Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр.Варна,
08.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№672/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от И.Д.Д. чрез
процесуалния му представител адв. Б.Б. против решение №1143/21.06.2018г.,
постановено по гр.д.№1162/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от
И.Д.Д. срещу Н.Г.Д. иск с пр.осн. чл.23, ал.1 от СК за признаване за установено,
че ищецът е едноличен собственик на недвижим имот, представляващ сграда с
идентификатор №10135.5403.4572.3, находяща се в гр.Варна, община Варна, област
Варна, по кадастралните карти и регистри, одобрени със Заповед №РД-1873 от
23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на сградата гр.Варна,
район Аспарухово, квартал „Галата", местност „Боровец-юг", която
сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор №10135.5403.4572, със
застроена площ от 98 квадратни метра, брой етажи 2 и предназначение Вилна
сграда - еднофамилна, основан на твърдение за трансформация на лично имущество
- дарени средства от родителите на ищеца, вложени при строителството и
изграждането на сградата, като неоснователен, както и е отхвърлен предявеният от И.Д.Д.
срещу Н.Г.Д. в условията на евентуалност иск с пр.осн. чл.29, ал.3 от СК за определяне на по-голям дял: 9/10 на ищеца от общото
имущество, придобито по време на брака, което се състояло от недвижим имот, представляващ
Сграда с идентификатор №10135.5403.4572.3, находяща се в гр.Варна, община Варна,
област Варна, по кадастралните карти и регистри, одобрени със Заповед №РД-1873
от 23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на сградата в гр.Варна,
район Аспарухово, квартал „Галата", местност „Боровец-юг", която
сграда била разположена в поземлен имот с идентифи - катор №10135.5403.4572,
със застроена площ от 98 квадратни метра, брой етажи 2 и предназначение Вилна
сграда - еднофамилна, както и от следните движимите вещи: пералня марка
„Ендизит“, сушилня „Бош“, соларна система „Съм системс“ с бойлери - 2 бр.;
помпена система „Сън системс“; кухненски мебели - разтегателна маса с 8 стола,
шкаф за телевизор, два броя спални легла с гардероб, изработени по поръчка от
фирма „Метида“; кухненски уреди - фурна „Самсунг“, микровълнова печка
„Самсунг“, 2 броя керамични котлона „Горене“, телевизор „Самсунг“, мебели и
аксесоари за баня, основан
на твърдение, че приносът му в придобиването значи -телно надхвърля
приноса на ответницата, като неоснователен, както и И. Делянов Д. е осъден да заплати на Н.Г.Д. сумата от 2 372 лв.,
представляващи сторени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.78, ал.3 ГПК.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените
в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният главен иск бъде уважен, евентуално, ако
същият бъде намерен за неоснователен, да бъде уважен предявеният евентуален
иск. Претендират се разноски.
Въззиваемата Н.Г.Д. в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния й представител адв.С. В. поддържа становище за нейната
неоснователност.Претендира обжалваното решение да бъде потвърдено в частта му
по главния иск и обезсилено като недопустимо по евентуалния иск и производството
по него прекратено, евентуално решението да потвърдено и по отношение на този
иск.Претендира разноски.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и
уточняващите такива към нея от 27.06.2017г., 03.11. 2017г. и 27.11.2017г. ищецът
И.Д.Д. излага, че с ответницата Н. Г.Д. са
бивши съпрузи с брак, сключен на 15.10.2009г. и прекратен чрез развод на
27.05.2016г.С договор за дарение, обективиран в н.а.№157/07г., ищецът е
придобил недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна, кв.Галата,
м.”Боровец-юг”, съставляващ ПИ №5472 с площ от 1 058 кв.м., при съответни
граници, представляващ по одобрени със заповед №РД-1873/23.06.2008г. КККР на
гр.Варна ПИ с идентификатор 10135.5403.4572.В този имот по време на брака и в
периода м.05.2010г. до пролетта на 2011г. била изградена до степен груб строеж
с положен покрив двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.
5403.4572.3.Всички необходими суми за изграждане на сградата до степен груб
строеж са били изплатени изцяло от бащата на ищеца Д. И. Д. в израз на
дарствено намерение по отношение на сина му.Сключен е договор със строителната
фирма „Навибул холдинг”АД, впоследствие и два анекса към него, с договорено
възнаграждение за изграждане на сградата до степен груб строеж. Общо
заплатените от бащата на ищеца суми за изграждане на сградата до тази степен,
възлизат на 42 000 лв. за труд и 22 375лв. за материали.Заплащането е
ставало в брой на строителя, издавани са от него приходни ордери/находящи се
при ответницата, така и цялата строителна документация/.Макар и построена по
време на брака между страните, върху имот, лична собственост на ищеца, сградата
не съставлява СИО, предвид произхода на вложени средства за построяването й до
посоченото ниво, а именно лични на ищеца, дарени му от неговия баща.Вложени са
били допълнителни средства за довършителни дейности по сградата след този етап,
които са със семеен произход /теглени от страните ипотечни кредити по време на
брака/, но те не пораждат вещно-правно действие, а са източник само на
облигационни отношения със съпруга-несобственик.Предвид изложеното се претендира
да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищецът е
изключителен собственик на горепосочената жилищна сграда с идентификатор
10135.5403.4572.3, вследствие пълна трансформация на лично имущество.В условие
на евентуалност - при отхвърляне на главния предявен иск с пр. осн. чл.23, ал.1
от СК поради приемане, че сградата е била построена до ниво груб строеж със
средства със семеен произход, т.е. е била със статут на СИО, се претендира
определяне на ищеца на осн. чл.29, ал.3 от СК по-голям дял - 9/10 от общото
имущество, включващо горепосочената жилищна сграда и движими вещи: пералня
марка „Ендизит“, сушилня „Бош“, соларна система „Сън системс“ с бойлери - 2
бр.; помпена система „Сън системс“; кухненски мебели - разтегателна маса с 8
стола, шкаф за телевизор, два броя спални легла с гардероб, изработени по
поръчка от фирма „Метида“; кухненски уреди - фурна „Самсунг“, микровълнова
печка „Самсунг“, 2 броя керамични котлона „Горене“, телевизор „Самсунг“, мебели
и аксесоари за баня, кухненско и битово оборудване за дома, т.к. приносът на
ищеца в придобиването му надхвърля значително този на ответницата.
Ответницата Н.Г.Д. в
депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва
предявените искове.Твърди, че стра -ните са живеели на съпружески начала от
2005г.В периода 2008г. до края на 2009г. е получавала трудови възнаграждения в
размери между 1 700лв.-2 000лв. месечно, а по време на ползван от нея
впоследствие отпуск по майчинство е получавала в период от 14 месеца
обезщетение в размер на 1 500лв. месечно.От описаните суми към момента на
започване на строителството - м.05.2010г. същата е имала спестя -вания, от
които 10 000лв. е вложила на срочен депозит на 25.05.2009г., които впоследствие
е изтеглила и вложила в строителството на сградата до степен груб
строеж.Началото на строителството е финансирано с т.нар. „общи спестени средства”
с реален произход личните нейни такива от трудови възнаграждения.Тъй като
срокът за изпълнение на първоначално сключения договор със строителната фирма с
дата 20.04.2010г., по който е договорено поетапно плащане, е изтичал, а
възложителят е бил в забава на плащанията, страните по него И.Д., Н.Д. и
„Навибул холдинг”АД са сключили нов договор на 15.04.2011г. във връзка със
завършване на сградата до степен груб строеж, по който ответницата заплатила
сумата от 30 920лв.Тъй като първоначалните им средства са стигали за
завър- шване на нулевия цикъл и първи етаж от сградата, родителите на
ответницата са й дарили в края на м.06.2011г. сумата от 8 000лв., вложена
за заплащане на част от дължимата сума за построяване на втория етаж.На
28.07.2011г. страните са теглили потребителски кредит от „Райфайзен банк”ЕАД в
размер на 20 000 евро, с по-голямата част от който, а именно около
35 000лв., са платили довършването на строежа до степен груб строеж, вкл.
мазилка, изолация, дограма и инсталации, приключило есента на
2011г.Впоследствие страните са теглили ипотечни кредити -на 15.12.2011г. от
„МКБ Юнионбанк”АД в размер на 50 000 евро, предоставен с цел извършване на
довършителни работи по строителството на процесната сграда, рефинансиран с
ипотечен кредит, сключен на 13.02.2015г. с „ЦКБ”АД, като и по двата кредита е
била учредена от тях взаимно ипотека върху сградата като притежавана в условия
на СИО.Поддържа, че по време на брака освен процесната сграда страните са
придобили и множество движими вещи на значителна стойност /изброени в 30
пункта/, закупувани за обзавеждане на същата сграда, заплащани основно с нейни
средства, вкл. и от допълнително теглените кредити, и намиращи се и понастоящем
там.Поддържа, че предявеният евентуален иск е недопустим, т.к. ищецът не е
посочил изчерпателно всички обекти на прекратената СИО.При евентуалното му
приемането за допустим, поддържа становище за неговата неоснователност, т.к. не
само е участвала със значителен материален принос в придобиване на цялата
жилищна сграда и движимите вещи, но и е полагала грижи за домакинството и
общото на страните дете, родено на ***г.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са в условията
на обективно евентуално съединяване искове с пр. осн. чл.23, ал.1 от СК и
чл.29, ал.3 от СК.
По главния иск с пр.осн.
чл.23, ал.1 от СК.
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
същите са бивши съпрузи, с брак, сключен на 15.10. 2009г./без сключен брачен
договор, без избор на режим на имуществени отношения и съответно с прилагане на
законовия режим на общност на осн. чл.18, ал.2 от СК/ и прекратен чрез развод
на 27.05.2016г. с решение, постановено по гр.д.№14922/ 15г. по описа на ВРС,
ХІХ състав, с което е утвърдено споразумение по чл.49, ал.4 от СК, невключващо
такова относно имуществените отношения между съпрузите по повод придобитите
възмездно по време на брака вещи.Също не е спорно, че процесната сграда е
изградена по време на брака между страните върху собствения на въззивника
поземлен имот, придобит с договор за дарение, обективиран в н.а. №
157/27.08.2007г., с който му е бил дарен от родителите му.С оглед разрешението,
дадено в т.4 от ППВС №5/31.10.1972г., следва да се презюмира/оборимо/, че
построената по време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на
единия съпруг, е със статут на СИО /разрешението се прилага и при сега действащия
СК, съдържащ идентична уредба при законов режим на общност относно статута на
придобитите по време на брака вещни права в резултат от съвместен
принос/.Собствеността за съпруга несобственик на земята като вид суперфициар
възниква от завършване на сградата до степен груб строеж, т.к. към този момент
възниква и съответно се придобива с придобивен способ по см. на чл.77 от ЗС
новият обект на правото на собственост.Дали този съпруг ще придобие в патримониума
си такава собственост зависи от характера на средствата, вложени за
строителството на сградата до степен груб строеж по см. на §5, т.46 от ДР на
ЗУТ -сграда, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със
различна степен на изпълнени довършителни работи.Ако до завършване на този етап
са вложени средства с изцяло семеен произход, сградата ще се съпритежава в условия
на СИО, а ако не са вложени такива средства ще бъде лична собственост на
съпруга, собственик на земята.Ако средства със семеен произход се вложени
впоследствие при довършителните работи между съпрузите ще възникнат само
облигационни отношения по повод извършените подобрения, но сградата продължава
да бъде собственост единствено на съпруга, собственик на земята.С оглед
уредената в чл.21, ал.3 от СК презумпция съвместният принос на съпрузите следва
да се предполага, поради което и този, който опровергава в процеса тази презумпция,
в случая това е въззивникът, ищец по предявения иск, следва чрез пълно и главно
доказване да установи влагането на средства с извънсемеен произход при
придобиването на конкретната вещ, т.е. в случая влагането на такива средства за
завършване на сградата до степен груб строеж, съвпадащ като момент с полагането
на нейния покрив и без значение дали до момента на полагането на покрив не са
изпълнени или са били изпълнени в различна степен вътре в сградата довършителни
работи.
Ирелевантно за
настоящото производство е обстоятелството, че страните/като солидарни длъжници/
двукратно, съответно с н.а.№ 158/15.12.2011г. и с н.а.№67/13. 02.2015г., са
обезпечили теглените от тях банкови кредити с учредяване на дого -ворни ипотеки
върху сградата като притежавана в условия на СИО - посочването в тези н.а., че
сградата е СИО, не означава, че в последващ момент презумпцията за съвместен
принос не може да бъде опровергавана от когото й да е от съпрузите чрез
предявен иск по чл.23, ал.1 от СК.Така и обстоятелството, че имотът е деклариран
в Община Варна, дирекция „МДТ” като СИО и са заплащани данъци от двамата
съпрузи.Без значение за настоящото производство е и обстоятелството, че в КККР,
одобрени 2008г., при нанасяне на сградата въз основа на заповед от 17.11.
2011г. като едноличен неин собственик е вписан въззивникът въз основа на представеното
от него пред СГКК-Варна разрешение за строеж №240/19.06.2009г., издадено на
негово име, преди сключване на брака, за строежа на сградата върху собствения
му поземлен имот /така и останалата строителна документация на сградата,
издавана на името на собственика на поземления имот, в който ще се извършва
проектираното строителство/.
Спорно между страните е
релевантното обстоятелство кога е завършена сградата до степен груб строеж,
съответно въведените от въззивника твърдения са за периода м.март-април 2011г.,
а тези от въззиваемата за есента на 2011г.Констатацията на общинската администрация
за завършване на процесната сграда до степен груб строеж е обективирана в
констативен протокол от 31.10.2011г. на комисия при Дирекция „АТО” при община
Варна, район „Аспарухово”, съставен на осн. чл.181, ал.2 от ЗУТ и удостоверение
от 31.10.2011г., издадено от гл.архитект на същия район също на осн. чл.181,
ал.2 от ЗУТ, че сградата е завършена до степен груб строеж по см. на §1, т.46
от ДР на ЗУТ.Актът за приемане на конструкцията /акт обр.14/ е съставен на
24.10.2011г.
Завършването на сградата
до посочения етап, т.е. с положен покрив, е обективен факт, като за настоящото
производство е ирелеватно кога съответната администрация е направила
констатациите си по чл.181, ал.2 от ЗУТ, доколкото този обективен факт може да
се е осъществил във времето и преди адм.орган да е направил констатациите си.Не
би могло да се твърди само обратното, а именно, че покривът на сградата е
положен след 31.10.2011г., каквито твърдения в производството страните нямат.
Според показанията на
св.П.Т./председател на СД на „Навибул холдинг” АД-дружеството, извършило грубия
строеж на сградата/ грубият строеж на сградата е завършен може би м.март-април
2011г., но не може да си спомни точно датата.
Според показанията на
св.Й.А./първи братовчед на въззивника И.Д./ сградата била изградена до покрив
включително през ранната пролет на 2011г. Зидариите се изпълнявали успоредно с
бетоновите работи и къщата била затворена с покрив включително към посочения
момент.След приключване на грубия строеж се извършвали т.нар. довършителни
работи-замазки, мазилки, плочки.
Според показанията на
св.Д.Д./баща на въззивника И.Д./ къщата се строила 1-2 години, строежът
завършил през м.март, но не може да каже точно.
Според показанията на
св.Т.А. /леля на въззивника И.Д./ грубият строеж на сградата завършил пролетта
на 2011г.
Съгласно т.І и т.ІІ от
представения протокол за откриване на строителна пло -щадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа /приложение №2 към чл.7, ал.3, т.2 от
Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството/, представляващ част от строителната документация на сградата,
изискана от Община Варна, откриването на строителната площадка е извършено на
04.05.2010г. и на същата дата е определянето на строителната линия и ниво на
строежа - твърденията и на двете страните в производството са за начало на
строителството през м.май 2010г.
В раздел ІІІ от същия
протокол са посочените констатациите от извършените проверки при достигане на
контролираните проектни нива на сградата, които проверки са удостоверени с
подписите на извършилия ги технически ръководител на строежа, в присъствието на
проектанта по част „Конструктивна”, представител на строителя/същият технически
ръководител/ и технически правоспособно лице по част „Геодезия”.В съответствие
с нормата на чл.1, ал.4 от цитираната Наредба №3/ 03г. следва да се приеме, че
съставените и оформените съгласно изискванията на тази наредба актове и
протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата,
свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация /приемане/ на
строежите, или посоченият текст придава на съставените актове и протоколи,
биващи документи от частен характер, обвързваща материална доказателствена сила
за участниците в строителството относно удостоверените в тях горепосочени
обстоятелства.
Съгласно констатациите в
раздел ІІІ, т.1.1 от горепосочения протокол на 25.06. 2010г. е било достигнато
ниво изкоп с проектна кота -1, 45м.На 25.11.2010г. е било достигнато ниво цокъл,
кота 0, 00м., на 30.08.2011г. е било достигнато ниво корниз, кота +6, 30м. и на
07.09.2011г. е било достигнато ниво било, кота +8, 25м.
Съгласно представените
актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната
конструкция/обр.7/-приложение №7 към чл.7, ал.3, т.7 от Наредба №3/03г.
приемането на кофража за фундаментите е извършено на 12.07. 2010г., приемането
на армировката за фундаментите е извършено на 14.07.2010г., приемането на
армировката за стени и колони от ниво
-0, 05м. до +2, 75м. е извършено на 06.02.2011г. и е разрешено полагането на
стени и колони за посоченото ниво, приемането на стени и колони от ниво -0,
05м. до ниво +2, 75м. е извършено на 13.02.2011г., приемането на кофраж за
плоча на ниво +2, 75м. и свързаните с нея греди и стълбище е извършено на
11.03.2011г. и е разрешено монтирането на армировка на плоча от ниво +2, 75м.На
15.03.2011г. е извършено приемането на армировка за плоча на ниво +2, 75м. и
свързаните с нея греди и стълбище и е
разрешено полагането на бетон за плоча на ниво +2, 75м.- т.е. това е плочата на
първия етаж.На 30.03.2011г. е извършено приемането на кофража за стени и колони
от ниво +2, 75м. до ниво +5, 55м.На 12.04.2011г. е приета армировката за стени
и колони от ниво +2, 75м. до ниво +5, 55м. и е разрешено полагането на бетон за
стени и колони за посоченото ниво.На 15.08.2011г. е извършено приемането на
кофража за плоча на ниво +5, 55м. и свързаните с нея греди и стълбище и е
разрешено монтирането на армировката за плоча на ниво+5, 55м. и свързаните с
нея греди и стълбище.На 17.08.2011г. е извършено приемането на армировката за
плоча на ниво +5, 55м./при изпълнена конструкция от ниво +2, 75м. до +5, 55м./
и е разрешено полагането на бетон за плоча на ниво +5, 55м.-т.е това е плочата
на втория етаж от сградата.На 23.08.2011г. е извършено приемането на кофраж за
стени, колони, бордове и плоча над стълбищната клетка и на 26.08. 2011г. е
разрешено полагането на бетон за стени, колони, бордове и плоча над стълбищната
клетка.
Представена е със
строителната документация и заповедната книга на строежа с посочен възложител И.Д.,
съдържаща осем заповеди, подписани от проектанта, техническия ръководител и
възложителя И.Д., като съгласно заповед №5/15.03.2011г. на посочената дата е
проверена амировката за плоча на кота +2, 75, която отговаря на изискванията и
е разрешено бетонирането, а съгласно заповед №7/17.08.2011г. на посочената дата
е проверена амировката за плоча на кота +5, 55, която отговаря на изискванията,
и е разрешено бетонирането.Със заповед №8/26.08.2011г. е разрешено бетонирането
на плочата над стълбищната клетка на кота +7, 90м. /елемент над кота +5, 55 при
използваем покрив/ и е разрешено бетонирането.Представен е и дневник на
бетоновите работи за строежа, според който датата на бетониране на плочата на
кота +2, 75м., т.е. тази над първия етаж, е 15.03.2011г., а датата на
бетониране на плочата на кота +5, 55м., т.е. тази над втория етаж, е
18.08.2011г., а колони шайби, стени и борд
с кота +7, 9м. са бетонирани на 27.08.2011г.
При съвкупния анализ на
горецитираните писмени доказателства, част от строителната документация на
сградата, съдът приема, че от същите безпротиворечиво се установява, че
покривът на процесната сграда е бил положен в края на м.08. 2011г.Видно от
същата документация и изслушаните пред настоящата инстанция СТЕ сградата е
двуетажна с плосък покрив/плоча/ на кота +5, 55м., над който е разположена
стълбищна клетка с кота +7, 90м.
Горецитираните
свидетелски показания следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК/както
тези на близките роднини на въззивника, така и на другия свидетел, предвид
близките му отношения със сем.Д./.В частите им, според които сградата е била
завършена до покрив вкл. през м.март-април 2011г. същите следва да се считат
опровергани от останалия събран по делото доказателствен материал.От този
материал се установява и, че през м.март 2011г. е била положена само плочата
над първия етаж от двуетажната сграда, а плочата над втория етаж е положена в
края на м.08.2011г..
Твърди се от въззивника,
че цялостното финансиране на строителството до завършване на грубия строеж е
осъществено със средства на неговия баща Д. Д., чрез изплащане от страна на
баща му на дължимите на строителната фирма суми за труд и закупуване на
необходимите строителни материали с наме -рение така да се надари само
въззивника, а не семейството му.
Съгласно показанията на
св.П.Т., същият се познава със семейство Д. от 1999г.-2000г., а с Н.Д. след
като сключила брак с И.Д..Уговорили се да поеме строителството на обекта на
„приятелско-стопански” начала.Той трябвало да извършва строителството, а те да
му осигуряват материали.Сключил договор с И. през м.04.2010г., а след това
сключил анекс с Д., който се задължил да му предоставя необходимите строителни
материали. Вървяло по-бавно строителството, т.к., когато му носели материали,
тогава строял.Сключил договор за строителство до груб строеж - полагане на
покрив, който в случая е плоча.После извършил и довършителни работи /замазки,
шпакловки, инсталации/.Знае, че младото семейство теглило кредит и с част от
него му заплащало за строителството.Част от парите му носил И., част Д.. Давали
му ги лично и са ги носили и в офиса му.Н. също е идвала в офиса с И., когато са
носени пари. Издавал е счетоводни документи за сумите, които е получавал от
семейство Д.
Съгласно показанията на
св.Й.А. същият е извършил проектирането на сградата, като през 2008г. вуйчо му
/Д.Д./ му заплатил проекта.Има сключен и договор за авторски надзор през
м.05.2010г. за същата сграда.Строителят бил познат, приятел на вуйчо му.Вуйчо
му заплащал строително-монтажните дейности по къщата.Присъствал е на едно
плащане от вуйчо му на обекта, но не знае каква точно сума е дал и кога точно е
било.Доколкото знае по сведение на своите роднини вуйчо му е заплащал всичко,
вкл. за материали.
Съгласно показанията на
св.Д.Д., когато започнало строителството, той се обърнал към бащата на Н. и
попитал дали ще помогне за строителството и той казал, че няма пари и не могат
да помогнат.Тогава свидетелят обещал, че той ще помогне за
строителството.Проектът изготвил братовчед на И. и свидетелят го
заплатил.Познава се с Т. отдавна и му предложил да стане изпълнител. Направили
анекс, за да може свидетелят да осигурява парите.Дал веднъж 3 000лв.,
веднъж 6 000 лв. в зависимост от това, колко искал строителят, плащал
отделно за материали.По това време И. и Н. живеели в Пловдив или София не може
да си спомни точно, когато започнал строежът те нямали още дете.Когато се
родило детето им и станало на 2-3 години дошли да живеят във Варна, живеели под
наем.Не може да си спомни кога е доставял материали по време на строи
-телството.Давал е пари от себе си.Общо за труд и материали дал около 25 000лв.
Знае, че И. и Н. теглили кредит за довършителни работи, но къде и какво са дали
не знае, предполага, че са използвали парите за обзавеждане.
Съгласно показанията на
св.Д.П.същата познава Н. от 2004г. С бившия й съпруг и бившия съпруг на
свидетелката са били семейни приятели. Бившият съпруг на свидетелката завел
дело против нея, по което И. бил призован като
свидетел.Присъствала, когото през месец август 2011г. Н. дала на И.
5 000лв. и той ги занесъл да плати нещо във връзка със строежа на къщата,
после донесъл фактура и тя му казала да прибере документа, където ги събират.
През следващия месец свидетелката ходила с Н. до офиса на фирмата, за да плати
тя поредната вноска за къщата.Н. влязла в офиса/свидетелката чакала в
коридора/, платила 5 000лв., взела фактура/едно момиче я написало/ и си тръгнали.Към
него момент Н. и И. живеели в гр.Варна, имали дете на година и половина.Къщата
основно се строила през 2011г.Знае, че са имали една част от парите, после
теглили кредит, за да могат довършат сградата.
Съгласно показанията на
св.Е.Г./майка на Н.Д./, когато започнал строежът на къщата, Н. имала свои пари,
спестявала, теглили и кредит, дока- то живеели в гр.Пловдив/до 2010г./,
използвала тези пари за строителството.Знае това от разговорите й с Н. и И..Свидетелката
и съпругът й помагали, така и родителите на И..При разговори с родителите на И.
те са споделяли, че дали около 16 000лв.-17 000лв.През 2011г., в
началото на м.юли, Н. се обадила и споделила, че има нужда от средства за
строителството.Свидетелката и съпругът и тогава имали спестени 8
000лв.Свидетелката ги донесла в гр.Варна /тогава живеела в гр.Шумен/.И. и Н. я
взели с кола от автогарата и отишли в офиса на строителната фирма.Дали там
парите.Знае, че впоследствие са теглили големи кредити.
Съгласно показанията на
св.Т.А. проектирането на сградата било извършено от сина й през 2009г.Суми за
проектирането не са му били заплащани, т.к. с И. са първи братовчеди.Строежът
започнал през пролетта на 2010г.От брат си Д. Д. знаел, че той е заплащал
всичко по строителството.Такова било неговото желание.Разплащането със
строителя П.Т. вървяло на траншове така, както брат й се уговорил с
него.Плащането било на ръка, в брой.Свидетелката присъствала лично само на две
плащания, но не може да каже кога точно са се осъществили, може би есента на
2010г.Плащането станало в офиса на г-н Т. Свидетелката и дала в заем на брат си
3000лв.Тогава присъствала на плащането. Брат й дал парите в брой и срещу тях
получил касов разплащателен ордер.Не знае каква сума общо тогава брат й платил,
може да са били около 10 000лв., но не може да каже точно.От брат си знае,
че е вложил около 80 000лв.-90 000лв. за построяването на сградата до
акт обр.14, вкл. труд и материали.Финансирал строителството на сградата до
приключване на грубия строеж, а след това през есента на 2011г. И. и Н. теглили
кредит, за да се изпълнят довършителните работи по сградата.Знае от брат си, че
събирал всички документи по строи -телството/вкл. и тези за закупените
строителни материали/ в папка, която после дал на И. и Н..
Съгласно показанията на
св.М.К./леля на Н.Д./ същата знае, че И. и Н., когато решили да сторят,
получавали добри заплати, над 3 000лв., имали и спестявания, казали и, че ще
теглят кредит за строителството.Сестра й /майка на Н.Д./ също помагала със
суми/имала спестявания, вкл. и от ренти, имали около 100 дка. земеделски земи/,
но не може да каже точно с колко.Предполага, че и родителите на И. също са
помагали.През лятото на 2010г./м. юни-юли/ свидетелката била в командировка в
гр.Варна и искала да се види с Н. и И., вкл. да види детето им, родено на ***г.Те
дошли с детето в хотела. Тогава свидетелката също им помогнала парично.Подарила
им сумата от 6 000лв. като благодарност за помощ, която Н. й е оказала,
когато свидетелката била в тежко състояние.
Представен е договор за
строителство с дата 20.04.2010г., сключен между И.Д. като инвеститор и „Навибул
холдинг”АД като изпълнител, с който е възложено на строителя извършването на
строителството на сградата до степен груб стоеж за срок от 12 месеца срещу
възнаграждение в размер на 64 500лв., включващо труд и материали.
Представени са анекс №1
от 25.04.2010г. и анекс №2 от 05.05.2010г.
към договора от 20.04.2010г., според които се е договорило между
първоначалните страни и Д. Д. последният да заплати на строителя сумата за
дължимото възнаграждение за труд в размер на 42 000лв. от свое име, със
свои средства и за сметка на сина си И.Д., както и да достави на обекта
материали-арматурни заготовки, бетон и тухли на обща стойност 22 375,
40лв., която сума ще се приспадне от общата договорена цена по
договора.Изслушаните пред ВОС СГЕ уста -новяват, че двата анекса са автентични
документи.Техните дати са оспорени от въззиваемата.За последната, като трето
лице, тези частни диспозитивни документи нямат достоверна дата.Достоверна дата
по см. на чл.181, ал.1 от ГПК има договорът от 20.04.2010г., доколкото същият е
бил представен към строителната документация на сградата/макар и с обезличени
суми/, съхранявана в община Варна, съответно това е датата на предаването му в
Община Варна.Независимо от горното релевантен за настоящото производство е
единствено произходът на сумите, заплащани за извършване на строителството на
сградата до степен груб стоеж, като сам по себе си фактът на сключване на
договор за строителство не установява и плащането на дължимите по него суми,
съответно техния произход.
Показанията на
свидетелите, близки роднини, водени и от двете страни, за установяване на
горното обстоятелство следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК.В
голямата си част те не се базират на непосредствени възприятия, а са опосредени
и възпроизвеждат казаното от друго лице, а тези, които са базирани на
непосредствени възприятия не могат да конкретизират точно суми и периоди.Повечето
свидетели обаче сочат, че сумите са носени в офиса на дружеството строител
/всички свидетели посочват едно и също местоположение на този офис/, както и,
че срещу заплащането им са били издавани счетоводни документи.Така и свидетелят
Т., според чиито показания за всички получавани суми от И., Д. и Н. Д.
дружеството е издавало счетоводни документи.Дадена е възможност на въззивника
да се снабди чрез удостоверение от „Навибул холдинг”АД с издаваните от
дружеството счетоводни документи по повод разплащанията по строителството на
сградата, но според изявленията на процесуалния представител на въззивника в
о.с.з. на 26.04.2018г. представителят на дружеството е заявил, че поради
изтичане на предвидения 5 годишен срок за съхранение не ги съхранява и съответно
не може да ги представи.
Изискани са и представени
по делото разпечатки от информационната система на НАП относно подаваните
справки декларации по ЗДДС на „Навибул холдинг”АД и дневниците за
покупко-продажби на дружеството за периода 01.04.2010г.-31.12. 2010г.За целия
посочен период единствените отразени в дневниците фактури за извършени от
„Навибул холдинг”АД продажби на услуги, свързани със строителството на
процесната сграда, са тези с получател И.Д.Д., които са представени по делото
от въззиваемата/притежаваща и оригиналите им/.Във фактурите с получател И.Д. е
посочено основание „СМР съгласно договор от 15.04.2011г. в м.”Боровец”.Същите
са с дати и за суми, както следва: 09.05.2011г. - 6 000лв.; 08.06.2011г. -
600лв.; 29.06.2011г. - 7 920лв.; 31.08.2011г. - 6 000лв.; 30.09. 2011г. -
5400 лв.; 30.12.2011г. - 6 000лв.За всички фактури са издадени фискални бонове
за получените в брой горепосочени суми от дружеството.В дневниците за
покупко-продажби не фигурират фактури с получател Делян Д..За сумите по
представените фактури не са ангажирани доказателства, че са били фактически
предоставени от Д. Д. на И.Д..
На зададени по реда на
чл.176 от ГПК въпроси въззивникът е отговорил, че със строителната фирма той
има сключени два договора - за грубия строеж и за довършителните работи,
сключени по различно време като към първия договор има един анекс във връзка с
това, че неговите родители поемат финансирането на строежа. Отговорите правят
вероятно твърдението на въззиваемата за сключен втори договор с „Навибул холдинг”АД
на 15.04.2011г./датата, отразена във фактурите/, но с оглед момента на
сключването му съдът приема, че същият не би могъл да бъде за довършителните
работи, т.к. към посочената дата е била положена единствено плочата над първия
етаж от сградата.
Според представения
договор за откриване на депозитна сметка към 25.05. 2009г. въззиваемата е
разполагала със сумата от 10 000лв., вложена на влог за срок от 4
месеца.Според представения договор за потребителски кредит от 28.07. 2011г. И.
и Н.Д. са получили от „Райфайзенбанк/България/”ЕАД кредит в размер от
20 000 евро, който ще бъде използван частично за рефинан -сиране на кредит
и за потребителски нужди.Според представените разпечатки от движенето по
сметката на въззивника, по която е отпуснат кредитът, сумата е усвоена на
28.07.2011г.От нея на 01.08.2011г. е извършен превод по сметката на И. Д. в
„Юробанк и Еф Джи”АД на сумата от 33 930лв., а на 29.07.2011г. е извършен
превод по сметка на Н.Д. в „ЦКБ”АД на сумата от 4 216лв. с посочено
основание „погасяване на кредит”.Предвид горното съдът приема, че с изтегления
от страните потребителски кредит на 28.07.2011г. е извършено погашение на предходен
кредит със сумата от 4 216лв., а остатъкът е разполаган от И.Д..
Според заключението на
СТЕ от 28.01.2019г., изслушана пред настоящата инстанция, разходите/средно
пазарно/ за изграждане на процесната сграда до степен груб строеж/според
удостоверените в строителната документация по делото дати и и извършени
работи/, възлизат на 81 500лв., от които 47 000лв. за материали и
33 700лв. за труд, а общо от сумата 81 500лв. 9 800лв. са
непредвидени разходи в строителството.Според тричленната СТЕ от 12.03.2019г.
сумата възлиза на 82 780лв., от които 32 087лв. за труд,
37 680лв. за материали и остатък от 13 085лв. за непредвидени
разходи. Сумите, посочени от експертизите, са сходни/разлики от различни
залагани проценти печалба за строителя и за непредвидени разходи/, но и двете
суми се различават от посочената от въззивника първоначално сума, а именно тази
по договора от 20.04.2010г. и анексите към него/64 500лв./.Няма преч -ка с
договора да се уговарят цени под средно пазарните, като и съгласно показанията
на св.П.Т. строителството е извършено на „приятелско стопански” начала.От
съвкупния анализ на цитираните фактури, договор за потребителски кредит,
извлечения от банкови сметки и строителната документация и показанията на св.П./само
в горецитираната им част/ се установява, че строителството на сградата след
полагането на плочата на първия етаж, т.е. след м.03.2011г. и до полагане на
плочата на втория етаж, т.е. края на м.08.2011г. е осъществявано със средства
със семеен произход.По отношение на средствата, вложени за изгражда -нето на
първия етаж с полагане на плоча съдът приема следното.Както се изложи тежест на
предявилото иска лице е да установи пълно и главно, че са вложени средства с
извънсемеен произход.По делото няма ангажирани преки доказателства, които да
установяват твърдяното закупуване и доставяне на строителни материали от Д. Д..По
представените справки извлечения от лабораторните изпитвания на закупения и
вложен в сградата бетон и декларации за съответствие, издавани в периода от
01.08.2010г. до 28.09.2011г., са посочвани като клиенти „Навибул холдинг”АД и И.Д..В
останалите представени декларации за съответствие и протоколи за изпитване,
касаещи бетонно желязо, периодични профили, стомана, вертикално перфорирани
глинени блокове и др. не са посочвани клиенти.Твърди се от въззивника, че
всички документи, касаещи строителството на сградата, са били в семейното
жилище на страните, от което той е бил изгонен, поради което и не разполага със
същите.Доказателства за това, че въззивникът е бил изгонен от дома си, не са
ангажирани в производството.По направеното от него искане по реда на чл.190 от ГПК въззиваемата е представила цялата строителна документация, с която
разполага/проекти, протоколи, сертификати, фактури и разписки/.Не е проведено
доказване на факта, че съхраняваната от нея документация е различна от представената.От
своя страна фактурите за закупувани строителни материали са обективен факт,
който може да бъде проверен и чрез дневниците за покупко-продажби на фирмите
доставчици.По отношение на заплащания труд на дружеството строител, то съгласно
показанията на св.П.Т. суми/без конкретизация/ са му изплащани както от Д. Д.,
така и от И.Д., така и от Н.Д./противно на показанията на св.Д.Д. и Т.А./.
Конкретизация на суми П.Т. не е направил, но сочи, че за всички суми е издавал
счетоводни документи.Такива липсват за суми заплащани от Д. Д. според
цитираните справки от НАП.Независимо от горния факт, ако и да се имат предвид
само показанията на свидетелите, то видно е, че самият Д. Д. сочи в показанията
си, че е вложил за грубия строеж около 25 000лв. за труд и материали/сума,
различна от тази по договора от 29.04.2010г./, а неговата сестра /разпитана
след изслушване на СТЕ/, че е вложил около 80-90 000лв.Свидетелите, близки
роднини, водени от въззиваемата, обаче също свидетелстват/макар и опосредено,
предавайки казаното от Д. Д. и съпругата му/ за дадени суми от Д. Д. за строежа
на сградата.Така ценейки в съвкупност двете групи свидетели при условията на
чл.172 от ГПК, ведно с останалите събрани доказателства, може да се приеме, че
се установява, че са дадени суми, а именно около 16 000-17 000лв. -
според показанията на св.Е.Г., но едновременно с това, се установява и, че
роднините на Н.Д. също са давали суми - 8 000лв.+6 000лв.+други по-дребни
суми или в строителството на сградата са влагани и средства, предоставени на
двете страни от техните близки, като същевременно нито Д.Д., нито Е.Г. са
свидетелствали, че са давали сумите всеки за своето дете, а напротив, че са
давани за подпомагане на семейството при строителството на семейния им
дом.Независимо от горното, дори и да се приеме, че всеки е дарявал само своето
дете /при решаване на въпроса на кого от двамата съпрузи е дарена определена
парична сума следва да се отчете между кои лица е сключен договорът за дарение,
съответно дали само с единия съпруг и е изразено само от него съгласие или
договорът е сключен и с двамата съпрузи, т.е. е изразена воля за надаряване на
семейството/, то според установеното по делото, сумите, с които са разполагали
съпрузите от техните роднини са сходни, поради което отново не би била могло да
се приеме, че липсва съвместен принос за придобиването /в този см. напр. Р.№84/
26.04.2016г. по гр.д.№ 4903/15г., ВКС, І гр.о./
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният главен иск с пр. осн. чл.23, ал.1 от СК е недоказан, поради
неопровергаване по предвидения ред на презумпцията за съвместен принос, и
следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид сбъдване на
вътрешното процесуално условие, под което е предявен евентуалният иск с пр.осн.
чл.29, ал.3 от СК същият следва да бъде разгледан.
Поддържа се от
въззиваемата, ответница по иска, възражение за неговата недопустимост, предвид
непосочване от въззивника, ищец по иска на цялото семейно имущество/в
съответствие с разрешенията, дадени в ТР №63/84г. по аналогичната норма на
тогава действащия СК-чл.14, ал.4/.Действително с исковата молба въззивникът е
твърдял, че при отхвърляне на главния иск, общото на страните имущество би се
изчерпало само с процесната сграда.Впоследствие, обаче след въведените
възражения с отговора на исковата молба същият е посочил с уточняващата си
молба от 03.11.2017г. и уточняващата си молба от 27.11.2017г. и движимите вещи,
които твърди, че съставляват част от общото на страните имущество, вкл. е
препратил към списъка, представен от въззиваемата с 30 пункта, вкл. доказателствата
за тяхното закупуване, от който списък е оспорил само вещите по 8 пункта с
твърдения, че част от тях не съществуват, а останалата част, че са лични негови
вещи-закупени преди брака или дарени му лично на него по време на брака. Наред
с горното и съгласно цитираното ТР във всяко положение на делото всяка от
страните би могла да посочва допълнително вещи, придобити по време на брака,
т.к. посочването им съставлява отстраняване нередовност на исковата молба,
което може да се извърши в течение на производството.С оглед горното и съдът
приема, че предявеният иск се явява допустим.За преценка неговата основателност
е необходимо да бъдат съпоставени от една страна придобитото по време на брака
имущество и неговата стойност, а от друга страна приносът на съпрузите, който
намира изражение в получените доходи, положените грижи за домакинството и за
децата, които проявни форми на принос са с равна тежест и никоя не се ползва с
приоритет.Значителността на приноса като основание за определяне на по-голям
дял, се отнася за двете проявни форми и означава отклонение от обичайното,
което да сочи на изключителност-в този см.Р.№237/27.06.2011г. по
гр.д.№931/10г., ВКС, І гр.о.
Според справките,
издадени от НАП, относно регистрираните трудови договори на страните,
осигурителните им доходи и изплащани обезщетения, до м.02.2011г. въззиваемата е имала по-високи доходи от
въззивника.Няма спор между страните, че довършителните работи по сградата и
обзавеждането й с посочените от страните в съвпадащите им изявления движими
вещи/основно закупувани през 2012г., съгласно представените по делото фактури/
са финансирани с изтегления от тях ипотечен кредит в размер на 50 000 евро
по договор, сключен на 15.12.2011г. с „МКБ Юнионбанк”АД, рефинансиран с
ипотечен кредит по договор, сключен на 13. 02.2015г. с „ЦКБ”АД.Няма спор и, че
двамата бивши съпрузи са полагали грижи за домакинството и за отглеждане на общото
им дете в равна степен.По отпуснатите кредити те са солидарни длъжници и няма
данни същите да са изплащани с лични средства на възивника.При съвкупния анализ
на събраните доказателства не се установява приносът на въззивника за
придобиване на общото имущество на брака да е значителен, съответно да
надхвърля този на въззиваемата, поради което и предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По изложените
съображения съдът приема, че предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн.
чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените от нея пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, представляващи адв.възнаграждение в размер на 2 500лв. и
възнаграждения за в.л. в размер на 750лв. или общо сумата от 3 250лв.,
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1143/21.06.2018г.,
постановено по гр.д.№1162/17г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********, адрес гр.Варна, кв. Галата,
м.”Боровец-юг”, ПИ №4572, сумата от 3 250лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: