Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. София, 21.07.2011
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, ІV-ти „Г” въззивен състав в закритото заседание на двадесет и
първи юли две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:
Геника Михайлова
Членове:
Милен Василев
Елена Розалинова
разгледа докладваното от съдия Михайлова
ч. гр. д. № 7526 по описа за 2011 г.
Производството е по реда на раздел І, глава ХХХІХ ГПК.
А.Т.А. и А.А.А. обжалват постановлението от 02.05.11
г. по изп. д. № 200778104000494 по описа на ЧСИ рег. № 781 с район на действие
СГС, обжалват постановлението от 02.05.11 г. за възлагане на кафе-аператив и
кафе-аператив хладилна камера, индивидуализирани с него.
І. По
допустимостта на жалбите.
Изпълнителното дело е образувано по молба от ТБ „Б.И.”
АД (сега „А.Б.Б.” АД) по изпълнителен лист от 15.08.2002 г, издаден в полза на
банката по гр. д. № 05006/ 02 г. СРС, ГО, 73-ти състав, срещу „А.К. К.” ЕООД за
парични притезания по договор за кредит № 411/ 09.04.99 г, допуснати до
принудително изпълнение. Единият от изпълнителните способи е публичната продан
на кафе-аператива и прилежащата му хладилна камера. Като длъжник, наред с този
по изпълнителния лист, Банката е посочила и А.Т.А.. С вписан н. а. № 168/ 99 г.
е учредена договорна ипотека в обезпечение на задълженията на дружеството по
договора за кредит № 411/ 09.04.99 г. при ипотекарен длъжник А.К.А. (раздел А
от договора по н. а). Той е починал на 10.11.00 г, оставяйки след смъртта си съпруга
и две дъщери. Със саморъчно завещание от 09.01.98 г. А.А. е завещал цялото си
имущество на съпругата А.Т. А.. Единственият наследник на ипотекарния
длъжник е тя (чл. 16, ал. 1 ЗН). Следователно изпълнителният лист в полза на
Банката е породил действие само за жалбоподателката А.А. (чл. 326, ал. 3 ГПК от
1952 г, а сега чл. 429, ал. 3 ГПК). Не и за втората, дъщеря на починалия
ипотекарен длъжник.
На 31.10.07 г. С.К.С. е конституиран като присъединен
взискател (изпълнителен лист в негова полза срещу А.Т.А. за сумата 29 103
лв, ведно със законните лихви от 10.07.00 г и за сумата 2 204 лв. –
разноски).
С молба от 15.11.07 г. Банката взискател иска
провеждането на втора публична продан на ипотекираните в нейна полза имоти и
ЧСИ я насрочва за 09.05. – 09.06.08 г.
С постановление от 25.03.08 г. ЧСИ прекратява
изпълнителното производство по отношение Банката на основание чл. 433, т. 2 ГПК.
Изпълнителното производство продължава при взискателя С.С., който встъпва в
процесуалните правоотношения по провежданите изпълнителни способи (чл. 457 ГПК). След прекратеното производство по отношение на първоначалния взискател, А.А.
е единственият длъжник. Тя е длъжникът по изпълнителния лист в полза на С.С.. Настъпва
и приемството в изпълнителния способ публична продан
на имотите, макар ипотекарният кредитор да е
първоначалния взискател. Приемството е факт, защото
след смъртта на А.А. единственият им собственик е А.А.. В договора за
учредяване на ипотека реалното обезпечение е извършено върху имоти,
индивидуална собственост на А.А. и в режим на СИО.
Изпълнителното производство е спирано при условията на
чл. 454, ал. 1 ГПК и възобновено при условията на чл. 454, ал. 2 ГПК на
09.09.08 г. С възобновяването взискателят С.С.
насочва изпълнението само върху кафе-аператива (понастоящем механа) с прилежащата
хладилна камера. Това обуславя приложението на правилата на ГПК, влязъл в сила
на 01.03.08 г. (зачетено действие на новите процесуални норми и по арг. от
обратното на § 2, ал. 7 ГПК).
С обжалваното постановление за възлагане завършва проведената
публичната продан на кафе-аператив (понастоящем механа) с прилежащата хладилна
камера.
Изложеното изключва допустимостта на жалбата от А.А..
Първо, защото изпълнителният лист срещу баща й няма действие за нея. Тя не е
негов правоприемник. Второ, защото след постановлението за прекратяване на
производството по отношение на първоначалния взискател единственият (основен) длъжник
е А.А., длъжникът по изпълнителния лист в полза на С.С.. Проведената публична
продан има за обект кафе-аператив (понастоящем механа) с прилежащата хладилна
камера като част от имуществото на А.А. (по наследствено правоприемство от
съпруга й). Допустимата жалба е от А.Т.А..
ІІ. По
допустимата жалба.
С.К.С. я намира неоснователна.
Частният съдебен изпълнител излага мотиви за
законността на постановлението от 02.05.11 г, с което възлага имота на А.В.И.
на цена 160 000 лв.
Чл. 435, ал. 3 ГПК признава правото на длъжника да
обжалва постановлението за възлагане на имота „поради това, че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено на
най-високата цена”. Съдържанието на разпоредбата предполага съдът да групира
доводите в допустимата жалба. В първата група – онези от тях, негодни да
обосноват основателността й. Във втората група – годните. Съдът намира, че
годен да обоснове незаконност на постановлението за възлагане е не всеки акт,
който съдебният изпълнител предприема в нарушение на закона или е бил длъжен да
предприеме, вкл. при провеждане на изпълнителния способ публична продан на
недвижим имот, а само онзи, който рефлектира върху законността на извършеното наддаване
и/ или осуетява целта на законодателя имуществото да постигне най-високата цена.
По доводите в първата група.
Първият: длъжникът
намира, че постановлението следва да бъде отменено, защото ЧСИ не се е
произнесъл по две негови молби за замяна на обекта на изпълнителния способ.
Законодателят поставя уважаването на молбата по чл.
433, ал. 1 ГПК в преценката на съдебния изпълнител (чл. 433, изр. 2 ГПК). Тази
преценка не подлежи на контрол. Прекият е изключен, защото ГПК не я поставя в
кръга на обжалваемите актове. Имплицитният също. В
производството по иск по чл. 441 ГПК, защото възложената от законодателя
свобода при преценката на ЧСИ изключва деликтната отговорност. По жалба по чл.
435, ал. 3 ГПК, защото подобна молба не рефлектира върху законността на
наддаването като част от изпълнителния способ публична продан на недвижим имот.
Втория: длъжникът
не бил уведомен от съдебния изпълнител за насрочената и проведена публична
продан на имота.
ГПК не задължава съдебният изпълнител да изпрати
съобщение до длъжника за насрочената публична продан. Законодателят е счел
подобен акт за излишен. Поканата за доброволно изпълнение в достатъчна степен обезпечава
възможността длъжникът да плати преди секвестируемото
му имущество да се превърне в обект на принудително изпълнение (чл. 428, ал. 1 ГПК). Налице е и забрана длъжникът да участва в публичната продан (чл. 490, ал.
1 ГПК). Законодателят намира нарушението на забраната по чл. 490, ал. 1 ГПК за
толкова съществено, та допуска оспорването на публичната продан по исков ред и
след влизане в сила на постановлението за възлагане на имота (чл. 496, ал. 3 ГПК).
Без значение е и верността на твърденията, че
длъжникът не бил уведомен за резултата от публичната продан. Съдебният
изпълнител няма и такова задължение към длъжника. Неуспешното й провеждане е от
значение за правата на взискателя – негова е преценката, дали в срока по чл. 494,
ал. 1 ГПК ще поиска нова продан. Ето защо съдебният изпълнител съобщава
неуспешната продан на взискателя. Успешното й провеждане поражда за длъжника
вземане - при разлика между платеното от обявения купувач и размера на дълга, -
но то е търсимо.
Следователно верността на тази група твърденията на
длъжника е без значение за основателността на жалбата.
Третият: длъжникът твърди, че при описа и оценката на
имота ЧСИ е посочил квадратура, по-малка от действителната.
Законодателят последователно провежда принципа, че
недвижимите имоти се индивидуализират чрез граници, не по квадратура, вкл. и в
изпълнителния процес (чл. 484, ал. 1, т. 3 ГПК). Съдебният изпълнител няма
задължението да опише имота, обект на изпълнителен способ, по квадратура.
Задължението да определи началната цена на публичната
продан (оценката на имота) е на съдебния изпълнител (чл. 485 ГПК). Незаконното
й определяне (несъответно на пазарните цени) обаче не засяга права на длъжника.
Ако началната цена е под пазарната, условията за обявяването на проданта и
уредбата на наддаването обезпечават възможността имотът да достигне максимална
цена. Ако началната оценка е над пазарната, това провокира нестанала
публична продан. Засегнатите ще са правата са на взискателя, който не получава своевременно
осребряване и плащане по принудителен ред. Възниква вземане по чл. 441 ГПК.
Защитата му е по исков ред.
Четвъртият: длъжникът
твърди, че ЧСИ не бил установил с нарочен акт (в т. ч. чрез назначено вещо
лице) точния размер на непогасените задължения по
изпълнителния лист.
В изпълнителното производство такъв нарочен акт
съдебният изпълнител не дължи. Имплицитно размерът на дълга, обект на
принудително изпълнение, се установява при разпределение. По изпълнителното дело
разпределение не е извършвано. И да бе извършено, е без значение за законността
на проведеното наддаване и постигнатата цена. Те го предхождат. Следователно
евентуалната незаконосъобразност на разпределението, установима само по съдебен
ред, различен от настоящия (чл. 463 ГПК), е негодна да обоснове основателност
на жалбата срещу постановлението за възлагане на имота.
По доводите във втората група.
Той е един:
наддаването е извършено ненадлежно, тъй като е при действието на обезпечителна
заповед, която ЧСИ не зачита (чл. 432, т. 1, пр. 3 ГПК).
Съгласно обезпечителна заповед от 23.10.08 г. по гр.
д. № 00640/ 08 г. СГС, ГО постановява спиране на изпълнителното производство.
На 26.04.10 г. влиза в сила определението, с което обезпечителната мярка е
отменена. Това е и датата, на която е отпаднала привременната пречка за
изпълнителни действия (чл. 402, ал. 3, пр. 3 ГПК).
По молба на взискателя с постановление от 26.05.10 г.
ЧСИ насрочва публична продан на кафе-аператива (сега механа) с хладилната
камера към него. След три последователни публични продани,
които ЧСИ обявява за нестанали поради неявяване на
продавачи, при условията на чл. 494, ал. 3 ГПК взискателят
иска, а ЧСИ успешно провежда тази, след която с постановлението от 02.05.11 г.
имотът е възложен на А.В.И. на цена 160 000 лв. Привременната пречка е
отпаднала преди обявяването и провеждането на проданта. Неоснователен е доводът,
че наддаването не е извършено надлежно.
Допустимата жалба е неоснователна.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество жалбата на А.А.А.
ЕГН ********** ***, срещу постановлението за възлагане от 02.05.11 г. по изп.
д. № 200778104000494 по описа на ЧСИ рег. № 781 с район на действие СГС
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Т.А. ЕГН **********,***,
срещу постановлението за възлагане от 02.05.11 г. по 02.05.11 г. по изп. д. №
200778104000494 по описа на ЧСИ рег. № 781 с район на действие СГС.
Решението може да се обжалва в първата част от А.А. с частна
жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа,
като във втората част е окончателно.
При влизане
в сила и на обжалваемата
част да се изготви заверен препис от решението, който да се изпрати за сведение
на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.