РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. В., 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело
№ 20251420101079 по описа за 2025 година
„И.Б.“ ** чрез адв. Л. В., вписана в АК - В., личен № ******, адрес на
кантората: гр.В., ул. „П.К.“ №15 е предявил против П. на РБ, гр. С., бул. „В.
№2, представлявана от Г.П. на РБ е предявил иск за 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.343б,
ал.3 НК по наказателно производство пр.пр.№5615/2024г. по описа на РП - В.,
прекратено с постановление от 16.01.2025г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 29.01.2025 г., деня на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство, до окончателното плащане.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Предявеният иск е с правно осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В законовият срок по
чл.131 ГПК от ответника РП е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че
твърдяната искова претенция е неоснователна и недоказана. Твърди се, че в
случая ищецът не ангажира пред съда конкретни доказателства, и не сочи
конкретни факти от които да е видно, че именно във връзка с твърдяното
незаконно обвинение същият е претърпял едни или други вредни последици,
които да са и в обективна причинно - следствена връзка с дейността на ПРБ и
1
въпросното проведено разследване. Твърди се, исковата претенция в размер
на 3000 лева е прекомерен с оглед обстоятелството, че воденото срещу ищеца
наказателно производство не е за тежко умишлено престъпление. Липсвали и
ангажирани преки доказателства, твърдяните негативни последици да са пряк
резултат от процесното водено разследване. Поддържа се, че не са
представени и ангажирани доказателства, че именно П. е инициирала каквото
и да е разгласяване на случая сред близките и познатите на ищеца Г., било то с
изявления по медиите чрез говорител на ПРБ, или чрез разпращане на
становище до същите. Липсвали и доказателства, които да са съотносими към
твърдените от него негативни преживявания и последици и които да са в
причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство, както и
такива, които да изразяват в промяна отношението на неговите близки и
познати. Твърди се, че наказателното производство е приключило в разумен
срок от само пет месеца / 20.08.2024г. - 16.01.2025г. / като ищецът не твърди за
реално предявено му обвинение и взета спрямо него мярка за неотклонение,
както и за друга мярка за процесуална принуда, като в случая наказателното
производство е приключило на още на досъдебната фаза , като ищецът не
предявява претенции за трайни вреди върху физическото и психичното му
здраве. Твърди се, че П. не следва да носи отговорност за продадения
впоследствие лек автомобил от ищеца и то след като му е бил върнат от
правоохранителните органи, тъй като това е негов личен избор, както и за
задържането на ищеца, което било станало по реда на ЗМВР. Твърди се, че в
процесния случай наказателното производство е започнало по реда на чл. 356 ,
ал.З от НПК за извършено престъпление по чл. 343б , ал.3 от НПК със
съставен първи акт по разследването -протокол за претърсване и изземване от
20.08.2024г. от разследващ полицай при РУ- на МВР гр. В., едва след което П.
е била уведомена за започналото бързо производство, което всъщност след
проведеното разследване по общия ред е било прекратено в резултат от
заключението на изготвената във ВМА токсикохимична експертиза, в която
било отразено, че в предоставените проби от кръв на ищеца, не е било
установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества. Оспорва се началната дата на претенцията за присъждане на
зоконовата лихва, с оглед това, че същата е дължима от стабилизиране на
постановлението за прекратяване -30.01.2025г., а не от посочената в исковата
молба дата 29.01.2025г., тъй - като ищецът е получил процесното
2
постановление за прекратяване на 22.01.2025г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява,че на
20.08.2024г., около 08.41 ч. в гр. В., на ул. „ С.С.“ до № 2, ищецът управлявал
собствения си лек автомобил марка „Ф.Ш. с peг. №** с посока на движение
ул. „А.“ №1. Екип на пътна полиция към ОД на МВР В. спрял ищеца и
извършва проверка за употреба на алкохол и упойващи вещества с техническо
средство Дръг тест 5000 с фабричен номер ** като пробата била отчела
положителен резултат за употреба на бензодиазепини. Твърди се, че на водача
е издаден талон за медицинско изследване с номер ** и е съставен АУАН №**
и ищецът е съпроводен от полицейските органи до ЦСМП - В., където е дал
кръв и урина за лабораторен анализ, след което, със Заповед за задържане на
лице peг. №**********е задържан в РУ - В. за срок до 24 часа.
По случая било образувано БП №789/2024г. по чл.343 б, ал.З НК. 1 Твърди се,
че едновременно с установяване на административното нарушение са били
издадени две заповеди за налагане на принудителни административни мерки,
както следва: Със Заповед №24-1795-000172/20.08.2024г. на водача Х. Ч. Г. е
наложена санкция по чл.171,т.1,б.„б“ ЗДвП - „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. На основание чл.60, ал.1
от АПК във вр. чл.165, ал.2,т.3 ЗДвП, с цел осигуряване живота и здравето на
гражданите, е допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от
20.08.2024г. Отнети са СУ МПС № *********. Със Заповед № 24-1795-
000173/20.08.2024г. на водача Х. Ч. Г. е наложена санкция по чл.171, т.2А, б.
„б“ от ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца“, като на основание чл.60, ал. 1 от АПК, е допуснато предварително
изпълнение на заповедта, считано от 20.08.2024г. Отнето е СРМПС на ищеца
№********* и два броя регистрационни табели с номер **. Твърди се, че
предвид констатираното деяние — управление на МПС под въздействието на
наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство, е
образувано ДП №5615/2024 г. по описа на РП — В. за престъпление по чл.343
б, ал.3 от НК. Извършено било претърсване и изземване на МПС с peг. №**.
Назначена била химическа експертиза в М.И. С. с Постановление от
20.08.2024г. по БП №789/2024г. по описа на РУ-В.. С протокол за извършена
токсикохимична експертиза №24/ТЛ-571 от 19.12.2024г., било дадено
заключение, според което в предоставената за изследване проба кръв, взета на
3
20.08.2024г. от лицето Х. Ч. Г. не се констатирало наличие на упойващи
лекарствени средства и наркотични вещества.
На 16.01.2025г. Районна прокуратура В. е прекратила воденото срещу ищеца
наказателно производство пр.пр.№5615/2024г. по описа на ВРП, ДП
№789/2024г. по описа на РУ - МВР - В., поради липса на извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 НК. На 22.01.2025г. ищецът получил
постановлението за прекратяване на наказателното производство. На
30.01.2025г. е върнато иззетото МПС марка „Ф.“, модел „Ш.“ с peг. №**.
Съгласно чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите причинени
на гражданите от разследващите органи,П. или съда при обвинение за
извършено престъпление,ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено.
Независимо, че срещу ищеца не е имало реално привличане като обвиняем е
безспорно, че досъдебното производство се е водело срещу него. В резултат на
действията на разследващите органи по образуваното досъдебно
производство, както и отнемането на МПС, ищецът е претърпял
неимуществени вреди, от образуваното против него наказателно производство
и принудително изземване на собствения му лек автомобил, което станало
достояние на целия му социален кръг от близки, роднини, приятели и
колеги.От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищеца М.Н.С. и
Н.И.Н.в се установява,че ищеца е изпитвал негативни емоции изразяващи се в
притеснения, безпокойство, стрес, срам, накърнена чест, достойнство, добро
име в обществото и продължителни негативни емоционални, нравствени и
психически терзания. По време на воденото против него досъдебно
производство ищецът непрекъснато се притеснявал, изпитвал срам и
неудобство, ограничил контактите си, настъпила промяна в емоционалното и
психичното му състояние. Станал тревожен, избягвал да контактува с
приятели, близки и колеги, затворил се в себе си и непрекъснато бил
притеснен и угрижен. Тревожел се как ще приключи наказателното
производство, какво ще се случи с автомобила му. Чувал унизителни
коментари и думи на съмнение, накърняващи доброто му име и достойнство.
В същото време ищеца изпитвал гняв и недоумение как е възможно резултатът
от проверката за такива вещества да е положителен. Непрекъснато му се
налагало да обяснява и убеждава околните, че не употребява наркотици.
4
Ищецът не е осъждан, няма никакви противообществени прояви, ползва се с
добро име, уважение и доверие в обществото и сред социалния си кръг.
При преценка на подлежащите на обезщетение вреди следва да бъде взето
предвид и задържането му в РУ - В. за 24 часа във връзка с данни за
извършено престъпление.
В случая отговорността на ответника се презюмира и се базира само на факта
е ли налице или не съответното законово изискване за обезвреда.
Съдът възприема показанията на разпитаните по делото свидетел ,че
действително ищеца е изживял силни негативни емоции,душевно
безпокойство и стрес,довели и до последици в неговия личен живот при което
следва да бъде обезщетен с оглед на прекратяване на наказателното
производство.Действително в един такъв съдебен процес не могат да бъдат
доказани вътрешните психични преживявания на пострадалото лице,но
следва до някаква степен да има справедливо овъзмездяване на причинения
душевен дискомфорт с оглед образуваното досъдебно производство,съдът
съответно отчита и продължителността на това производство. При изложените
съображения съдът определя справедливия размер на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000лв.В останалата част до пълния размер
от 3000 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
Намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.На последния е
заплатено такова в размер на 600 лв., което е в минимални размери съгласно
Наредба №1/2004г за възнаграждение за адвокатска работа и с оглед правната
и фактическа сложност на делото.
Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и деловодни разноски
за настоящата инстанция съразмерно уважената част от исковата претенция за
внесена държавна такса/която не е посочена в списъка с разноски по чл.80
ГПК на ищеца, но и реално не е направен отказ от присъждане на такава/ и
адвокатско възнаграждение в размер на 406.67 лв.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА П. на РБ-гр.С.,бул.”В.”№2 представлявана от Г.П. на РБ ДА
ЗАПЛАТИ НА Х. Ч. Г. ЕГН **********, гр. В., ул. „И.Б.“ ** сумата от 2000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 НК по наказателно производство пр.пр.№5615/2024г. по описа на
РП - В., прекратено с постановление от 16.01.2025г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.01.2025 г. до окончателното плащане и
сумата от 406.67 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
В ОСТАНАЛАТА част до пълния размер от 3000 лв.ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок
от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6