Р
Е Ш Е Н
И Е № 260031
Гр. Кюстендил 18.11.2020 г.
В и м е
т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в разпоредителното заседание на шести
октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН В. мл.с.
при секретаря
Милена Спасова , като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 341 по
описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА на подсъдимия Г.Л.М., ЕГН **********,***, подадена чрез защитника
му адв. К.Р. срещу Присъда № 45/11.06.2020 г. на ДнРС, постановена по НЧХД №
158/2019 г. по описа на този съд, с която е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.130 ал.2
НК, на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание”глоба” в размер на 1 000 лв. , както и
е уважен гражданския иск за причинени на непълнолетния тъжител Ц.Н.К.
неимуществени вреди за сумата от 500 лв. В отхвърлителната
част на иска
за разликата над тази сума до
претендираните 1500 лв. и в оправдателната част на присъдата за престъплението по
чл.146 ал.1 НК и цялостното отхвърляне на гражданския иск за неимуществени
вреди от това престъпление присъдата не е обжалвана.
С жалбата и
допълнението към нея е направено искане за отмяна на осъдителнатачаст на присъда
и оправдаване на подсъдимия, като се поддържа, че тя е
неправилна, незаконосъобразна и необоснована – преценката на доказателствата е тенденциозна. Нито един от свидетелите
не е видял подсъдимия да нанася удари на
тъжителя и поради това
липсва изпълнително деяние и авторство на престъплението, както и не е
установен механизма на извършването му, се поддържа в жалбата. Моли се за
постановяване на нова
оправдателна присъда, с претенция за разноски. Не са направени
доказателствени искания в жалбата
Повереникът на
частния тъжител адв.З.В. оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на І-инстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия адв.Емил
Велинов поддържа жалбата и допълнителните съображения към нея за нарушения на материалния и процесуалния
закон при постановяване на присъдата -
неотчитане от съда, че показанията на част от свидетелите подкрепят
обясненията на подсъдимия, противоречие в посочване мястото на нараняването от
свидетелите – лявото ухо на тъжителя, а според СМЕ нараняването е на дясното
ухо, неправилно преценяване показанията на св. С.С. и указанията й към тъжителя
да си търка ухото, което е довело до
възприемане от съда на фактическа обстановка, несъответстваща на
доказателствата по делото. По тази причина частното обвинение е несъставомерно
и съдът е следвало да оправдае подсъдимия по него и евентуално да приеме
по-лека правна квалификация. Но се поддържа основно, че подсъдимият е невиновен
по повдигнатото му с тъжбата/ в която не е посочено нито едно
нараняване/обвинение и се моли той да бъда оправдан .
Подсъдимият
изрази съгласие със заявеното от защитника си и като последна дума поиска от
съда да се отмени присъдата и да бъде оневинен.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства,
в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за
допустима като подаден в законовия срок и от надлежна страна и прие от
фактическа и правна страна следното:
С атакуваната присъда подсъдимия Г.Л.М. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.2 НК – за това,
че на 02.11.2018 година, около
17:00 часа в гр. Дупница, на
стълбищната площадка, находяща се преди първия етаж на бл.83, вх. Б, в ж. к.
„Бистрица”, чрез нанесен удар с ръка по дясното ухо на Ц.Н., е нанесъл лека телесна
повреда, причиняваща болка и страдание без разстройство на здравето,
освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба” на основание чл. 78 а, ал.1 от НК в размер на 1000 лв. С присъдата е уважен гражданския иск за неимуществени вреди ан тъжителя от
това престъпление за сумата от 500 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието – 02.11.2018 година до окончателното изплащане на сумата,
като предявеният граждански иск за сумата до 1500 лв. е отхвърлен като неоснователно завишен.
Със същата присъда подс.М. е признат за невиновен в това, че на
02.11.2018 година, около 17:00 часа в гр. Дупница на стълбищната площадка,
находяща се преди първия етаж на бл.83, вх. Б, в ж. к. „Бистрица” по отношение
на обвинението, е нанесъл обида на Ц.Н.К., непълнолетен, действащ със
съгласието на майка си С.С.С.,***, като го е нарекъл „дебил“ и на
основание чл.304 от НПК е оправдан
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.146, ал.1 от НК и е отхвърлен изцяло предявения иск за претърпени от това
престъпление неимуществени вреди за сумата от 1000 лв. В тази част присъдата не
е обжалвана и е влязла в сила.
С присъдата подсъдимия М. е осъден да заплати на непълнолетния тъжител Ц.Н.К., действащ със съгласието на майка си С.С.С.,***, разноски по делото в размер на 174 лв. (сто седемдесет и четири лева)
за изготвяне на експертиза и образуване на делото, както и 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на повереника му, както и д.т. в размер на
50 лв. по уважения граждански иск по сметка на ДнРС.
Районният съд
е в общи линии установил правилно фактическата обстановка по делото, като въззивният съд след собствена преценка на
доказателствата приема за установено следното: Подсъдимият живее в ж.к.“Бистрица“ в гр. Дупница бл.6, вх.Г ет.6 ап.84. Той
е баща на две малки деца – момиченца.
На 2.11.2018 г. следобяд подсъдимият се
намирал пред блок 83 в същия квартал, където били излезли майки с деца и
по-възрастни жени, които седели в беседката пред блока.
Около 17 часа същия ден св.А.Ф., който
живее в бл.83 на етаж 6, влязъл във входа на блока заедно с неговия приятел -
тъжителя Ц.К.. Св.В. П., която живеела в този блок и била касиер на блока, в
това време също била пред блока заедно с 4-годишния си внук и казала на св.Ф.да се качи сам, а тъжителят
да го изчака навън. Причината за това
била, че когато друг път тъжителят идвал в блока да търси приятеля си – св. Ф.във
времето между 14 и 16 часа тропал силно по вратата, тъй като нямало работещ
звънец на Ф.и двамата вдигали много шум, а св. П.помагала в отглеждането на
внука си, който имал здравословен проблем и се случвало често, когато тя
приспивала детето, тъжителят да тропа силно по вратата на Ф.. Св.Ф.казал на
тъжителя да не я слуша и да тръгне с него. Тъжителят на отправената от св. П.забележка
й отвърнал, че тя няма право да му казва да влиза или не и че ще я разбие и
нея, и тъпия й внук, от което детето се уплашило. Свидетел на разправията
станал и св.К. Х., който се намесил,
като предупредил тъжителя да послуша св. П.и да излезе от входа.
Тогава,
след като чул заканителните думи на тъжителя към св.П.и най-вече заради
реакцията на внука й, се намесил подсъдимият М.. Той хванал тъжителя ръката, в
областта на мишницата, а впоследствие го хванал за ухото и го издърпал навън.
От силната болка в областта на ухото тъжителят се разплакал и си тръгнал към
къщи, като с него бил и приятелят му св. А.Ф.. По пътя срещнали св. В.Б., която
видяла, че тъжителят си е сложил ръцете на лицето и е разстроен.
В къщи
била бабата на тъжителя – св.Ц.С., на която св.Ф.разказал, че В. не пуснала
тъжителя във входа и тогава дошъл подсъдимият, който бил баща на Д., и започнал
да да блъска тъжителя и да му нанася удари по главата, но най-вече по врата и
по ухото. Тогава св. Цв.С., понеже гледала малкото си внуче, се обадила на
майката на тъжителя – св. С.С., която била на работа, да си дойде. Св.С. си
дошла и също от св.Ф.разбрала за случилото се, след което тримата – св.Св.С.,
тъжителят и св.Ф.- отишли в полицията, където св.С. подала жалба срещу
подсъдимия и след това, също тримата, отишли за преглед на тъжителя в Спешна
помощ. При прегледа в ЦСМП на 2.11.2018 г./петък/ от св.д-р Б. е констатирано и
отразено : болка и зачервяване в областта на дясно ухо, с поставена диагноза - съмнение за контузия в областта на лицето, което
е отразено във Фиш за спешна медицинска помощ/вж л. 45 от делото на ДнРС/, издаден от свидетеля д-р Б.. Дежурен лекар
УНГ обаче нямало, а няма и такова отделение и не било издадено медицинско
свидетелство, понеже лекарите от Спешен център нямат право да издават такова.
На 5.11.2018 г./понеделник/ тъжителят бил
прегледан от личния лекар – св. К.П. и тогава е установено: болка, оток и
зачервяване/най-вероятно повърхностно подкожно кръвонасядане на дясно ухо/, с
поставена диагноза „повърхностна травма на дясното ухо“ и било издадено
медицинско свидетелство на тъжителя, в което е отбелязано, че на 2.11.2018 г. е прегледан в Спешен център.
От СМЕ на в.л. д-р Н.е установено въз
основа на горепосочените медицински данни, че при тъжителя е било налице установено
травматично физическо увреждане – лекостепенна
контузия на дясна ушна мида, изразяваща се в натъртване на меките й
тъкани с болка, оток и
зачервяване/повърхностно кръвонасядане.
По
отношение субективните данни за наличие на други физически увреждания/кръвотечение
от носа и зачервяване на врата/, е посочеон в експертизата, не може да се даде категорична оценка за евентуално наличие и са възможни няколко
варианта:
1/.Това увреждане според медицинския
експерт се причинява от действие на твърд тъп предмет/по механизма на удар или натиск с или върху
такъв/ и е възможно да се получи по начини, за които се съобщава в тъжбата и в
показанията на св.Ф.- нанесен му удар с ръка по ухото или при хващане и
стискане, възможно и дърпане с ръка. Описаната контузия причинява болка и
страдание и подлежи на пълно възстановяване за срок от 1-2 седмици и не води до
“временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
2/. Според в.л. е възможно при нанесен удар с
ръка по врата за леко бързопреходно зачервяване там и последващо кръвотечение
от носа по време на прибирането към дома, но това не е свързано с инцидента и
може да се получи от силно издухване на носа или разчопляне.
Посоченият в експертизата втори вариант е
неотносим към възприетите фактическr положения и
затова не се посочва и обсъжда.
Описаната контузия в т.1 причинява болка и
страдание, не води до временно разстройство, опасно за живота и подлежи на
пълно възстановяване за срок от около 1-2 седмици.
Тази фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото, част от
които се описаха в горното изложение: материалите по преписка вх.№ 3177/2018
г., СМЕ на в.л.д-р Н., Фиш за спешна медицинска помощ, медицинско свидетелство,
показанията на свидетелите А.Ф., Ц.С., С.С., К.Х., Н. И., д-р К. П., д-р С. Б.,
В. П.и Л. М..
СМЕ, Фиш за спешна медицинска помощ и медицинско свидетелство на тъжителя се
кредитират изцяло като годни доказателствени средства. Те установяват вида на
причинените на тъжителя увреждания, а СМЕ посочва още и възможния механизъм на
причиняване на отделните съобщени от различните свидетели увреждания на тъжителя
и срока на възстановяване.
Относно
свидетелските показания следва да се посочи обобщено, че те се кредитират като
обективни - изцяло или частично - в зависимост от това дали и доколко се подкрепят
от кредитираните писмени доказателства и СМЕ, както и дали изнасят
непосредствено възприети от съответния свидетел факти или са опосредени.
Показанията
на непълнолетния свидетел А. Ф.– очевидец на случая, дадени по надлежния
процесуален ред/ на л.51-52 от делото на
ДнРС/, се кредитират като обективни. Колкото и предпазливи да са тези показания,
те въпреки това съобщават, че във въпросния ден причина“Ж. да му скача на бой“
е, че непосредствено преди случая след забележка от „леля В.“ към тъжителя да
не се влиза във входа тъжителят й е казал нещо от рода на“ Ще те ударя, ще ти
бием една“ и това причината да се е
намеси поддсъдимият, който „го избута и го дръпна за ухото, или за ръката и го
изкара“. Той е лицето, обяснило впоследствие на майката и бабата на тъжителя
–свидетелките Ц.С. и С.С. какво се е случило между тъжителя и подсъдимия. В саморъчните
си обяснения на предварителната проверка, снети от св.Н.И.на 12.11.2018 г., св.Ф.е
записал собственоръчно, че подсъдимият е нанасял на тъжителя удари по главата и
лицето. Така съобщеният механизъм на причинените уврежадния на тъжителя от св.Ф.в
показанията му пред съда се подкрепя от заключението на СМЕ, както и от
показанията на св.П.за поведението на тъжителя преди инцидента и затова
показанията на св. Ф.се кредитират изцяло, вкл. и че тъжителят не е имал
кръвотечение от носа.
Показанията на св.Цв. С. и С.С. се кредитират
в частите им, в които се подкрепят от кредитираните писмени и гласни доказателства
и СМЕ. Те не се кредитират в частта им, че подсъдимият е бил пребит и цялото му
лице е било в кръв, тъй като отзи факт остана недоказан,вкл. и от показанията
на св.Ф.и на лекаря от спешна помощ. Д-р Б.е отразил този факт във Фиша за
спешна помощ, но като съобщен от тъжителя. А самият той не е забелязал следи от
кръвотечение, иначе би го отразил в листа, е заявил свидетеля при разпита си
пред съда.
А пък СМЕ сочи, че дори тъжителят да е имал кръвотечение
от носа след случая, от това кръвотечение няма връзка с инцидента и е плод нd възможни вторични механични действия на тъжителя.
Показанията на свидетелките С. не се
кредитират и в частта им, че било увредено лявото ухо на тъжителя, тъй като
всички медицински документи сочат на увреждане на дясното ухо. Но това
противоречие се дължи вероятно на позицията,
от която са видели тъжителя и от прежиявната от тях уплаха – ако той е бил
срещу всяка от свидетелките, е възможно у тях да настъпи объркване кое точно ухо му е
било наранено.
Показанията на свидетелката В.Б. се
кредитират само в частите им, в окито се подкрепят от останалите кредитирани
доказателства – че тъжителят е бит от подс. Г.М. и че си е сложил ръцете на
лицето, когато тя се е срещнаал с него.
В останалата част – че му е текол кръв от онса, ушите, устата и че целите му
ръце били в кръв показанията ан тази свидетелка остават недоказани и не се
кредитират за достоверни по посочените по-горе съображения за частичното
кредитиране и на показанията на свидетелките С имеонови.
Показанията на свидетелката В. П.се
кредитират в по-голямата им част като обективни, тъй като се подкрепят от кредитираните
показания на св. А.Ф., М.и Х. – за словесното пререкание между нея и тъжителя и
причината за това. Не се кредитират показанията й в частта им, че не е видяла
подсъдимият да удря тъжителя или по-точно за физическо съприкосновение между
тях, тъй като този факт категорично се опровергава от кредитираните свидетелски
показанияа на очевидеца на инцидента св.Ф..
Показанията на св.Л.М., собственик на
магазин във входа ан процесния блок, се кредитират в частта им за разправията
между тъжителя и св.В. П., тъй каот се подкрепят в тази част от кредитирани
свидетелски показания на св.Ф.и св.П.. Показанията на тази свидетелка не се
кредитират в частта им,че не е имало никакво физическо съприкосновение между тъжителя
и подсъдимия.
Показанията на св. Н. И., инспектор ДПС, който
е снел обясненията на св.А. Ф.при предварителната проверка по подадената жалба
в полицията от майката на тъжителя, се кредитират изцяло като обективни и достоверни.
В показанията си свиделят е заявил, че собственоръчно в присъствието и на баща
му св.Ф.е записал видяното от него.
Изцяло като достоверни се кредитират и
показанията на двамата лекари д-р Б., издал фиш за спешна помощ на тъжителя и
прегледал го на 2.11.2018 г. непосредствено след инцидента и на св.Петров - личния
лекар на тъжителя, прегледал го на 5.11.2018 г. и издал медицинското
свидетелство.
Изцяло се кредитират и показанията на св.К.Х./ на л.92 от делото на ДнРС/, живущ ***,
който в процесния ден и час се прибирал от работа. Той е станал свидетел на разправията
между тъжителя и св.В. П.и сам е казал на тъжителя да излиза, което тъжителят
не е направил. Св.Х. е чул лично тъжителя да казва на свидетелката П.коя е тя,
че да му казва какво да прави и че я е напсувал в присъствие на внучето й, което
е било с нея. Този свидетел е съобщил също, че подсъдимият е хванал тъжителя и
го е издърпал извън входа.
При така установеното от фактическа страна
въз основа на извършения доказателствен анализ от районния съд, допълнен и детайлизиран
в настоящото решение, законосъобразно този съд е приел обективна и субективна
съставомерност на частното обвинение – причиняване на лека телесна повреда по см.на
чл.130 ал.2 НК.
От
обективна страна е причинено увреждане на тъжителя - лекостепенна контузия на дясна
ушна мида, изразяваща се в натъртване на меките й тъкани с болка, оток и зачервяване/повърхностно
кръвонасядане/. Това увреждане според медицинския експерт се
причинява от действие на твърд тъп предмет/по механизма на удар или натиск с или върху
такъв/ и е възможно да се получи по начини, за които се съобщава в тъжбата и в
показанията на св.Ф.- нанесен му удар с ръка по ухото или при хващане и
стискане, възможно и дърпане с ръка. Описаната контузия причинява болка и
страдание и подлежи на пълно възстановяване за срок от 1-2 седмици и не води до
“временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Т.е. причинената на тъжителя телесна повреда се изразява в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето, както правилно и законосъобразно
и в контекста на ППВС № 3/1979 г. е приел и районният съд и е квалифицирал
деянието по чл.130 ал.2 НК, а не както е посочено в тъжбата по чл.130 ал.1 НК. Правилно
е посочено в мотивите на присъдата, като се изхожда от разпоредбата на чл.81
ал.1 НПК, че съдът не е длъжен да оправдава подсъдимия по посочената в тъжбата
правна кавлификация на деянието, тъй като за тъжителя не съществува задължение да
посочи правната квалификация на деянието. Такова законово задължение съществува
само за обвинителния акт съгласно чл.246 ал.3 НПК. И това е така, защото
тъжителят е длъжен да посочи само обстоятелствата на престъплението, а
правилната правна квалификация на частното обвинение се определя от съда и той
не е обвързан от сочената в тъжбата такава.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк внезапен умисъл. Намесата
на подсъдимия в словесния скандал между тъжителя и св.В. П.е провокирана от
поведението на тъжителя – той на забележктата й да не влиза във входа я е напсувал
и се е заканил, че ще разбие/изкорми/ нея и тъпия й внук. И именно тези
изречени от тъжителя думи са предизвикали последващите действия на подсъдимия –
хващане на тъжителя за ръкава и издърпване на ухото му, с които действия го е
извел извън входа на блока и които действия са причинили телесното му
увреждане. Подсъдимият обаче е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е последиците от него и е желаел тъхното настъпване, предвид
предхождащото поведение на тъжителя.
Относно
наказанието за извършеното престъпление по чл.130 ал.2 НК съдът законосъобразно
е преценил, че са налице условията на чл.78 а НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание “глоба“
в законовия минимум от 1000 лв. поради определяне на наказанието при превес
според настоящия състав на смекчаващи обстоятелства/ а не при баланс на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както е приел ДнРС/ – чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, провокативното поведение на тъжителя по
отношение на св.Петкова, което е причина за извършеното от подсъдимия деяние. И
настоящият състав намира, че с така наложения размер на наказанието“глоба“ ще се
постигнат в най-пълна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, по
отношение на подсъдимия.
Присъденото обезщетение за неимуществени
вреди на тъжителя от престъплението по чл.130 ал.2 НК в размер на 500 лв. въззивният
съд намери за законосъобразно и справедливо определено, в съответствие с чл.52 ЗЗД. Така присъденият
размер е съобразен, както е посочил и районният съд, с причиненото увреждане,
механизма на извършването му и периода на възстановяване, възрастта на
увредения и обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Към това
следва да се допълни, че така определения размер е съобразен с провокативното
поведение на тъжителя, станало основна причина аз извършеното престъпление. В
отхвърлителната гражданска част на присъдата липсва жалба и в тази част тя е
влязла в сила.
С горното изложение съдът даде отговор защо
приема за неоснователни доводите във
въззивната жалба и допълнението към нея за оправдаването на подсъдимия.
Въпреки това следва още да се посочи изрично, че авторството на деянието е
доказано по безспорен начин от показанията на св.Ф.и на св.Х., както и от
косвените доказателства –показанията на свидетелките Ц.С. и С.С., на които
тъжителят и св.Ф.са разказали кой му е причинил увреждането. А техните косвени
свидетелски показания се повдкрепят от показанията на св.Ф., които, макар и
доста предпазливи по обясними причини, все пак са:“…влезна тоя Ж. къде е и
вика:“Излизай“ и аз гледам отгоре от втория етаж и според мене или го избута и
ог дръпна за ухото, или за ръката и го изкара“. А предхождащото инцидента поведение
на тъжителя - изречените от него към св. П.закани е безспорно доказано както от
показанията на св.А.Ф., така и от показанията на св. К. Х. и св. Л. М..
Безспорно по делото е доказано както изпълнителното деяние на престъплението по
чл.130 ал.2 НК – причиняване на телесно увреждане на тъжителя, представляващо
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, така и
авторството на деянието именно от подсъдимия М.. Каквато и да е причината за
деянието, последното не намира своето оправдание в нея, но тя е взета предвид
при определяне размера на наложената глоба и особено при уважения размер на
гражданския иск. А относно твърдението за изречената реплика в деня на
инцидента докато пътували за спешния център от майката на тъжителя“Търкай си
ушите, търкай си ушите“, съобщено от св.Ф., дори това да е било вярно,
това“търкане“ не може да доведе до констатираното увреждане на тъжителя, което
е изрично заявено от вещото лице при приемане на СМЕ. Защото твърдението е тази
реплика да е изречена на 2.11.2018 г., когато са пътували към спешния център.
Но уврежаднето на ътжителя е било ио на 5.11.2018 г., когато го е прегледал д-р
Петров и му е издал медицинското свидетелство и ако е имало само търкане,
увреждането не би било налично на 5.11.2018 г. Аотносно това, че свидетелките С.
са съобщили за увреждане на лявото ухо, а всъщност е установено, че увреждането
е на дясното ухо на тъжителя, се изложиха по-горе в решението, при обсъждане
достоверността на свидетелските им показания.
По така изложените съображения не се
констатира наличие на сочените в жалбата пороци на присъдата в обжалваната
част. При служебната проверка на съда не се установиха други основания,
налагащи нейната отмяна или изменение.
По тези съображенrя присъдата в обжалваната част като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена, а в в необжалваната оправдателна част за престъплението по
чл.146 ал.1 НК и отхвърлителната гражданска част – относно отхвърления
граждански иск за неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 НК за
разликата над 500 лв. до претендираните 1500 лв. и на гражданския иск за 1000
лв. за престъплението по чл.146 ал.1 НК – като необжалвана присъдата е влязла в
сила.
Предвид изложеното и на осн.чл.338 НПК,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
45/11.06.2020 г. на ДнРС, постановена по НЧХД № 158/2019 г. по описа на съда в наказателно-осъдителната част за
престъплението по чл.130 ал.2 НК и в
осъдителната гражданска част на иска с пр.осн.чл.45 ЗЗД за сумата от 500
лв.
В останалата част – оправдателната част за
престъплението по чл.146 ал.1 НК, отхвърлянето на гражданския иск за това
престъпление за сумата от 1000 лв. и в отхвърлителната част на иска за
престъплението по чл.130 ал.2 НК за разликата над 500 лв. до претендираните
1500 лв. – като необжалвана присъдата е влязла в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: