№43
гр.
Силистра, 27.04.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в
публичното заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: В. АЛЕКСАНДРОВА
Мл. с. РАЛИЦА РАЙКОВА
при секретаря Данаила Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Райкова в. гр. дело № 272 по описа за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 161/29.07.2016г.,
постановено по гр. д. № 551/2015г. по описа на Районен съд – Дулово, е признато
за установено по отношение на Д.И.М., З.Ю.М. и В.Д.С., че П.С.А. е собственик
на 1/2 ид.ч., С.И.А. е собственик на 1/4 ид.ч. и Д.И.М. е собственик на 1/4
ид.ч., в качеството им на наследници на Фатме А.И., починала на 27.12.1993г., от следния недвижим имот:
поземлен имот с пл. № 185, в кв. 15, представляващ по ПУП на с. Черник, общ.
Дулово, обл. Силистра от 1980г. – УПИ II-185, в кв. 15, с площ от 1230 кв.м., с
участие на собствено дворно място от 1210 кв.м., при граници: улица, УПИ
III-490, УПИ XIII-493, УПИ XII-492 и УПИ I-185. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК
е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение – констативен с № 99, том VII, рег. № 6668, дело № 107 от
02.11.2012г., издаден от нотариус Константин Костов с рег. № 351 в НК на Р.
България, с район на действие – Районен съд – Дулово, с който Д.И.М. и З.Ю.М.
са признати за собственици по давностно владение при условията на СИО, при
извършена от нотариуса обстоятелствена проверка на незастроено дворно място с
площ от 1210 кв.м., с пл. 185, в кв. 15, представляващо по ПУП на с. Черник,
общ. Дулово, обл. Силистра от 1980г. – УПИ II-185, в кв. 15, с площ от 1230
кв.м., с участие на собствено дворно място от 1210 кв.м., при граници: улица,
УПИ III-490, УПИ XIII-493, УПИ XII-492 и УПИ I-185. Обявен е за нищожен договор
за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт за договор за продажба на
недвижим имот с № 82, том VIII, рег. № 7344, дело № 1162 от 05.12.2012г., издаден от нотариус Константин Костов с рег.
№ 351 в НК на Р.България, с район на действие – Районен съд –Дулово, вписан в
Службата по вписванията гр.Дулово на 05.12.2012 г., сключен между Д.И.М. и З.Ю.М.
в качеството им на продавачи и В.Д.С. в качеството й на купувач, по отношение
на същия недвижим имот, поради сключването му при противоречие с добрите нрави
и липса на съгласие, изразяващо се в разпореждане с имота от страна на
продавачите без участието на част от съсобствениците, а именно С.И.А. и П.С.А.,
като нищожността се обявява за размера от 3/4 идеални части от имота. Обявен е
за относително недействителен на основание чл. 76 ЗН спрямо ищците С.И.А. и П.С.А.
договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт за договор за
продажба на недвижим имот с № 82, том VIII, рег. № 7344, дело № 1162 от
05.12.2012г., издаден от нотариус Константин Костов с рег. № 351 в НК на
Р.България, с район на действие – Районен съд –Дулово, вписан в Службата по
вписванията гр.Дулово на 05.12.2012 г., сключен между Д.И.М. и З.Ю.М. в
качеството им на продавачи и В.Д.С. в качеството й на купувач, по отношение на процесния имот и е допуснато
извършването на делба между С.И.А., П.С.А. и Д.И.М. по отношение на съсобствения
им недвижим имот при следните квоти: за П.С.А. - 2/4 ид.ч.; за
С.И.А. /Себахатин И.А./ - 1/4 ид.ч. и за Д.И.М. - ¼ ид.ч.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ответниците Д.И.М., З.Ю.М. и В.Д.С.,
в която се излага становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Навежда се довод, че липсват
доказателства Фатме Алиева Салиева да е била собственик на процесния имот и
същия не е наследствен и съсобствен между страните. Считат, че съдът неправилно
е обсъдил и преценил събраните доказателства по делото, поради което е
достигнал до погрешни и нелогични изводи. Поддържат, че до получаване на
книжата по делото не са знаели за каквито и да е претенции на ищците относно
имота, поради което са неправилни констатациите на съда за неморалност на
сделката с процесния имот. При тези съображения молят обжалваното решение да
бъде отменено и съответно да се отхвърлят предявените от ищците претенции.
Въззиваемите С.И.А. и П.С.А. са подали в срок отговор
на въззивната жалба, в който изразяват становище за нейната неоснователност и
молят първо-инстанционното решение да бъде потвърдено. Считат релевираното от
въззивниците възра-жение, че процесния имот не е бил собственост на Фатме
Алиева (общ наследодател на стра-ните), за недопустимо и преклудирано.
Поддържат, че имотът е придобит по наследство и е владян и ползван през
годините като съсобствен между страните в процеса в качеството им на
наследници. Излагат, че дори и да са налице несъществени разминавания между
показа-нията на свидетелите, основните факти относно упражняването на фактическата
власт върху имота, демонстрирането на намерението за своене и ползването на
имота са логични и пос-ледователни и се подкрепят от останалия доказателствен
материал.
С Решение № 198 от 20.12.2016г., постановено по
в.гр.д. № 267/2016г. по описа на Окръжен съд – Силистра, е отменено Решение №
161/29.07.2016г., постановено по гр. д. № 551/2015г. по описа на Районен съд –
Дулово и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от
С.И.А. и П.С.А. срещу Д.И.М., З.Ю.М. и В.Д.С. искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 76 ЗН и чл. 344, ал. 1 ГПК.
С Решение № 189 от 29.11.2017г., постановено по гр.д.
№ 734 по описа за 2017г. на ВКС, I г.о. е отменено Решение № 198 от
20.12.2016г., постановено по в.гр.д.№ 267/2016г. по описа на Окръжен съд –
Силистра и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
Силистра на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като се налага извършването на
нови процесуални действия – даване на указание на ищците да представят
доказателства за правото на собственост на Фатме И. върху процесния имот и
съответно приемане на всички представени от ищците доказателства във връзка с
тези указания (включително и представения пред ВКС нотариален акт № 184 от
05.06.1981г.).
Съдът, като съобрази доводите на страните и приетите
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд - Дулово е бил сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 76 ЗН и чл.
344, ал. 1 ГПК.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
Съдът като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От Удостоверение за наследници с изх. №
538/30.09.2015г. се установява, че Фатме А.И. е починала на 27.12.1993г., като
нейни наследници са П.С.А. (дъщеря) и И.С.М. (син) – починал на 02.01.1996г., а
видно от Удостоверение за наследници с изх. № 061/15.02.2016г. наследници на
починалия И.С.М. са неговите синове Д.И.М. и Себахатин И.А.. Изяснява се от
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. №
539/30.09.2015г., че С.И.А. и Себахатин И.А. са имена на едно и също лице.
С протоколно определение от 30.01.2018г., постановено
във въззивното производство, между страните е обявено за безспорно, че имената
Фатме А.И., Фатме Алиева Салиева и Фатме Алиева Адемова се отнасят за едно и
също лице, а именно общия наследодател на страните в процеса.
На 02.11.2012г. ответниците Д.И.М. и З.Ю.М. са се снабдили
с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение при условията
на СИО на процесния недвижим имот - Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение – констативен с № 99, том VII, рег. №
6668, дело № 107 от 02.11.2012г., издаден от нотариус Константин Костов с рег.
№ 351 в НК на Р. България, с район на действие – Районен съд – Дулово.
На 05.12.2015г. ответниците Д.И.М. и З.Ю.М. продават на третия ответник В.Д.С. този имот, за
което е съставен Нотариален акт за договор за продажба на недвижим имот с № 82, том VIII,
рег. № 7344, дело № 1162 от 05.12.2012г.,
издаден от нотариус Константин Костов с рег. № 351 в НК на Р.България, с
район на действие – Районен съд –Дулово, вписан в Службата по вписванията
гр.Дулово на 05.12.2012 г.
Следва изрично да се поясни, че настоящият съдебен
състав напълно споделя становището на ВКС, изразено в Решение № 189 от 29.11.2017г.
по гр.д. № 734 по описа за 2017г. на ВКС, I г.о., постановено при касационното обжалване на предходното въззивно
решение по настоящия спор, а именно, че в отговора на исковата молба
ответниците не са спорили, че процесният имот е бил собственост на Фатме А.И.,
а са възразили че са го придобили по давност, тъй като са установили владение
върху него още приживе на наследодателката – през 1975г. (алтернативно през
1982г.) и са го владяли необезпокоявани до смъртта й през 1993г., а и до
предявяването на иска през 2015г. Въпреки това, с оглед изричните указания,
дадени от касационната инстанция, предвид изхода на делото при предходното
въззивно обжалване, Окръжен съд – Силистра указа на въззиваемите-ищци, че тяхна
е доказателствената тежест да установят правото на собственост на Фатме А.И.
върху процесния имот. В този смисъл следва да бъдат обсъдени събраните
доказателства в тази насока в двете съдебни инстанции.
В писмо с изх. № 89/06.11.2015г. от Община Дулово е
посочено, че имот пл. № 185, парцели I и II в квартал 15 по застроителния и регулационен план на
село Черник, одобрен със Заповед № АО-21-2013/09.12.1980г. на Зам. –
Председателя на ОНС – Силистра е записан в разписната книга към него на Д.
Исмаилов Салиев с Н.А. № 3/1975г., т. I и Фатме Алиева Салиева с Н.А. № 99/1961г., т. I. В приложеното копие на страница от разписната книга
– „Разписен лист към проекта за дворищна регулация на гр. Дулово – кв. Черник“
в графата, в която фигурират тези имена, има зачерквания и е дописано на ръка
името Илия Илиев Чаушев. Също така е отбелязано на реда на Д. Исмаилов Салиев с Н.А. № 3/1975г., че се отнася за имот 185, в кв. 15, парцел I, но последното е задраскано, а на реда на Фатме Алиева
Салиева с Н.А. № 99/1961г. е посочено, че
се отнася за за имот 185, в кв. 15, парцел II.
В настоящото производство въззиваемите-ищци
представиха посочения до името на общия наследодател нотариален акт в цитирания
разписен лист – „Нотариален акт за собственост на недвижим имот давност“ № 99,
том I, дело № 103/1961г. от 22.05.1961г., видно от който
общата наследодателка е призната за собственик по давностно владение и
наследство по завещание на три имота с пл. № 356, подробно описани в същия.
От заключението на назначената във въззивната
инстанция съдебно-техническа експертиза и поясненията на вещото лице при изслушването
му в съдебно заседание се изяснява, че от имот с планоснимачен № 356 по плана
на с. Черник за 1951г. са образувани в течение на времето най-малко седем
различни имота в квартали 9, 10, 10-а и
15, от които е и парцел II с пл. № 185,
като няма спор между страните, че за част от тях общата наследодателка се е
снабдила с титул за собственост. Установява се обаче, че нотариалният акт № 99
от 1961г., посочен в разписния лист като „документ за собственост“ на процесния
имот - УПИ
II-185, в кв. 15, се отнася за различни
имоти и конкретно описания в този нотариален акт имот с пл. № 356, парцел II, кв. 10-а не е идентичен с процесния имот, съгласно
заключението на вещото лице, а е частично идентичен с парцел VII-184, кв. 10-а по плана на с. Черник от 1980г.
Следователно, не може категорично да се приеме за
достоверно отразяващи данните за собственост в този разписен лист, вкл. относно
записванията за Д. Исмаилов Салиев. Както бе изяснено, твърденията на
ответниците в отговора на исковата молба са, че са завладяли имота приживе на
наследодателката – т.е. са осъществявали фактическо владение продължило
необезпокоявано над 10 години. Не са заявявали, че са придобили имота вследствие
на транслативна сделка, нито пък, че единствено ответникът Д.И.М. притежава
титул за собственост, въпреки че в разписния лист фигурира НА № 3 (върху числото
3 е написано числото 5 без зачеркване) от 1975г. срещу името на Д. Исмаилов
Салиев, като този нотариален акт не е представен по делото. При тези множество
разминавания на факти, наличието на зачерквания в документа и с оглед всички
обстоятелства по делото, съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК, съдът преценява, че от „Разписен лист към
проекта за дворищна регулация на гр. Дулово – кв. Черник“ не могат да се обосноват изводи за правото на собственост
върху процесния имот.
По делото обаче са събрани доказателства в двете
съдебни инстанции, установяващи правото на собственост върху имота на общата
наследодателка Фатме А.И.. Така от Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по наследство и давност № 184, том II, дело № 724/1981г. от 05.06.1981г., се установява, че
Фатме Алиева Салиева се е сдобила с нотариален акт за собственост на
основание чл. 79 ЗС на съседен
недвижим имот до процесния такъв – парцeл I, пл. № 185,
кв. 15 по регулационния план на гр. Дулово, кв. Черник, Силистренски окръг, при
съседи: улица от две страни, собственичката с парцел II, пл. № 185, кв. 15, (т.е. процесният имот е посочен
като собственост на общата наследодателка).
По делото е представен и Нотариален акт за покупка на
недвижим имот чрез НС по ЗГС от 29.09.1981г. № 154, том III, дело № 1202/1981г., с който Фатме Алиева Адемова
продава на Халил Хасанов Чаушев гореспоменатото дворно място в съседство до
спорния имот – дворно място с площ от 1275 кв.м., ведно със застроената в него
жилищна сграда, мазе и сайвант, находящ се в гр. Дулово, кв. Черник при
съседи: Фатме Алиева Адемова и от двете страни улици, образуващ парцел I, планоснимачен № 185, кв. 15 по плана на гр. Дулово,
кв. Черник. Следователно, във втори писмен документ наследодателката е посочена
като собственик на спорния имот.
Разпитаните в хода на въззивното производство
свидетели, водени от въззиваемите-ищци, Алиефер Камбел А. и Незат Назиф Абил,
съседи на страните, заявиха пред съда, че спорния имот е бил на баба Фатме.
Алиефер А. свидетелства, че му е известно, че бащата на двамата братя (И.С.М. – син на Фатме А.И.), е разделил имота на две за
двамата си синове, като отбелязва, че има доста вдлъбната бразда в него, която
е ясно забележима. От свидетелските показания на Шенгюл Хасан Акиф, водена от
въззивниците-ответници, също може да се заключи, че процесният имот е бил
собствен на общата наследодателка. Тя излага, че имотът е предоставен на
ответника Д.И.М. от баба му Фатме като дарение, но твърдение за дарение не е
било навеждано от страна на ответниците, нито са представени доказателства в
тази насока.
При съвкупната преценка на писмените доказателства –
цитираните по-горе нотариални актове, представляващи индиция за правото на
собственост върху процесния имот, и свидетелските показания на посочените
свидетели, както и предвид обстоятелството, че ответниците не са оспорили в
отговора на исковата молба, че общият наследодател Фатме А.И. е притежавала
спорния имот до 1975г. (алт. 1982г.), а са заявили, че са го завладели след
този момент, се налага изводът, че спорният имот е бил собственост на Фатме А.И.,
от която П.С.А., Д.И.М. и С.И.А. черпят своите наследнически права върху този имот.
Относно възражението на ответниците Д.И.М. и З.Ю.М.,
че са придобили процесния имот по давност, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС:
За да се приеме за
основателно наведеното от ответниците възражение по чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да
са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ответниците Д.И.М. и З.Ю.М. да са упражнявали фактическата власт върху процесния имот постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно, като това фактическо господство като фактическо
отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните
правомощия на собственика (обективният признак на владението); 2)
продължителността на това давностно владение да е над 10 години; както и че 3) тази
фактическа власт се упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта
като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които
съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното
вещно право на собственост (субективният признак на владението).
Видно от протокола за оглед на процесния имот от
31.03.2016г., извършен на основание чл. 204 ГПК, в имота има засята люцерна,
овощно дърво слива, орехово и черешово дърво, както и бразда с дълбочина
около 20 см, разделяща имота почти на две.
От свидетелските показания
на Алиефер Камбел А., Демир И. Узун, Ю.А. Кюрт, които са съседи
на страните и нямат родствени отношения с тях, се установява правнорелевантното
обстоятелство, че до преди една година (от завеждане на делото) братята Д.И.М. и С.И.А. са ползвали заедно процесния имот, като първият е обработвал лявата
половина, а вторият – дясната. Изяснява се от показанията на тези свидетели, че
волята на бащата на двамата братя (син на общата наследодателка) е имотът да
бъде разделен между двамата, като всеки да ползва своята половина и след смъртта
на своя баща те са започнали обработването на земята с различни земеделски
култури, основно люцерна. Показанията на водените от ищците свидетели са
еднопосочни и безпротиворечиви относно съществените факти по делото,
включително за наличието на бразда в имота, разделяща го на две и отграничаваща
двете половини на братята. В действителност свидетелите не са посочили
наличието на дръвчета в имота, но доколкото това несъответствие не е свързано
със съществените въпроси по делото, както и с оглед кореспондирането на
свидетелските им показания с останалия доказателствен материал, съдът счита, че
следва да се даде вяра на тези свидетели.
Обстоятелството, че двамата
братя са обработвали съвместно процесния имот се потвърждава и от показанията
на водената от ответниците свидетелка Юмджегюл Сунай Акиф, която е тяхна
пременница. Тя свидетелства, че ответникът Д.И.М. обработва спорния имот, но
излага също, че е виждала ищецът С.И.М. да бере орехи, да косят люцерната,
виждала е също докато ответниците са отсъствали ищецът да стопанисва имота.
От друга страна, останалите
водени от ответниците свидетели – Аждар Гереджик Алиайдън, Фатмегюл Азис Хасан,
както и разпитаните в хода на въззивното производство – Шенгюл Хасан Акиф и
Фатмегюл Реджеб Вели, посочват, че са виждали само ответника Д.И.М.
да обработва земята, но прави впечатление, че макар всички да твърдят, че
посещават често (почти всеки ден) имота, нито един от тях не е забелязал
наличието на дълбока бразда, която разделя имота на две. Те също твърдят, че за
период от няколко години ответниците са отсъствали от селото като са работили в
гр. Варна, но не знаят през това време кой е обработвал поземления имот. От
тези показания не става ясно нито от кога и до кога ответникът Д.И.М. ползва
самостоятелно имота, нито за какво време е отсъствал от селото и как е
предоставил стопанисването на земята на брат си, при какви уговорки е било
обработването от негова страна. В този смисъл необходимо е да се отчете
обстоятелството, че цитираните свидетели са роднини на ответниците и показанията
им следва да се преценяват по правилата на чл. 172 ГПК. Въпреки желанието на
тези свидетели да се създаде убеждението, че единствено ответникът Д.И.М.
владее процесния имот, не са налице предпоставките за уважаване на възражението
за придобиване на имота по давност, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Не се установява
по категоричен начин както обективния, така и субективния признак на
владението. Въззивният съд приема, че двамата братя са владели по равно
процесния имот, което изключва и намерението за своене у ответниците.
Единствено декларирането и плащането на данъци на имота, без да се взимат
предвид всички останали данни по делото, не може
да обоснове наличието на анимус за придобиване от страна на ответниците. Следва да се отбележи,
че всички свидетели са категорични, че между страните не е имало никакви
спорове относно ползването и собствеността на имота, вероятно до момента, в
който ищците са узнали, че първите двама ответници са се сдобили с нотариален
акт за наследствения имот и са се разпоредили с него в полза на третата
ответница, което е станало повод за настоящия съдебен процес.
Следователно, възражението
на ответниците за придобиване на имота по давност се явява неоснователно,
поради което предявеният установителен иск за собственост следва да бъде
уважен. Видно от представените удостоверения за наследници ищците П.С.А. и С.И.А.
и ответникът Д.И.М. са носители на правото на собственост върху процесния имот
въз основа на наследствено правоприемство, като П.С.А. притежава ½ ид.ч.,
а С.И.А. и Д.И.М. по ¼ ид.ч. При тези съображения законосъобразно
се явява отменянето на Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение – констативен с
№ 99, том VII, рег. № 6668, дело № 107 от 02.11.2012г., издаден от нотариус
Константин Костов с рег. № 351 в НК на Р. България, с район на действие –
Районен съд – Дулово на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
В този смисъл решението на
Районен съд – Дулово в тази част се явява правилно и следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба като неоснователна да се остави без уважение.
По иска с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
Както бе изяснено,
установява се по делото, че съсобственици на спорния имот са ищците и първият
ответник, както и че ответниците Д.И.М. и З.Ю.М. на 05.12.2015г. са продали на третия ответник В.Д.С. процесния имот.
Съдебната практика е непротиворечива относно това, че продажбата на изцяло или отчасти чужда вещ не е нищожна сделка, поради противоречие със
закона, нито накърнява добрите нрави, като морални норми, на които законът е
придал правно значение, а не поражда вещно транслативно действие. По такава
сделка продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на
собственост, поради което сделката подлежи на разваляне с възможност за
реализиране на правата при евикция. Основанието за нищожност “липса на
съгласие” е налице, когато страна по сделката формално не е изразила воля за
сключването й. В
конкретния случай ищците не са били страна по сделката
покупко-продажба,
обективирана в Нотариален акт за договор за продажба на
недвижим имот с № 82, том VIII, рег. № 7344, дело № 1162 от 05.12.2012г.,
поради което не е налице хипотезата на липса на съгласие за продажба, т.е. не е
налице нищожност на това основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В исковата молба ищците са
изложили, че с атакуваната продажба ответниците не зачитат тяхното право на
собственост в качеството им на наследници на общия наследодател, което е
неморално, поради близките родствени отношения, в които се намират, и по този
начин накърняват установените в обществото правила за почтено поведение. Не
може да бъде споделен доводът, че с транслативната сделка се накърняват добрите
нрави като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Обстоятелствата по делото не сочат за такова обществено укоримо от морална
гледна точка поведение от страна на ответниците, доколкото волята на
наследодателката, съответно нейния син и баща на двамата братя, изправя наследниците
пред спорове относно собственическите им права, съпоставени с полагащите им се
по закон. При такава ситуация ответниците са действали според собствените си
убеждения за личните си права.
При тези съображения
решението в тази част се явява неправилно и следва да бъде отменено като се
отхвърли предявеният иск за нищожност на договора за продажба, обективиран в Нотариален акт за договор за продажба на недвижим имот с № 82, том
VIII, рег. № 7344, дело № 1162 от 05.12.2012г.
По иска с правно основание
чл. 76 ЗН:
Съгласно чл. 76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако
тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
Установено е по делото, че
с атакуваната сделка, обективирана в Нотариален акт за
договор за продажба на недвижим имот с № 82, том VIII, рег. № 7344, дело № 1162
от 05.12.2012г., издаден от нотариус
Константин Костов с рег. № 351 в НК на Р.България, с район на действие –
Районен съд –Дулово, вписан в Службата по вписванията гр.Дулово на 05.12.2012
г., първите
двама ответници са се разпоредили с наследственото имущество в полза на третия
ответник, който видно от представените удостоверения за наследници, е лице
извън кръга на наследниците. С оглед на това и предвид обстоятелството, че във
въззивната жалба няма наведен довод за неправилност на първоинстанционното
решение в тази част, същото следва да бъде потвърдено.
По иска за делба с правно основание
чл. 344, ал. 1 ГПК:
За да се уважи искът за делба, като се допусне
прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните
материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищците и първия
ответник да са носители на съответна идеална част от правото на собственост
върху делбения имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Както бе изяснено, въззиваемият С.И.А. и въззивникът Д.И.М. са носители на ¼ идеална част, а въззиваемата П.С.А.
на ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот,
предмет на делбеното производство, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН. Следователно,
съделителите притежават от делбените имоти, следните квоти: П.С.А. –
½ идеална част; 2) С.И.А. - ¼
идеална
част; и 3) Д.И.М. - ¼ идеална част.
От представените удостоверения за наследници се
установява, че страни по делбата са всички съсобственици. Предметът на делбата
представлява описания по-горе недвижим имот, който е годен обект на собственост
и съществува реално към момента на извършване на делбата. При така установените
правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на
предявеното потестативно право на делба с предмет процесния имот, съобразно
установените квоти.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства като краен резултат на
правните съждения на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК и в тази част.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство, в полза на въззиваемите трябва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК да се присъдят съдебни разноски, сторени в
производството пред Районен съд – Дулово,
Окръжен
съд – Силистра и ВКС в общ размер от 1810
лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на въззивниците се дължат
направените от тях разноски в общ от размер на 422,50 лв. При тези съображения всеки
от въззивниците следва да бъде осъден да заплати на всеки от въззиваемите
сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 231,25 лв.
след извършена компенсация.
Така мотивиран, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 161/29.07.2016г., постановено по гр. д. № 551/2015г. по описа на Районен съд
– Дулово, в частта, в която е за
нищожен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт за договор
за продажба на недвижим имот с № 82, том VIII, рег. № 7344, дело № 1162 от
05.12.2012г., издаден от нотариус
Константин Костов с рег. № 351 в НК на Р.България, с район на действие –
Районен съд –Дулово, вписан в Службата по вписванията гр.Дулово на 05.12.2012
г., сключен между Д.И.М. и З.Ю.М. в качеството им на продавачи и В.Д.С. в
качеството й на купувач, по отношение на същия недвижим имот, поради сключването
му при противоречие с добрите нрави и липса на съгласие, изразяващо се в
разпореждане с имота от страна на продавачите без участието на част от
съсобствениците, а именно С.И.А. и П.С.А., като нищожността се обявява за размера
от 3/4 идеални части от имота, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.С.А., ЕГН **********, и С.И.А., ЕГН **********,
срещу Д.И.М., ЕГН **********, З.Ю.М., ЕГН **********, и В.Д.С., ЕГН **********,
иск за обявяване на нищожност на договор за покупко – продажба за ¾
ид.ч. от незастроено дворно място с площ от 1210 кв.м., с пл. 185, в кв. 15,
представляващо по ПУП на с. Черник, общ. Дулово, обл. Силистра от 1980г. – УПИ
II-185, в кв. 15, с площ от 1230 кв.м., с участие на собствено дворно място от
1210 кв.м., при граници: улица, УПИ III-490, УПИ XIII-493, УПИ XII-492 и УПИ
I-185, обективиран в Нотариален акт за
договор за продажба на недвижим имот с № 82, том VIII, рег. № 7344, дело № 1162
от 05.12.2012г., издаден от нотариус
Константин Костов с рег. № 351 в НК на Р.България, с район на действие –
Районен съд –Дулово, сключен между Д.И.М. с ЕГН ********** и З.Ю.М. с ЕГН ********** в качеството им на
продавачи и В.Д.С. с ЕГН ********** в качеството й на купувач, поради противоречие
с добрите нрави и липса на съгласие, изразяващо се в разпореждане с имота от
страна на продавачите без участието на част от съсобствениците.
ПОТВЪРЖДАВА Решението
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.И.М.,
ЕГН **********, да заплати на П.С.А., ЕГН **********, сумата от 231,25 лв.,
представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.И.М.,
ЕГН **********, да заплати на С.И.М., ЕГН **********, сумата от 231,25 лв.,
представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Ю.М.,
ЕГН **********, да заплати на П.С.А., ЕГН **********, сумата от 231,25 лв.,
представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Ю.М.,
ЕГН **********, да заплати на С.И.М., ЕГН **********, сумата от 231,25 лв.,
представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА В.Д.С.,
ЕГН **********, да заплати на П.С.А., ЕГН **********, сумата от 231,25 лв.,
представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА В.Д.С.,
ЕГН **********, да заплати на С.И.М., ЕГН **********, сумата от 231,25 лв.,
представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.