Р
Е Ш Е Н И Е № 59
04.
12. 2017
год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
20. 11. 2017 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 654 по описа за 2017
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищцовата
страна чрез процесуалния си представител ю.к. Г.Г. изнася в ИМ, че предявявил
настоящия иск за установяване на вземането, което доверителят му имал спрямо М.З.М.,
ЕГН **********, което задължение възлизало в размер на 430,37 лв.
- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на вземането, 48,24
лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 01.06.2015г. до 31.01.2016г., сумата в размер на 87,15 лв. лихва за забава за периода от 01.06.2015г. до 30.05.2017г. и
сумата в размер на 246,09 лв., представляваща
такси за периода от 01.06.2015г. до 31.01.2016г. Предявената претенция произтичала от следните
обстоятелства:
На
20.03.2015г. ответната страна в производството сключила договор за потребителски кредит № ********* с „Провидент
Файненшъл България" ООД, ЕИК *********.
Вследствие на това между страните възникнала облигационна връзка, като кредиторът отпуснал сумата в размер на 500,00 лв.,
а кредитополучателят се задължил да я
върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от условията на Договора с подписването му, кредитополучателят
декларирал получаване и усвояване на
сумата, предмет на кредита. От това действие следвало, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора - предоставил е паричната сума.
От своя страна,
кредитополучателят се задължавал да върне сумата на 45 седмични
погасителни вноски, които съставлявали изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна
лихва в размер на 68,30 лв. и такси в общ размер
на 316,40 лв. Таксите били начислени за използване на услуга „Кредит у
дома", съгласно уговореното в
чл. 25 от договора, която представлявала домашно посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на
досието. Таксите били подробно описани
в букви „Б" и „Д" на първа страница от договора. Длъжникът не
изпълнявал всички свои задължения по договора в уговорения срок и преустановил
плащанията, като падежът на първата
непогасена вноска настъпил на 31.05.2015г. Вследствие на това и считано
от следващият ден длъжникът изпаднал в забава и се начислявало обезщетение в размер на законната лихва. Крайният
срок за изпълнение на договора настъпил на 31.01.2016г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от
задължението.
На 21.03.2016г. между „Провидент
Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и „Фронтекс Интернешенъл" ЕАД,
ЕИК ********* бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на
договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало второто дружество.
В изпълнение на задължението си
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Провидент Файненшъл България" ООД упълномощил ищеца
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което било изпратено писмено
уведомление до същия чрез „Български пощи"
ЕАД, но пратката се върнала в цялост като непотърсена.
Ищецът твърди още в молбата си,
че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения, той / ищецът/, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявил
претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното
ч.гр.д. 454/2017г. по описа на РС Чирпан имало издадена заповед за изпълнение,
препис от която бил връчен на длъжника и същият подал възражение.
Моли съда, след като докаже твърдяното да признае за установено, че длъжникът М.З.М., ЕГН **********
дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 811,85 лв., от които: 430,37 лв. - главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането, 48,24
лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 01.06.2015г. до 31.01.2016г., 87,15 лв. - лихва за забава за
периода от 01.06.2015г. до 30.05.2017г.
, 246,09 лв. - такси за периода от 01.06.2015г.
до 31.01.2016г.
Претендира за направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Ответникът, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.
От събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и от заключението на
вещото лица, прието в съдебно заседание, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Настоящото производство е образувано по ИМ на „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД , в
качеството му на ищец срещу М.З.М., ЕГН **********
в
качеството му на ответник.
С ИМ е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Правният интерес на ищцовата
страна се установява от обстоятелството, че въз основа на Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по см. на чл. 410 от ГПК, РС Чирпан е образувал ч. гр.
дело № 454/ 2017 г. и със Заповед № 134/ 23. 06. 2017 г. е осъдил ответникът и
длъжник по това ч. гр. дело М.З.М. да заплати на ищеца по настоящото гр. дело и
кредитор по ч. гр. дело сумата в размер на 811. 85 / осемстотин и единадесет
лева и осемдесет и пет ст / лв., в това число: 430. 37 / четиристотин и
тридесет лева и тридесет и седем ст. /
лв.- главница, 48. 24 /четиридесет и осем лева и двадесет и четири ст. / -
договорна възнаградителна лихва, считано от 01. 06. 2015 г. до 31. 01. 2016 г.,
87. 15 /осемдесет и седем лева и петнадесет
ст. / лв.- лихва за забава, считано от 01. 06. 2015 г. до 30. 05. 2017 г., 246, 09лв
/двеста четиридесет и шест лева и девет
ст./ такси от 01.06.2015г. до 31.01.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда- 21. 06. 2017 г. до изплащане на
вземането,
Ответникът е бил осъден да заплати
и направените по ч. гр. дело разноски в размер на 25. 00 лв.- ДТ и 100. 00 лв. –
юристконсултско възнаграждение.
С възражение, входирано на 11. 07.
2017 г., ответникът по настоящото гражданско дело възразил, че не дължи
изпълнение, поради обстоятелството, че късно бил уведомен за дължимите суми,
защото бил в чужбина.
С Определение от 17. 07. 2017 г. съдът е дал
възможност на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата се ДТ. Такъв иск е бил предявен именно с настоящата ИМ,
въз основа на която е образувано настоящото гр. дело № 654/ 2017 г. по описа на
РС Чирпан. От гореизложеното се установява и активната и пасивната легитимация
на страните.
Съдът приема, че в конкретния случай се касае за Договор
за потребителски кредит № ********* / 20.03.2015г, сключен между „Провидент
Файненшъл България“ООД, ЕИК ********* и М.З.М., ЕГН **********. По силата на
договора, кредиторът отпуснал сума в размер на 500.00лв, а длъжникът се
задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Срокът на договора бил 45 седмици.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
31.01.2016г.
Видно от назначената в хода на
производството ССЕ се установява, че на ответник по делото М.З.М. е бил предоставен кредит с общ размер 884,
70лв., а размерът на остатъчното задължение, посочен по пера е както следва:
427, 99лв. главница; 42,33лв. договорена лихва; 159,46лв. такса „Кредит у
дома“; 94, 92лв. такса оценка на досието 60, 53лв. законна лихва.Или всичко –
785,23лв.
С договор за цесия от 21.03.2016г. кредиторът
прехвърлил вземанията си по горепосоченото правоотношение на „Провидент
Файненшъл България“ООД на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, като били изпълнени
условията на чл. 99 от ЗЗД. Въпреки това, длъжникът и ответник по настоящото
дело не предприел действия по погасяване на дължимото.
С исковата молба, ищецът прилага
като доказателство уведомление за
извършено прехвърляне на вземания.
Такова доказателство има и в
ч.гр.д. № 1454/ 2017 г. по описа на РС Чирпан - направена служебна справка за
постоянния адрес на длъжника.
От отбелязването върху обратната
разписка, а и от данните по настоящото дело (връчването на Съобщението с
книжата и по Заповедното производство, е видно, че ответника пребивава на адреса, посочен в договора.
Обстоятелството, че при изпращане по пощата с обратна разписка, последната е върната
като непотърсена, не освобождава цедента /а в
случаите на упълномощаване - и цесионера/ да положи необходимите усилия, за да достигне надлежно до длъжника съобщаването за промяна на
насрещния субект по правоотношението.
При липсата на надлежно съобщаване на длъжника за прехвърлянето, в отношенията между страните се
създава една висящност, по време на която
нито старият кредитор може да претендира плащане /защото вече не е носител на прехвърленото вземане/, нито новия кредитор има
такова право, защото по отношение на него длъжникът би
могъл да противопостави успешно
възражение за неполучено, съобщение
за цесия.
Ето защо,
следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането е настъпило с получаването на преписа от исковата молба и с приложения към
нея договор за цесия, а именно - на 30.08.2017 г. Всички извършени преди тази
дата действия от страна на цесионера нямат действие по отношение на ответника.
Към
конкретния момент остава недоказан отрицателния факт на недължене на сумите по
Заповед № 134/ 23. 06. 2017 г. при положение, че тези отрицателни факти се
твърдят от ответната страна, то същата следваше в настоящото гражданско
производство да докаже твърденията си за извършени плащания, така както е и
изискването посочено в нормата на чл. 154 от ГПК. Въпреки предоставената й
процесуална възможност ответната страна не представи каквито и да е било
доказателства за извършени други плащания, извън посочените по- горе при
обсъждане на приетата и изслушана ССЕ с вещо лице М.К.К..
Водим от гореизложеното, съдът счита, че следва да
уважи исковата претенция до размер на : 427, 99лв. главница; 42,33лв.
договорена лихва; 159,46лв. такса „Кредит у дома“; 94, 92лв. такса оценка на
досието 60, 53лв. законна лихва. или всичко – 785,23лв.,а именно следва да
приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземането,
определено със Заповед № 134/ 23. 06. 2017 г. по ч. гр. дело № 454/ 2017 г. по
описа на РС Чирпан, до посочените размери, а в останалата част, така както е била определена
в заповедното производство, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. В конкретния случай съдът следва да уважи претенцията за такси до общия
им претендиран размер, а именно 246, 09 лв., тъй като в противен случай би се
произнесъл свръхпетитум.
Водим
от всичко гореизложено и съгласно изхода от делото, счита че следва да присъди
направените по настоящото производство разноски, да бъдат заплатени от
ответника на ищцовата страна съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, както следва: 311, 02
лв., съгласно уважената част от исковата претенция.
Съдът
счита, че следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора приема, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати и разноските и в заповедното производство
възлизащи на 119,62 лв., съгласно уважената част от исковата претенция / в тази
насока виж т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК /.
Предвид
гореизложеното и на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.З.М., ЕГН **********, с адрес: *** съществуването на вземането на ищеца “ ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1407, р- н Лозенец,
ул. Хенрик Ибсен № 15, Законен представител: Александер Викторов Грилихес –
изпълнителен директор, Пълномощник: ю. к. Г.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
п. к. 1407 р- н Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 7, тел: 02/ 4889209, за сумата от 776. 94 / седемстотин седемдесет и шест лева и
деветдесет и четири ст. / лв., от която:
427, 99лв. главница; 42,33лв. договорна лихва; такси в общ размер -246.09лв.;
60, 53лв. законна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на Заявлението – 21. 06. 2017 г. до окончателното изплащане
на задължението, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 134/ 23. 06. 2017 г. по ч. гр. дело № 454/ 2017 г. по описа на
РС Чирпан, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част, както следва:
в частта на претендираната главница до размер на 430, 37лв., в частта на
претендираната договорна лихва до размер на 48, 24лв., в частта на
претендираната лихва за забава до размер на 87. 15 лв., като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА
М.З.М. с п. а. и ЕГН да заплати на ищеца “ ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1407, р- н Лозенец,
ул. Хенрик Ибсен № 15, Законен представител: Александер Викторов Грилихес –
изпълнителен директор, Пълномощник: ю. к. Г.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
п. к. 1407 р- н Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 7, тел: 02/ 4889209 направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер
на 311, 02лв. представляваща сбор от платена ДТ, възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, съгласно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА
М.З.М. с п. а. и ЕГН да заплати на “ ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕАД, , с посочен адрес, представителство и ЕИК направените по ч.
гр. д № 454/ 2017 г. по описа на РС Чирпан съдебни и деловодни разноски в
размер на 119. 62лв, представляваща сбор от платена ДТ и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно уважената част от исковата претенция, включени в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 134/ 23. 06.
2017 г. по ч. гр. дело № 454/ 2017 г. по описа на РС Чирпан.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: