№ 5640
гр. С., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110100717 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
С Решение № 5676 от 21.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 7981/2024 г. по описа на
СГС, II - „Ж“ въззивен състав, е обезсилено Решение № 20119262 от 27.03.2024 г. по гр.д. №
50599/2018 г. по описа на СРС, ГО, 161 състав, като делото е върнато на Софийски районен
съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от Д. В. Г., чрез адв.
Ц., срещу Ц. Ф. П. (конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода
на процеса първоначален ответник М.П.В.), с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 8 000 евро,
представляваща горницата над уважения частичен иск в размер на 8 000 евро в хода на гр.д.
№ 11048/2016 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, до пълната му стойност в размер на 16 000
евро, представляваща получена сума от праводателя на ответника на отпаднало основание
по договор за извършване на довършителни и ремонтни дейности по отношение на следния
имот – апартамент № 6, находящ се в гр. С., ул. „П.“ № ***, вх. „А“, ет. 2, сключен от Д. В.
Г., в качеството на възложител, и М.П.В., в качеството на изпълнител, развален от
възложителя поради неизпълнение от страна на изпълнителя, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 01.08.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата Д. В. Г. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
15.08.***. закупила от М.П.В. апартамент № 6, находящ се в гр. С., р-н „В.“, ул. „П.“ № ***,
вх. „А“, ет. 2, като уговорената цена била в размер на 64 000 евро. Твърди, че между
страните бил сключен и договор за извършване на довършителни работи в закупения от Д. Г.
апартамент, като уговореното възнаграждение било в размер на 16 000 евро и било
заплатено на М.П.В. на 15.08.***. Посочва, че като гаранция за извършването на
договорените довършителни работи М.П.В. представил на ищцата споразумение, сключено
между него и дружеството „Булкон Риал Истейд“ ООД. Ищцата поддържа, че е провела
множество разговори с М.В., в които същият я уверявал, че ще изпълни поетото задължение,
но довършителните дейности, така и не били извършени. Твърди, че това наложило ищцата
1
да осъществи част от довършителните работи сама като заплати на други лица за
извършването на необходимите довършителни дейности. Заявява, че е направила и опит за
доброволно решаване на финансовите отношение с М.П.В., като отправила нотариална
покана до същия. През месец декември 2015 г. ищцата отправила нотариална покана до
М.П.В., получена от последния, за разваляне на договора. Поради обстоятелството, че
заплатената сума от 16000 евро не била възстановена на ищцата, нито възложената работа
била изпълнена, бил предявен против М.П.В. частичен иск за сумата от 8000 евро, който бил
уважен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 11048/2016 г. по описа на СРС, ГО, 33
състав. Ето защо ищцата моли съда да осъди Ц. Ф. П. (конституирана по реда на чл. 227
ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник М.П.В.) да
заплати сумата от 8000 евро, представляваща разликата между преведената от ищцата сума
от 16000 евро и уважената претенция по предявения вече иск, поради отпадане интереса от
изпълнение на възложената изработка на довършителни и ремонтни работи, ведно със
законната лихва от деня на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответната страна Ц. Ф. П. - конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на
починалия в хода на процеса първоначален ответник М.П.В., оспорва иска. Твърди, че в
сключения между М.П.В. и ищцата предварителен договор с предмет покупко-продажба на
недвижим имот с дата 12.07.2013 г. липсвала клауза за довършителни работи за негова
сметка, като М.П.В. се задължил само и единствено да предостави на ищцата подписан
договор за довършителни работи – задължение, което той е изпълнил в срок. Освен това,
ответникът твърди, че съгласно предварителния договор от 12.07.2013 г. цената на
недвижимия имот предмет на договора е 80000 евро – сума, която ищцата е заплатила на
ответника именно за това, а не за довършителни работи. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 08.07.***.
било сключено споразумение (депозит за покупка) между ищцата Д. В. Г., в качеството й на
купувач, и М.П.В., в качеството му на продавач. Купувачът се задължил да заплати на
продавача сумата от 1000 евро, като депозит (частично капаро) при покупко-продажба на
апартамент, находящ се в гр. С., кв. “М.Л.З., ул. “П.“ № ***, вх. „А“, ет. 2, ап. 6, с площ от
104.15 кв.м и Мазе №7 от вход “А“ със застроена площ 3.96 кв.м., заедно с 1.468% идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
дворното място за сумата от 80 000 евро. В тази сума били включени и довършителни
работи, съгласно подписан договор между продавача и инвеститора на сградата - „Булкон
Риал Истейт“ ООД. Двете страни се задължили да сключат предварителен договор за
покупко-продажба най-късно до 15.07.***.
Между страните не се спори, а и от представеното по делото споразумение от
13.08.***., се установява, че М.П.В. поел задължението да прехвърли на „Булкон Риал
Истейт“ ООД земята, находяща се в гр. С., УПИ ІV-781,781а, 1434, м. М.Л.З. като
уговорената насрещна престанция се изразявала в задължението на дружеството да извърши
довършителни работи по апартамент 6 в срок от 15 дни след подписване на споразумението.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че на 15.08.***. М.П.В. е прехвърлил на
ищцата Д. В. Г. правото си на собственост върху апартамент 6, находящ се в гр. С., кв.
“М.Л.З., ул. “П.“ № ***, вх. „А“, ет. 2, като сделката за покупко-продажба е обективирана в
приложения към исковата молба Нотариален акт № 42, том І, рег. № ***, дело № 36 от ***. В
нотариалния акт е посочено, че продажната цена е в размер на 64 000 евро, от които 8000
евро са получени от продавача М.П.В. по банков път преди подписването на договора, а
остатъкът в размер на 56 000 евро са се съгласили да бъде заплатен на продавача по банков
2
път в деня на подписване на нотариалния акт.
Не се спори между страните и че при подписване на договора за покупко-продажба на
процесния апартамент, същият не е бил изцяло довършен, което е наложило извършването
на довършителни работи. Ответникът М.П.В. не е оспорил твърдението на ищцата, че не е
извършил необходимите довършителни дейности по апартамента.
По делото към исковата молба е приложено и преводно нареждане за кредитен превод
от 15.08.***., въз основа на което се установява, че ищцата е заплатила по банков път сума в
размер на 16 000 евро, а в графата „име на получателя“ е посочено името на М.П.В.. В
представения платежен документ е упоменато и основанието за извършване на плащането, а
именно „за ремонт и довършителни работи“. Обстоятелството, че М.П.В. е получил на
15.08.***. сума в размер на 16 000 евро не е било оспорено от него, но същият е поддържал,
че процесната сума представлява част от договорената продажна цена на закупения от
ищцата имот съгласно, подписан предварителен договор от 12.07.***., който не е представен
по делото въпреки предоставената на ответната страна възможност за това.
Към исковата молба е представена и нотариална покана, отправена от ищцата до
М.П.В., в която се посочва, че поради продължителното бездействия от страна на М.В.,
изпълнението на сключения договор за осъществяване на довършителни работи по
апартамент № 6, находящ се в гр. С., кв. “М.Л.З., ул. “П.“ № ***, вх. „А“, ет. 2, е станало
безполезно, поради което на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД го разваля. Поканата, видно от
направеното отбелязване от нотариус Р.Д., рег. № 274, с район – РС С., е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 04.01.2016 г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че Д. В. Г. подала
искова молба до Софийски районен съд срещу М.П.В., с която предявила иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на М.П.В. да заплати на ищцата сумата в
размер на 8000 евро, предявена като частичен иск от сума в размер на 16 000 евро,
представляваща получена сума от М.П.В. на отпаднало основание по договор за извършване
на довършителни и ремонтни дейности по отношение на следния имот – апартамент № 6,
находящ се в гр. С., ул. „П.“ № ***, вх. „А“, ет. 2, сключен от Д. В. Г., в качеството на
възложител, и М.П.В., в качеството на изпълнител, развален от възложителя поради
неизпълнение от страна на изпълнителя, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
С решение от 09.03.2017 г. по гр.д. № 11048/2016 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, е
уважен предявеният от Д. В. Г. срещу М.П.В. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 8000 евро, предявена като частичен иск от сума в
размер на 16 000 евро.
Не е спорно между страните, че с влязло в сила решение от 07.12.2017г. по в. гр. д. №
8710/2017 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, е потвърдено изцяло решение от
09.03.2017 г. по гр.д. № 11048/2016 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че М.П.В. е
починал на 30.06.2022 г. и е оставил за свой наследник по закон: племенница – Ц. Ф. П.,
която на основание чл. 227 ГПК е конституирана като ответник по настоящото дело на
мястото на починалия М.П.В..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Т.К. (на
страната на ищеца), и М.Е.П. (на страната на ответника).
Свидетелят В.Т.К. заявява, че през 2015 г. и 2020 г. е ходила в апартамента на Д. Г.,
находящ се в гр. С., кв. „В.“, ул. „П.“ 79, ет. 2, ап. 6. Когато отишла през 2015 г. апартаментът
не бил довършен, тъй като бил в процес на ремонт. Нямало теракот в бокса и плочки.
Нямало ламинат навсякъде в бокса. Липсвали в сервизните помещения мивки, тоалетни. В
мазето нямало врата, като трябвало да се правят много довършителни работи в апартамента.
3
Д. и дъщеря й казали на свид. К., че били говорили с един господин, който обаче не си
удържал на думата и те си свършили довършителните работи, като впоследствие същият
починал. Вторият път, когато свид. К. отишла в апартамента през 2020 г., бил довършен -
имало сложен теракот, били поставили ламинат, в спалните имало устройство за отопление,
а в сервизните помещения имало вече тоалетни и мивки. Свидетелят К. изяснява още, че Д.
Г. й е споделяла, че сама си е платила ремонтите и е правила замазка отдолу, преди да
сложат ламината, тъй като плочите били не както трябва. Свидетелят заявява, че не е
виждала въпросният господин, но знае, че договорките с него били да се довърши целият
апартамент, да се постави ламинат, в сервизните помещения да се сложат мивки и тоалетна.
В бокса трябвало да се сложат плочки, теракот, а в мазето - врата. Всички тези неща, обаче,
били направени от Д., включително тази замазка на плочите, върху която поставили в целия
апартамент ламинат. През 2015 г. в апартамента не е имало плочки, нямало нищо.
От показанията на свидетеля М.Е.П. – съпруг на Ц. Ф. П., преценени по реда на чл. 172
ГПК, се изяснява, че е познавал първоначалния ответник М.П.В., който бил вуйчо на Ц. П..
М.Е.П. заявява, че е бил свидетел още от самото начало преди да се продаде апартаментът,
като лично е бил там и отварял за огледи. Тогава живеели в отсрещния апартамент и на него
му било по-удобно да отваря за огледите. Запознал се с ищцата Д. след оглед на апартамента,
може би през 2012-2013 г., като е виждал апартамента преди да се продаде. Трябвало да се
направят довършителни работи. Твърди, че баните били с плочки, просто трябвало да се
сложи санитарията, подовата настилка и интериорните врати. Реално М.П.В. бил собственик
на земята и на апартамента трябвало да му се направи ремонт до ключ от самия строител.
Свидетелят заявява още, че присъствал на уговорки между М. и Д. някъде през 2012-2013 г.
Ставало въпрос за случка преди подписване на нотариалния акт. Там присъствали свид. П.,
брокерът, Д. и М.. Те се разбирали окончателно за сумата, за която щял да се продаде имотът.
Разбрали се да се пише на по-ниска стойност, тъй като така се спестявали нотариални такси.
Това била уговорката между М. и Д.. След това подписали предварителния договор.
Свидетелят П. твърди, че сумата, за която се били разбрали, била около 80 хиляди евро.
Заявява още, че когато реално изповядвали сделката го писали така, а другите ги писали за
довършителни работи, но същевременно изяснява, че не е присъствал на подписване на
документи, а само на тази среща. След сключване на сделката М. многократно се опитал да
се свърже със строителя, за извърши довършителните работи, защото строителят по договор
трябвало да ги извърши, но той не си изпълнил задълженията, както и много други неща в
сградата, при което Д. Г. започнала да се свърза с М. и да се разбират той да може да ги
довърши. Свидетелят заявява още, че е присъствал лично на разговор, в който М. искал да
довърши и да сложи санитарията в банята и подовата настилка включително, но Д. отказала,
като не били извършвани никакви довършителни работи поне до 2016-2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Ищцата извежда съдебно предявеното право при твърдения, че се е осъществил
фактическият състав на третата престационна кондикция на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - дадено на
отпаднало основание – развален договор за изработка.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква съществуване на основание при
получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила, например
при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение, при настъпване на
предвидено прекратително условие.
При така заявената претенция в доказателствена тежест на ищцата е да установи пълно
и главно осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за изработка със
съдържанието, посочено в исковата молба; 2/ изпълнение на поетото от ищцата задължение
по договора; 3/ валидно разваляне на договора от ищцата.
4
Предмет на настоящото производство е останалата част от вземане за връщане на
получена сума от праводателя на ответника на отпаднало основание по договор за
извършване на довършителни и ремонтни дейности по отношение на процесния имот,
непредявена по уважения частичен иск в предходно развилото се съдебно производство.
По силата на чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за страните, за
съда, който го е постановил, и за всички други съдилища и учреждения в Република
България, а разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните
предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. В случая следва изрично
да се отбележи също така, че съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК, влязлото в сила решение има
действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение от
22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено
нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти
са едни и същи както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се
ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска
се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация.
За преценка на обхвата на СПН следва да се вземат предвид и разясненията, дадени от
ВКС в Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022 г., т. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС, в
което се доразвива възприетото в ТР № 3/22.04.2019 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС,
ОСГТК, относно СПН при частичния иск, като в т. 3 се сочи, че силата на пресъдено нещо
има правоустановяващо действие, като обхваща основанието и размера на признатото с
решението по иска субективно право. След формирането й никоя от страните не може да
претендира повече или по-малко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С решението, с
което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава
извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Това позволява на
титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса.
След като със сила на пресъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа
на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до
пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало, нито каква е правната му квалификация. Формираната сила на пресъдено нещо
на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право.
Поради изложеното, с влязлото в сила решение по гр.д. № 11048/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 33 състав, е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска,
5
индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му. Така отчитайки обективните и субективни предели на
формираната сила на пресъдено нещо на решението на СРС, следва да се приеме, че по
делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Относно размера на останалата част от вземането за връщане на получена сума от
праводателя на ответника на отпаднало основание по договора за извършване на
довършителни и ремонтни дейности по отношение на процесния имот, настоящият съдебен
състав приема, че по делото е установено в условията на пълно и главно доказване
изпълнението от страна на ищцата на задължението й да заплати на наследодателя на
ответника уговореното възнаграждение по договора за извършване на довършителни
дейности – от приложеното на лист 12 от делото преводно нареждане за кредитен превод се
установява, че на 15.08.***. Д. В. Г. е превела по сметка на наследодателя на ответника сума
в размер на 16 000 евро. От сумата в размер на 16 000 евро следва да се приспадне сумата от
8 000 евро, присъдена по гр.д. № 11048/2016 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав.
Следователно, предявеният иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
предмет на настоящото дело, е основателен до пълния му размер от 8000 евро, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Релевираното за пръв път в проведеното на 20.03.2025 г. открито съдебно заседание
възражение на процесуалния представител на ответника за изтекла погасителна давност е
преклудирано, като аргументите за това са следните.
Съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид дадените разрешения във формираната
последователна практика на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т.
5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това
означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички
свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от
които претендираните права и съответните въведени от страните възражения произтичат.
Затова, съдът не следва да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи
път след срока за отговор на исковата молба, освен ако не се касае до хипотезата на особени
непредвидени обстоятелства (в този смисъл е и Определение № 60707/21.12.2021 г. по т. д.
№ 785/2021, I т. о. на ВКС). В настоящия случай в срока по чл. 131 ГПК не е било
релевирано възражение за изтекла погасителна давност, поради което правото за заявяване
на такова възражение е преклудирано и не следва да бъде взето предвид.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора на ищцата следва да се присъдят своевременно поисканите и
доказани разноски в общ размер на 3665,87 лв., от които 625,87 лв. – държавна такса
(таксата за банков превод не представлява разноски по смисъла на ГПК, поради което не
подлежи на присъждане), 1200 лв. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, както и 1840 лв. – адвокатско възнаграждение за отговор на въззивна жалба
по в.гр.д. № 7981/2024 г. по описа на СГС, II - „Ж“ въззивен състав.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Ф. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „И.” № 56, вх. „А“, ет. 1, ап.
6
1, да заплати на Д. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „О.П.“ 5А, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сумата в размер на 8 000 евро, представляваща горницата над
уважения частичен иск в размер на 8 000 евро в хода на гр.д. № 11048/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 33 състав, до пълната му стойност в размер на 16 000 евро, представляваща
получена на отпаднало основание сума от М.П.В. - праводател на ответника, по договор за
извършване на довършителни и ремонтни дейности по отношение на следния имот –
апартамент № 6, находящ се в гр. С., ул. „П.“ № ***, вх. „А“, ет. 2, сключен от Д. В. Г., в
качеството на възложител, и М.П.В., в качеството на изпълнител, развален от възложителя
поради неизпълнение от страна на изпълнителя, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба - 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Ц. Ф. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „И.” № 56, вх. „А“, ет. 1, ап.
1, да заплати на Д. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „О.П.“ 5А, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 3665,87 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7