РЕШЕНИЕ
№ 786
гр. Пловдив, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20245300502369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.200 от КТ,
чл.86 от ЗЗД, чл.55 ал.1 и чл.60 от КСО.
С Решение № 985/07.07.2023г., постановено по възз.гр.д.№ 1391/2023г.
на Окръжен съд – Пловдив, VII гр.с., е отменено на осн. чл.240 от ГПК
неприсъствено Решение № 1544/05.04.2023г., постановено по гр.д.№
17817/2022г. по описа на РС – Пловдив, VIII гр.с., и е върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на РС-Пловдив.
След връщането на делото на Районен съд е образувано гр.д.№
10681/2023г. и е постановено Решение № 2772/18.06.2024г.
Постъпила е въззивна жалба от М. П. К., ЕГН **********, против
Решение № 2772/18.06.2024г. по гр.д.№ 10681/2023г. по описа на Районен съд
– Пловдив, I гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск
против „********, да му заплати на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ, разликата над
присъдената сума от 10000 лв. до претендираната сума в размер на 70 000 лв.,
1
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат
на трудова злополука, настъпила на 12.09.2022 г., за която трудова злополука е
издадено разпореждане № 5104-15-217/28.09.2022 г. на ТП на НОИ Пловдив,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2022 г. до
окончателното плащане, като неоснователен; както и е осъден да заплати на
„*********, сумата в размер на 2400 лв., представляваща сторените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от претенцията. Моли да бъде
отменено в обжалваната част и да се постанови друго решение, с което да се
уважи исковата претенция за размера над 10000 лв. до претендираната сума в
размер на 70 000 лв.
От въззиваемата страна „******* не е депозиран писмен отговор.
Постъпила е и въззивна жалба, подадена от „********, против
Решение № 2772/18.06.2024г. по гр.д.№ 10681/2023г. по описа на Районен съд
– Пловдив, I гр.с., в частта, с която е осъдено да заплати на М. П. К. сумата в
размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 12.09.2022 г., за
която трудова злополука е издадено разпореждане № 5104-15-217/28.09.2022 г.
на ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.09.2022 год. до окончателното плащане, както и е осъдено да
заплати на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 400 лв., представляваща
дължима държавна такса и сумата от 200 лв. възнаграждение за вещото лице.
Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск.
От въззиваемата страна М. П. К. не е депозиран писмен отговор.
„***********, в качеството на трето лице – помагач, не е депозирал
писмен отговор. За открито съдебно заседание не прилага писмено становище
и не изпраща процесуален представител.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивните жалби са
допустими, подадени от надлежни страна по делото в законния срок по чл.
259, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от М. П. К. против „******* е заведена
искова молба, с която посочва, че е работил по трудов договор с ответника на
2
длъжността „*******”, считано от 18.04.2022г., с място на работа цех за
производство на месо, находящ се в гр. ********. На 12.09.2022г., около 12,50
ч., при изпълнение на трудовите си задължения, забелязал голямо количество
несмесено месо в месобъркачката, като посегнал с дясната си ръка във
вътрешността на работещата машина, вследствие на което лопатковият вал на
машината притиснал третия пръст на дясната му ръка, като го смазал. След
инцидента бил откаран по спешност в болница *******, в отделение
„Ортопедия и травматология“, където установили травматична ампутация на
третия пръст на ръката. Извършена била операция с прикрепване на
трансплантант на краче или ламбо на същото място. Впоследствие, с
Разпореждане № 5104-15-217/28.09.2022г. на ТП на НОИ - Пловдив
злополуката с ищеца била приета за трудова. Ищецът изложил твърдения, че в
резултат на злополуката бил във временна неработоспособност, като търпял
болки и страдания, както и дискомфорт и неудобства от извършената
ампутация.
Към исковата молба прилага Трудов договор №ТД-117/18.04.2022г.,
Длъжностна характеристика, Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-
15-213/16.09.2022г., Протокол за трудова злополука №1/13.09.2022г.,
Разпореждане №5104-15-217/28.09.2022г. на НОИ, ТП – Пловдив, Епикриза,
изд. от *******“ ЕАД, 3 бр. болнични листове за периода от 12.09.2022г. до
14.12.2022г./вкл./.
Ответникът „******* е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с
който е взето становище за допустимост, но неоснователност на иска. Признал
е съществуването на ТПО между страните към момента на злополуката и
настъпилата с ищеца трудова злополука на 12.09.2022г. Възразил е, че
злополуката е настъпила в резултат на поведението на ищеца, изразяващо се в
бъркане с ръка в работеща машина за месо, с оглед на което било налице
допринасяне от пострадалия за трудовата злополука, допускайки груба
небрежност, обосноваващо намаляване отговорността на работодателя.
Посочил е, че искът следва да се уважи за сумата около 5 000 лв., който
размер, според дружеството, е справедлив.
Третото лице – помагач на ответника „******** е депозирал Молба-
становище с вх.№ 9836/26.01.2024г. /на л.65 и сл. по гр.д.№ 10681/2023г./, с
което е възразил, че не е страна по застрахователен договор, сключен между
3
третото лице и работодателя „*******, който да покрива отговорността на
работодателя при настъпване на трудова злополука с негови служители и
работници. Възразява изрично и срещу конституирането му в качеството на
трето лице помагач на ответника. В условията на евентуалност, е оспорил
предявения иск като неоснователен. Посочено е също в Молба-становище с
вх.№ 9836/26.01.2024г., че единствената застрахователна полица, по която е
застрахована отговорността на ответника, в качеството му на работодател по
застраховка „Отговорност на работодателя" е с начална дата на покритието
след настъпване на злополуката, предметна разглеждане в настоящото
производство. Застрахователна полица 212823151000004 по застраховка
„Отговорност на работодателя“ е със срок от 25.01.2023 г. до 24.01.2024 г., а
претърпяната от М. П. К., ЕГН **********, на 12.09.2022г. трудова злополука
е извън периода на застрахователното покритие по нея. Между „******** и
„******* е сключен застрахователен договор за задължителна застраховка
„Трудова злополука“, обективиран в полица № 711522151000020 от 13.01.2022
г., въз основа на които са застраховани работниците и служителите на
застраховащия, съгласно Наредба за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Към датата на
сключване по застрахователната полица са застраховани 20 лица, съгласно
приложен към полицата списък. Ищецът М. П. К., ЕГН **********, не е бил
посочен в Списъка на служителите от „*******, застраховани по с полица №
711522151000020 от 13.01.2022 г., неразделна част от същата. На 12.09.2022 г.
към застрахователна полица № 711522151000020 от 13.01.2022 г. по
задължителна застраховка „Трудова злополука", е издаден Добавък № 2, с
който е извършена промяна в списъчния състав, като е актуализиран списъка
на служителите на „********, застраховани по горецитираната полица. В
представения на 12.09.2022 г. от застраховащия актуализиран Списък на
служите от „*******, застраховани с полица № 711522151000020 от
13.01.2022 г. за първи път като застрахован е включен и ищецът М. П. К., ЕГН
**********. Застрахователното покритие по отношение на ищеца е с начална
дата от 00.00 часа на деня, следващ дата на представяне на актуализирания
списък и заплащане на дължимата се допълнителна застрахователна премия, а
именно от 13.09.2022 г. Към датата на настъпване на трудовата злополука. М.
П. К., ЕГН **********, не е включен в списъка на застрахованите лица с
полица № 711522151000020 от 13.01.2022 г. Отделно от това, по цитираната
4
полица по задължителна застраховка „Трудова злополука” застрахователят не
е поел ангажимент и не носи отговорност по отношение на настъпили за
застрахованите лица имуществени и неимуществени вреди. Покритите
рискове по същата са както следва: смърт от трудова злополука, инвалидност
от трудова злополука и временна неработоспособност от трудова злополука.
В първото съдебно заседание на 20.03.2024г. е прието личното трудово
досие, включващо и Обяснение от 12.09.2022г., 13 часа, подписано от ищеца
относно злополуката при работа с машината /на л.106/.
В хода на производството е приета СМЕ, изготвена от в.л. д-р ********.
Разпитани са двама свидетели, доведени от ищеца, а именно А. С. /без
родство/ и А. Х. /без родство/ и един свидетел за ответника – Н. Н. /работи в
дружеството като „*********“, без родство с ищеца/.
Районният съд, с атакуваното решение, за да уважи предявеният иск до
размера на 10 000 лв. и отхвърли за разликата над 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 70 000лв., излага основни съображения, че по силата на
Разпореждане № 5104-15-217/28.09.2022 г. на длъжностно лице при ТП на
НОИ - П. на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната от работодателя
злополука на 3.02.2021г., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от КСО, като по делото липсват данни разпореждането да е обжалвано от
заинтересованите лица в законоустановения срок. Съгласно представената
длъжностна характеристика за длъжността „*******“, е станало видно, че в
трудовите задължения на ищеца са включени товарно-разтоварна дейност,
почистване и хигиена на цеха и площите около цеха, подреждане на витрини и
хладилници, почистване на снега и леда през зимния сезон и други възложени
от управителя на търговския обект задължения. Сред посочените по-горе
задължения не е работата с процесната месобъркачка. По делото не е била
представена инструкция за безопасна работа и обслужване на машината, с
която е работил ищеца в деня на злополуката, нито са били ангажирани
доказателства за инструктирането на ищеца при работа с процесната
месобъркачка. В дадените обяснения от ищеца при разследване на
злополуката същият е удостоверил, че е бръкнал в работещата месобъркачка
без възникнала необходимост. От разпита на свидетеля Х., се е установило, че
машината е работила без капак, който бил махнат, може би за спестяване на
време, като в процеса на бъркане на каймата с подправките, ищецът трябвало
5
да обира каймата по стените с шпатула, с цел да не пада по пода. Казва, че
видял, че липсва част от пръста на ищеца, който бил открит в машината. Св.Н.
е казал, че машината е работила без капак, защото бил на ремонт, този капак
бил върнат, но не бил монтиран. Според свидетеля машината е следвало да се
спре и чак тогава да се бръкне във вътрешността , за да се извади месото.
Разпитаният свидетел А. С., е дал показания, че след инцидента ищецът три
месеца носил бинт на ръката, като постоянно я подпирал. Споделял, че има
силни болки и че пие обезболяващи, изпитвал притеснения от това, че не
може да работи и да се издържа финансово. Също така споделял, че ръката му
изтръпвала, че нямал силен захват и често изтървавал чантата. Казва, че част
от пръста липсва.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се е установило, че в
резултат на злополуката на ищеца е причинено смачкване на върха на трети
пръст на дясната ръка с кожен дефект и деформация на нокътя, което е
наложило оперативно възстановяване с кожна пластика на върха на пръста.
Според вещото лице в началото болките и страданията са били интензивни, но
не много продължителни, като постепенно са преминали. Пръстът се е
възстановил напълно без да се уврежда функцията на ръката. Приложени са
писмени доказателства - болнични листове за временна нетрудоспособност за
периода 12.09.2022 г. – 14.12.2022 г.
Районният съд е мотивирал, че от събраните по делото доказателства се
е установило, че при съществуването на трудово правоотношение с ответника,
ищецът е претърпял трудова злополука, която е довела до временна
неработоспособност. Злополуката е квалифицирана като трудова със стабилен
административен акт – разпореждане на ТП на НОИ № 5104-15-
217/28.09.2022 г., който не е оспорен от страните по съответния ред.
Отговорността на работодателя е обективна, доколкото законът му е възложил
риска от настъпване на вреди за работника или служителя при изпълнение на
трудовите му функции. По реда на член 201, ал. 2 от КТ тази отговорност
може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно само ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, тоест, извършил е определени действия в нарушение на
установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки
възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е
6
надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения.
Районният съд е наложил извод, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия ищец. Това се подкрепяло и от твърденията на ищеца в исковата
молба, че злополуката е настъпила при бъркане с ръка в работещата
месобъркачка, като лопатковият вал на машината е затиснал пръстта му и е
откъснал част от върха му.
Районният съд е аргументирал, че при тези обстоятелства, ищецът се е
поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си,
преимуществено в резултат на собственото си поведение, изразяващо се в
бъркане с ръка в машината по време на производствения процес, без да я спре.
Действията му са от висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили в
резултат на проявена от него груба небрежност, изразяваща се в нарушаването
на основни правила за безопасна работа, пренебрегването на изрични забрани,
представляващи неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният
човек при изпълнение на тази работа. Затова, Районният съд е приел, че от
страна на пострадалия е налице съпричиняване на вредоносния резултат в
размер на 50%.
Мотивирал е на следващо място, че при определяне на размера на
дължимото обезщетение за причинените в резултат на трудова злополука
вреди намира приложение разпоредбата на член 52 от ЗЗД, съгласно която
обезщетението следва да бъде определено с оглед принципа на
справедливостта. Според задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и трайната съдебна
практика, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричното им изражение, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил
на съда преценката във всеки конкретен случай какъв да бъде справедливият
размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да бъдат поправени
вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да
се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез
самия факт на осъждане на ответника.
Районният съд е аргументирал също, че при определяне на размера на
7
паричната репарация, взима предвид последиците от злополуката, а именно
продължилата във времето временна нетрудоспособност на ищеца и
търпените силни болки в началото, които постепенно са утихвали във времето.
Ищецът и към момента получавал изтръпвания и страдал от липсата на силен
захват. При определяне на паричното обезщетение е отчел характера на
неимуществените вреди, интензитета им, така и от жизнения стандарт в
страната като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда. При отчитане на спецификата на случая, е определил справедлив
размер на обезщетението в размер на 20 000 лв. Съгласно приетото
съпричиняване от 50 % от страна на пострадалия този действителен размер на
неимуществените вреди, претърпени от ищеца, подлежи на намаление с 50 %
до сумата от 10 000 лева, до който размер искът е основателен, а за разликата
над 10 000 лв. до 70 000 лв. искът е отхвърлен.
С въззивната жалба на М. П. К. са направени възражения, че в
решението неправилно е прието от Районния съд, че е налице съпричиняване
от страна на ищеца и на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД е намалил размера на
присъденото обезщетение, като е определен принос на пострадалия от
50%Поддържа, че с действията си не е допуснал груба небрежност.
На 12.09.2022г. към 12,50 ч. изпълнявайки служебните си задължения,
а именно смесване на месо с подправки в месобъркачка, в цеха за
производство на месо, находят се в гр.**********, е забелязал голямо
количество месо, което не е смесено и посегнал с дясната си ръка във
вътрешността на месобъркачката, вследствие на което лопатковия вал на
машината притиснал третия пръст на ръката му и го смазал. Веднага ищецът
изключил машината и уведомил прекия си ръководител Н. Н. Счита, че тези
описани действия на пострадалия не могат да бъдат квалифицирани като
„груба небрежност”, защото не е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Позовава се на свидетелските показания на св.Х., затова, че
работодателят е премахнал защитния капак на машината и тя е работила така.
В условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, то счита, че в никакъв
случай неговият принос не следва да бъде определен на 50%, а в размер на не
повече от 10%.
Възразява също, че Районният съд съд е приложил занижен критерий
8
при определяне на обезщетението и е определил същото в нарушение на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и общественият критерий за справедливост. Не
са били отчетени в достатъчна степен характера, степента и интензитета на
претърпените от доверителят ми неимуществени вреди и присъденото
обезщетение е недостатъчно за справедливото му обезщетяване. От
заключението на вещото лице е станало ясно, че непосредствено след
инцидента пострадалият е изпитвал значителни по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителните процеси.
Към момента на изготвяне на експертизата оздравителния процес не е
приключил и пострадалият продължава все още да търпи болки и страдания
от злополуката, като все още не е възстановен напълно захвата на ръката и
получава изтръпвалия.
От показанията на свид. С., който непосредствено е възприел
състоянието му след инцидента се е установило, че при изписването си от
болницата, пострадалият е бил с много силни болки, като в продължение на 3-
4 месеца е ходил с бинт на ръката, след което пък ръката му изтръпвала. Нямал
силен захват, ходел по доктори. Не работил за период от около 6 месеца, тъй
като ръката му изтръпвала и не можел да върши физическа работа, в резултат
на което закъсал финансово, не можел да си плати квартирата, бил
депресиран.
От представените по делото болнични листове се е установило, че
вследствие на трудовата злополука е бил в състояние на временна
неработоспособност за периода от 12.09.2022г. до 14.12.2022г.
От представената с исковата молба епикриза издадена от КОТ при
********, е видно че в следствие на претърпяната трудова злополука му е
причинена травматична ампутация на пръста, което не е взето предвид.
Липсата на част от него се потвърдило и от св. Х., който е заявил, че е видял
липсващото парче от пръста и това, че е бил откаран в болницата.
С въззивната жалба на „********, са направени възражения, че
определеният размер обезщетение за причинените неимуществени вреди е
несправедлив и значително завишен в размер на 20 000 лв. Поддържа, че не е
следвало да се кредитират показанията на ищцовите свидетели. Не ставало
ясно как Районният съд е стигнал до извода, че ищецът и към момента
получава изтръпвания и страдал от силен захват. Този извод не кореспондирал
9
с приетото и неоспорено заключение на вещото лице по СМЕ, според което
оздравителният период е в рамките на 15-20 дни, като в началото болките и
страданията са били интензивни, но не много продължителни, като
постепенно са преминали. Пръстът се е възстановил напълно, без да се
уврежда функцията на ръката. Вещото лице е извършил личен преглед на
ищеца, поради което и заключението не почива само на писмени
доказателства, а и на извършен преглед. Намира за правилни изводите, че е
налице съпричиняване, но счита, че е в по-висока степен от приетите 50%.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ - За вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. В конкретния случай от събраните писмени и гласни
доказателства, безспорно е установено, че на 12.09.2022г. по време на работа
бръкнал в работещата месобъркачка за смесване на месото с подправките без
възникнала необходимост К. е поставил ръката си във вътрешността , при
което лопатковият вал притиснал третия пръст на ръката, усетил болка,
изключил машината и уведомил прекия ръководил за случилото се. Наложило
се да бъде откаран в *******“, където е извършена оперативна интервенция, с
прикрепване на трансплантант на краче или ламбо на друго място. С
Писмения отговор по чл.131 от ГПК не е оспорил от фактическа страна
случилото се, като е признал изрично наличието на трудово правоотношение
и не е оспорил, че злополуката е била декларирана, разследвана и призната за
трудова по съответния ред. Не е оспорил и приложените в тази насока по
делото документи – Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-15-
213/16.09.2022г., Протокол за трудова злополука №1/13.09.2022г.,
10
Разпореждане №5104-15-217/28.09.2022г. на НОИ, ТП – Пловдив. Независимо
от признанието на горните обстоятелства, счита, че или не следва да се
присъжда изобщо обезщетение, тъй като в длъжностната характеристика не се
включвало описаното действие, или в случай, че се присъди, да бъде не
повече от около 5 000 лв. Въззивната инстанция намира, че Районният съд е
формирал правилен извод, че по делото са налице доказателства за претърпяна
от ищеца трудова злополука, която е довела до временна неработоспособност,
съгласно приложените болничните листове. Обосновано са кредитирани
показанията на свидетелите, които макар да не са били очевидци
непосредствено на случката са добили преки впечатления от пръста, след като
е бил порязан. Свидетелят Х. е закарал ищеца до болницата, изчакали да го
приемат и да влезе в операционната. Този свидетел е потвърдил, че на
процесната машина бил свален капака и е била без защита. Затова трябвало
да се включва и изключва. Лопатката излизала на нивото на ръба и затова
трябвало да има капак. Ищецът с лопатката обирал каймата, за да не падне
навън. След тази злополука направили специален капак за машината с логото
на „*******. Св. Н. също е дал показанията, че машината била без капак,
откакто се била върнала от ремонт. Както от показанията на свидетелите, така
и от писмените доказателства, са налага изовд, че първоначалните болки,
които претърпял ищеца били големи, наложило се операция и болнични в
периода 12.09.2022 г. – 14.12.2022 г., но след това настъпило подобрение.
Съгласно приетото заключение на СМЕ от в.л. д-р З. Н., въз основа на
представената документация и извършения преглед, на К. е било причинено
смачкване на върха /апекса/ на трети пръст на дясната ръка с кожен дефект и
деформация на нокъта, което е наложило оперативното възстановяване с
кожна пластика на върха на пръста. В началото болките и страданията са били
интензивни, макар и не много продължителни, тъй като пръстите са богато
инервирани, но постепенно са преминали.
Предвид на тези обстоятелства, преценени в цялост, достигнатите
изводи на Районния съд за съпричиняване в размер на 50 % са правилни.
Определеният размер обезщетение от 20 000 лв. е също адекватен и
справедлив, на осн. чл.52 от ЗЗД. Същият е намален с 50 %, тоест
окончателно са присъдени 10 000 лв. за неимуществени вреди, които са пряка
последица и търпяни от К. в резултат на трудовата злополука.
11
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Съобразно правния резултат по делото, разноските за въззивна
инстанция, остават за страните, така както са ги направили.
За пълнота на изложението относно възраженията на третото лице
помагач „********“ ЕАД, направени с Молба-становище с вх.№
9836/26.01.2024г. пред Районния съд, затова, че към датата 12.09.2022г. не е
налице сключен и действащ застрахователен договор с „*******“ ЕООД,
респ. липсва изобщо застрахователна полица със съответното застрахователно
покритие, които да покриват отговорността на ответника, в качеството му на
работодател, въззивната инстанция посочва, че не излага доводи в тази насока,
защото не е сезиран чрез подадена в срок въззивна жалба.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2772/18.06.2024г., постановено по гр.д.№
681/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с което е осъдено
„*********, да заплати на М. П. К., ЕГН **********, на осн. чл. 200, ал. 1 от
КТ, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 12.09.2022 г.,
за която трудова злополука е издадено разпореждане № 5104-15-
217/28.09.2022 г. на ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.09.2022 год. до окончателното плащане, както и в
частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен; както и е осъден М. П. К.,
ЕГН **********, да заплати на „*******, сумата от 2400 лв., представляваща
направени разноски по съразмерност; както и е осъдено „******** да заплати
на РС-Пловдив, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 400 лв., представляваща
дължима държавна такса и сумата от 200 лв. възнаграждение за вещото лице.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач на
ответника „********.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13