Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………………. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на
секретаря Д. Танева, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.ч.х. дело № 3427 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 04.07.2019 г. по НЧХД №4322/2018
г., СРС, НО, 96 -ти състав, е признал подсъдимия П.К.М. за ВИНОВЕН в това,
че на 11.09.2017 г. около 13,00 часа в гр.София, ж.к. „******“ пред вх. „Д“ на
бл. ****чрез нанасяне на удари с дървена дъска ( с дължина 30 см и дебелина 2
см) в областта на главата и ръцете, които вдигнал, за да се предпази, е причинил
лека телесна повреда на И.Л.Ч., изразяваща се в контузия на челото, отдясно,
над дясната вежда, изразяваща се в кръвонасядане и подкожен хематом; контузия
на горната повърхност на китката и дланта на лявата ръка, изразяваща се в
кръвонасядане и подкожен хематом и контузия по долната повърхност в основата на
палеца на дясната ръка, изразяваща се в дълбоко охлузване, които са му
причинили „болка и страдание“ – представляващо престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК, поради което и на основание чл. 305, ал. 5 от НПК, вр. с чл. 130, ал. 2
от НК и чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му
наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, като
на основание чл. 304 от НПК признал подсъдимия П.М. за невиновен и го е
ОПРАВДАЛ за това, при извършване на деянието да е нанесъл точно 6 удара с
дървена дъска в областта на главата и ръцете на И.Ч..
С
присъдата, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият П.К.М. (със снета по
делото самоличност) е осъден да заплати в полза на частния тъжител И.Л.Ч.
сумата от 12 /дванадесет/ лева, представляваща направени разноски за внесена
държавна такса за завеждане на делото.
Със
същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК,
подсъдимият П.К.М. (със снета по делото самоличност) е осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 811,40
(осемстотин и единадесет лева и четиридесет стотинки) лева, представляващи
разноски за изготвяне на експертизи и държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу
така постановената присъда е депозирана жалба от подсъдимия П.К.М. чрез адв. Н.К.,
защитник на същия, с която се иска постановената от първия съд присъда да бъде
отменена като неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон, и вместо нея да бъде постановена присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му с
тъжбата обвинение. Иска се още частният тъжител да бъде осъден да заплати
сумата от 500 лева, представляваща заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за
делото пред въззивния съд. Изтъква се в жалбата, че от събраните в хода на
съдебното следствие пред първия съд доказателства, не се установява по
безспорен и категоричен начин авторството на деянието в лицето на подсъдимия.
Излагат се твърдения, че не е установено по несъмнен начин констатираните при
тъжителя телесни увреждания, да са причинени именно от М., няма разпитани
свидетели, от чиито показания да се установява, че подсъдимият е нанасял удари
на пострадалия на инкриминираната дата и час и по начина, описан в тъжбата, в
следствие, на които да са причинени процесните телесни увреди, което налага П.М.
да бъде оправдан по възведеното му обвинение.
В
разпоредително заседание на 02.09.2019 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства.
Пред
въззивния съд, повереникът на частния тъжител И.Л.Ч. - адв. З.В., моли
депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и
недоказана. Намира присъдата за законосъобразна и обоснована, счита, че
районният съд подробно е обсъдил събраните в хода на производството
доказателства, от които безспорно се установява вината на подсъдимия, поради
което моли присъдата на контролирания съд да бъде оставена в сила. Претендира
присъждане на сторените от тъжителя разноски пред въззивната инстанция, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Частният
тъжител И.Ч. настоява за осъждане на подсъдимия за нанесения му побой.
Защитникът
на подсъдимия П.К.М. - адв. Н.К., счита обвинението за недоказано по безспорен
и несъмнен начин. В тази връзка застъпва становището, че разпитаните по делото
свидетели не посочват подсъдимия за извършител на инкриминираното деяние. По
отношение на свидетеля Д., защитата намира, че от показанията му не може с
категоричност да се установи, че именно подсъдимият е нанесъл процесните удари,
описани в тъжбата. С оглед на изложеното, счита за недоказани авторство на
деянието и вината на подсъдимия М., поради което моли същият да бъде признат за
невиновен и оправдан по възведеното обвинение.
Подсъдимият П.К.М. не се явява пред
въззивния съд и не изразява становище по жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не
са налице основания за изменяване или отмяна на първоинстанционната присъда.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдебно медицинско удостоверение и съдебно медицински експертизи, обсъдени подробно и
задълбочено в мотивите на присъдата.
Фактите по
делото са следните:
Подсъдимият П.К.М. е
роден на ***г***, българин, български
гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, собственик на фирма
„Н.***“ ЕООД, с постоянен адрес: ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият П.К.М. и
частният тъжител И.Л.Ч. били съседи, като подсъдимият М. ***, а частният
тъжител – в същия блок, но във вход „Д“.
На 11.09.2017 г., около
13.00 часа, частният тъжител паркирал личния си автомобил пред бл. *** на ж.к.
„Люлин“ и се насочил към входа, в който живеел. В този момент на паркинга пред
съседния вход, подсъдимият М., разтоварвал от багажника на автомобила си
нарязани дъски с дължина около 30 см и дебелина 2 см /ламперия/. Частният
тъжител Ч. се провикнал към подсъдимия с въпрос „кой е правил покрива на входа,
в който живее“, на който последният отговорил, че ремонта е извършен от него и С.Ц..
Тогава между двамата възникнал словесен спор по повод извършения от подсъдимия
ремонт и предизвикан теч на покрива във входа на частния тъжител. Спорът помежду
им ескалирал, при което частният тъжител Ч. напсувал подсъдимия М.. В този момент
подсъдимият М. тръгнал агресивно към
тъжителя Ч., хвърлил носените от него дъски на земята и с една дъска, която
останала в ръката му, нанесъл няколко удара в областта на главата и по двете
ръце на И.Ч., които последният вдигнал инстинктивно, в опит да се защити от
нанасяните му удари. От ударите очилата на частния тъжител отхвръкнали и се
счупили. Процесното събитие било забелязано от свидетеля С.Д., който се намирал
в градинката срещу вход „Д“ заедно със своята внучка. Последният веднага се
притекъл на помощ на И.Ч., който бил видимо уплашен. При намесата на свидетеля Д.,
подсъдимият М. престанал да нанася удари на тъжителя Ч., събрал дъските от
земята и се прибрал във входа на своя блок. Свидетелят Д. помогнал на частния
тъжител да намери очилата си, след което двамата се прибрали.
Част от инкриминирания
инцидент бил възприет и от свидетелите К.Н.и Е.Т., които наблюдавали случващото
се от терасите си.
Същият ден И.Ч. отишъл
до съдебномедицински кабинет, където бил освидетелстван и му било издадено СМУ
№ С-330/2017г.
Според заключението на
назначената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещо лице д-р Д.Н., специалист по съдебна медицина, на И.Ч. са
били причинени следните травматични увреждания – кръвонасядане и оток на челото
отдясно, над дясната вежда, с прекъснато охлузване в горния му край,
кръвонасядане и подкожен хематом по горната повърхност на китката и дланта на
лявата ръка и дълбоко охлузване по долната повърхност в основата на палеца на
дясната ръка, които в съвкупност и поотделно са причинили на И.Ч. „болка и страдание“.
Видно от експертното заключение, морфологията на нараняването по кожата на
челото посочва действие на твърд тъпоръбест предмет по механизма на удар с
такъв и е възможно да е получена при нанасяне на удар с предмет тип „дъска“.
Травмите на лявата ръка, в областта на китката и дланта, са резултат от
ударното действие на предмет с ограничена повърхност по механизма на удар с
такъв и може да се получи при удар с предмет тип „дъска“. Локализацията на травмата
може да се свърже с така наречените „защитни наранявания“. По отношение на
охлузването на палеца на дясната ръка е посочено, че същото е резултат от
тангенциално действие на твърд тъп предмет. Изложено е, че морфологията на
травмите сочи, че е възможно същите да са получени във времевия период, посочен
от тъжителя.
В хода на производството
пред първоинстанционния съд е изготвена и комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза от вещите лица д-р М.К.– специалист по психиатрия и д-р
Д. З-С.– клиничен психолог, от заключението, на която се установява, че при
подсъдимия П.М. не са налице данни за психично заболяване, което може да бъде
приравнено на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Според
експертното заключение към момента на извършване на деянието подсъдимият М. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да контролира
постъпките си, като поведението му е било изводимо от негативни емоции, без
данни за обърканост или дезориентация, както и за възникнало емоционално
състояние, носещо характеристиките и динамиката на „физиологичен афект“.
Въззивният съд прие
горната фактическа обстановка, която е идентична с фактическата обстановка,
приета от първия съд, въз основа на
събраните в първоинстанционното съдебно следствие доказателства – обясненията
на подсъдимия П.М. /частично/, показанията на свидетелите С.Д., К.Н., Е.Т., И.П.и
Е.Т., съдебно медицинско удостоверение № С-330/2017г., Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство от 16.01.2018г., ведно с
материали по пр.пр. 1083/2017 г. по описа на
СРП, заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и
справка за съдимост на подсъдимия.
Посочените доказателства
пълноценно разкриват последователността на станалото, причините за получените
от частният тъжител травми и поведението на подсъдимия. Доказателствата,
събрани пред първоинстанционния съдебен състав са обстойно обсъдени и подробно
анализирани в мотивите към присъдата от първия съд, като въззивният съдебен
състав е напълно съгласен с оценката на доказателствената съвкупност, изложена
от контролирания съд.
При
анализа на гласните доказателства, контролираният съд е констатирал, че те
условно могат да бъдат обособени в две групи, всяка от които е обслужвала
диаметрално противоположни тези. От една страна са показанията на свидетеля С.Д., а от друга –
обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице и обслужващите
защитната му позиция показания на свидетеля Е.Т.. В мотивите си, първият съд
изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и по
какви причини отхвърля като недостоверни, излагайки логични съображения.
Характерното в случая е, че двете групи не отричат възникването на шумен
скандал между тъжителя И.Ч. и подсъдимия П.М., но дават различни версии за
поведението на конфронтиращите се участници. Реална е липсата на корелация
между тези групи гласни доказателствени средства по отношение съпричастността
на подсъдимия към престъпния акт и проявните форми на инкриминираното му
поведение. По отношение на основния
спорен момент, а именно дали подсъдимият М. е причинил лека телесно увреждане,
нанасяйки удари с дъска на частния тъжител, съдът е кредитирал показанията на
свидетеля Д., като единствен пряк очевидец на случилото се, откривайки
убедителна подкрепа в медицинските документи и заключението на
съдебномедицинската експертиза. Респективно не се е доверил на обясненията на подсъдимия М. в частта, в която сочи, че не е
удрял частния тъжител, а единствено го е бутнал с отворена ръка и подкрепящите
ги показания на свидетеля Т.. Извън двете групи гласни доказателствени
източници остават показанията на свидетелите К.Н., И.П.и Е.Т., чиито показания
са послужили като източник на контролни факти за проверка на двете
конфронтиращи се групи от гласните доказателства.
Въпреки изложеното, по делото безпротиворечиво
се установяват датата, времето и мястото на инцидента, както и предшестващия го
вербален конфликт между частния тъжител Ч. и подсъдимия М.. Относно
разглежданите факти, еднопосочни са показанията на всички разпитани свидетели,
поради което същите следва да се разглеждат като безспорно установени и не
налагат подробно обсъждане.
Основните възражения на защитата се свеждат до
това, че съдът не е анализирал правилно свидетелските показания, че липсват
убедителни доказателства за това, че подсъдимият е нанесъл телесна повреда на
частния тъжител, последица, от което е ангажираната наказателна отговорност на П.М.
за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, при недоказаност на обвинителната
теза.
Въззивният съдебен състав не възприема
доводите на защитника, като намира оценката на доказателствата, извършена от
районния съд за правилна и подробна, като напълно споделя, направения анализ на
доказателствената съвкупност, но за да бъде отговорено на направените от
защитата възражения намира, че следва да бъде извършен повторен анализ на
доказателствената съвкупност по делото, макар и този съдебен състав напълно да споделя
изложеното от първостепенния съд във връзка с направената от него преценка на
доказателствата.
В отговор на възраженията, изложени
в жалбата, както и тези в съдебно заседание, настоящият състав, също както
първостепенния, намира че съществена роля при изясняване на подлежащите на
доказване факти имат именно гласните доказателства от първата група, с оглед на
което се довери и постави в основата на фактическите си изводи показанията на
единствения представител на тази група – свидетелят С.Д.. Подобно на
контролираната инстанция, настоящият съдебен състав прие, че свидетелят е
присъствал на мястото на инцидента и е станал случаен очевидец на физическия
конфликт между подсъдимия и частния тъжител. Познанството му с последния, само
по себе си не е от естество да разколебае извода за добросъвестност и
обективност при даването на информация по случая, респективно няма данни свидетелят
Д. да се намира с някоя от страните във влошени, обострени или пък по-близки,
приятелски отношения, които да навеждат съмнение в безпристрастността и
добросъвестността му при възпроизвеждането на събитията пред съда. Последователно
и безпротиворечиво, свидетелят Д., като пряк и единствен очевидец на
инкриминирания инцидент, пресъздава хронологията на разгърналия се на
11.09.2017 г. конфликт между подсъдимия М. и ЧТ И.Ч., прераснал във физическа разправа. Същият
достоверно излага своите възприятия за инкриминираното посегателство, за времето
и мястото, за механизма на неговото осъществяване и използваното средство, и за
настъпилите от неправомерната проява последици. В проведеното съдебно заседание
на 31.01.2019 г. пред СРС, свидетелят е изложил своите зрителни и слухови
възприятия относно основните и съществени факти – развитието на инцидента в две
фази, а именно възприетите викове на висок глас, съпроводени от агресивното
нахвърляне на подсъдимия М. върху частния тъжител и нанесените му от подсъдимия
удари. Пояснил е с нужната степен на детайлност при изложението на процесните
факти, ситуирането на участниците при саморазправата и физическия контакт между
лицата, последвалата намеса с цел разтърваване, както и авторството на деянието.
При отразяване на инцидента, този свидетел посочва, че от
мястото, на което се е намирал е имал добра видимост и непредубедено описва
наблюдаваните от него действия на подсъдимия, като в своите показания съобщава,
че подсъдимият М. е упражнил сила срещу частния тъжител - „Видях човек, който с
достатъчно силна агресия, носейки в ръцете си някакви парчета от дъски около 30-40
см, дълги с дебелина от 2-2,5см… С тези дъски той го нападна“, като пояснява,
че ударите са били нанесени с една дъска в областта на главата и двете ръцете
на тъжителя Ч., вдигнати нагоре, за да предпази главата си, към която са били
насочени ударите и допълва разказа си с факти за емоционалното състояние на
тъжителя и причинените му наранявания. Показанията на свидетеля Д. в тази им
част съответстват на данните, отразени в СМУ № С330/2017 г., установяващо
нараняванията на ЧТ, като възможността за причиняване на телесните увреждания
чрез удари с дъска е потвърдена и по експертен път. Следва да се отбележи, че
свидетелят категорично заявява, че на мястото на инцидента не е имало други
лица, като посочва, че единствено свидетеля Е.Т. се е намирал на терасата си и
е възприел случващото се, както правилно е отбелязал и първостепенния съд. Също
така липсват данни за предишни взаимоотношения с подсъдимия, които да мотивират
умишлено ЧТ да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил.
От друга страна, инкорпорираните чрез посочения доказателствен източник
фактически данни са проверени от контролирания съд при съпоставянето им със съдържанието
на приложените по делото медицински документи и експертно заключение на
изслушаната съдебномединска експертиза, установяваща параметрите на телесните
увреждания на пострадалия и възможния начин за причиняване. Така въз основа на
показанията на свидетеля Д., както и заключението на съдебномедицинската
експертиза, въззивният съд прие за установено, че са били нанесени няколко
удара в областта на главата и ръцете на тъжителя, като при нанасянето на
ударите, подсъдимият е използвал дъска.
На следващо място следва самостоятелно да
бъдат обсъдени показанията на свидетелите Е.Т. и К.Н., които като очевидци на
отделни части от осъществилата се конфликтна ситуация между подсъдимия и
частния тъжител, възпроизвеждат своите наблюдения, съобразно конкретните им възможности
от мястото, на което са се намирали да възприемат случилото се. В рамките на
тази група доказателствени източници, следва да се отбележи, че посочените
свидетели нямат идентични показания, но не се разкриват и противоречия, а е
налице липса на възприятия или проявено внимание предвид обстоятелството, че
същите са наблюдавали случващото се от различни места - от терасите на своите апартаменти.
Настоящата
инстанция се съгласява с доводите на решаващия първоинстанционен съд, че свидетелите
Т. и Н. не са възприели факти и обстоятелства, свързани с механизма на нанасяне
на ударите, поради което показанията им не могат да послужат като източници на
доказателственорелевантни факти в тази насока. Законосъобразно обаче
контролираният съд е разграничил отделни факти, съобщени от свидетелите,
свързващи подсъдимия с инкриминираното деяние – непосредствено преди или след
нанесените удари. Действително, тези свидетели не са възприели пряко самия физически
конфликт, но показанията им относно предшестващия словесен спор с отправени
псувни и поведението на засегнатите лица, въззивната инстанция прецени като
косвени доказателства в подкрепа на кредитираните от съда, преки такива.
Въззивният
съд се довери на показанията на свидетеля Е.Т., който изрично посочва, че при
излизането на терасата си, видял подсъдимия М. да се насочва към своя вход и
чул, че частния тъжител напсувал подсъдимия. Посоченият свидетел установява
началото на конфликта, местоположението на участниците в същия, реакцията на
подсъдимия, в резултат на започналия вербален спор и пререкания на висок тон. В този смисъл, настоящият състав намира за
доказан факта на отправени от частния тъжител към подсъдимия вулгарни изрази и
неговата реакция, описана от свидетеля Т., изразила се в насочване към
тъжителя, доколкото в крайна сметка всяко човешко поведение е детерминирано от
някакви причини и напълно безпричинно поведение няма. Нещо повече, в
показанията си свидетелят предлага и възприятията си за събитията,
непосредствено предхождащи срещата между подсъдимия и пострадалия, като заявява,
че е забелязал пристигането на подсъдимия на паркинга пред блока и е
категоричен, че не е видял други лица да слизат от неговия автомобил, както и че не е имало други свидетели на въпросната
ситуация, което потвърждава показания на свидетеля Д., че на мястото на
инцидента не е имало други лица. При описване на инцидента, той съобщава за
наблюдаваните от терасата му, действия на подсъдимия, предхождащи
инкриминирания акт и изразяващи се в насочване към И.Ч., но заявява, че след
като подсъдимият е тръгнал към частния тъжител, той е влязъл в апартамента си и
не предоставя информация за продължението на конфликта. Същевременно, както
съвсем резонно е посочил контролираният съд, изложеното от свидетеля Т.
кореспондира със съобщеното от свидетеля Д., който е видял подсъдимия да отива
към тъжителя и да му нанася удари с дървена дъска.
В
сходна насока са показанията на другия свидетел – К.Н., който също не е
възприел пряко процесните събития, а в показанията си посочва, че е чул
единствено осъществилия се словесен конфликт между подсъдимия и частния
тъжител, за наличието, на който по делото са събрани непротиворечиви
доказателства. Съдът напълно споделя виждането, наведено от контролирания съд,
че свидетелят Н. не е наблюдавал началото на конфликта, а се е появил на
терасата си в момент, следващ нанесените удари от страна на подсъдимия,
изводимо от твърденията му, че е видял свидетеля С.Д. между подсъдимия и
частния тъжител. Същият потвърждава в синхрон с останалите свидетели, че на
мястото на инцидента не е имало други лица, освен подсъдимия, частния тъжител и
свидетеля Д.. Също така, следва да се отбележи и обстоятелството, че в
показанията на свидетеля Н., депозирани пред първоинстанционния съд, се съдържа
конкретна информация, за това че след инкриминирания инцидент както подсъдимият,
така и частният тъжител са изложили пред последния своите версии за случилото
се, като ЧТ Ч. му е споделил, че е бил ударен от подсъдимия с дъска. Вярно е,
че в този случай, показанията на това лице се явяват производен доказателствен
източник, тъй като възпроизвеждат разказа на друго лице. Въпреки това,
настоящата инстанция намира, че не е налице пречка тези доказателства да
послужат за проверка на първичните такива.
Показанията
на свидетелката И.П.не допринасят за изясняване на обстоятелствата от предмета
на доказване, доколкото същата не е присъствала на мястото на конфликта и не е
възприела пряко действията и твърденията на участниците, а възпроизвежда чужди
възприятия за факти. Показанията й са
неинформативни, тъй като единственото, което се извлича от тях е
обстоятелството, че от съседи е разбрала за скандал между подсъдимия и частния
тъжител, без да се конкретизира причината за възникването му, нито поведението
на участвалите в него лица.
Обстойна
е и предложената от контролираната инстанция аргументация относно процесуалната
стойност на обясненията на подсъдимия М. и подкрепящите ги показания на свидетеля
Е.Т.. Настоящият съдебен състав, на свой ред кредитира обясненията на
подсъдимия единствено в частта, в която същият излага факти относно времето и
мястото на деянието, и разменените словесни реплики между него и частния
тъжител. На обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице в
останалата им част, в която изнася сведения за случилото се, конкретно за
липсата на упражнено от него физическо насилие спрямо частния тъжител, а
единствено твърди, че е бутнал с ръка последния, настоящият съдебен състав не
се довери, тъй като ги оцени като защитна теза. Отчитайки факта, че обясненията
имат двойствена природа, като могат да бъдат както доказателствено средство,
така и основно средство за реализиране правото на защита, въззивната инстанция,
намира че последната е взела превес в разглеждания случай и е рефлектирала
върху тяхната достоверност, поради което не следва да бъдат кредитирани в
коментираната част. Именно поради това и обосновано първият съд е дискредитирал
обясненията на подсъдимия в частта, опровергаваща нанасянето на удари спрямо
тъжителя, тъй като обясненията му в този смисъл не кореспондират с обективно установените
телесни увреждания на същия, които биха могли да се получат по време, място и
начин, съобщени от свидетеля Д. и ЧТ Ч.. Безспорно от доказателствата по делото
се установява, че подсъдимият М. е ударил с дъска частния тъжител и то повече
от един път. Изводът следва не само от показанията на свидетеля Д., а косвено и
от показанията на свидетелите Н. и Т., също и от заключението на
съдебномедицинската експертиза, разкриващо, че Ч. е имал кръвонасядане и оток
на челото отдясно, над дясната вежда, с прекъснато охлузване в горния му край,
кръвонасядане и подкожен хематом по горната повърхност на китката и дланта на
лявата ръка и дълбоко охлузване по долната повърхност в основата на палеца на
дясната ръка. Заключението на експертизата подкрепя по обективен път заявеното
от свидетеля Д., че подсъдимият е ударил няколко пъти частния тъжител Ч. с
дъска в областта на главата и ръцете, съответно отрича процесните травми да могат
да бъдат получени по начина посочен от подсъдимия М. и свидетеля Т..
Показанията на свидетеля Е.Т., подкрепящи
обясненията на подсъдимия М., не са били игнорирани произволно, а са изследвани
и оценени поотделно и в съвкупност, в резултат, на което е и заключението на
съда за несъвместимостта им с останалите доказателствени материали. Прави
впечатление, че свидетелят Т. излага в показанията си фактическа обстановка за
случилото се, с детайли и подробности, до степен на пълна идентичност с тази,
пресъздадена от подсъдимия в неговите обяснения. Така свидетелят съобщава, че
на инкриминираната дата, след отправени от частния тъжител към подсъдимия
псувни, последният е бутнал ЧТ Ч. с отворена длан в областта на гърдите,
вследствие на което гърбът му се ударил в ръба на блока. По същия начин в
обясненията си пред съда, подсъдимият е изложил, че след отправени по негов
адрес псувни от частния тъжител, същият е тръгнал заплашително към него, което
накарало подсъдимия да го бутне с отворена длан в областта на гърдите.
Представената от подсъдимия и свидетеля Т. версия за случилото се категорично
се опровергава не само от показанията на свидетелите Д. и Н., но и от
заключението на съдебномедицинската експертиза, в което се посочва различен от
твърдения от тях механизъм на причиняване на телесните увреждания по
потърпевшото лице. Описаното от последните поведение на подсъдимия в процесната
ситуация, настоящият съд счита за опит да се омаловажи участието на подсъдимия М.
в инцидента, стремейки се да го пресъздадат като изцяло отбранително. Категорично
е установено, чрез останалите гласни доказателства, че частният тъжител не е
проявил никаква физическа агресия спрямо подсъдимия, в това число не е тръгвал
към него, напротив доказа се точно обратното. Съдът, в този му състав, не кредитира
с доверие показанията на свидетеля Т., не само поради отношенията му с подсъдимия
/негов колега/, които обяснимо подкрепят версията му за липса на упражнено
физическо насилие върху частния тъжител, но поради съпоставката им с други, при
това независими свидетели – както свидетелят Д., така и свидетелите Е.Т. и К.Н.са
категорични, че този свидетел не е присъствал на стеклите се събития, и
поддържат, че подсъдимият е бил сам пред неговия вход, както правилно е
отбелязал и контролираният съд. Последното логично обяснява защо свидетелят Т.
пресъздава събития, отговарящи изцяло на изложеното от подсъдимия, което обаче
в хода на делото по несъмнен начин се установява, че не отговаря на обективно
осъществилите се събития, а представлява изграждане на защитна теза, целяща да
го оневини.
Първостепенният съд с
основание е дал изцяло вяра на писмените доказателства и съдебно медицинските
експертизи, тъй като писмените документи изхождат от лицата, които са посочени
в тях, няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи на обективната
действителност, отразените в тях обстоятелства, а съдебно медицинските
експертизи са изготвени от вещи лица със съответната специалност, пълни са и
обосновани, поради което съдът с право е градил въз основа на тях правните си
изводи.
По
изложените съображения, въззивният съд намери, че преценката на доказателствената
съвкупност, извършена от първостепенния съд е правилна и обоснована, а
възраженията на защитника на подсъдимия в тази насока се явяват неоснователни.
Въззивният
съдебен състав напълно споделя и правните изводи на контролирания съд, изведени
въз основа на посочените по-горе доказателства.
В
действителност от доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, от обективна страна, че на инкриминираната дата – 11.09.2017 г.
около 13,00 часа в гр.София, ж.к. „*****“ пред вх. „Д“ на бл. ***, подсъдимият П.К.М.
чрез нанасяне на удари с дървена дъска ( с дължина 30 см и дебелина 2 см) в
областта на главата и ръцете, които вдигнал, за да се предпази, е причинил лека
телесна повреда на И.Л.Ч., изразяваща се в контузия на челото, отдясно, над
дясната вежда, изразяваща се в кръвонасядане и подкожен хематом; контузия на
горната повърхност на китката и дланта на лявата ръка, изразяваща се в
кръвонасядане и подкожен хематом и контузия по долната повърхност в основата на
палеца на дясната ръка, изразяваща се в дълбоко охлузване, които са му
причинили „болка и страдание“ –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Обосновано,
първостепенния съд е отчел обстоятелството, че събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства установяват, че причинените на частния тъжител травматичните
увреждания са
резултат от нанасянето на няколко удара с дъска, без да се установява точния им
брой, поради което законосъобразно е оправдал подсъдимия М. по обвинението да е
нанесъл точно 6 удара спрямо тъжителя.
Налице
е и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, доколкото настъпилият
престъпен резултат, изразяващ се в конкретно причинените телесни увреждания,
преценен към момента на неговото настъпване, се явява обективно, закономерно и
пряко следствие от действията на подсъдимия, изразили се в нанасяне на удари с
дъска в областта на главата и ръцете на ЧТ Ч.. Безспорно също така е установен
и характера на тези увреждания, които по своя медико-биологичен характер
отговарят на критерия за „лека телесна повреда“ по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е предвиждал общественоопасните
последици от деянието, съзнавал е общественоопасния му характер и е искал
настъпването на тези последици. Подсъдимият съвсем целенасочено е нанесъл удари с дъска по
главата и ръцете на тъжителя, като при това е осъзнавал, че тази агресия е
недопустима от закона, като е целял именно да нарани пострадалия. Подсъдимият М.
е действал при т. нар. „неопределен” пряк умисъл - като не е съзнавал точната
телесна повреда, която ще причини на лицето, но е съзнавал прекрасно
обстоятелството, че нанасяйки удари в жизненоважна област на тялото - главата,
може да причини всякакви по вид телесни увреждания. В случая резултатът е лека
телесна повреда, но този резултат е бил съзнаван и целен от подсъдимия М..
При определяне на наказанието
правилно СРС е отчел, че са налице императивно предвидените предпоставки за
прилагане на правния институт на освобождаване на дееца от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК. Престъплението е умишлено и същото е наказуемо с
„лишаване от свобода“ до шест месеца или „пробация“ или „глоба“ от сто до
триста лева; подсъдимият е неосъждан /реабилитиран по право/ и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, както и не са
налице предпоставките на чл. 78а, ал. 7 от НК, които ограничават приложимостта
на този институт; целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този
начин, като липсват и причинени имуществени вреди.
С оглед наличието на горните
предпоставки, първоинстанционният съд е
приел, че подсъдимият М. следва да бъде признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ , което
е определил в неговия минимален размер от 1000 лева, отчитайки единствено
смекчаващи отговорността обстоятелства, а като такива е счел чистото съдебно
минало на подсъдимия и нанесената обида от страна на тъжителя, която е улеснила
вземането на решение за нанасяне на телесните увреждания. Контролираният съд е
приел, че в конкретния случай не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието на
подсъдимия, първоинстанционният съд погрешно е оценил като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, тъй като то е
взето предвид от законодателя като предпоставка за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. В този аспект въззивният съд
като смекчаващо вината обстоятелство оцени единствено поведението на частния
тъжител, изразило се в отправяне на псувни по адрес на подсъдимия и спомогнало
за осъществяване на деянието, без същото да е извършено в условията на
физиологичен афект. Същевременно като отегчаващи отговорността обстоятелства,
въззивния съд отчете факта, че подсъдимият не се е задоволил само с един удар и
с неправомерното си поведение е причинил три телесни увреждания на пострадалия,
всяко от които съставомерно по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Съгласно
задължителната съдебна практика /Постановление № 3/79г. на ВС/ наличието на
няколко еднакви по характер увреждания следва да се отчете при определяне на
размера на наказанието като отегчаващо отговорността обстоятелство и резултира
в по-тежка санкция. Въпреки очевидния баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, при който е невъзможно да се отдаде значително по
- голяма относителна тежест нито на смекчаващото, нито на отегчаващото вината
на подсъдимия обстоятелство и макар да счита, така определеното административно
наказание за занижено и недостатъчно за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото
лице, поради липса на съответна жалба от частния тъжител и съобразявайки
правилото „reformatio in
pejus”,
въззивната инстанция не би могла да влоши положението на подсъдимия, съответно
да измени присъдата на СРС в тази й част.
Първата инстанция правилно е изчислила
и възложила разноските по делото в съответствие с представените документи и
изискванията на чл.189, ал.3 НПК.
Що се отнася до отправеното от
повереника на тъжителя искане, подсъдимият да бъде осъден да заплати
разноските, сторени от тъжителя във въззивното производство, с оглед изхода от
делото и наличните доказателства за действително заплатен адвокатски хонорар в
размер на 600.00 лева, същото следва да бъде уважено.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не намери
основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Водим от
всичко посочено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата
от 04.07.2019 г., постановена по НЧХД №4322/2018 г., СРС, НО, 96
-ти състав.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 НПК и чл.190, ал.2 НПК ОСЪЖДА подсъдимия П.К.М. /с установена самоличност/ да заплати на частния
тъжител И.Л.Ч. с ЕГН-**********, сумата от 600.00 лв. /шестстотин
лева/, представляваща разноски по делото, изразяващи се в заплатен от И.Ч. адвокатски
хонорар за осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд, както
и сумата от по 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса за всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.