вх. № 5101-01-34 от 25.06.2024 г. на ТП-Б. от
пострадалия К. М., която се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Към доказателствения материал по делото са приобщени Инструкциите за товарене на
ремаркета, важащи за всички шофьори в района на Д., в превод от английски на български
език; фактури за закупуване на стълби, наименовани Потвърждение на сметка № 0-23-6631-
01-SMM-008176/18.09.2023 г. и Потвърждение на сметка № 0-23-6631-01-SMM-
004527/03.06.2023 г., в превод на български език; Трудов договор № 31/29.05.2023 г., сключен
между „О.Т.“ ЕООД и К. М., Трудов договор № 23/10.04.2020 г., сключен между „О.Т.“
ЕООД и К. М., Трудов договор № 15/01.09.2019 г., сключен между „О.Т.“ ЕООД и К. М.,
Трудов договор № 12/28.01.2019 г., сключен между „О.Т.“ ЕООД и К. М., Трудов договор №
34/09.10.2023 г., сключен между „О.Т.“ ЕООД и К. М., неподписани от страните; приложени
са и 6 броя снимки на полуремарке. Приложени са копия на: инструкция за безопасност при
пътуване с ферибот, инструкция за безопасна работа с товарен автомобил, инструкция за
безопасна работа с автомобил, правила за безопасност при експлоатация на автомобил през
зимния сезон, Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт, служебна бележка № 2/29.01.2024 г. за К.
М., длъжностна характеристика за длъжност „шофьор на товарен автомобил“ за М..
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят С. Н. М., свидетелите по акта С. Т. А. и Л. А. Д., както и пострадалият
работник К. М..
Изслушани са обясненията на управителя на дружеството-жалбоподател, в качеството на
работодател.
Длъжностните лица М., А. и Д. последователно описват извършените от тях действия в хода
на проверката по документи и резултатите от нея. Касателно релевантните за настоящия
казус факти, от свидетелските им показания се установява, че по повод уведомление за
трудова злополука от страна на дружеството-жалбоподател, е издадена заповед от НОИ до Д
„ИТ“ за разследване на същата, като в определената комисия по разследване на трудовата
злополука е включен и свидетелят М.. Инициирана е проверка по документи на
дружеството-жалбоподател, в хода на която проверяващите установили, че работодателят не
е осигурил технически изправни преносими стълби за качване на и слизане от превозни
средства при извършване на товаро-разтоварни дейности, което квалифицирали като
извършено от страна на дружеството административно нарушение (на чл. 23, ал. 1 от
Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
5
при извършване на товаро – разтоварни работи). Свид. М., свид. А. и свид. Д. изнасят, че
административното нарушение е установено от представените от дружеството-
жалбоподател писмени обяснения на пострадалия работник К. М. и от тези на работодателя.
Изрично актосъставителят М. посочва, че „Извода, че превозвача не е осигурил стълба,
изведох с обясненията на лицето.“. Свидетелят уточнява, че не е извършвал проверка на
място на дружеството, нито на пътното превозно средство, като констатациите се основават
единствено на приложените към административната преписка писмени обяснения на
работодателя и служителя. В тази връзка установява, че като актосъставител не е снемал
лично писмени обяснения от пострадалото лице (свид. К. М.). Допълва, че в неформален
разговор със законния представител на дружеството-жалбоподател, тъй като установените
факти не са обективирани в писмен документ, С.Н. му казал, че няма преносима стълба, като
свидетелят преразказва, че управителят на дружеството останал с впечатление, че фирмата,
която обслужва товаро-разтоварната рампа разполага със стълби и ги предоставя за ползване
при нужда.
Свид. А. изнася, че пострадалото лице твърдяло, че не е имало стълби и за това слязло по
въжето. Преразказва проведен между свидетеля М. и управителя на дружеството-
жалбоподател разговор, по време на който, доколкото свидетелката чувала, С.Н. казал, че не
разполага със стълба в камиона, както и че мислел, че фирмата, която товари камионите има
задължение да предостави такава. Свидетелката установява, че не е правена проверка на
процесното ремарке, което по данни на работодателя се намира на територията на Кралство
Ш..
Свид. Д. установява, че работникът М. отразил в показанията си, че не му е осигурена
стълба, както и че в документацията, представена от проверяваното дружество, нямало
документ, удостоверяващ предоставянето на работника на лични предпазни средства, в това
число и стълба.
В свидетелските си показания пострадалото лице М. в общи линии преповтаря изложените в
писмено обяснение от 25.06.2024 г. факти и обстоятелства относно настъпилия инцидент,
като установява, че процесните обяснения написал при своя адвокат, след което ги
депозирал в НОИ. Допълнително посочва, че товарът представлява палети с дъски, с
размери 1 метър ширина и 5 - 6 метра дължина, и уточнява, че като шофьор не участва в
товаро-разтоварната дейност, но след приключването й е длъжен да обезопаси товара.
Твърди, че не разполагал със стълба в ремаркето, поради което по време на товаренето на
стоката търсил такава, но стълба не му била предоставена от фирмата извършваща
товарната дейност, в резултат на което се покатерил на ремаркето и по палетите, като по
стъпала, за да достигне до заклещения обезопасителен колан. Свид. М. изнася, че в
ремаркето се качил със стълба, която е фабрично изработена и е фиксирана в последната
част на ремаркето, където е вратата, както и че посредством тази стълба се качил върху
дървесината на около 2 - 2.50 метра. На въпрос на адв. С. защо не е слязъл по фабричната
стълба, свид. М. отговаря, че така е преценил, защото нямал друг избор, нямал друга
възможност да слезе. Свидетелят твърди, че към момента на настъпване на инцидента не е
6
разполагал със стълба.
Посредством дадените пред съда обяснения, законният представител на дружеството-
жалбоподател С.Н. установява, че освен управител на дружеството, е и шофьор, поради
което е запознат с правилата, като последователно описва процеса по товарене на стоки на
превозните средства в обекта, на територията на който е настъпил инцидентът. Изнася, че
процесното пътно превозно средство е оборудвано със стълба, както и че на място, където се
извършва товарната дейност, също има налични стълби, които се предоставят за ползване
при нужда. Уточнява, че след натоварване на стоката, която представлявала плътно
наредени (натоварени) дъски, шофьорът следва да обезопаси товара, като изразява
недоумение как шофьорът се е качил до горе без да разполага със стълба. Нотков твърди, че
никой от проверяващите не го е питал дали ремаркето е оборудвано със стълба.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и
приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице,
което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на
оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата
на връчване на НП.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Неоснователно се явява възражението на дружеството-жалбоподател за
липса на материална компетентност на издателя на обжалвания административен акт, тъй
като видно от представената с административнонаказателната преписка Заповед № 3-0693 от
15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ към Министерство на труда и
социалната политика, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ е оправомощен да
7
издава и подписва наказателни постановления по актове за установяване на
административни нарушения, издадени от инспектори от съответната Дирекция „Инспекция
по труда“.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление,
като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва
да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените нормативни
изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.
В настоящия казус административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател, в качеството му на работодател, е ангажирана за нарушение на трудовото
законодателство, изразяващо се в неспазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварна дейност, като АНО е приел, че
възникналите отношения се регламентират с посочената като нарушена разпоредба на чл. 23,
ал. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на товаро – разтоварни работи, издадена от Министъра на труда и
социалната политика (Обн., ДВ, бр. 11 от 03.02.2006 г.) и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и
във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция
в конкретен размер.
Съдът намира, че цитираната наредба не е приложима в конкретния случай, тъй като с
последната се определят изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд при извършването на товарно-разтоварни работи.
В конкретния казус, от доказателствения материал по делото, включително и от гласните
доказателствени средства, които в определени части са противоречиви по между си, но не и
по отношение на коментираното обстоятелство, категорично се установява, че пострадалият
при настъпилия на 15.03.2024 г. инцидент К. М. не е участвал в извършваните товаро-
разтоварни работи по времето, когато е пострадал. Изрично както в писмените си обяснения
от 25.06.2024 г., така и в свидетелските си показания, дадени в о.с.з., проведено на
30.01.2025 г., М. установява, че като шофьор на пътното превозно средство не участва в
товаро-разтоварната дейност, но след приключването й е длъжен да обезопаси товара. По
8
делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да установяват задължение на
М. да натовари превозвания товар, нито такива, от които да се установява фактическото му
участие в такава дейност. Поради изложените обстоятелства, по делото не се установи по
какъв начин актосъставителят и свидетелите по акта са достигнали до констатацията, че е
извършено административно нарушение свързано с товарно-разтоварни работи, доколкото
длъжностните лица твърдят, че са установили същото единствено въз основа на писмените
обяснения на пострадалия работник и на работодателя, а пострадалият работник изрично
твърди, че не е участвал в натоварването на дървения материал.
Все в коментирания аспект, по делото не са ангажирани и доказателства, които да
установяват, че дружеството-жалбоподател е предприятие по смисъла на чл. 2 от Наредба №
12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи. Цитираната разпоредба установява, че наредбата
се прилага в предприятия и работни места съгласно чл. 2 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, където се извършват товарно-разтоварни работи. Видно от
приложената към жалбата, инициирала настоящото производство, справка от ТРРЮЛНЦ за
актуалното състояние на дружеството-жалбоподател, в предмета на дейност на последното
не е вписан такъв вид дейност.
На следващо място при анализ на доказателствения материал по делото, в частност
обясненията и свидетелските показания на пострадалия свидетел М., се установява, че към
момента на настъпване на инцидента последният, в качеството на шофьор на пътното
превозно средство, не е извършвал товарно – разтоварни работи, а е извършвал действия
насочени към обезопасяване на товара, който е следвало да превози след натоварването му.
А задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите и изискванията за
укрепване на товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им, се
регламентират от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари,
издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Обн.,
ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г.). Изрично в Глава втора от цитираната наредба са посочени
задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите преди и по време на
натоварването. А изнесените от пострадалото лице данни касателно използваните средства
за укрепване на товара - посредством ремък/обезопасителен колан, напълно кореспондират с
правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на
превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите,
определени в Приложение № 1 към чл. 9, ал. 4 от цитираната Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за
укрепване на превозваните товари.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящия случай приложената от
административнонаказващия орган материална разпоредба не е относима към установената
фактическа обстановка. Доколкото в хода на извършената на 19.07.2024 г. проверка по
документи на дружеството-жалбоподател, са констатирани няколко нарушения на трудовото
законодателство, от които и такива свързани с осигуряването на здравословни и безопасни
9
условия на труд, административнонаказателната отговорност на проверяваното дружество е
следвало да бъде ангажирана въз основа на различни от посочените в акта и НП факти и
обстоятелства и съобразно съответната законова разпоредба, уреждаща тези отношения. В
случая съдът не може да преквалифицира нарушението и да наложи съответното на
извършеното административно нарушение наказание, тъй като последното е свързано със
съществено изменение на обстоятелствената част на административнонаказателното
обвинение. А доколкото нарушителят се брани както по фактите, така и по правото, то
правото на защита на нарушителя би било нарушено.
Паралелно с посоченото, съдът намира за необходимо да разгледа и хипотезата, при която
обезопасяването на товара от страна на пострадалия работник се възприема като част от
товаро-разтоварните работи.
Дори да се приеме, че М. е участвал в товаренето на палети с дървен материал на ремаркето,
така както е посочено в обжалваното наказателно постановление, което обстоятелство не се
доказва от ангажираните по делото доказателства, в хода на настоящото производство не се
доказа по безспорен и категоричен начин, че дружеството-жалбоподател, в качеството на
работодател, не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд при
извършването на товаро-разтоварни работи, като не е осигурил подходящи и изправни
преносими стълби и/или съоръжения, вследствие на което работникът е пострадал.
Както се посочи в изложението, актосъставителят и свидетелите по акта са достигнали до
констатацията, че е извършено административно нарушение, което установили единствено
въз основа на писмените обяснения на пострадалия работник и на работодателя, като в акта
(АУАН № 01-002343 от 19.07.2024 г.) са обективирани само обясненията на К. М. от
25.06.2024 г.
На първо място, в административнонаказателната преписка не се съдържат данни да са
събирани други доказателства касателно нарушението на трудовото законодателство от
страна на работодателя и неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на
труд, в резултат на което е настъпил инцидентът. Такива не са ангажирани от
административното обвинение и в хода на съдебното следствие по настоящото дело.
Предвид начина на формулиране на вмененото нарушение – неосигуряване на подходящи и
изправни преносими стълби и/или съоръжения, компетентното длъжностно лице не е
намерило за необходимо да се извърши проверка на процесното ремарке за установяване
неговото оборудване. В случая актосъставителят се е задоволил единствено с представените
му писмени обяснения на пострадалия работник, като в противоречие с принципа за
непосредственост, не е счел за необходимо и да снеме лично такива от последния, за да
установи действителната фактическа обстановка. В тази връзка, в отклонение, но за
прецизност на изложението, следва да се посочи, че не е спазено изискването на чл. 40, ал. 1
ЗАНН, предвиждащо актът да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като в процесния
АУАН липсва отбелязване, че е налице изключението, визирано в чл. 40, ал. 3, предл. 2
10
ЗАНН.
На следващо място, актосъставителят и свидетелите по акта, в о.с.з. (проведено на
07.11.2024 г.) твърдят, че са установили нарушението, изразяващо се в неосигуряване от
страна на работодателя на стълба, въз основа на обясненията на К. М., който твърдял, че не е
разполагал със стълба в процесното ремарке на инкриминираната дата. При прочит на
приложените към административната преписка писмени обяснения на К. М. от 25.06.2024 г.,
обаче е видно, че никъде в последните работникът не сочи, че не е разполагал със стълба.
Коментираното обстоятелство води до извода, че констатацията за извършено
административно нарушение не се основава на установяване по надлежния ред на същото, а
на предположение, базирано на направена причинно-следствена връзка въз основа на
вътрешно възприятие на факти и формирано становище при анализирането им.
Освен това, в хода на съдебното следствие се констатира и противоречие в свидетелските
показания на пострадалия работник касателно наличието на стълба в ремаркето към
инкриминирания момент. Свид. М. твърди, че към момента на настъпване на инцидента не е
разполагал със стълба. Същевременно изнася, че в ремаркето се качил със стълба, която е
фабрично изработена и е фиксирана в последната част на ремаркето, където е вратата, както
и че посредством тази стълба се качил върху дървесината на около 2 - 2.50 метра. На въпрос
на адв. С. защо не е слязъл по фабричната стълба, свид. М. отговаря, че така е преценил,
защото нямал друг избор, нямал друга възможност да слезе, без да уточнява в какво се
изразява преценената към онзи момент невъзможност. Наличието на фабрично изработена и
фиксирана в последната част на ремаркето стълба не е равнозначно на предоставена от
страна на работодателя преносима стълба или съоръжение, но е индиция, че все пак
превозното средство е било оборудвано със съоръжение, което е могло да се ползва по
предназначение.
С оглед обстоятелството, че личните възприятия на пострадалия работник М. са възприети
от актосъставителя, респективно от АНО като единствен източник на данни и обстоятелства
касателно деянието, квалифицирано като административно нарушение, и доколкото
твърдените от същия (свид. М.) факти са противоречиви по отношение на наличното към
момента на настъпване на инцидента оборудване на пътното превозно средство, не може да
се приеме, че по делото е доказано по безспорен и категоричен начин, че дружеството-
жалбоподател, в качеството на работодател, не е спазил правилата за здравословни и
безопасни условия на труд при извършването на товаро-разтоварни работи, като не е
осигурил подходящи и изправни преносими стълби и/или съоръжения, вследствие на което
работникът е пострадал.
Следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от
обективна страна административното нарушение, съобразно чл. 103, ал. 1 НПК, приложим
по силата на чл. 84 ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се
основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
11
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Но това не е
така в съдебното производство, където нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на
административнонаказателни санкции не може да почива на предположения, а следва да се
ръководи единствено от доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и
обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая направените в хода на производството разноски, платени от бюджета на
съда, са в размер на 60.00 /шестдесет/ лева и Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Б., следва
да бъде осъдена да заплати така направените разноски, представляващи пътни разноски на
явил се в съдебно заседание по делото свидетел. Направено е и искане от страна на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за заплащане на разноски в
размер 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, за което е представен договор за правна защита
и съдействие и платежно нареждане, искането е направено своевременно, поради което
същото се явява основателно и следва да бъде уважено, като Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Б., следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 650.00 лева.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 01 – 002343 от 11.09.2024 г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Б., с което за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 от
Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на товаро – разтоварни работи (Обн., ДВ, бр. 11 от 2006 г.), на основание чл. 416, ал. 5, вр. с
чл. 413, ал. 2 от КТ, на „О.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Ц.Б.“ № 11 А, представлявано от управителя С.Н., в качеството му на „работодател“, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като
12
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Б., да заплати по сметка на РС-П., сумата от
60.00 /шестдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски (пътни разноски на
явил се в съдебно заседание по делото свидетел).
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Б., да заплати на „О.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц.Б.“ № 11 А, представлявано от управителя
С.Н., сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд - Б., в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
13