О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 376 Година 2018,26.04. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и шести април Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело
номер 471
по описа за 2017 година
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът „Софарма Трейдинг“ АД, ЕИК
********* с адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“
№ 5 чрез пълномощника си адв. Л.Д. с адрес
***, р-н Красно село, ул.”Доспат”
№ 18,ет.1, ап. 3,Адвокатско дружество „Йорданов и Д.“ е предявил иск за установяване съществуването на негово вземане
към ответника „Университетска многопрофилна болница за активно – Бургас“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Стефан
Стамболов“ № 73 за сумата от 519 568,73
лв.,представляваща неустойка за забава в
размер на 0,5% на ден, дължима върху главница от 1 332 227,50 лв.-продажна
цена на доставени лекарствени продукти и
консумативи ,за 78 дни,в периода от
01.07.2016 г. до 16.09.2016 г. ,уговорена
в чл.3 от споразумение за погасяване на задължения с нотариална заверка на подписите на страните
от 21.12.2015 год. и от 22.12.2015
год.,за което е била издадена заповед № 3777 от 08.11.2016 год. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от 10.11.2016 год. по ч.гр.д.№ 5269 от 2016 год. на Районен съд
гр.Бургас.Претендира присъждане на разноските в заповедното и в настоящото
производство.Представя и ангажира
доказателства.
Бургаски окръжен съд, преди да
пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание, следва да
извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При
проверка на редовността на разменените книжа
и допустимостта на предявения иск
на основание чл.374,ал.1 от ГПК съдът констатира следното: За разглеждането на
настоящият иск с оглед предмета му– установителен иск за вземане за договорна неустойка по споразумение
със страни-търговски дружества,като продължение на инициирано преди това
заповедно производство, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 от ГПК и следователно иска следва да се разгледа по правилата на особения исков ред-производство по търговски
спорове съгласно Част II на ГПК. На
ответника е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията към
нея,като писмен отговор е подаден в срок в канцеларията на съда. Дадена е възможност на страните
да извършат процесуалните действия по предвидената процедура в чл.372 и чл.373
от ГПК- втора размяна на книжа,от която и двете страни са се възползвали.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която заявява,че подъдържа
първоначалните си твърдения и оспорва направените с отговора на исковата молба възражения
за неоснователност на претенцията му. В законоустановения срок ответника е
подал допълнителен отговор, с който е
направил допълнителни възражения във връзка с основателността на иска. Искът е
предявен от активно легитимирано лице, което
твърди,че ответника просрочил плащането на дължима сума, представляваща
главница в размер на 1 332 227,50 лева, поради което съгласно
сключено между страните споразумение с нотариална заверка на подписите дължи
заплащането на неустойка в размер на 519 568,73 лева за период от 78 дни, а именно от 01.07.2016 г. да 16.09.2016
г.,като преди това е инициирал заповедно производство,в което след редовно
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист длъжникът му е подал своевременно възражение. Искът е насочен
срещу лицето, което се е задължило по споразумение от 22.12.2015 г. и срещу което
се е развило заповедно производство като предмета на последното изцяло
съвпада с предмета на производството по настоящия установителен иск.С отговора
на исковата молба, от ответника не са наведени възражения за нередовност на
исковата молба, а само такива относно нейната неоснователност. Нередовности на
исковата молба, които да водят до нейната недопустимост не са констатирани и служебно от съда.
С оглед на изложеното по-горе,съдът намира,че книжата по настоящото дело са разменени редовно и предявените искове са допустими.
При горните констатации по отношение на редовността
и допустимостта на предявените искове, съдът намира,че ще следва да пристъпи
към насрочване на делото в открито съдебно
заседание-на основание чл.374,ал.2 от ГПК.
Съдът намира,че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата,заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „Софарма Трейдинг“ АД, ЕИК
********* с адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“
№ 5, чрез пълномощника си адв. Л.Д. с адрес ***, р-н Красно село, ул.”Доспат” № 18,ет.1, ап. 3,Адвокатско дружество „Йорданов и Д.“ е предявил иск за установяване съществуването на негово вземане
към ответника „Университетска
многопрофилна болница за активно – Бургак“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 73 за сумата от 519 568,73
лв.,представляваща неустойка за забава в
размер на 0,5% на ден, дължима върху главница от 1 332 227,50 лв.-просрочена
продажна цена на доставени лекарствени
продукти и консумативи, за 78 дни, в периода от 01.07.2016 г. до 16.09.2016 г. Твърди,че с ответника се намират в трайни
търговски отношения, по повод на които извършва периодични доставки на
лекарствени продукти и медицински консумативи. Поради забава при плащанията на
доставените продукти, която към 24.11.2015 г. е в размер на 2 057 103,00
лева, между страните е сключено споразумение с нотариална заверка на подписите,
с което задължението е разсрочено съгласно погасителен план – Приложение 1 към споразумението.
За периода на разсрочването е договорена лихва в размер на 9% върху непогасения
остатък от разсрочената главница. Договорено е, че неплащането на която и да е вноска, по разсроченото
задължение на съответния падеж, прави цялото вземане незабавно и автоматично
предсрочно изискуемо ,като „УМБАЛ“ АД ще дължи на „Софарма Трейдинг“ АД и неустойка
за забава в размер на 0,5% на ден върху непогасената главница за периода от
деня, следващ падежа на просроченото задължение до окончателното изплащане на
остатъка от главницата. Поради частично плащане на седма вноска с падеж
30.06.2016 год. и неплащане при настъпване на падежа, на осма и
девета вноска по споразумението, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по
реда на чл. 417, т. 3 от ГПК за сума в размер на 1 332 227,50 лв.,
представляваща непогасен остатък от разсрочената главница към 30.06.2016 год. ,
за което е образувано и изпълнително производство. Посоченото задължение не е
оспорено по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, поради което е преклудирана
възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането и главницата следва да се счита безспорна и установена със стабилен
акт-заповед за изпълнение. Със заявлението за издаване на изпълнителен лист за
главницата е поискано и присъждането на сума в размер на 519 658,73 лв.,
представляваща неустойка в размер на 0,5% на ден, начислена върху главницата за
периода от 01.07.2016 г. до 16.09.2016 г. Това искане първоначално е било
отхвърлено от заповедния съд, но след обжалването му, с влязло в сила
определение на въззивния съд е разпоредено да се издаде заповед за незабавно
изпълнение за претендираната неустойка. В изпълнение на определение №
2213/01.11.2016 г. на Окръжен съд Бургас, е издадена заповед за изпълнение №
3777/08.11.2016 г. и изпълнителен лист от № 5153/10.11.2017 г. за сумата от 519 568,73
лв., представляваща претендираната в настоящото производство неустойка по споразумението,като
жалбата срещу допуснатото незабавно изпълнение на длъжника е била оставена без
уважение от въззивен състав на Окръжен съд гр.Бургас.Против заповедта за
изпълнение, по реда на чл. 414 от ГПК е депозирано в срок и възражение от длъжника „УМБАЛ- Бургас“ АД,
поради което на „Софарма Трейдинг“ АД е
предоставена възможност да предяви установителен иск за съществуване на
вземането си, за което е инициирано и настоящото производство,отново в законния
срок. Претендира разноските в заповедното и настоящото производство.Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск е с правно основание в чл.422,ал.1
от ГПК във вр. с
чл.92 от ЗЗД вр. с чл.286 от ТЗ и чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ответникът „Университетска
многопрофилна болница за активно – Бургак“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 73, оспорва предявения
иск,като го счита за неоснователен и го оспорва по основание и размер. Не
оспорва, че между
ищцовото дружество и „УМБАЛ-БУРГАС“ АД е сключено споразумение
за погасяване на задължения от 22.12.2015г., по което разсроченото задължение е в размер на 2 057 103 лв., като е договорена и лихва в размер на 9 % към всяка месечна вноска. Признава, че на 30.06.2016 г. изпада в забава в плащанията, като към посочената дата е
изплатил общо сумата в размер на 813 973,43 лв., представлявяща главница в
размер а 721 337лв. и 92 636,41 лв. договорна лихва. Твърди,че след издаване на
изпълнителен лист за главницата - сумата от 1 332 227, 50лв., представляваща сбор от 11 броя
месечни вноски по разсроченото вземане в размер на 2
057 103 лв. и договорна лихва в размер на 9 % към всяка месечна вноска, която сума ведно с всички проитичащи от изпълнението разноски е изплатена на ищцовото дружество, поради което „УМБАЛ-БУРГАС“ АД е изпълнила
изцяло задълженията си по споразумението. Счита претенциите на ищцовото
дружество за заплащането на
сумата в размер на 519 568, 71лв. , представляваща неустойка за забава в размер на 0,5 % върху
непогасената главница за неоснователни, тъй като ищецът веднъж е получил плащане на
договорната лихва изцяло и неправилно претендира лихва за забавено плащане в размер на 0,5% върху главница 1 332 227,50 лв., която включва разрочена главница и
договорна лихва по споразумението. Кредиторът има право да търси обезщетение или по чл. 86, ал. 1 или чл. 92 от ЗЗД, но не и на двете основания. Снабдявайки се с изпълнителен лист за
сумата в размер на 1 332 227,50лв., включваща главница и договорна лихва,
ищецът е избрал да се удовлетвори от договорната лихва върху вземането, поради
което претенцията за неустойка по споразумението следва да се търси само върху
просрочената главница, а не върху сумата в размер на 1 332 227,50 лв.,
включваща главница и договорна лихва. В конкретния случай се търси и лихва върху лихва.
Страните по споразумението са дерогирали правилото на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и са
уговорили конкретна лихва в размер на 9% годишно, която е изплатена от УМБАЛ-БУРГАС“ АД преди завеждане на настоящото производство. Моли за
отхвърляне на претенцията. Не представя писмени доказателства,не ангажира други
доказателства. Претендира разноски.
В допълнителна искова молба,депозирана в заноустановения
срок ищецът заявява, че с отговора на исковата молба ответникът прави
недопустим опит да оспорва по основание присъденото вземане за главница от 1
332 227,50 лв., което се ползва със сила на присъдено нещо между страните, като
заявява, че аргументите в тази насока са и неоснователни. Твърди, че общия
размер на платената към 30.06.2016 г. сума по процесното споразумение е 813 973,41 лв., като
конкретизира и размер вземанията, които са погасени с тази сума. Заявява, че с депозираното на
заявление по чл. 417 ГПК, по което е издадена влязлата в законна сила заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, ищецът не е претендирал присъждане на договорна лихва по чл.2, ал. 2 от споразумението
върху заявената главница от 1 332 227,50 лв. за какъвто и да е период и такава не е присъждана. В хода на
образуваното изпълнително производство е събрано
изцяло единствено присъденото вземане за главнииа
от 1 332 227.50 лв., присъдената законна лихва върху посочената главница за
периода от 16.09.2016 г. до издължаването й, както и присъдените съдебно деловодни разноски и
разноски в хода на изпълнителното производство. Посочва, че се е възползвал от правото си
по чл. 3 от процесното споразумение да търси обезщетение на вредите, които
търпи от неизпълнението на задължението без да доказва техния размер, като за
периода от деня следващ падежа на просрочената седма вноска до датата на
депозиране на заявлението по чд. 417 ГПК
претендира единствено договорената неустойка в размер на 0,5% на ден върху непогасения остатък от
разсрочваната главница, възлизащ на присъдената сума от 1 332 227,50 лв. За
заявения процесен период от 01.07.2016 г. до 16.09.2016 г. не са претендирани
и не са присъдени каквито и да е други
възнаграждения или обезщетения които да компенсират последиците от забавата в
плащането на изискуемата главница от 1 332 227,50 лв. Законната лихва, която се
претендира със заявлението по чл. 417 ГПК е за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване за заповед за незабавно изпълнение до окончателното
изплащане на главницата и представлява последица от уважаването на съдебно
предявеното вземане, а не е самостоятелен иск.
В допълнителен отговор на исковата молба ответникът оспорва
твърденията и възраженията на ищеца в допълнителната искова молба. Продължава
да поддържа твърдението си за недопустимост при комулиране на обезщетение за
забавено изпълнение под формата на лихва с неустойка за забавено изпълнение за
едно и също задължение. Излага доводи и съображения за нищожност на клаузата по
т. 3 от споразумението, поради уговарянето на неустойката като безсрочна, което
е противно на закона. Твърди, че кредиторът е получил освен плащане на
главницата и плащане на обезщетение за забавено изпълнение под формата на лихва
определена в размер на законната, съгласно влязлата в сила заповед за незабавно
изпълнение, като по този начин кредитора е упражнил правото си на избор и за
него не е налице възможност да иска заплащане на неустойка. Възразява, че
претендираната неустойка е изчислена с калкулатор за проста лихва, като
изчислението е направено върху цялата главница от 1 332 227,50 лв., а
не върху непогасената разсрочена такава. Твърди, че са налице плащания по
главницата за месеците юли и август, което обстоятелство променя размера на
изискуемата главница, върху която следва да се изчислява неустойката. Прави и
възражение за недължимост на неустойката, поради прекратяване на
споразумението, поради настъпилата предсрочана изискуемост на вземането, в
следствие на което кредитора не би могъл да се позова на неговите разпоредби.
Не са налице признания на права. Признават
се следните обстоятелства: между страните е било сключено споразумение със
съдържанието съгласно заверените преписи от него на листи от 12 до 33 вкл. ,за погасяване от „УМБАЛ – Бургас“ АД на
задължение в размер общ размер от 2 057 103
лв.,формирано от сбор от суми по фактури за доставка и продажба на лекапрствени продукти и
консулативи, като е предвидена договорна
лихва върху главницата в размер на 9% и погасяването да се извърши на 18
месечни вноски; на 30.06.2016 г.
ответникът е изпаднал в забава;към 30.06.2015 год. по споразумението са
били заплатени общо 813973,41 лв.,формирани като сбор от няколко месечни вноски
разсрочено вземане по главница в общ размер от 2057103 лв. и договорна
лихва в размер на 9% годишно върху непогасената част от
разсроченото задължение,съгласно чл.2
,ал.2 от споразумението върху целия остатък от непогасена главница от датата на съответната месечна вноска; ищецът „Софарма Трейдинг“ АД се е
снабдил със заповед за изпълнение № 2821
от 17.09.2016 год. и изпълнителен лист от 19.09.2016 год. по същото частно гражданско дело за сумата от
1 332 227,50 лв.,представляваща
неизплатен остатък от главницата,дължима по споразумение за погасяване
на задължения от 22.12.2015 год. с нотариални заверки на подписите/както е
описано вземането в заповедта и изпълнителния лист/ ,ведно със законната лихва
,считано от 16.09.2016 год. до окончателното плащане,както и сумите 26644,55
лв.-разноски по делото за ДТ и 25899,28 лв. –платено адвокатско
възнаграждение,съразмерно с уважената част от заявлението;заповедта е
издадена за настъпила предсрочна
изискуемост на вземането за сумата 1 332 227,50 лв.; срещу така
издадената заповед ответникът-длъжник не
е депозирал възражение в срок,поради което тя е стабилизирана;
По делото няма обстоятелства,за
които да съществува установено от закона предположение или да са служебно или общоизвестни,поради което да не се нуждаят
от доказване.
На ищеца
не следва да се дават указания по доказателствената тежест,тъй като
обстоятелствата,за установяване на които той носи доказателствена тежест
са безспорни между страните и са
посочени по-горе.
Ответникът носи тежестта да
установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си за плащане на
следните суми на следните дати,посочени в допълнителния му писмен отговор: на
29.07.2016 год.-50043,46 лв.,а на 30.08.2016 год-60080,16 лв.
Указва на ответника,че за тези
обстоятелства не представя и не ангажира
никакви доказателства.
Спорните въпроси между страните са по тълкуване на разпоредбите на споразумението и по правните
последици,които законът свързва уговорки от споразумението.
При това положение съдът
намира,че не е необходимо да дава допълнителни указания във връзка с разпределение
на доказателствената тежест,тъй като други фактически твърдения извън
посочените по-горе не са въведени от страните.
Страните заявяват,че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира направените от ищеца
доказателствени искания за приемане на представени от него при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства,за относими към предмета на делото,тъй като той заявява,че
посредством тях ще установява наличието на посочените по-горе
факти,за които носи доказателствена тежест. Доказателствените искания са
допустими и необходими,тъй като законът не поставя ограничения за събиране на
тези доказателства за установяване на тези обстоятелства,а без събирането им и преценката им решението ще
бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. Не е направено оспорване
от ответника на автентичността на представени писмени
доказателства. С оглед на горното ще следва да се приемат всички представени от ищеца писмени доказателства с исковата молба.Искането за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза,направено от ищеца следва да бъде
отхвърлено,тъй като при установяване на основателност на претенцията за
неустойка,нейният размер е определяем въз основа на граматическата формулировка на чл.3 от
споразумението,на който ищецът се позовава,изчисленията
не представляват трудност и не изискват специални знания,извън тези придобивани в
рамките на средното образование в
страната ,поради което и тя не се явява необходима.
Ответникът не е направил
доказателствени искания,поради което съдът не дължи произнасяне по ангажирани
доказателства от него,извън необходимостта да му укаже,както вече бе посочено
по-горе,че не сочи доказателства за конкретни твърдени от него факти.
По изложените съображения и на
основание чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 21.05.2018
год. от 11,30 часа,за която дата и час да се призоват
страните,като им се връчи препис от настоящото определение,съдържащо и проект за
доклад , а на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.
ПРИЕМА всички представени при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства от ищеца.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза,която да отговори на поставените
задачи от него в исковата му молба.
ПРИЛАГА като доказателство ч.гр.д.№ 5269 по описа за 2016 год. на
Районен съд гр.Бургас.
УКАЗВА на ответника ,че не сочи
доказателства за следните твърдени от него в допълнителния му отговор обстоятелства: платил е на ищеца по сключеното
помежду им споразумение от 22.12.2015
год. с нотариални заверки на подписите
в процесния период ,очертан с исковата молба 01.07.2016 год.-16.09.2016
год. следните суми на следните
дати,посочени в допълнителния му писмен отговор: на 29.07.2016 год.-50043,46
лв.,а на 30.08.2016 год-60080,16 лв.
Определението е окончателно.
Съдия: