Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2019 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2381 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ – гр. София срещу Решение № 1080/04.06.2019 г. на
Варненски районен съд, ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 4886 по описа на
съда за 2018 г., с което е отменено Наказателно постановление №
НП-27-398-3/02.07.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ – гр. София.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон,
касационно основание по чл. 348, ал. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
По-конкретно касаторът счита, че безспорно в административнонаказателното производство
е доказано, че лицето, срещу което е било издадено отмененото наказателно
постановление, е извършило нарушение по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 2/01.07.2005
г. на министъра на здравеопазването за условията и реда за оказване на
медицинска помощ на чужденци, които не се ползват с правата на български
граждани. Намира, че не са извършени съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство, и по-точно на чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както е установил съдът. Оспорва и изводите за
несъответствие между установените факти и правната квалификация на деянието,
като твърди, че Наредба № 2/2005 г. е подзаконов нормативен акт, издаден по
делегация от чл. 83, ал. 4 от Закона за здравето, за нарушение на който се
налагат административни наказания по общата санкционна разпоредба на чл. 229,
ал. 1 от Закона за здравето, която е била приложена в случая. Моли за отмяна на
решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът в производството, Н.Т.М. счита
жалбата за недопустима като подадена след срока за обжалване от името на
държавна агенция, която не е правоприемник на ИА „Медицински одит“, и като
подписана от лице, което няма право да осъществява процесуално
представителство. По същество счита жалбата за неоснователна и моли същата да
бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и
пледира въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Правоприемството между закритата Изпълнителна агенция „Медицински
одит“ и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ следва от предвидените в
съответните действащи до 31.03.2019 и от 01.04.2019 г. норми на чл. 116а и чл.
116б от Закона за здравето и чл. 7а от Закона за лечебните заведения, във
връзка с чл. 153, ал. 2 от АПК, приложим субсидиарно в касационното
производство по ЗАНН съгласно чл. 63 от ЗАНН, вр. чл. 228 от АПК. Касационната
жалба е подписана от пълномощник на представляващия агенцията, който има
качеството по чл. 32, т. 3 от ГПК, приложим по препращане от чл. 144 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното
производство е било Наказателно постановление № НП-27-398-3/02.07.2018 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – гр. София, с
което на д-р Н.Т.М., в качеството й на управител на Медицински център за
специализирана медицинска помощ „Евромедикс“ ООД – гр. Варна, за нарушения
съответно: 1) на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. за условията и
реда за оказване на медицинска помощ на чужденците, които не се ползват с
правата на български граждани, вр. чл. 83, ал. 4 и чл. 81, ал. 3 от Закона за
здравето, извършено на 15.08.2017 г.; 2) на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 2/2005 г.,
вр. чл. 83, ал. 4 от Закона за здравето, извършено на 16.08.2017 г. и 3) на чл.
18, ал. 2 от Наредба № 2/2005 г., вр. чл. 83, ал. 4 от Закона за здравето,
извършено на 18.08.2017 г. са наложени три административни наказания „глоба“ в
размер на 300 лева всяко, на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето.
От събраните доказателства, районният съд
е установил от фактическа страна, че при проверка на дейността на МЦСМП
„Евромедикс“ ООД – гр. Варна, извършена по документи по повод жалба от пациент,
служители на ИА „Медицински одит“ установили, че на 15.08.2017 г. екип от
лечебното заведение провел лечение на пациент Д. Т., записан в Амбулаторния
дневник на лечебното заведение под № 52/15.08.2017 г. За оказаното лечение било
издадено Медицинско свидетелство № 18722 от същата дата, подписано от И. А. на
длъжност „фелдшер“. На 16.08.2017 г. на пациент A A било издадено Медицинско свидетелство №
18721, също подписано от И. А., а на 18.08.2017 г. било издадено Медицинско
свидетелство № 18724 на пациент T S , подписано от д-р Й. Г.. Според
констатациите при проверката, МЦСМП „Евромедикс“ ООД като лечебно заведение бил
представляван от управители д-р Н.М. и д-р Д. А само заедно.
Във връзка с посочените три документа
проверяващите констатирали, че същите не носят подпис на ръководителя на
лечебното заведение, поради което приели, че д-р Т. като управител на
медицинския център е нарушила разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 2/2005
г., според която медицинското свидетелство се подписва от ръководителя на
лечебното заведение, началника на отделението и от лекуващия или извършилия
прегледа лекар, като се вписват имената им и се подпечатва с печата на заведението. Нарушението било
извършено във връзка с чл. 83, ал. 4 от Закона за здравето, според който
чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в България или
преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска
помощ по цени, определени от лечебното заведение при условия и по ред,
регламентиран с наредба. Констатациите били отразени в акт за установяване на
административно нарушение, съставен на 08.01.2018 г., надлежно предявен и
връчен на Т.. Срещу акта постъпили писмени възражения в срок. Въз основа на
акта на 02.07.2018 г. било издадено обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, в което нарушенията били квалифицирани по чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 2/2005 г., вр. чл. 83, ал. 4 от Закона за здравето, и на Т. били
определени три административни наказания „глоба“ по 300 лева всяко на основание
чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето.
При така установените факти, от правна
страна районният съд приема, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в
кръга на предоставените им правомощия, но в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По-конкретно приема, че чл. 83, ал. 4 от Закона за
здравето регламентира условията и реда за заплащане на оказаната медицинска
помощ на чужденци, които пребивават продължително или краткосрочно в България
или преминават транзитно през нея, но не и условията и реда за документиране на
оказаната медицинска помощ. От своя страна чл. 18, ал. 2 от Наредба № 2/2005 г.
предвижда медицинското свидетелство, издавано от лечебното заведение, да носи
подпис на ръководителя на лечебното заведение. Според районния съд това са два
отделни фактически състава на нарушения – във връзка условията и реда за
заплащане на медицинската помощ и във връзка със съдържанието на медицинското
свидетелство – които, вменени едновременно, съществено нарушават правото на
привлеченото към отговорност лице да разбере в какво е обвинено. В
обстоятелствената част на наказателното постановление като нарушител в трите
описания на нарушенията е посочена д-р Д. А, която е управител на дружеството
заедно с Т., но с диспозитива е ангажирана отговорността на Т., което според
районния съд води до неяснота относно самоличността на нарушителя и съответно
до несъответствие на постановлението с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Освен това районният съд приема, че в
Закона за здравето са налице специални разпоредби, в които е предвиден състав
на нарушение като вмененото на Т., свързано с формата, съдържанието, условията
и реда за използване, обработка, анализ, съхраняване и предоставяне на
медицинска документация. Предвид това счита, че неправилно е приложена
санкционната разпоредба на чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, която не
кореспондира с описаното нарушение, тъй като е обща разпоредба за санкциониране
на нарушенията на този закон и нормативните актове по прилагането му извън чл.
209—228в от него.
Предвид констатираните съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон районният
съд отменя наказателното постановление.
Касационният състав
възприема изцяло установените от районния съд факти и направените от него
правни изводи.
Фактите относно
извършените медицински услуги и обстоятелствата относно оформлението на
издадените на пациентите медицински свидетелства не са били спорни в
производството. Допуснато е обаче констатираното несъответствие между
нарушителя, посочен в описателната част на наказателното постановление, и
лицето, на което са наложени административните наказания, и то правилно е
възприето от районния съд като създаващо неяснота в твърденията на
административнонаказващия орган относно авторството на деянието. Липсват мотиви
предвид особеностите на представителството на дружеството за специализирана
медицинска помощ (от двама управители само заедно) кого
административнонаказателният орган счита за ръководител на лечебното заведение
и съответно за автор на нарушението.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.
83, ал. 4 от Закона за здравето действително няма отношение към съдържанието на
медицинското свидетелство за поведено лечение на чужденец, а единствено
предвижда условията и реда за заплащане на оказаната им медицинска помощ да
бъдат уредени в отделна наредба. Наредба № 2/2005 г. е издадена на това
основание и действително предвижда в чл. 18, ал. 1 и 2 какво да бъде
съдържанието и формата на издаваното от лечебните заведения медицинско свидетелство
за проведено лечение. Квалификацията на нарушението по двете разпоредби, които
всъщност имат различен смисъл и предвиждат различни задължения, нарушава
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както правилно е приел
и районния съд.
По гореизложените съображения касационният
състав приема, че не се установяват твърдяните в жалбата нарушения на районния
съд, представляващи касационни основания, и жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1080/04.06.2019 г.
на Варненски районен съд, ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 4886 по описа
на съда за 2018 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.