Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260427
гр. Пловдив, 22.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 28.08.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Жулиета Колева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4820/2020г. по описа на ПРС, X наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „БИЛД
ИНВЕСТ СИТ“ ООД против Наказателно постановление № 48/27.07.2020, издадено
от Директорa на РИОСВ- Пловдив, с което на „БИЛД
ИНВЕСТ СИТ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за
нарушение на чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 вр. чл. 155,
ал. 2 от Закона за опазване на околната среда, като не е изпълнено задължително
предписание, дадено в т. 2 от констативен протокол № 0008922 от 10.10.2019г. на РИОСВ-Пловдив
С жалбата се излагат
съображения за липса на извършено нарушение по възведения с АУАН и НП законов
текст. Намира се, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
и неправилно, издадено при процесуални нарушения, които са съществени такива и
опорочават цялото административно производство. Моли се за отмяна на НП. При
условията на алтернативност се моли да бъде приложен
чл. 28 от ЗАНН и да бъде наложен минимумът на санкционната разпоредба от 2000
лв. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна моли да бъде оставена жалбата без
уважение като неоснователна и недоказана. Процесуалният ѝ представител
излага подробни съображения по същество в
хода на съдебните прения, като счита, че обжалваният акт е законосъобразен, а
наложеното наказание е справедливо и ориентирано към минимума. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено в цялост. Претендира разноски.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице
основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
АУАН и НП са издадени за нарушение, констатирано при следните
обстоятелства:
На 10.10.2019г., при извършване на извънредна
проверка на „Централа за производство на ел. енергия чрез индиректно използване
на биомаса“, находяща се в местност „Тънкия път“, УПИ
73242.172.19 по КК на с. Труд, общ, Марица, обл.
Пловдив, стопанисван от „Билд инвест
сит“ ООД, бил издаден констативен протокол № 0008922/10.10.2019г. С протоколът, въз основа на посочени в него
констатации, били издадени следните предписания:
1.
Да се извърши
покриване на перколатната вана съгласно декларираното
пред РИОСВ-Пловдив с писмо с вх. № 0-2342/13.08.2019г., като се съблюдава
неговата надеждност, цялост и предназначение, със срок на предписанието –
15.10.2019г.
2.
Да се поддържа в
изправност покритието на перколатната вана с цел
осигуряване на минимизиране и предотвратяване емитирането на миризми от нея,
със срок на предписанието – постоянен, контролен.
3.
При компрометиране на
покритието от полимерен материал върху перколатна
вана и бетонен резервоар до резервоара за течна фракция да се уведомява
РИОСВ-Пловдив писмено, със срок на предписанието от 1 ден на установяване на
компрометирането.
Съгласно писмо до директора на РИОСВ-Пловдив с вх. № СЗТ-407-3/11.10.2019г.,
във връзка с проведените извънредни проверки на площадката на Билд Инвест Сит ООД в с. Труд,
общ. Марица, дружеството-жалбоподател уведомило РИОСВ, че са били извършени
множество консултации относно възможността за покриване на ваната и било
установено, че единственият възможен начин е монтиране на винилово
покритие с повишена УВ-издръжливост, като поради липсата на подходящо такова на
склад в РБ-България, покритието било поръчано със срок на доставката до две
седмици, като дружеството информирало, че до 7 дни след този срок, полимерното
покритие ще бъде опънато и монтирано. С писмо изх.
№ СЗТ-407-4/23.10.2019г. от
Директора на РИОСВ-Пловдив до управителя на „БИЛД ИНВЕСТ СИТ“ ООД било
напомнено, че производството на ел. енергия в обекта трябва да се извършва по
начин, недопускащ разпространение на миризми извън границите му, като е
необходимо да се предприемат своевременно всички възможни мерки. С писмо с вх.
№ СЗТ-407-6/04.11.2019г. дружеството информирало директора на
РИОСВ-Пловдив, че покритието е било монтирано.
Във връзка със сигнал, подаден на 05.06.2020г. в 07,30 ч. чрез център 112
на дежурния телефон на РИОСВ-Пловдив, била извършена незабавна проверка в
09,30ч. на 05.06.2020г. За извършената проверка бил съставен констативен
протокол № 0009544/05.06.2020г. При проверката било установено, че наземният
стоманобетонен резервоар или т.нар. перколатна вана с
вместимост около 100 куб.м., намиращ се до смесителя (хопера),
ползващ се в производствения процес на инсталацията, бил с около половината от
обема си запълнен. В перколатната вана били налични измивни води от площадката, сокове (остатъчна суспензия) от
хопера, животинска торова маса и други течни
материали, като общото им количество било около 50 куб.м. Било констатирано, че
липсва покривното съоръжение на перколатната вана и
тя се ползва открита. Металната конструкция на ваната и виниловото
покритие били демонтирани от наземния бетонов резервоар (вана) и не били в
изправност, като съоръжението, състоящо се от метална конструкция и винилово покритие, били демонтирани и разположени на
открито на площадката на обекта, между две сгради. Виниловото
покритие било завито на ролка до конструкцията. Съоръжението не е било
монтирано към перколатната вана, където следвало да
изпълнява функцията, за която е предназначено, като освен това било
констатирано, че същото е негодно за употреба. Освен това около ваната било
констатирано наличие на миризма, характерна за производствената дейност, тъй
като наличните в нея измивни води, суспензия от хопера, твърда и течна животинска торова маса и др.
материали не били покрити или капсуловани.
Била извършена и друга проверка на обекта от 05.06.2020г. съвместно с кмета
на с. Труд, при която се установило наличие на специфична миризма, характерна
за производствения процес. За тази проверка бил съставен констативен протокол
№ 0009665 от 05.06.2020г.
За констатираното нарушение бил издаден АУАН № 41/08.07.2020г. от Н.С.,
главен експерт в отдел „Контролна дейност“ в РИОСВ–Пловдив. Актът бил издаден в
отсъствието на представляващия дружеството нарушител, който бил поканен за
съставянето на акта с покана изх. № 0-1944/11.06.2020г. с известие за
доставяне на 15.06.2020г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие, че изцяло съответства на действителността въз основа на събраните по делото
доказателства: констативен протокол за
извършена проверка № 0009544/05.06.2020г., който е подписан без възражения
досежно верността на фактическите констатации в него от присъстващия на
проверката мениджър на централата, констативен протокол № 0008922/10.10.2019г., констативен протокол № 0009665/2020г.,
Покана изх. № 0-1944/11.06.2020г., Известие за доставяне, Писмо с вх.
№ СЗТ-407-3/11.10.2019г., Писмо с вх. № СЗТ-407-6/04.11.2019г. и
останалите писмени доказателства, приложени по делото, както и въз основа на
разпита на свидетеля С. – актосъставител.
В хода на процеса,
жалбоподателят е възразил по отношение на описаното в акта и в наказателното
постановление, че покритието на ваната е било поставено между две сгради –
обстоятелство, което не е било описано в хода на извършената на 05.06.2020г.
проверка. В случая съдът намира това обстоятелство за доказано въз основа на
показанията на свид. С., която освен актосъставител се явява и извършител на извънредната
проверка, съгласно констативния протокол от 05.06.2020г. Същата в съдебно
заседание разясни, че описаното в констативния протокол, че перколатната
вана е открита и не е налично покритие, касае липсата на покритие върху самата
вана към момента на извършването на проверката, а не въобще липса на
съоръжението, осъществяващо необходимата функция, в цялата централа.
Свидетелката заяви, че покритието се е намирало в централата, между две сгради,
като следва да се отбележи също, че това обстоятелство не е факт, който не е
описан в АУАН-а, респ. в обжалваното наказателно постановление.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
От приложените
по делото заповед № РД-23/12.02.2020г.
и Заповед № РД-57/13.03.2020г. се установява компетентността на актосъставителя. По отношение на наказващия орган,
компетентността на директора на РИОСВ да издава наказателни постановления
произтича от чл. 168 от ЗООС.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено и
установено на 05.06.2020г., АУАН е издаден на 08.07.2020г., а НП - на 27.07.2020г.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП, и
в приложения по делото констативен протокол за извършена проверка. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми.
При
издаване на АУАН са били гарантирани правата на наказаното лице, като му е било
изпратено съобщение с подходящ срок да се яви за съставянето на акта или да
изпрати упълномощено лице.
При
правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно
административно наказващият орган е приел, че дружеството жалбоподател е
допуснало нарушение на чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2, вр. чл. 156, т. 2, вр.
чл. 155, ал. 2 от ЗООС. Като неизпълнено, както в АУАН, така и в НП, е
посоченото предписанието по т. 2 от Констативен протокол № 0008922/10.10.2019г., а именно: „Да
се поддържа в изправност покритието на перколатната
вана с цел осигуряване на минимизиране и предотвратяване емитирането на миризми
от нея, със срок на предписанието – постоянен, контролен.“
Предписанията по ЗООС, дадени от контролните органи, имат задължителен характер.
Същите представляват индивидуални административни актове, с които се създават
задължения за адресата и се предписва конкретно поведение, скрепено с
осъществяваната от контролните органи административна принуда. В случая е неоснователно
възражението в жалбата, че конкретното предписание е било издадено от неоправомощен орган. Оправомощените
лица да извършват контрол, респ. да издават констативни протоколи, са посочени
в чл. 148, ал. 3 от ЗООС и включват директорите на РИОСВ и упълномощени от тях
длъжностни лица. Съгласно представената по делото Заповед
№ РД-50/25.02.2019г., както М.Д.К. – гл. експерт, така и В.П.Н. – ст.
експерт, към 10.10.2019г. (датата на констативния
протокол, в който са дадени задължителните предписания), са били лица, които са
упълномощени от директора на РИОСВ-Пловдив
да съставят констативни протоколи по реда на чл. 148, ал. 3 от ЗООС, респ. да
издават задължителни предписания.
Неоснователно е и възражението, че задължителното
предписание на протокола от 10.10.2019г. не е влязло
в сила. Протоколът е бил получен от К.Г.Ш. на длъжност мениджър на централата.
Доказателства, че управителят на дружеството Я.Д. е бил уведомен за
предписанията се съдържат в Писмо с вх. № СЗТ-407-3/11.10.2019г. и в Писмо
с вх. № СЗТ-407-6/04.11.2019г., като в първото от двете писма, от дата
един ден след проверката, управителят е уведомил директора на РИОСВ-Пловдив, че
поема ангажимента веднага да го уведоми за изпълненото предписание за покриване
на ваната.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че в случая
дадените предписания са били законосъобразни, издадени от компетентен орган, и
са имали действие спрямо жалбоподателя.
Настоящият състав е на мнение, че действително не е било
изпълнено именно предписанието по т. 2 от Констативния протокол от 10.10.2019г. на контролния орган. Установената липса върху перколатната вана на металното съоръжение, извършващо
дейността на покритие на перколатната вана и
осъществяващо функцията да предотвратява или поне да ограничава емитирането на
миризми от нея, се покрива от предписанието по т. 2 от Констативния протокол
№ 0008922/10.10.2019г. Не е било спорно между
страните, че предписанието по т. 1 от Констативния протокол да бъде поставено
покриване на перколатната вана със срок за изпълнение
на предписанието 15.10.2019г. е било изпълнено от жалбоподателя. В случая
обаче, при пристигането на контролния орган на 05.06.2020г. в централата, е
било констатирано, че покритието е било демонтирано, като ваната се е
използвала без него. В тази връзка и съдът намира, че е налице неизпълнение на
задължението за поддържано на покритието в изправност, доколкото същото е било
отстранено, като с оглед отстраняването му, се е достигнало до нежеланата
последица от централата да се емитират много силни миризми.
Извършеното нарушение е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган. Нарушението по чл. 166, т.
3 ЗООС се състои в неизпълнение от лице
по чл. 165, ал. 2 от ЗООС, на задължително предписание дадено в констативен
протокол по чл. 155, ал. 2 ЗООС, установено при осъществяване на последващ контрол по чл. 156, т. 2 ЗООС.
Неоснователно е възражението в жалбата, че в АУАН-а липсват
подписите на свидетелите А. и Н., като видно от самия акт, приложен по делото,
са положени подписи както в графата за актосъставител,
така и в графата за двамата свидетели.
Съдът не споделя и тезата на жалбоподателя, че в деня на
проверката са били предприети действия в авариен порядък, поради което е било
премахнато покритието. Видно от констативния протокол от 05.06.2020г. ваната се
е ползвала в производствения процес открита. Мениджърът на централата – инж. Ш.,
е посочил като пояснение в протокола, че ваната е в ремонт, започнат от една
седмица, като не посочва причина за необходимостта от ремонт, нито посочва да
са били уведомени компетентните органи за наличието на авария. Нещо повече –
съгласно предписанието по т. 3 от протокола от 10.10.2019г.,
при компрометиране на покритието върху перколатната
вана е следвало дружеството да уведоми РИОСВ-Пловдив в еднодневен срок от установяване
на компрометирането. Следва да се отбележи също, че от страна на жалбоподателя
не са представени никакви доказателства, които да установяват наличието на
извършване на действия от авариен порядък. Доколкото и обектът представлява
електроцентрала за производство на ел. енергия от биомаса, т. е. обект, криещ
опасност от значително вредно въздействие върху околната среда, съдът не може
да приеме, че е била налице авария и с оглед липсата на доказателства за
изпълнение на задължението по чл. 35, ал. 3, т. 4, б. „Б“ от Закона за
бедствията и авариите за съобщаване на компетентните органи при възникнала
авария в обекта.
Съдът намира, че в АУАН-а и в издаденото въз основа на него
обжалвано наказателно постановление ясно са посочени обстоятелствата, въз основа
на които административнонаказващият орган е приел, че
е налице нарушение, като същото е описано точно, ясно и конкретно по отношение
на времето, мястото и начина на извършването му. Нарушението е посочено с
правилната му правна квалификация, като не са били налице в административнонаказателната
процедура съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото
на защита на нарушителя.
Съдът намира, че в настоящия случай не е налице и основание
за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН няма легално определение на
понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в
нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Стъпвайки на тази законова дефиниция,
практиката е извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен,
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния
случай съдът намира, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушението, а типичната такава. Целта на
дадените предписания е било ограничаването и предотвратяване на емитирането на
миризми от обекта. Формално нарушение би имало дори и при неизпълнение на
предписанието, без да се е стигнало до нежеланите за околната среда последици.
В случая обаче, освен неизпълнението на предписанието, се е стигнало и до
вредния резултат от емитирането на миризмите, който съдът не счита че е
маловажен по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, а напротив – резултатът
нарушава конституционно установените в чл. 55 от Конституцията на Република
България права на гражданите да имат здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Също така, в АУАН и в
НП е било отбелязано, че по информация на кмета на с. Труд, жителите на
населеното място са се обръщали за съдействие към него и са подавали сигнали за
усетена миризма от инсталацията в различни периоди от денонощието, като
изявлението на кмета е закрепено и в Констативния протокол № 00009665/05.06.2020г.,
т.е. вследствие на нарушението са били засегнати множество граждани.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение е предвидено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000 до 10 000
лева. При определяне на размера на наказанието, следва да вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по
аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай, административнонаказващият
орган е наложил наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева. Никъде в
наказателното постановление обаче наказващият орган не е посочил как е
определил именно в такъв размер следващото се на нарушителя наказание, нито кои
обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят.
Така дейността по индивидуализация на наказанието остава скрита както за
жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е
мотивирал решението си да наложи санкция в съответния размер – 5000 лева, която
надвишава предвидения от закона минимум. Административнонаказващият
орган няма задължение във всеки случай да налага най-лекото предвидено
наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 от ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото
нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва
да изложи мотиви за това си решение и то именно след извършването на изрична
преценка по чл. 27 от ЗАНН, като същите да бъдат закрепени в издаденото наказателно
постановление. В случая не се
касае за допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и правото на жалбоподателя да разбере за извършването на какво
административно нарушение е наказан, не е било ограничено. Констатираният недостатък
следва да бъде преодолян чрез изменение на НП в частта му относно размера на
наложеното наказание, който да бъде намален до предвидения в закона минимум.
По изложените съображения НП
следва да се измени, като размерът на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ бъде намален до предвидения в закона минимум от 2000 лева.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя
на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 48/27.07.2020, издадено от Директорa на РИОСВ- Пловдив, с което на
„БИЛД ИНВЕСТ СИТ“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за
нарушение на чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 вр. чл. 155,
ал. 2 от Закона за опазване на околната среда, за неизпълнение на задължително
предписание, дадено в т. 2 от констативен протокол № 0008922 от 10.10.2019г. на РИОСВ-Пловдив, като НАМАЛЯВА размера
на административното наказание „имуществена санкция“ на 2000
(две хиляди) лева.
ОСЪЖДА
„БИЛД ИНВЕСТ СИТ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на РИОСВ-Пловдив на основание
чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ разноските в настоящото производство в размер на 100
лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.